СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 5317 по
описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20064711 от 11.03.2021 г.,
постановено по гр.д. 66222/2018г. по описа на Софийски районен съд II ГО 56 състав е осъдил ЗАД „А.И.“ АД, да заплати на „Д.З.“ АД на основание
чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата от 572 лв., представляваща непогасен остатък от
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Имущество за корпоративен бизес“ обективирана в застрахователна
полица № 0880170013000334/26.05.2017г. за вреди от ПТП настъпило на
27.09.2017г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда 18.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата и сумата от 93 лв. мораторна лихва за
периода 12.04.2018г. до 18.11.2019г. С решението са присъдени разноски в размер
на 500 лв. в полза на ищеца.
Срещу решението е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „А.И.“ АД.
Жалбоподателят поддържа, че ищцовото дружество е платило сума по висока от
дължимата по договора като не е отчело процента овехтяване на сградата. Излага
че към датата на ПТП сградата е била на 7 години и за този период се е
амортизирала поради което следва да се приложи коефициент на овехтяване.
неправилно първоинстанционният съд бил приел, че средните пазарни цени на
ремонта следва да бъдат определени по заключението на вещото лице по
допуснатата допълнителна съдебна автотехническа експертиза. Счита че съгласно
експертизата при най-ниския процент овехтяване 2% размерът на обезщетението
възлиза на 4536,16 лв. без ДДС. Тази сума ищецът дължал по договора за
застраховка, а платеното над нея се явявало недължимо платено поради което
ответникът не можел да отговаря за него.
Ответникът по жалбата "Д.з." АД счита,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че обосновано
първоинстанционният съд бил приел, че размерът на застрахователното обезщетение
за вредите по застрахованото имущество съответства на стойността на вредите,
определена от вещото лице по допусната по делото съдебна автотехническа
експертиза по средни пазарни цени. Това била сумата, необходима за ефективното
отстраняване на щетите и съответстваща на установеното в закона понятие за
действителна стойност на вредите. при определяне на обезщетението по
застраховка „Гражданска отговорност“ не се отчитало изхабяването на вещта.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че п
ървоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на
застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за
имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската
отговорност на деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване
на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между
ищеца и "Ф.И.АДСИЦ" бил сключен валиден договор за имуществено
застраховане „Имущество за корпоративен бизес“ обективирана в застрахователна
полица № 0880170013000334/26.05.2017г., с обект сграда находяща се на бул. „******и
със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 28.05.2017 г. до 24.00 ч.
на 28.05.2018 г.
Доказано е също така, че в срока на действие на
договора за имуществено застраховане - на 27.09.2017 г. е настъпило
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул. „******,
предизвикано от сметосъбирачен автомобил „МАН“, с рег. № СВ ****ВР управляван от С.М., за което на 07.02.2018г.
застрахователят /ищецът/ е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 5103,18 лв. - фактът на осъщественото от ищеца
заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните, както
и че за определянето на застрахователното обезщетение същият е направил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
По механизма на настъпилото ПТП не се спори, а
същият се установява от доказателствата по делото, а именно че водачът на
сметосъбирачен автомобил „МАН“ предприема маневра за движение на заден ход в
района на бизнес сграда, намираща се на бул. „******вследствие на което
реализира ПТП като нанася увреждания на фасадата.
Безспорно е между страните и съществуването на
валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
ответното дружество и собственика на товарен автомобил сметосъбирачен автомобил
„МАН“, с рег. № СВ ****ВР, със застрахователно покритие към датата на ПТП до
23.10.2019 г., който покрива и отговорността на водача С.М..
С регресна покана, получена на 09.03.2018 г.,
ищецът поканил ответника да му възстанови сумата от 5118,18 лв., от която 5103,00лв.
-заплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. - ликвидационни разноски. Не се
спори, че на 04.06.2018 г. ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 4546,18
лв.
Спорните между страните въпроси по същество във
въззивното производство са свързани с размера на обезщетението и дали от
определения размер следва да се извади процент на овехтяване.
По отношение на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне
до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също
така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност от кредитираното заключение по
комплексната съдебно автотехническа и строителнотехническа и счетоводна
експертиза се установява, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване
повредите на процесната сграда възлиза на 5274,60 лв. – 6329,52 лв. с включен
ДДС /която е в по-висок размер от заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение - 5103,00лв./. Доколкото ответникът е заплатил доброволно на ищеца
преди процеса сумата от 4546,18 лв., а разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ
изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните
разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение - в случая в
размер на 15 лв., то въззивният съд счита, че релевираната претенция се явява
изцяло основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право
на разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20064711 от 11.03.2021 г., постановено по гр.д. 66222/2018г. по описа
на Софийски районен съд II ГО 56.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, да заплати на „Д.З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски във въззивното производство юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.