Присъда по дело №746/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 50
Дата: 12 септември 2022 г.
Съдия: Ерна Якова-Павлова
Дело: 20223100200746
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 746/ 2022 год.
на Окръжен съд гр.Варна

По отношение на подсъдимия М. СВ. Д. от Окръжна прокуратура-Варна е внесен
обвинителен акт за това, че на 30.10.2020 г., на 7-8 км. по Път II-29 Варна-Добрич, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес" модел „ЦЛК 200 Компресор" с
рег.№ ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:чл.20, ал.1 от ЗДвП-
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак; чл.47, ал.З от ППЗвП- Пътните знаци за
въвеждане на забрана и за отмяна на въведената забрана имат следните изображения и
наименования: В-26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“-60 км/ч и с
това е причинил по непредпазливост смърт на К. Т. С.а с ЕГН **********, смърт на Ст. Ст. С. с
ЕГН **********, средни телесни повреди на СТ. Й. КР. и на Н. Й. С., като от деянието са
настъпили телесни повреди и смърт на повече от едно лице. - престъпление по чл.343, ал. 4, вр.
ал. 3, буква "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание по реда на чл.370 и сл. от НПК подсъдимият Д. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Поради това съдът с определение по чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си представителят на ОП-Варна поддържа обвинението, като акцентира на
размера на наказанията. Аргументира искането си за налагане на ефективно наказание „лишаване
от свобода“ в предвидения законов минимум след редукцията и максимален срок на „лишаването
от права“ с високата обществена опасност на деянието, предвид настъпилия резулат и грубите
нарушения на ЗДвП, както и с липсата на отегчаващи отговорността обстоятества по отношение
личността на дееца.
Повереникът на частните обвинители С.С., Д.С. и Н.Б. пледира за наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 години, което да бъде рездцирано с 1/3, отнемане на книжката за 9 години,
както и за присъждане на разноски.
Повереникът на частния обвинител Р.Р. в писмената си молба иска да бъде наложено
наказание на подсъдимия около и над средния размер, предвиден в закона заедно с това по чл.343г
от НК. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Повереникът на частните обвинители С.К., Н.С., Красимира К.- Филева, С.К. и Г.Х. не е
изразил становище по обвинението и наказанието в писмената си молба.
Защитникът на подсъдимия Д. не коментира обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
а изрази становище по наказанието. Обвързва същото със спецификата на мястото от пътното
платно, където е настъпило ПТП, личността, младата възраст и трудова заетостат на на
подзащитния муТвърди, че има разлика на настоящия случай от масовия на ПТП, което следва
дабъде отчетено при индивидуализация на наказанието. Пледира за наказание, изпълнението на
което след редукцията да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Пред съда подсъдимият Д. не оспори фактите по обвинителния акт, призна вината си и
изрази съжаление. В лична защита отново заяви, че е виновен и не е искал да стане така. В
последната си дума отново изрази съжаление.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 30.10.2020г. около 17:00 часа, след края на работния ден, подсъдимият М.Д. и Ст. С.
потеглили от гр. Варна за с.Од.. Двамата пътували с лек автомобил марка „Мерцедес" модел „ЦЛК
200 Компресор" с per. № ** **** ** управляван от подсъдимия, а С. седял на предната дясна
седалка в автомобила. Времето било дъждовно и пътната настилка била мокра. След гр. Аксаково
л.а. „Мерцедес" се движел в посока гр. Добрич по път II - 29 /Варна - Добрич/. На около км. 7,8 в
общ. Аксаково обл. Варна пътя бил с възкачващ наклон предшестващ завой в ляво, спрямо
1
посоката на движение на л.а. „Мерцедес". Този участък от пътя бил в обхвата на действие на пътен
знак В – 26, указващ ограничение на скоростта 60 км/ч. в двете посоки, /справка от АПИ л. 145-
146, том 2/. Платното за движение се състояло от три пътни ленти: две в посока гр. Добрич,
ограничени една от друга с прекъсната маркировка и една пътна лента предназначена за движение
в посока гр. Варна, разделена с непрекъсната пътна маркировка. Въпреки, че познавал пътя добре
и знаел, че в този участък има поставен пътен знак В-26 с посоченото ограничение на скоростта от
60 км/ч., подсъдимият Д. управлявал л. а. „Мерцедес" със скорост около 103 км/ч. Първоначално
автомобилът се движел в дясната пътна лента, а после преминал в лява лента /в посока гр.
Добрич/, за да изпревари друг автомобил, движещ се пред него. В същото време, по същия път, но
в обратната посока - към гр. Варна, се движел л.а. марка „Рено" модел „ Канго" с per. № *******,
управляван от свид. Н. Й. С.. На предна дясна седалка в този автомобил се намирала свид. СТ. Й.
КР., а майка им К. Т. С.а седяла на задната седалка непосредствено зад водача на лекия автомобил.
Л. а. „Мерцедес", управляван от подсъдимия наближил левия завой, но продължил да се движи със
скорост около 103 км/ч. и с тази скорост навлязъл завоя. Поради несъобразената с особеностите на
пътя скорост /критичната скорост за преодоляването на този завой била около 95 км/ч./ подс. Д.
загубил контрол над автомобила. В резултат на високата скорост и мократа пътна настилка задната
част на автомобила презавила и автомобилът продължил по посоката си на движение
приплъзвайки се странично и заставайки почти перпендикулярно на платното за движение като в
същото време навлязъл косо в лентата за насрещно движение. В този момент лекият автомобил
„Рено", управляван от свид. Н.С. се движел в лентата за насрещно движение със скорост около 73-
74 км/ч. Св. С. забелязал, че л.а. „Мерцедес" навлиза в неговата лента за движение и веднага
реагирал на създалата се ситуация, като активирал спирачната система на автомобила си и
отклонил волана леко в дясно. Въпреки предприетата маневра, поради изключително късото
разстояние между двата автомобила свид. С. не успял да спре управлявания от него автомобил.
Последвал удар между л.а. „Мерцедес", управляван от обвиняемия и л.а. „Рено", управляван от св.
С.. Ударът бил челен за л.а. „Рено" и страничен за л.а. „Мерцедес" най- силно концентриран в
областта на дясна врата.
Мястото на удара между двете МПС-та се намирало на около 112-116 м. преди OP 1
/километричен знак с цифра 8/ на главен път II - 29 /Варна - Добрич/ км. 7,8 в лентата за движение
в посока гр. Варна. След удара лекият автомобил „Мерцедес" променил траекторията си на
движение, като се завъртял около вертикалната си ос, отклонил се под ъгъл в дясно спрямо
първоначалната си посока на движение и спрял напречно на пътя в лентата за движение за гр.
Варна. В резултат на ПТП пострадали всички намиращи се в автомобилите, участващи в
инцидента - подс. М. СВ. Д., Ст. Ст. С., свидетелите Н.С. и С.К. и К. Т. С.а. На място пристигнали
екипи на полицията и на „Спешна помощ", като всички пострадали били откарани в болнично
заведение. Въпреки оказаната медицинска помощ К. Т. С.а и Ст. Ст. С. починали. В резултат на
ПТП свидетелите Н.С. и С.К. получили множество фрактури.
Видно от заключението на СМЕ за Ст. С. /л.69-73, том 1/ причината за смъртта му са
развилите се травматичен шок и остра кръвоизливна анемия /обезкървяване/ в резултат на
многофрагментното счупване на таза, ретроперитонеален кръвоизлив, кръвоизлив в коремната
кухина. Установените при огледа и аутопсията на трупа на С. травматични увреждания: съчетана
травма гръден кош, корем, таз, анемия във вътрешните органи, травматичен шок, кръвоизлив в
коремната кухина с обем около 300 мл., ретроперитонеален кръвоизлив с обем около 500 мл.,
кръвоизливи в белите дробове, многофрагментно счупване на таза с обилно кръвонасядане на
околните меки тъкани, контузии на бели дробове, счупвания на 3-то до 6-то десни ребра,
разкъсване на черния дроб, разкъсване на пикочния мехур, коронаросклероза в начален стадий,
дребноогнищна миокардиосклероза, тежка левостранна хипертрофия на миокарда, множество
ожулвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, били резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, изразени със значителна сила и можело да се получат при ПТП като пътник от
удари в части или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.Тежките травматичните
увреждания получени при ПТП били в пряка причинно следствена връзка с настъпването на
смъртта.
Видно от заключението на СМЕ за К. С.а /л. 44-48, том 2/ причината за смъртта й била
тежката гръдна травма изразяваща се в двустранен хемопневмоторакс, пневмоторакс в ляво,
2
разкъсване на левия бял дроб, фрактура на 1-во до 11-то десни и от 2-ро до 7-мо леви ребра,
счупване на 8-ми гръден прешлен. Тези травматични увреждания били резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети и можело да се получат при ПТП като пътник на задна седалка в лек
автомобил от удари в части и детайли в купето на автомобила. И в този случай експертът е
установил пряка причинно-следствена връзка между описаните травматични увреждания получени
при ПТП на 30.10.2020г. и настъпилата смърт.
От заключението на СМЕ за Н.С. / стр. 57-65, том II /става ясно, че при него са установени
следните травматични увреждания: контузия на главата, счупване на тялото на четвърти поясен
прешлен, счупване на външния малеол на лявата подбедрица, счупване на 7 и 8-мо десни ребра,
счупване на десните странични израстъци на 1,2,3 и 4 - ти поясни прешлени и шиповидния
израстък на 3-ти поясен прешлен, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания по крайниците
и снагата. Състояние след операция на гръбначния стълб - педикулна фиксация и
вертебропластика, гипсова имобилизация на левия крак. Счупването на четвърти поясен прешлен
обусловило трайно затрудняване движението на снагата за период по-голям от един
месец.Счупването на десните странични израстъка на 4 поясни прешлена и шиповидния израстък
на 3-ти поясен прешлен сами по себе си също обуславяли трайно затрудняване движенията на
снагата за период, по-голям от един месец. Счупването на латералния малеол на лявата
подбедрица обусловило трайно затрудняване движенията на левия крак за около 2 месеца при
неусложнен оздравителен процес.
Посочените травми били получени по общия механизъм на удари със или върху твърди
тъпи предмети. Те били резултат на удари в частите на кабината на лек автомобил при челния
сблъсък с другия лак автомобил. Всички травми били в пряка причинна връзка с процесното ПТП
от 30.10.2020г.
От заключението на СМЕ за С.К./ стр. 66-74, том 2/ е видно, че в резултат на ПТП същата
получила следните травматични увреждания: контузия на гръден кош, контузия на корема,
контузия на крайниците, лявото рамо, охлузна рана в областта на корема, контузия на десния
глезен, множество травматични отоци и кръвонасядания по корема и долните крайници, счупване
на лявата раменна кост в горната трета/шийка и глава/, счупване на 12-то дясно ребро, счупване на
страничните израстъци на 1-ви и 2-ри поясни прешлени /Л1 и Л2/,счупване на гръдната кост.
Състояние след операция на дясната раменна става и метална остеосинтеза. Счупването на лявата
раменна кост е обусловило трайно затрудняване движенията на лявата ръка за период около 4-5
месеца,при благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на напречните
израстъци на първи и втори поясни прешлени и счупването на гръдната кост съвместно и
поотделно били обусловили трайно затрудняване движенията на снагата за период по-голям от
един месец.
Тези травми били получени по общия механизъм на удари със или върху твърди тъпи
предмети, те били резултат на високо енергийна травма. Можело да бъдат получени при удари в
частите на лек автомобил при челен удар на два автомобила. Всички травми били в пряка
причинна връзка с процесното ПТП от 30.10.2020г.
От заключението на автотехническата експертиза / стр.75-104, том 2/ е видно, че:
произшествието е възникнало при завой на Главен път II-29 /Варна- Добрич/ км.7,8. Мястото на
удара между лек автомобил марка „Мерцедес" модел „ЦЛК 200 Компресор" с per. № ** **** ** и
лек автомобил марка „Рено Канго" с per. № ******* се намирало на около 112-116м. преди ОР1/
километричен знак с цифра 8/ на Главен път II-29 /Варна-Добрич/ км.7,8 в лентата за движение в
посока град Варна.
Скоростта на лекия автомобил „Мерцедес" модел „ЦЛК 200 Компресор" с per. № ** ****
** непосредствено преди произшествието била около 103 км/ч.
Скоростта на лекия автомобил марка „Рено Канго" с per. № ******* в момента на удара
била около 54-55 км/ч., а скоростта на същия непосредствено преди водачът да реагира на
опасността, била около 73 км/ч.
Дължината на опасната зона на спиране на лек автомобил „Мерцедес" модел „ЦЛК 200
Компресор" с peг. № ** **** ** при движение със скорост около 103 км/ч. била около 104 м., а
при движение с позволената за участъка скорост от 60км/ч. - около 45м.
Дължината на опасната зона на спиране на лек автомобил марка „Рено Канго" с per. №
3
******* при движение със скорост около 73,33 км/ч. била 55,89м., а при движение с позволената за
участъка скорост от 60 км/ч. - 40,84 м.
Отстоянието, на което се е намирал лек автомобил марка „Рено Канго" с peг. № *******, от
мястото на удара, в момента в който лек автомобил „Мерцедес" модел „ЦЛК 200 Компресор" с
peг. № ** **** ** се отклонил от първоначалната си траектория на движение било 59-60 м.
Отстоянието, на което се е намирал лек автомобил марка „Рено Канго" с peг. № *******, от
мястото на удара, когато водачът му е възприел движещия се срещу него лек автомобил
„Мерцедес" модел „ЦЛК 200 Компресор" с peг. № ** **** ** като опасност и е реагирал на
ситуацията било 23-24 м.
При конкретната пътна обстановка, оптимално безопасната скорост на движение на лек
автомобил „Мерцедес" модел „ЦЛК 200 Компресор" с per. № ** **** **, при която водачът му не
би изгубил управление над автомобила било около 73 км/ч, при условие, че са били предприети
технически правилни маневри.
Причината за настъпване на произшествието от технически характер била пресичането на
траекторията на движение на л.а."Рено Канго" и л.а."Мерцедес".
Основната причина за процесното ПТП била управление на лекия автомобил „Мерцедес"
модел „ЦЛК 200 Компресор" с peг. № ** **** ** и навлизането в кривата на ляв завой със скорост
по-висока от критичната за преодоляването му, довело до загуба на контрол, напускане на
собствената пътна лента и навлизане в насрещната. Лекият автомобил „Мерцедес" навлязъл в
лентата за движение в посока обратна на посоката му на движение и насрещна за него, дълбоко в
опасната зона за спиране на л.а. марка „Рено" модел „Канго" с peг. № *******.
За водачът на лек автомобил „Мерцедес" модел „ЦЛК 200 Компресор" с peг. № ** **** **
съществувала техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако при
преминаването през кривата на левият завой се е движел със скорост по-ниска от 95 км/ч. и е
следвал и спазвал неговата траектория.
Ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Мерцедес" модел „ЦЛК 200
Компресор" с peг. № ** **** ** се е движел с ограничената за участъка скорост от 60 км/ч. и
водачът му при преминаването през кривата на левия завой е следвал и спазвал траекторията на
завоя, той е имал техническата възможност да упражнява контрол на управлението и да
предотврати настъпването на произшествието и удара с л.а. „Рено Канго" с peг. № *******.
Произшествието било предотвратимо, ако водачът на лек автомобил „Мерцедес" модел
„ЦЛК 200 Компресор" с per. № ** **** ** е управлявал автомобила си по такъв начин и с такава
скорост, съобразена с дадените пътни условия и е упражнявал непрекъснат контрол над органите
за управление така, че да запази устойчивото му движение и да не допусне загуба на контрол.
От заключението на автотехническата експертиза, след оглед на двата автомобила / стр.
105-113, том 2/ се установява следното: За лекия автомобил „Мерцедес" модел „ЦЛК 200
Компресор" с per. № ** **** ** при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на
предният мост, задният мост и ходовата част не са били установени повреди, които да са
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото
настъпване. Установените повреди и деформации били настъпили при конкретното произшествие.
За лекия автомобил марка „Рено Канго" с per. № ******* при извършения оглед на кормилния
механизъм, окачването на предният мост, задният мост и ходовата част не били установени
повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. Краяният извод, е че тези повреди и деформации са настъпили при
конкретното произшествие.
От справката от Национален институт "Метеорология и хидрология"-Варна на 30.10.2020 г.
около часа на произшествието е имало слаб дъжд и пътната настилка била влажна/стр. 114-115,
том 2/. От справката от АПИ се установява, че района на местопроизшествието е бил в обхвата на
пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 60 км/ч. /стр. 144- 146, том 2/.
От доказателствата за съдимост се установява, че към датата на извършване на процесното
деяние подсъдимия М. СВ. Д. не е осъждан.
Съдът прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно
изключване на факти и обстоятелства досежно времето, мястото и механизма на извършване на
деянието. Самопризнанието на подс. Д., направено пред съда се подкрепя от приобщените по
4
делото доказателства. Съдът кредитира като обективни свидетелските показания, а заключенията
на съдебно-медицинските и автотехнически експертизи и като компетентно дадени, като счете, че
те кореспондират помежду си и с другите събрани по делото доказателства и материали.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от
НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счете, че настъпилия съставомерен резултат -
смърт на повече от едно лице / в случая на две/ и телесна повреда на повече от едно лице / в
случая две/ е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното управление от подсъдимия на
МПС „Мерцедес" модел „ЦЛК 200 Компресор" с peг. № ** **** ** на инкриминираната дата.
Управлявайки посочения автомобил със скорост от 103 км/ч, подсъдимият безспорно е превишил
означената в процесния пътен участък с пътен знак В-26 скорост от 60 км/ч. С така установената
скорост, той навлязъл в кривата на ляв завой, но тъй като скоростта се явявала по-висока от
критичната за преодолаването му, изгубил контрол над управлявания автомобил, напуснал
собствената пътна лента и навлязъл в насрещната и то в опасната зона за спиране на л.а. „Рено –
канго“ с рег. № *******, за който е установено, че се движел с разрешена за процесния участък
скорост (54-55 км/ч). Т.е. подсъдимият М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал.3 б.“б“ вр. чл.342,ал.1 от НК и съдът го призна за
виновен. В настоящият случай съставомерният резултат – причиняване на смърт на повече от едно
лице е в условия на кумулативност с причинените телесни повреди също на повече от едно лице,
каквато е редакцията на хипотезата на чл.343 ал.4 НК.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за движение по пътищата:
чл.20 ал.1 ЗДвП – въвеждащ задължение за непрекъснат контрол на управляваното ППС и
чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата, въвеждащ забрана за превишаване на
скоростта, сигнализирана с пътен знак, по см. на чл.47 ал.3 от ППЗДвП. В случая скоростта на
движение на автомобила, управляван от дееца е била близо два пъти по-висока от въведеното с
пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч. Съчетанието й с конкретните пътни условия – слаб дъжд
и влажна пътна настилка, е довело до невъзможност водача да упражнява контрол на МПС и
последвалият удар с насрещно движещото се МПС, респ. смъртта на две лица и средни телесни
повреди на други две от двата автомобила, са резултат на пренебрегване на горепосочените
задължение и забрана. Престъплението е извършено чрез действие. Накърнени са обществените
отношения, регулиращи движението по пътищата и в частност тези осигуряващи безопасност и
съхраняване живота и здравето на хората.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост – подсъдимият не е целял
и предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Съдът с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК определи наказанието при условията на
чл.58а ал.1 от НК като взе предвид следното:
Първо: инкриминираното деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност,
доколкото засягането на родовия обект е над минимално необходимото – причинени са смърт и
средна телесна повреда, съответно на повече от едно лице. Освен това управлението на МПС със
скорост, която близо двукратно надвишава въведеното с пътен знак ограничение и неспазване на
задължението да контролира непрекъснато МПС, определят конкретното нарушение на правилата
за движение като тежко и с оглед разпространението понастоящем на тази порочна практика,
стояща в основата на голяма част от пътните инциденти в държавата. В тази връзка следва да се
има предвид, че времето и мястото, където е настъпил пътния инцидент – в късен дъждовен есенен
следобед, на завой с наклон и три ленти на платното за движение, две от които в посоката на
движение на подс.Д., и мокра настилка, поначало изискват управлението на МПС да става с
повишено внимание.
Второ: С оглед липсата на предходна съдимост, младата възраст, трудовата ангажираност и
добросъвестно процесуално поведение на подс.Д. от една страна, а от друга - че вида и броя на
допуснатите предходни нарушения на правилата за движение (вкл. преди настоящия инцидент за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5%0) и тяхното административно
санкциониране (видно от справката за нарушител), през краткия период от време като водач на
МПС от 2016 г., не е незначителен, съдът прие, че обществената опасност на извършителя е
5
сравнително ниска. Отчитайки тези обстоятелства и неколкократно изразеното от подсъдимия Д.
съжаление за случилото се, съдът определи наказание над минимума, предвиден в чл. 343, ал.4 вр.
ал.3 б.“б“ НК , а именно - „лишаване от свобода“ за срок от пет години. След редукцията с 1/3
съдът наложи на подсъдимия М.Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и
четири месеца. Предвид липсата на първата от предпоставките по чл.66 ал.1 от НК то следва да
бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“.
Посочените по-горе обстоятелства, относими към личността на дееца и обществената му
опасност, не са от категорията на многобройните или пък изключителни по см. на чл. 55 ал.1 от
НК, за да обосноват определяне на наказанието под предвидения минимум.
Съдът наложи на подсъдимия и наказанието по чл.343г от НК - „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от четири години, като прецени, че в този размер то
ще бъде достатъчно, за да формира контрамотив у него за извършване на подобни и други
престъпления и за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК, с оглед ниската степен на обществена
опасност на М.Д. и тежкия резултат на извършеното деяние - две жертви и двама пострадали със
средни телесни повреди.
Съдът прие, че наказания от посочения вид и в конкретните размери са справедливи и
достатъчни за постигане на целите както на специалната, така и на генералната превенция по
отношение на останалите членове на обществото, мотивирайки ги да се въздържат от действия с
потенциални престъпни последици.
Претендираното от повереника на частните обвинители С.С., Д.С. и Н.Б. на подсъдимия да
бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за 10 години и „ лишаване от права“ за 9
години, съдът счете за несъответно на извършеното непредпазливо престъпление и ненужно за
поправянето на подсъдимия. Прекомерният срок на лишаването от свобода на един млад човек ще
доведе до неоправданото му откъсване от обществото и неговата десоциализация.
Предвид изложеното по-горе за обществената опасност на деянието и дееца, съдът не
споделя и доводите на защитника, че е възможно наказанието да бъде определено с приложение на
чл.66 от НК, доколкото пътния инцидент е станал на място, където изпреварването е разрешено и
маневрата била завършена, след което неясно как е настъпил удара, а за Д. липсват отегчаващи
вината обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че по експертен път не е установена
друга причина за ПТП освен движението със скорост над означената с пътен знак В-26 и загубата
на контрол над управлението на автомобила.
При този изход на делото – подсъдимият е признат за виновен и съобразно разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на М.Д.. По
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение такива бяха присъдени само на частния
обвинител Р.Р., предвид представените доказателства за плащане, но не и на доверителите на адв.
Н., поради липса на такива доказателства.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
6