М О
Т И В И
към присъда № 4/21.01.2013 г., постановена по
НОХД 801/2012 г.
Подсъдимият И.А.К. е предаден на съд с обвинение в това, че на
16.08.2007 г. в с.P., Пловдивска област, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Г.П.Й. *** заблуждение
– че са му необходими пари за закупуване на гориво, и е причинил на Г.П.Й. ***
имотна вреда в размер на 300 лева – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира съдът
да признае подсъдимия за виновен и да определи наказание – пробация по
правилата на чл. 2 от НК.
Граждански иск в наказателното производство не
е предявен.
Подсъдимият И.А.К. признава изцяло фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират
доказателства за тези факти, съжалява за извършеното. Пледира съдът да му
наложи минимално наказание.
Защитникът подсъдимия пледира съдът да наложи
наказание пробация в справедлив размер.
След запознаване с фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и след преценка на доказателствата
по делото, събрани в досъдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.А.К. е роден на *** ***, обл.
В., ул. *** № 24, *****, **** ЕГН **********.
Подсъдимият И.А.К. е осъждан многократно, но
предишните му присъди не влияят на правната квалификация на деянието, предмет
на настоящото наказателно производство.
През 2004 г. свидетелят С.П. работел като таксиметров
шофьор, но междувременно подготвял документи за постъпване на работа в друга
фирма като шофьор на ТИР. По тази причина изготвил копия от редица документи,
между които личната си карта и свидетелството си за управление на моторно
превозно средство. Копията съхранявал в жабката на управлявания от него
таксиметров автомобил. През същата година на няколко пъти возил в автомобила от
с. П. подсъдимия
И.А.К., с когото се познавали. По време на едно от пътуванията К. проявил
интерес към въпросните документи и констатирал, че двамата много си приличат.
След разговора, П. излязъл от автомобила за кафе, а К. останал сам в него. След
няколко дни П. установил липса на документи – копия от личната си карта и
шофьорската си книжка и свързал тази липса с присъствието на К. в автомобила,
проведения разговор и последващото му напускане на МПС. На 26.07.2007 г. бил
сключен трудов договор между К. и управителят на фирма „И. – 2005” ООД гр. А.- пострадалия Г.П.Й. и подсъдимият
започнал работа като шофьор на камион под името С. П., като за сключването на трудовия договор си
послужил и представил пред служителите на дружеството копия от документите на П..
На 13.08.2007 г. К. превозил стока, натоварена от
пристанище Б. за С.. Там разтоварил стоката и за
обратния курс на 14.08.2007 г. натоварил друга стока за гр.Б. - теракотени плочки КАИ Груп – „Силва“
бежова – 63,360 кв.м, „Рустика“ кафява – 384 кв.м, „Рустика“ бежова 128 кв.м, гранитогрес
„Рустик“ бежов – 570,240 кв.м, „Андора“ кафява –
253,440 кв.м, два броя смесител стоящ „Видима“ и три броя капаци „Идеал
стандарт“, всичко на обща стойност 14 532,89 лева. На 15.08.2007 г. подсъдимият
се обадил на пострадалия Й. и му съобщил, че негова позната е починала и ще
остане в С. на
погребение, а Й. му разрешил да се забави един ден с курса към Б.. Свидетелят П. А., служител на РУ "Полиция"
К., живеел в
град К., в жилищна
сграда – блок, построена до околовръстното шосе на гр.К.. Сутринта на 16.08.2007 г. свидетелят
не бил на работа и възнамерявал да пътува за гр.К. със свой приятел. Около 8.30 ч. решил
да пие кафе, докато чака приятеля си. Свидетелят отишъл в заведение, находящо
се до газстанция „****”, на изхода на гр.К. по пътя за гр.П.. Преди да влезе в заведението
обърнал внимание на спрелия в непосредствена близост голям камион – марка „***”,
с две сини ремаркета. Свидетелят забелязал камиона още от прозорците на дома
си, но нито тогава, нито впоследствие , докато пиел кафе и имал видимост към
района , където бил паркиран камиона, не забелязал хора около него, товарене
или разтоварване на стока. Вечерта около 18.00 ч., при прибирането си от гр. К., на път за дома св. А. отново минал покрай газстанцията и забелязал, че същият камион отново е на
мястото, където го видял сутринта. Видял около камиона и колегите си от РУ
"Полиция" К.. Свидетелят решил да попита какво
става, спрял при останалите полицейски служители и им обяснил, че сутринта е
видял същия камион на същото място. Научил от тях, че в полицейското управление
е получен сигнал за извършена от камиона кражба на санитарен фаянс.
На 16.08.2007 г. около 10.00 ч. подсъдимият К. се
обадил на св. Й. ***, нафтата на камиона е свършила и няма пари да зареди с
гориво, като поискал Й. да му изпрати по някого сума в размер на 300 лева за
тази цел. При това подсъдимият нямал каквото и да било намерение с тези пари да
зарежда камиона с гориво – единственото му намерение било да въведе Й. в
заблуждение, в резултат на което същият да му предостави тази сума, тъй като подсъдимият
не разполагал с пари в брой. Пострадалият повярвал на думите на подсъдимия, че
му е свършило горивото, но тъй като пътувал по служба, не можел да занесе на подсъдимия
пари, нито имал възможност да изпрати служители на фирмата да сторят това.
Поради тази причина св. Й. помолил свой познат от С.– св. М. да му съдейства и да занесе пари за
гориво на подсъдимия К., като му обяснил, че последния се намира в село P.. Св.
М. също не бил
в района на село P., поради което помолил друг свой познат - св. Т. да намери подсъдимия и да му даде
исканата сума. Св. Т. занесъл исканата сума на посоченото
място в село P., където подсъдимият съобщил на св.Й.,
че се намира, но там нямало никого, нямало и камион. Свидетелят се обадил и
съобщил това на М., който от своя страна се обадил на пострадалия и го
попитал къде точно е шофьора му. Св. Й. позвънил на телефона на К. и го попитал
къде точно се намира, за да упъти човека, който ще му донесе парите. Подсъдимият
предложил да се срещнал в ресторанта на центъра на селото и че ще пристигне на
уговореното място след три минути. Около 11.00 ч. св. Т. и подсъдимия К. се
срещнали в ресторанта на центъра на село P., но Т. решил да се застрахова от
объркване, обадил се на пострадалия и попитал дали лицето, но което
впоследствие дал телефона, за да разговаря с него е шофьора, на когото трябва
да предаде парите. По телефона подсъдимият отново разказал на пострадалия Й.,
че няма пари за гориво, че са му необходими 300 лева, за да зареди и че е
намерил нафта на по-ниска цена. Пострадалият разпознал гласа на подсъдимия и
казал на Т., че именно на него трябва да предаде сумата от 300 лева. Едва
тогава св. Т. предал исканата сума в брой на подсъдимия К., който му обяснил,
че сам ще се оправи и отказал предложената му от свидетеля помощ за наливане на
горивото в камиона. Подсъдимият заявил на последния, че ще си намери по-евтина
нафта, след което го отпратил. По-късно св.М. предал
сума в размер на 300 лв. на св. Т. за да му възстанови средствата, а
пострадалият Й. възстановил със собствени средства – лично притежание - сумата
от 300 лева на св. М. при пристигането си в К.. Тези суми били собствени на Й.,
а не на управляваното от него дружество. Около 15.00 часа на същия ден пострадалият
Й. получил обаждане от съконтрахенти на фирмата в Б., които го уведомили, че чаканата
стока от камиона, управляван от подсъдимия К. не е пристигнала. Й. се притеснил
и започнал да звъни по телефона на К., но той не вдигал – вместо него
впоследствие се обадил непознат глас и уведомил свидетеля , че стоката е
открадната, докато К. търсел нафта и подсъдимият не желае да разговаря с него,
защото го е страх, а самият камион бил оставен празен на бензиностанция на
изхода на град К.. Притеснен, Й. тръгнал към К., за да търси подсъдимия и
камиона, като отново се обадил на св. М., за да
го помоли да провери ситуацията и да уведоми органите на РУ
"Полиция" гр.К., което М. сторил, след като
видял празния камион на изхода на град К., където сутринта на същия ден го бил
забелязал и св. А..
На основание чл. 373, ал.4 от НПК съдът прие
за установена горната фактическа обстановка, съответна на обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепена изцяло от
събраните в досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите,
въз основа на чиито показания се установява поведението на подсъдимия
непосредствено преди и след извършване на деянието. Показанията на тези
свидетели са обективни, основани на преки техни впечатления. Съдът кредитира
тези показания изцяло, като съответни и кореспондиращи с останалите
доказателствени средства. Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия в частта, с която подробно
изяснява механизма на извършване на деянието – собствените си действия.
Неговите обяснения са основен доказателствен
източник, те не противоречат на установените факти и съдът ги кредитира.
Съдът при постановяване на присъдата си ползва
и писмените доказателства, които са събрани в предвидения от НПК ред, относими са към предмета на доказване и са в пряка връзка с
останалите събрани доказателства по делото. Тези доказателства подкрепят
изцяло, обстоятелствата посочени от прокурора в обвинителния акт.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.А.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК,
тъй като на 16.08.2007 г.
в с.P., Пловдивска област, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал у Г.П.Й. *** заблуждение – че са му
необходими пари за закупуване на гориво, и е причинил на Г.П.Й. *** имотна
вреда в размер на 300 лева, поради което го признава за виновен в това престъпление.
От обективна страна престъплението измама
засяга обществените отношения свързани със собствеността.
Изпълнителното деяние се изразява в две форми
– деецът да е възбудил заблуждение (създал невярна представа) или поддържал
заблуждение (използвал вече създадена такава представа) в определено – лице –
адресат на измамата. По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият К.
е осъществил от обективна страна двете форми на изпълнителното деяние – въвел е
в заблуждение свидетеля Й., като го е заблудил, че повереният на подъсдимия камион е останал без гориво и са му нужни
средства да продължи курса. Поддържал е заблуждението до доставянето на
инкриминираната сума. Вследствие на създадената невярна представа у адресата –
св. Й., последният организирал доставянето на парите. Измамливото действие на
подсъдимия – създаване на невярна представа у адресата, че са нужни средства за
гориво е мотивирало свидетеля Й. да извърши действие – да му изпрати сумата от 300
лева. Вторият задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 209,
ал.1 от НК е налице – заблуденото лице е извършило действие на разпореждане със
своя вещ – пари. Размерът им е установен по несъмнен начин от показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия. Подсъдимият е причинил имотна вреда на
Й., която вреда е пряка и непосредствена последица от измамливите му действия и
представлява престъпния резултат на престъплението, за което е предаден на съд.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено опасни последици, които съдът извежда от действията на подсъдимия. Съдът
намира за установена в производството и специалната користна цел – допълнителен
субективен признак на престъплението – деянието е извършено с цел подсъдимия да
набави за себе си имотна облага, като в настоящия случай целта е постигната –
получил е сумата от 300 лева.
За извършеното от подсъдимия престъпление,
законът към датата на деянието е предвиждал наказание – лишаване от свобода за
срок до шест години и престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената
опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства съдът приема
признанието на вината и съдействието за разкриване на обективната истина още в
досъдебната фаза на процеса. К. в обясненията си е посочил механизма на
осъществяване на изпълнителното деяние. Отегчаващо отговорността обстоятелство
е наличието на обременено съдебно минало. С оглед приложението на диференцираната процедура на
глава 27, чл.371 т.2 от НПК, по която се провежда настоящото производство, при
определяне на наказанието съдът следва да приложи императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 2, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, отчете обстоятелството, че към датата на деянието законът е
предвиждал наказание – лишаване от свобода до шест години, т.е. за него
законодателят е е предвидил долен мининум
при определяне наказанието – лишаване от свобода и нормата се явява
по-благоприятна за дееца. По–благоприятна се явява и редакцията на чл. 58а от НК (ДВ бр. 27/2009 г.), съгласно която при алтернативно предвидени наказания,
съдът не може да наложи най-тежкото, а в останалите случаи прилага нормата на
чл. 55 от НК. Последната също е претърпяла промени, като най-благоприятна се
явява действащата към момента на деянието редакция (ДВ бр.153/1998 г.), която
предвижда съдът да замени наказанието лишаване от свобода, когато не е
предвиден най-ниският предел, с пробация. За най-справедливо съдът намира
наказание пробация като
съвкупност от пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес в с. П., ул. *** № 24, за срок от две години и
шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния
служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години и шест месеца, безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на по 300 часа годишно за две поредни години.
Следва, на основание чл. 59, ал.1, т.1 пр. ІІ –ро от НК да се приспадне времето през което подсъдимия И.А.К.
е бил задържан, считано от 20.09.2012 г.
Следва да се осъди подсъдимия да заплати по
сметка на ВСС държавна такса върху размера на гражданския иск в размер на 74.00
лева.
Мотивиран от изложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.