Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 17.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 227 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
Областна дирекция на МВР – Русе против решение № 260227/31.05.2021 г.,
постановено по АНД № 1984/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменен електронен фиш, серия К №3428944, издаден от ОД на МВР – Русе. С
електронния фиш на касационния ответник - В.М.П. ***, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от същия закон и е осъдена ОД на МВР –
Русе да заплати на П. направените от него разноски по делото в размер на 310
лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото
по същество чрез потвърждаване на електронния фиш. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – В.М.П.,
чрез процесуалния си представител адв. З.З., счита същата неоснователна.
Поддържа, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в
сила. Претендира присъждането на направените разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство, като представя списък на разноските
с приложени писмени доказателства за реалното заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение (л.л.12 и 13 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна. Решението на въззивната инстанция, като краен резултат, макар и по
различни от изложените в него съображения, е правилно.
За да отмени оспорения пред него
електронен фиш, районният съд е приел, че наказаното лице не е извършило
нарушението, за което е било обвинено, а именно превишаване с 15км/ч. на
допустимата скорост на движение от 50 км/ч. за населено място, като установената
скорост на движение била 65км/ч. Според съда този негов извод се подкрепял от
събраните по делото писмени доказателства, съгласно които посоченото в ЕФ място
на нарушението - гр.Русе, бул.„България“ № 115, попадало в обхвата на действие
на пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 70км/ч., която скорост
не била превишена. Този извод не се споделя от настоящия състав на съда като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба №18/23.07.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак за въвеждане на забрана
се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната.
А ал.3 предвижда, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото
кръстовище. Аналогична е и
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП, която гласи, че забраните, въведени с пътни знаци
В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30,
важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2.
Съгласно легалната дефиниция за
кръстовище, дадена с разпоредбата на §
6, т.8 от ДР на ЗДвП, това е място, където два или повече пътя се пресичат,
разделят се или се събират на едно ниво.
В случая нарушението е установено след
кръстовището, образувано от бул.„България“ и бул.„Липник“, като техническото
средство, с което е установено нарушението, е било позиционирано на бензиностанцията,
намираща се на бул.„България“ № 115.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че до горепосочения пътен участък (бул.„България“ № 115 в
гр.Русе) действително има въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. Това е
така, тъй като преди кръстовището, образувано от бул.„България“ и бул.„Липник“,
има поставен пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 70км/ч.
Пътният знак е монтиран след джоба на спирката пред хотел „Фамилия“.
От така установените факти, отнесени
към цитираните по-горе приложими разпоредби, става ясно, че ограничението на скоростта
от 70км/ч. е в сила именно до посоченото кръстовище. Непосредствено след него
няма друг такъв пътен знак за въведено ограничение на скоростта от 70км/ч.,
което, по арг. от чл.21, ал.2 от ЗДвП означава, както подддържа и касатора, че
за този участък от бул.“България“, съгласно чл.61, ал.3 от Наредба
№18/23.07.2001 г. и чл.50, ал.1 от ППЗДвП, важат общите правила за движение в
населено място и по-конкретно забраната за движение със скорост, по – висока от
тази по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която за населено място е 50 км/ч. Както се сочи и в касационната жалба,
като този факт е известен и на съда, едва след бензиностанцията, намираща се на
бул.„България“№ 115, има поставен пътен знак В26 с ограничение на скоростта до
80км/ч.
Следователно, при положение, че на мястото на нарушението (гр.Русе,
бул.„България“ №115) и по – конкретно с географски координати 43.852181 26.005245 съгласно електронния фиш, водачът се
е движил със скорост от 65км/ч., то той е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП, предвиждаща максимална скорост на движение в населено място – 50км/ч.
(за пълнота следва да се отбележи, че нарушената норма е неправилно посочена в
ЕФ като чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, което нарушение обаче, предвид
посочената връзка с ал.1, не е съществено).
Независимо от
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че макар формално ответникът
по касация да е извършил административно нарушение по чл.182, ал.1, т.2, във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е наказан, то в конкретния казус са налице редица
обстоятелства, които водят до извод, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл.28
от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП поради противоречие със закона (арг. от Тълкувателно решение
№1/2007г. на ОС на НК на ВКС). От проверката за маловажност не са изключени и
случаите, когато административното наказание е наложено не с наказателно
постановление, а с електронен фиш.
Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение
на понятието “маловажен случай”, затова, на основание чл.11 от ЗАНН,
субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Легална дефиниция на маловажно нарушение се съдържа и в § 6, т.32 от ДР на
ЗДвП, според който текст "маловажно" е нарушението, което, макар и с
незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в
движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на
пътнотранспортно произшествие.
Съгласно константната съдебна
практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат
способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца във всеки един конкретен случай.
Касационният съд приема, че
„маловажен случай” ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Както беше посочено, фактическите
установявания, свързани с процесния казус, указват именно на маловажност по
смисъла на закона.
Видно е, че при
регулиране скоростта на движение по бул.“България“ в гр.Русе, е възприет
подходът допустимата скорост, когато тя е по-висока от законоустановената
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, да бъде
указвана с пътни знаци и по-конкретно с пътен знак В26, както изискват чл.21,
ал.2 от ЗДвП, чл.79, ал.1 от Наредба №18/23.07.2001 г. и чл.73, ал.2 от ППЗДвП.
Макар този начин на регулиране на движението да е съобразен със закона, той е
от естество да остави у водачите неправилното впечатление, че скоростта на
движение по посочения булевард е регулирана само с пътни знаци. Така се създават
предпоставки за нарушения на правилата за движение, доколкото водачите,
считайки, че следва да съобразяват скоростта си само с предписанията на пътните
знаци В26, въвеждащи скорост, по-висока от допустимата за населено място, пропускат
да съобразят, че тези предписания отпадат след преминаване през кръстовище,
следващо мястото на поставяне на знака. Вярно е, че този пропуск не оправдава
виновния водач съгласно принципа ignorantia
legis neminem excusat (незнанието на закона не извинява никого), но той обективно е от естество
значително да намали степента на обществената опасност на нарушението, ако
водачът стриктно е съблюдавал ограниченията на скоростта, въведени с пътните
знаци. Така е и в случая, тъй като водачът, приемайки, че спазва указанието на
пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 70 км/ч, е преминал,
след приспадане
на толеранса от 3 км/ч, през процесния пътен участък със скорост от 65 км/ч.
На следващо
място, от представените в хода на въззивното производство от трето неучастващо
в това производство лице – Община Русе писмени доказателства се установява, че
към датата на нарушението - 28.02.2020 г., ограничението на скоростта в дадения пътен
участък, дори според Община Русе, е 70км/ч., като пътният знак, което го
въвежда, бил монтиран непосредствено след джоба на спирката пред хотел
„Фамилия“ (писмо с изх.№ 90/16.03.2021 г. от Община Русе на л.41 от въззивното
дело).
Настоящият касационен
състав намира за необходимо да посочи, че в случая, предвид преобладаващия
начин на регулация на скоростта на движение по бул.„България“ – с пътни знаци
В26, би било по-удачно, с оглед осигуряване безопасността на участниците в
движението, а и по-предвидимо за водачите при спазване на правилата за движение
по пътищата, и в дадения пътен участък, т.е. непосредствено след кръстовището,
образувано от бул.„България“ (платното за движение в посока КПП1, т.е. към
гр.София, и бул.„Липник“, след което отпада действието на пътен знак В26 за въведено ограничение на скоростта
от 70км/ч.), допустимата скорост на движение да бъде регулирана с пътен знак.
Впрочем касационната
инстанция, след проверка в общодостъпната система Google Maps, установи,
че такъв знак В26, с въведено с него ограничение на скоростта от 50 км/ч, е
заснет в посочената картографска база данни като поставен именно на посоченото
място - непосредствено след кръстовището, образувано от бул.„България“
(платното за движение в посока КПП1, т.е. към гр.София, и бул.„Липник“, в
частта на включването му в бул.“България“), с приблизителни географски
координати 43.852393 26.006022. Пътният знак е заснет като поставен
непосредствено преди намиращите се там пешеходен подлез и спирка на обществения
транспорт. От изисканите от ОП „Комунални дейности“ при Община Русе и приети
във въззивното производство схеми за организацията на движението и поставените
пътни знаци обаче е видно, че този пътен знак не е нанесен на тях като
съществуващ към датата на извършване на нарушението 28.02.2020 г., а фактически
изводи по делото и то за първи път от касационната инстанция, само въз основа
на картографски данни от Google Maps, без категорични доказателства за датата
на поставяне на посочения пътен знак, не могат да се правят, доколкото това би
било нарушение на чл.220 от АПК.
По горепосочените съображения
касационната инстанция намира, че конкретното нарушение разкрива една по-ниска
степен на обществена опасност от типичните нарушения от съответния вид (превишаване
на разрешената скорост от 11 до 20 км/ч), поради което следва да се квалифицира
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Като е отменил оспорения пред него
електронен фиш, макар и по други съображения, Районен съд - Русе е постановил правилно
съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на ответника по
касация следва да бъде присъдена сумата от 300 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в касационното производство (л.12 от делото). Следва
да се отбележи, че възражението на касатора за неговата прекомерност е
неоснователно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в размер от 300 лева, който
е минималният такъв, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските, на основание §
1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат присъдени в тежест на ОД на МВР – Русе,
която дирекция има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260227/31.05.2021
г., постановено по АНД № 1984/2020 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес: гр.Русе, бул.„Скобелев“№ 49, представлявана от директора Мирослав
Дамянов, да заплати на В.М.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата
от 300 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: