РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично
заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16975/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 166539/19.12.2018 г., предявена от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** ОБЩИНА, ЕИК********,
с адрес: гр. София, ул. „********-*
Ищецът „О.Б.Б.“ АД
твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор
68134.510.5070 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и изменена
със заповед № 18-6467/19.08.2015 на началника на СГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. София, СО -
район „Сердика“, ул. „*******“, с площ съгласно данните от кадастралната карта
от 87 745 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, ведно с
находящите се в имота сгради, както следва:
1/ СГРАДА с
идентификатор 68134.510.5070.1, с площ от 222 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: промишлена сграда;
2/ СГРАДА с
идентификатор 68134.510.5070.2, с площ от 321 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: промишлена сграда;
3/ СГРАДА с
идентификатор 68134.510.5070.3, с площ от 24 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: промишлена сграда;
4/ СГРАДА с
идентификатор 68134.510.5070.4, с площ
от 36 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: допълващо застрояване,
при съседи:
имоти с идентификатори: 68134.510.5035, 68134.510.1658, 68134.510.5036,
68134.510.5073, 68134.510.5072, 68134.510.5071, 68134.510.5034.
Описаният имот с
идентификатор 68134.510.5070 бил със
стар идентификатор 68134.510.1671 и бил идентичен
с УПИ VІ-528 „За гробищен парк“, кв. 1 по плана на гр. София, СО-район
„Сердика“, който УПИ бил идентичен с УПИ VІ-528, УПИ VІІ-528 и УПИ VІІІ-528 по
рег. план на гр. София.
Подробно описаният
недвижим имот, ведно със сградите в него, били придобити от праводателя на
ищеца „С.“ ЕАД, ЕИК: ********, по силата на влязло в сила постановление за
възлагане на недвижим имот от 21.03.2016 г. на ЧСИ с рег. № 840 от КЧСИ,
вписано в Служба по вписванията на 19.04.2016 г.
На 05.02.2018 г.
в Търговския регистър, по партидата на преобразуващото и приемащото дружество,
било вписано вливане на „С.“ ЕАД в „О.Б.Б.“
АД, като след вливане цялото имущество на „С.“ ЕАД преминало върху ищеца.
Ищецът твърди,
че със заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III ЗОС с №
СОА17-РД40-76/24.11.2017 г., издадена от кмета на Столична община, описаният
поземлен имот с идентификатор
68134.510.5070, ведно с находящите се в имота четири броя сгради, бил отчужден,
във връзка с реализация на обект „Разширение на гробищен парк, кв. 1, м.
„Централни гробища“, СО-район „Сердика“, гр. София. Със заповедта за
отчуждаване било определено парично обезщетение за отчуждените имоти общо в размер
на 2 293 623,70 лева
С решение №
1958/26.03.2018г. по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на АССГ, ІІ отд., 23
състав, определеното в заповедта за отчуждаване обезщетение било увеличено на
2 415 460 лева. Като неподлежащо на обжалване, решението на АССГ влязло
в сила на датата на постановяването му – 26.03.2018 г.
На 23.05.2018
г., определената с влязлото в сила съдебно решение сума в размер на
2 415 460 лева била преведена на ищеца.
Ищецът твърди,
че преведената му сума не представлява пълната дължима сума по определеното
обезщетение за отчуждаване, тъй като съгласно
чл. 6, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС, отчуждаването
на поземлен имот е облагаема доставка, а по отношение на сградите „О.Б.Б.“ АД е избрала доставката да
бъде облагаема на основание чл. 45, ал. 7, вр. ал. 3 ЗДДС.
Ищецът заявил
пред ответника, че въпреки извършеното плащане, пълният фактически състав на
отчуждаването на процесния недвижим имот не е завършил, тъй като Столична
община дължи на ищеца и сумата от 483 092 лева - данък върху добавената
стойност. Излага съображения, че към предявяване на исковата молба е изтекъл
предвиденият в чл. 29, ал. 6 ЗОС шестмесечен срок за заплащане на дължимото
обезщетение, но ответникът не е изпълнил задължението си да го заплати ведно с
дължимия ДДС, а отчуждителният ефект настъпвал ex lege от момента на изплащане
на цялата сума на дължимото обезщетение.
Ищецът твърди,
че поради дължимостта на ДДС върху определеното обезщетение за отчуждаване,
ответникът не заплатил пълната дължима сума на определеното обезщетение за
отчуждаване, а само част от нея, не е настъпил транслативният ефект на
заповедта за отчуждаването, фактическият състав по реда на глава III от ЗОС не
е завършен и ищецът е собственик на процесния УПИ, което ответникът отрича
(съобразно изменението в доклада по чл. 146 ГПК, допуснато в о.с.з. на
18.11.2019 г. (л. 210), съобразно молбата от 15.11.2019 г. – л. 190)
Ищецът твърди,
че ответникът фактически е завладял имотите и демонстрира установеното от него
владение.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че е собственик на описания поземлен имот, ведно с находящите се
в имота сгради, и ответникът да бъде осъден за му предаде владението върху тях
(съобразно молбата на ищеца от 11.10.2019 г. на л. 140 от делото и допуснато
изменение на иска – с определение от 18.11.2019 г. на л. 210). Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Столична община
е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението,
че е недопустим, евентуално неоснователен.
Сочи, че е налице влязло в сила съдебно решение (на АССГ), с което
спорът за законосъобразността на отчуждаването е бил решен окончателно. За защита правата на ищеца бил предвиден и
специален ред – по ЗОС, който вече бил упражнен от ищеца. В случай, че ищецът е
считал, че дължимото му парично обезщетение не му е било изплатено изцяло, той
е следвало да поиска отмяна на заповедта за отчуждаване по реда на чл. 29, ал.
6 ЗОС, като ищецът вече се възползвал от тази възможност и му било отказано.
Ответникът
излага съображения, че с решението по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на АССГ,
ІІ отд., 23 състав е било определено крайно общо обезщетение, което е било
изплатено на ищеца на 23.05.2018 г. Освен това, по молби и жалби на ищеца били
образувани множество съдебни производства с цел „отмяна“ на заповедта за
отчуждаване, като по приключилите такива, АССГ и ВАС приели, че
законосъобразността на заповедта за отчуждаване е била потвърдена с влязло в
сиа съдебно решение, а извършеното от СО плащане на определеното от АССГ
обезщетение довело до преминаване на правото на собственост от ищеца към
ответника.
Ответникът
оспорва твърдението на ищеца за незавършен фактически състав на отчуждаването
поради неплащането на ДДС. Твърди, че е
собственик на процесния УПИ и че ефектът на отчуждаването като принудителен
способ за отнемане на частна собственост не може да бъде разглеждан през призмата
на данъчни аспекти. Изтъква, че единствената правнорелевантна сума, която е
била надлежно преведена на банковата сметка на ищеца с платежно нареждане от
23.05.2018г. е тази, определена в постановеното от АССГ решение, с влизането в
сила на което въпросите за законосъборазността на отчуждаването и размера на
дължимото за това обезщетение са разрешени окончателно.
Ответникът
излага съображения, че Законът за общинската собственост (ЗОС) е специален
спрямо ЗДДС, а чл. 33 ЗОС предвижда, че по отчуждителните производства,
обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и вещни права по тази
глава не се събират данъци и такси. Сочи, че даденото от НАП и МФ тълкуване, че
ЗДДС е специален закон и че чл. 33 ЗОС не касае ДДС е неофициално тълкуване,
което няма задължителна сила. Освен това, имало и разяснения на НАП, които
приемали противното.
Ответникът
излага съображения и че издадената от ищеца фактура не кореспондира на
разпоредбите на ЗДДС, както и че плащането на данък за недвижимите имоти и
такса битови отпадъци не могат да обосноват извод за това кой е собственик на
имота.
Предвид
изложеното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът
поддържа иска, а ответникът оспорва същия.
На 29.06.2020 г., страните са представили
писмени бележки, в които са изложили подробни съображения, в подкрепа на
исканията и възраженията си.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
По
силата на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от
21.03.2016 г. по изп.д. № 20138400401380 по описа на ЧСИ с рег. № 840 от КЧСИ,
вписано в Служба по вписванията на 19.04.2016 г., „С.“ ЕАД, ЕИК: ********, е
придобило подробно описания ПИ, ведно със сградите в него (видно от
постановлението, приложено на л. 9 от делото).
На
05.02.2018 г. в ТР е било вписано вливане на „С.“ ЕАД в „О.Б.Б.“ АД, като след вливане цялото имущество на „С.“ ЕАД е
преминало върху ищеца (л. 13).
Със
заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III ЗОС с №
СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. на кмета на Столична община, описаният ПИ ведно със
сградите в него, са били отчуждени (л. 17 и сл.).
С
влязло в сила решение № 1958/26.03.2018г. по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на
АССГ, ІІ отд., 23 състав, е било определено обезщетение в размер на общо от
2 415 460 лева (л.19 и сл.).
На
23.05.2018 г., определената с
влязлото в сила съдебно решение сума в размер на 2 415 460 лева е
била преведена от ответника на ищеца (л. 28).
За
тези факти страните не спорят, и същите са отделени като безспорни и ненуждаещи
се в отношенията между страните по делото (с определението от 26.08.2019 г.), а
и се установяват от представените по делото доказателствени средства.
На 11.07.2018 г. е съставен Акт № 1773
за публична общинска собственост за ПИ с идентификатор 68134.510.5070, заедно с
находящите се в имота сгради (л. 121).
С неподлежащо на обжалване решение №
5131/08.04.2019 г. ВАС е отхвърлил на основание чл. 239, т. 1 АПК искането на „О.б.б.“
АД за отмяна на влязло в сила решение № 1958/26.03.2018г. по адм.д. №
14237/2017 г. по описа на АССГ, ІІ отд., 23 състав (с което е било определено
обезщетение в размер на общо от 2 415 460 лева) – л. 125 и сл.
Със
заявление с вх. № СИС16-ПП00-45(104)/21.12.2018 г. до Столична община, „О.Б.Б.“ АД е направила искане за
отмяна, на основание чл. 29, ал. 6 и ал. 7 ЗОС, на заповед №
СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. на кмета на Столична община за отчуждаване на
процесния имот.
С
писмо с изх. №
СИС16-ПП00-45/03.01.2019 г., кметът на Столична община е отказал да отмени
заповедта за отчуждаване.
С
решение № 4014 от 12.06.2019 г. по адм. д. № 1106/2019 г. на АССГ, Второ отделение, 72 състав, е отхвърлена
жалбата на „О.б.б.“ АД срещу изричен отказ, обективиран в изх. № СИС16-ПП00-45/03.01.2019
г., на кмета на Столична община да отмени заповед за отчуждаване на недвижим
имот № СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. по заявление с вх. №
СИС16-ПП00-45(104)/21.12.2018 г. (л. 128 и сл.).
Решението
на АССГ по адм. д. № 1106/2019 г. е оставено в сила - с решение №
7266/11.06.2020 г. по адм.д. № 9414/2019 г. по описа на ВАС и е влязло в сила
на датата на постановяване на решението от ВАС – 11.06.2020 г. (л. 233 и сл.).
От
представената по делото Счетоводна справка за заплатени данъци и такси се
установява, че за периодите 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.; 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г., ищцовото дружество е заплатило данък върху недвижимия имот и
такса битов отпадък общо в рамер на 173 438,39 лв., а съгласно Счетоводна
справка за платени данък недвижим имот и такса битови отпадъци по партида за
процесния имот в гр. София 1000, район Сердика, ул. „*******“ за периода: 2017
г. до 30.09.2019 г. включително, ведно с 5 броя дебитни авиза за заплащането
им, дружеството е заплатило общо 244 164,74 лв.
От
Уведомление с изх. № 24-16649-30.07.2018 г., издадено от Агенция по геодезия,
картография и кадастър, се установява, че е извършено изменение на данни в
кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор
68134.540.5070, район „Сердика“, Столична община, състоящо се в записване на
данни за собственик Столична община – Район „Сердика“ с Акт за публична
общинска собственост № 55, том CIV, дело 45846, дело № 32673 от 13.07.2018 г.
на Служба по вписванията – гр. София.
По
делото е представена издадена от ищеца фактура № **********/22.11.2018 г. (л.
41) с получател Столична община, съгласно която на 23.05.2018 г. е извършено
частично плащане в служебна сметка в „ОББ“ АД. Във фактурата е посочено, че
стойността на доставката е в размер на 2 012 883,33 лв., върху която
сума е начислен 20% ДДС в размер на 402 576,67 лв. Тези обстоятелства се
потвърждават и от представената от ищеца справка от Дневник продажби на „О.б.б.“
АД за м. ноември 2018 г.
Съдът
приема, че посочените фактура и справка от Дневник продажби на банката съдържат
признание за неизгоден за ищеца факт, а именно, че дължимият ДДС е включен към
заплатената от ответника сума общо в размер на 2 415 460 лв.
Признанието на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по
делото води до разкриване на действителното фактическо и правно положение между
страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Въпреки че признанието на факти не е
абсолютно доказателство (т. нар. regina
probandi), каквото не е познато за българския граждански процес, в който
нито съществуват абсолютни доказателства, нито предустановени такива, а трябва
да бъде ценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, то в
случая от приетите и кредитирани от настоящия съдебен състав писмени доказателствени
средства по делото безспорно се установява, че направеното признание на факти
кореспондира с действителното фактическо и правно положение между страните,
като същото се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно
удостоверение от 21.01.2019 г., издадено от Столична община – Дирекция
„Общински приходи“, Отдел ОП – Сердика, данъчната оценка на процесния недвижим
имот и на находящите се в имота сгради възлиза общо на сумата от
1 970 620,70 лв., разпределени както следва: земя 87 745 кв. м.
– 1 873 882, 20 лв.; сграда 222 кв. м. – 42 613,20 лв.; сграда
321 кв. м. – 44 525,00 лв.; сграда 24 кв. м. – 4 606,80 лв.; сграда
36 кв. м. – 4 993,50 лв.
По
делото са представени информация за преписка за открита процедура по обществена
поръчка с номер 00087-2019-0026, Решение на Столична община за откриване на
процедура по обществена поръчка с номер 00087-2019-0026 от 19.03.2019 г.,
Обявление за поръчка съгласно Директива 2014/24/ЕС/ЗОП с дата на изпращане до
Официален вестник на ЕС 19.03.2019 г., Решение за обявление за изменение или
допълнителна информация по преписка за обявяване на обществена поръчка с номер
00087-2019-0026 с дата на изпращане до Официален вестник на ЕС 04.04.2019 г.,
както и 5 броя скици.
Съгласно
Справка-декларация за ДДС на „О.б.б.“ АД,
за м. ноември 2018 г. банката е внесла ДДС общо в размер на 977463,61
лв., като данъчната основа подлежаща на облагане със ставка 20 % възлиза общо
на сумата от 5 466 523,66 лв. Според Потвърждение от 13.12.2018 г.
справката е била получена от НАП по електронен път.
Представена
е Справка архив от 2018 г. за задълженията и плащанията на „О.б.б.“ АД, както и
Справка прихващане САП – приложение № 7 за период 01.12.2018 г. – 13.12.2018 г.
на „О.б.б.“ АД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен
е осъдителен ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Преди
да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да
съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и изричните
възраженията на ответника. Извършвайки проверка в тази насока, съдът намира
предявеният иск за допустим, а направеното от ответника възражение за
неоснователно, съображения за което са изложени в определението от 26.08.2019
г., които не е необходимо да се преповтарят.
По
същество на спора, съдът приема следното:
Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Основателността на предявения иск предполага установяването
на следните кумулативно предвидени предпоставки: ищецът да е собственик на
претендирания имот и имотът да се владее или държи от ответника без правно
основание. Тежестта на доказване на първите две условия е върху ищеца, а на
третото (основанието за владение) - върху ответника.
Доказването,
че ищецът е активно материално-правно легитимиран да води иска по чл. 108 ЗС предполага
представяне на доказателства за осъществяване на твърдения в исковата молба
фактически състав по съществуване на правото на собственост в патримониума на
последния.
В исковата молба ищецът твърди, че
доколкото ответникът не е заплатил ДДС в размер на 483 092 лв. върху
определеното с решение на АССГ обезщетение за отчуждаване
(2 415 460,00 лв.), същият не е заплатил пълната дължима сума за
отчуждаването на имота, а само част от нея, поради което не е настъпил транслативен
ефект от отчуждаването и към настоящия момент ищецът е собственик на процесния имот,
ведно с построените върху него сгради.
Съдът намира тези твърдения на ищеца за
неоснователни и недоказани.
На
първо място, следва да се посочи, че е недопустимо съдът да се произнесе по
валидността и законосъобразността на отказа на кмета на Столична община,
обективиран в изх. № СИС16-ПП00-45/03.01.2019 г., да отмени заповедта за
отчуждаване на по процесните имоти,
поради това, че не е получен пълният размер на дължимата сума по определеното
обезщетение, а именно дължимия ДДС в размер на 483 092 лева. Законосъобразността на този административен
акт е била предмет на пряк съдебен контрол, жалбата срещу него е била отхвърлена
с влязло в сила съдебно решение (по адм. д. № 1106/2019 г. на АССГ, оставено в
сила от ВАС), поради което и косвения съдебен контрол е недопустим.
Действително
прехвърлянето на правото на собственост по силата на отчуждителна процедура по
ЗОС срещу заплащане на равностойно парично обезщетение представлява доставка на
стока по смисъла на ЗДДС и подлежи на данъчно облагане с ДДС в размер на 20 %.
Разпоредбата на чл. 33 ЗОС, с която е предвидено, че не се събират данъци и
такси по отчуждителните производства следва да се тълкува ограничително, като следва
да се приеме, че освобождаването от задължение за заплащане на данъци и такси
не засяга данъка върху добавената стойност. Предвид задължението на държавите
членки на ЕС да транспонират императивните разпоредби на Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност, ЗДДС следва да се счита за специален по отношение на облагането с
данък върху добавената стойност на доставките и при колизия с правни норми от
други закони разпоредбите на ЗДДС следва да дерогират нормите от други
нормативни актове, които им противоречат.
Въпреки
това, заплащането на ДДС не е необходима предпоставка за пораждане на
вещнотранслативния ефект от извършеното отчуждаване. Съгласно чл. 29, ал.3, т.1
от ЗОС, имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение,
определено в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на
правоимащите лица. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика на ВАС.
Според Решение № 9857 от 01.07.2013 г. на ВАС по адм. дело № 5400/2013 г., II
отд., заплащането на определеното обезщетение е достатъчно основание да настъпи
отчуждителният ефект. Всички други вземания за лихви, данъци и др. не могат да
повлияят върху прехвърлянето на собствеността.
По
делото бе безспорно установено обстоятелството, че на 23.05.2018 г. ответникът
е заплатил на ищеца определеното от АССГ равностойно обезщетение за отчуждаване
на процесния недвижим имот в размер на 2 415 460,00 лв. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че от този момент ответникът – Столична
община е придобил правото на собственост върху поземления имот и построените в
него сгради.
Следва
и да се отбележи, че доколкото в решението на АССГ не е изрично посочено, че
ДДС се дължи отделно от определеното обезщетение, в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, според която, когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се, че той е включен в договорената цена.
В
тази връзка включването на дължимия ДДС като част от определеното от АССГ
обезщетение се установява и от съставените от ищеца фактура и справка от
Дневник продажби на „О.б.б.“ АД за м. ноември 2018 г., съгласно които
стойността на извършената доставка възлиза на 2 012 883,33 лв., като
върху тази сума е начислен 20 % ДДС в размер на 402 576,67 лв. (общо
2 415 460,00 лв.). Както бе изяснено, доколкото в посочените
документи се съдържа признание относно неизгоден за ищеца факт, в случая
приложение следва да намери принципът „scriptum
pro scribente nihil probat sed contra scribentem”.
Предвид
изложеното съдът приема, че в определения в решението на АССГ окончателен
размер на обезщетението (2 415 460,00 лв.) в полза на ищеца е включен и
съответния ДДС в размер на 402 576,67 лв., като същият е бил платен от
Столична община заедно с плащането на цената, с платежно нареждане от
23.05.2018 г.
С
оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че в рамките на настоящото
производство ищецът не е доказал наличието на материалноправните предпоставки
(юридически факти), чието осъществяване в обективната действителност е
необходимо за уважаване иска. Нещо повече, по делото бе безспорно установено,
че извършеното отчуждаване е породило своя вещнопрехвърлителен ефект, като
ответникът е придобил правото на собственост върху процесния УПИ и намиращите
се в него сгради. Ето защо предявеният от „О.б.б.“ АД ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът, който е направил своевременно
искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени
такива. На ответника следва да се присъди сумата от 40 176 лева (с вкл.
ДДС), представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор от 27.03.2019
г. (л. 251 от делото).
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ОБЩИНА, ЕИК********, с адрес: гр.
София, ул. „*******, иск по чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищецът
притежава право на собственост върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.510.5070 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК
и изменена със заповед № 18-6467/19.08.2015 на началника на СГКК-София, с адрес на УПИ: гр. София, СО - район
„Сердика“, ул. „*******“, с площ съгласно данните от кадастралната карта от
87 745 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, ведно с
находящите се в имота сгради, както следва:
1/ СГРАДА с
идентификатор 68134.510.5070.1, с площ от 222 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: промишлена сграда;
2/ СГРАДА с
идентификатор 68134.510.5070.2, с площ от 321 кв.м., брой етаж: 1, предназначение:
промишлена сграда;
3/ СГРАДА с
идентификатор 68134.510.5070.3, с площ от 24 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: промишлена сграда;
4/ СГРАДА с
идентификатор 68134.510.5070.4, с площ
от 36 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: допълващо застрояване,
при съседи:
имоти с идентификатори: 68134.510.5035, 68134.510.1658, 68134.510.5036,
68134.510.5073, 68134.510.5072, 68134.510.5071, 68134.510.5034, и за осъждане на
ответника да предаде владението на описания имот.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
Б, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
ЕИК********, с
адрес: гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 40 176 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: