Решение по дело №287/2020 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 297

гр.Плевен, 08.06.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав:                               

                                              Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                                    Членове: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                                     2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- И. Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №287/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от ОБЩИНА ПЛЕВЕН, чрез юрк. П. П., против Решение №37/24.01.2020г. по НАХД №2454/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, въз основа на което, е отменено НП№236/28.11.2019г. на Зам.- кмета на Община Плевен, въз основа на което, на И.К.А., е наложено адм. наказание – глоба, в размер на 500лв., за нарушение на чл.39, вр. чл. 35 от Наредба №2 на ОбС - Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалноправните норми. В жалбата се оспорват заключенията на съда, изложени в мотивите на обжалвано решение. Посочва се, че в случая е залепено предписание № 81/15.08.2019г., на предното стъкло на автомобила на жалбоподателя А., на посочената дата- 15.08.2019г, като считано от тази дата, е започнал да тече 14- дневния срок за преместване на автомобила. Посочва се датата 07.10.2019г , е моментът на огледа от страна на комисията по чл. 38 от Наредбата и съответно- на съставянето на констативен протокол № 28, която именно дата,  се сочи в АУАН като дата на нарушението. Твърди се, че не се са налице посочените от въззвивния съд нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че Наредбата не предвижда конкретен способ за връчване на предписанието. Посочва се, че метода на връчване- чрез залепяне на уведомление, е възприет, поради обстоятелството, че в момента на проверката, в който момент следва да се издаде предписанието, собственикът на ИУМПС не е известен, нито проверяващите имат възможност да направят справка в съответните регистри. Посочва се, че едва при съставянето на констативния протокол, като етап от процедурата, участва полицейски служител от съответното ОД на МВР, в чийто район е нарушението и с негово съдействие би могло да се установи кой е нарушителя. Посочва се също, че такъв начин на връчване- чрез залепяне, е установен в чл. 186, ал.3 от ЗДвП. Твърди се, че в случая липсва конкретна правна норма, установявана реда за връчване, която да е нарушена. В заключение, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да потвърди издаденото НП.

В съдебно заседание, касаторът, представлява се от юрк. П. П., която поддържа депозираната касационна жалба, на посочените в нея основания и моли съда да я уважи.

Ответникът по касационната жалба, явява се лично и оспорва депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за основателност на касационната жалба и моли съда да я уважи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното Решение №37/24.01.2020г. по НАХД №2454/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е отменил НП№236/28.11.2019г. на Зам.- кмета на Община Плевен, въз основа на което, на И.К.А., е наложено адм. наказание – глоба, в размер на 500лв., за нарушение на чл.39, вр. чл. 35 от Наредба №2 на ОбС - Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен, за това, че на 07.10.2019г, в гр. Плевен, И.А. не е изпълнил предписание № 81/15.08.2019г. за преместване /чрез изоставяне/ на ИУМПС, вид- лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, модел Е250, цвят сив, с ***, на улично платно на ул. ***, срещу вх. А. С решението си, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство, са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на оспореното НП. Приел е, че както в АУАН, така и в НП, по неясен начин, е отбелязано твърдяното време на извършване на нарушението. Прието е, че съобразно чл. 39 от Наредбата, адресатът е длъжен да предприеме дължимото поведение, в определен срок- две седмици от връчването на предписанието. Посочил е, че при описание на нарушението, е посочена само дата- 07.10.2019г, но няма посочване на какъвто и да е срок. Приел е, че представеното по делото предписание, не е подписано от страна на  жалбоподателя А., поради което, същото не му е връчвано, като по делото е безспорно установено, че предписанието е залепено на предното стъкло на автомобила. В тази връзка, въззивният съд е приел, че не е налице редовно връчване на процесното предписание, като заедно с това, в обсъжданата Наредба няма предвиден такъв ред за връчване. Въззивният съд е приел също, че при липсата на валидно връчване на предписанието, се изключва обективната съставомерност на деянието по чл. 42, ал.2 от Наредбата. Приел е също, че посочената в констативния протокол дата-  07.10.2020г, не удостоверява момента на изтичане на срока по чл. 39 от Наредбата, поради което, е прието, че няма събрани доказателства за извършено нарушение от страна на жалбоподателя, на цитираните норми от Наредба № 2.

Касационният съд приема, че обжалваното решение по НАХД №2454/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, е правилно и законосъобразно, не страда от пороците, изложени в касационната жалба поради което, същото следва да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав изцяло възприема мотивите на въззивният съд, по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря.

Съдът намира, че в случая, съобразно изложеното в касационната жалба, не може да намери приложение по аналогия, предвиденият по чл. 186, ал.3 от ЗДвП, способ за връчване- чрез залепяне на уведомление върху предното стъкло на автомобила, предвиден като изключение от общите правила за връчване на административните актове по АПК и  ЗАНН и който способ не следва да се  прилага разширително. В случая, издаденото по реда на чл. 39 от Наредба №2 на ОбС- Плевен, предписание за преместване, е самостоятелен административен акт, който следва да бъде връчен на адресата му, по общите правила предвидени в АПК /чл. 61, вр. чл. 18а от АПК/, доколкото безспорно в цитираната Наредба, няма установен способ за връчването му. Липсата на установен в Наредбата способ за връчване на този акт обаче не води до извода за приложимост на способ по специален закон- ЗДвП, който закон няма отношение към настоящето административнонаказателно производство, респ. няма изрично препращане за субсидиарното му приложение. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че в случая установеният двуседмичен срок за изпълнение на предписанието, не е започнал да тече, с оглед на липсата на доказателства за връчването му, което от своя страна изключва обективната съставомерност на деянието по  чл.42, ал.2 от Наредбата.  

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №37/24.01.2020г. по НАХД №2454/2019г. по описа на Районен съд – Плевен. по описа на Районен съд – Плевен.

 

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        

                                                                                                  2.