О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 01.02.2022г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в
закрито съдебно заседание на първи февруари,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 00041 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.К.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Ч.П. – САК
срещу А.М., роден на ***г., с ЛНЧ **********, с адрес: ***, с която е предявен
осъдителен иск за сумата от 75 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от ищцата вследствие на
загубата на брат й, убит от ответника А.М..
В
исковата молба се твърди, че вечерта на 31.01.2015г. срещу 01.02.2015г. в гр. П.,
ул. „Л.“, в механа „С.“ ответникът А.М. умишлено е умъртвил лицето Д. К. С., с
ЕГН: **********, което е роднина от втора степен на ищцата, а именно: брат. За
извършеното деяние, ответникът бил осъден за престъпление по чл. 115 НК като му
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 години. Уточнява
се, че ищцата и брат й Д. К. С. са израснали заедно в техния дом в гр. П., като
детството им е преминало неразделно. Тъй като баща им починал, когато ищцата
била на 2 години, а брат й на 5, двамата били отгледани от майка им, с помощта
на баба им и дядо им по майчина линия. През 2009г. ищцата заминала за САЩ,
където живеела с годеника си, но независимо от това връзката й с брат й остана
силна и емоционална. Двамата поддържали почти ежедневно видеовръзка,
а когато между ищцата и съпруга й имали проблеми в брака, именно брат й бил
човека, който й оказвал необходимата морална и емоционална подкрепа. След
настъпилия разрив в отношенията на ищцата и съпруга й през 2012г., ищцата се
прибрала в Р. България, като останала да живее с майка си и брат си. Твърди се,
че след прибирането на ищцата, брат й с ентусиазъм се заел да ремонтира и
обновява изцяло една от стаите, която била предназначена за сина на ищцата,
който тогава бил на 1г. и 2м. Тъй като съпругът на ищцата не проявявал никакъв
интерес и загриженост към съпругата си и детето си, Д. С. поел изцяло грижите
за нея и сина й, тъй като ищцата била безработна и нямала никакви доходи. През
2013г. съпругът на ищцата дошъл в България и двамата направили опит да
възобновят отношенията си, като през този период от време братът на ищцата я
подкрепял през цялото време, давайки й съвети и подкрепяйки я в решенията й.
Опитите за възобновяване на семейните отношения на ищцата се оказали
несполучливи, в резултат на което от страна на съпруга й били предприети редица
действия, довели до множество проверки от страна на Консулството на САЩ и от
Социалните служби към Община П. (предвид твърденията на съпруга й, че е
отвлякла детето им, а по – късно и във връзка с тежкия развод между двамата).
Твърди се, че през цялото това време, именно Д. С. е бил човека, който е бил
неизменно до ищцата, подкрепяйки я емоционално и финансово. Двамата се
подкрепят взаимно и при смъртта на майка им през 2014г., която преживяват много
тежко. Ищцата сочи, че след смъртта на брат й остава сама, без най-близките си
хора, като убийството на брат й е довело до силни емоционални болки и
страдания, изразяващи се в настъпил стрес и постоянно разстройство на съня.
Последното, от своя страна, е довело до умора, нервност и сънливост през деня,
което пречи за осъществяване на нормални контакти в ежедневието на ищцата.
Последната сочи още, че изпитва тревожност и безпокойство, сънува кошмарни
сънища, свързани със събитията, свързани със смъртта на брат й. Изпитва
постоянна депресия и чувство за непълноценност, за невъзможност да се справя с
ежедневни ситуации и дейности. Описаните болки и страдания ищцата твърди, че
изпитва и към настоящия момент.
С
исковата молба са представени писмени доказателства, с молба да бъдат приети по
делото. Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при
режим на довеждане, които да свидетелстват относно обстоятелствата, изложени в
исковата молба във връзка с отношенията между ищцата и брат й, както и относно
претърпените от ищцата болки и страдания.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
пълномощника му адв. П. С. – САК е депозирал писмен
отговор, с който оспорва по основание и размер предявената искова претенция,
както и материалната легитимация на ищцата. На първо място се твърди, че ищцата
не попада в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото не е налице изискващата се близка духовна и
емоционална връзка между ищцата и починалия й брат. На второ място ответника
счита, че ТР № 1/2016г. не урежда „заварени“ отношения, тъй като в разглеждания
случай тълкувателното решение не води до тълкуване на правна норма, а извежда
кръг от правоимащи лица, което действие се прилага
единствено за права, породени и възникнали след приемането му, какъвто
настоящия случай не е. На следващо място се оспорва механизма на извършеното
престъпно деяние, като се релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Д. С.. Твърди се, че
пострадалият С. във въпросната нощ е носел в колана си нож, който, под влияние
на консумирания алкохол и поради проявена от него вербална агресия и ревност, е
извадил и се е опитал да използва срещу ответника. Оспорват се и твърдените
вреди, претърпени от ищцата, както и причинна връзка между вината на ответника
и евентуално настъпилите за ищцата вреди. Оспорва се и твърдението, че
починалия Д. С. напълно е бил поел грижите за сестра си и нейното дете, след
завръщането им в Р. България, като се твърди, че майка им е била тази, която е
помагала основно на ищцата. Предявения иск се оспорва и по размер, като
ответника намира същия за силно завишен.
С
писмения отговор е направено доказателствено искане
за изискване и прилагане на н.о.х.д. № ***/***г. по описа на Пернишки окръжен
съд, както и за изискване и прилагане на н.о.х.д. № ***/***г. по описа на
Районен съд – гр. П. Иска се задължаване на ищцата да представи бракоразводното
си решение, с оглед установяване на факта дали брат й е свидетелствал по време
на процеса в нейна полза. Прави се искане и за допускане до разпит на трима
свидетели – очевидци на инцидента, от които един при режим на довеждане – Л. Д.
Д. (съпруга на ответника) и двама при режим на призоваване, чиито имена и
адреси ще бъдат уточнени след приобщаване на наказателнонто
производство към настоящото дело. Представят се и писмени доказателства.
Съдът, след
като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на редовността на исковата молба, както и на
другите искания и възражения на страните намира, че следва да се произнесе с
определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът намира
исковата молба за редовна, а предявената с нея искова претенция за процесуално
допустима.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени
доказателства представените с исковата молба и писмения отговор писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Съдът намира за основателни доказателствените искания на ищеца за допускане до разпит
на двама свидетели при режим на довеждане, доколкото се цели установяване на
релевантни за спора факти.
Следва да
бъде уважено като основателно доказателственото
искане на ответника за изискване и прилагане на н.о.х.д. № ***/***г. по описа на
Пернишки окръжен съд, както и искането за допускане до разпит на трима
свидетели, един от които при режим на довеждане и двама – в режим на
призоваване. Доколкото ответникът е страна по наказателното производство,
провело се по н.о.х.д. № ***/***г., то съдът намира, че същия (чрез
пълномощника си) не е лишен от възможността да се запознае с материалите по
последното и да посочи имената и адресите на свидетелите, чийто разпит се иска
понастоящем.
Досежно доказателственото искане на ответника за изискване на
н.о.х.д. № ***/***г. по описа на Районен съд – гр. П., съдът намира същото за
неоснователно, доколкото цитираното наказателно производство е неотносимо към предмета на настоящото дело.
За
неоснователно съдът намира и доказателственото искане
на ответника за задължаване на ищцата да представи съдебното решение, с което
бракът й е бил прекратен, доколкото в исковата молба не се съдържат твърдения,
сочещи, че починалия Д. С. е участвал в качеството си на свидетел по
гражданското дело, по което е било постановено прекратяването на брака на
ищцата.
С оглед горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.03.2022г. от 14.00 ч., за която дата да се призоват
страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ
проекта на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен от страна на ищеца е осъдителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които не се
оспорват и не се нуждаят от доказване – обстоятелството, че починалия Д. К.
С. е брат на ищцата Б.К.С..
- разпределение на доказателствената
тежест – в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже осъществяването на твърдяното в исковата молба действие (причинената
смърт на Д. К. С. от страна на ответника), довело до причиняване на твърдените
вреди; противоправност на деянието; реално
претърпяване на вредите, както и наличие на пряка причинна връзка между
претърпените вреди и вредоносното деяние. В доказателствената
тежест на ищцата е да докаже наличието на дълбока и емоционална връзка между нея и
починалия й брат.
В тежест на
ответника е да опровергае
презумпцията за вина, установена от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и приносът на
пострадалия досежно вредоносния резултат, с оглед релевираното възражение за съпричиняване.
Всяка от страните
следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА
представените с исковата молба и писмения отговор писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама
свидетел при режим на довеждане, на страната на ищеца, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен
срок от връчване на определението да представи писмена молба, в която да
посочи трите имена на свидетелите.
ДОПУСКА до разпит трима
свидетели - един при режим на довеждане и двама – в режим на призоваване на
страната на ответника, като УКАЗВА
на ответника в двуседмичен срок от връчване на определението да представи
писмена молба, в която да посочи трите имена на свидетелите, а на допуснатите в
режим на призоваване свидетели – и точните им адреси.
ДА СЕ ИЗИСКА н.о.х.д. № ***/***г.
по описа на П. окръжен съд, за послужване, като след приключване на настоящото
производство, същото да бъде върнато.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за задължаване на ищцата да
представи съдебното решение, с което бракът й е бил прекратен, като неотносимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за изискване и прилагане на н.о.х.д.
№ ***/***г. по описа на П. районен съд, като неотносимо.
УКАЗВА
на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта
на доклад най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на
страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба
дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
Препис
от настоящето определение да се връчи на страните.
СЪДИЯ: