№ 775
гр. Русе, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20244520104323 по описа за 2024 година
Ищецът „Еконт Експрес” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.”Славянски” № 16, представлявано от Преслава Валентинова Д.а, твърди, че е
универсален правоприемник на „Еконт Експрес” ООД. На 18.08.2023г. сключил с ответника
трудов договор № 9199, по силата на който С. С. приел да изпълнява длъжността „асистент
логистичен център” в офис НЛЦ Искър – гр.С. на ищцовото дружество. Считано от
18.09.2023г. ответникът не се е явявал на работа, без да уведоми работодателя и без да
представи доказателства, касаещи отсъствието му. На 20.10.2023г. изпратили на ответника
покана за представяне на обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ. На 14.12.2023г. ищецът
издал Заповед № 1106/14.12.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, заведена под № 35-А с дата
19.01.2024г. – датата на клеймото на писмото, върнало се от пощата. Съгласно чл.221, ал.2 от
КТ ответникът му дължи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестие – 780.00 лева. Видно от фишът за работна заплата за м.01.2024г.,
работодателят е извършил прихващане на дължимото на ответника обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2023г. и 2024г. с дължимото от него обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ до размера на по-малкото от тях. На 18.03.2024г. изпратил до ответника
покана за доброволно изпълнение, с която го поканил доброволно да му заплати сумата от
714.95 лева, представляваща обезщетение по реда на чл.221, ал.2 от КТ. Тъй като ответникът
не се издължил в указания срок, същият му дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 26.03.2024г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2024г. в размер на
35.15 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 714.95 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при
1
дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието от един месец, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане и сумата от 34.15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 26.03.2024г. до 28.07.2024г. включително. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата фактически обстоятелства,
на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът С. С. С. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адреси, не
е открит. Назначеният му особен представител в срока за отговор оспорва изцяло
предявените искове. Направените от нея възражения срещу иска са неотносими към
настоящия правен спор, тъй като касаят процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание на ответника. По делото липсват доказателства Заповед № 1106/14.12.2023г., с
която на С. С. е наложено дисциплинарно наказание уволнение да е била обжалвана и
отменена по съдебен ред. Единственото относимо възражение на особения представител е,
че не е доказано по делото Заповед № 1106/14.12.2023г. да е била връчена надлежно на
ответника и да е влязла в сила, т.е. да е налице дисциплинарно наказание уволнение
обуславящо претенцията на ищеца за процесното обезщетение. Твърди и че извършеното
прихващане от работодателя на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ с дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ е в противоречие
със закона – чл.272, ал.1 от КТ, тъй като не е налице съгласие за това от страна на
работника.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че ищецът е универсален правоприемник на „Еконт Експрес”
ООД. Липсва спор и че ищеца на 18.08.2023г. сключил с ответника трудов договор № 9199,
по силата на който С. С. приел да изпълнява длъжността „асистент логистичен център” в
офис НЛЦ Искър – гр.С. на ищцовото дружество, като считано от 18.09.2023г. ответникът не
се е явявал на работа, без да уведоми работодателя и без да представи доказателства,
касаещи отсъствието му, поради което на 14.12.2023г. ищецът издал Заповед №
1106/14.12.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, заведена под № 35-А с дата 19.01.2024г. В
раздел Х, т.2 от трудовия договор страните са уговорили едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя и работника, а няма спор по
делото, че трудовия договор се е превърнал в безсрочен. Безспорни са и фактите, че
последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец на С. С. е м.август
2023г. е 780.00 лева, както и че при прекратяване на трудовото правоотношение,
работодателят му е дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
65.05 лева, а работодателят е извършил прихващане на дължимото на ответника
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. и 2024г. с обезщетението по
2
чл.221, ал.2 от КТ до размера на по-малкото от тях. Няма спор и че лихвата за забава върху
главницата от 714.95 лева за периода 26.03.2024г. до 28.07.2024г. възлиза в размер на 34.15
лева.
Представени са доказателства, че Заповед № 1106/14.12.2023г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” и Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, заведена под № 35-А с дата 19.01.2024г., са били изпратени за връчване на
ответника чрез куриер – чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка, на
посочения от него адрес в трудовия му договор. Същите са били върнати като непотърсени,
видно от представеното известие за доставяне. Представен е и електронен документ /л.18 от
делото/, който не е оспорен от назначения особен представител на ответника, видно от който
при телефонен разговор на 13.03.2024г. в 17.02 часа ответникът е бил уведомен за
наложеното му дисциплинарно наказание и поканен да внесе сумата от 714.95 лева,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение за срока
на предизвестието от един месец след извършено прихващане и му е била посочена банкова
сметка на работодателя, където да внесе дължимото обезщетение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. От представения трудов договор е
видно, че страните били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, като ответника е
изпълнявал длъжността "машинен оператор". В раздел Х, т.2 от трудовия договор страните
уговорили, че срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е еднакъв и за
двете страни, и се определя на един месец. Със Заповед № 1106/14.12.2023г. на ищеца, на
ответника е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, а със Заповед № 35-
А/19.01.2024г. е било прекратено и трудовото правоотношение. Съдът намира за
неоснователно направеното от назначения на ответника особен представител, че по делото
не са представени доказателства Заповед № 1106/14.12.2023г. да е била връчена надлежно на
ответника и да е влязла в сила, т.е. да е налице дисциплинарно наказание уволнение
обуславящо претенцията на ищеца за процесното обезщетение. Съгласно чл.195, ал.2 и ал.3
от КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда
действие с достигане на изявлението до адресата, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за
действие на договорите - правилата за пораждане на правно действие на изявленията на
страните по договора. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно
наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга -
чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се
приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил
препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето
на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него
на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без
3
правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес,
работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. В този смисъл
Върховният касационен съд се е произнесъл и с решение № 283 от 06.04.2010г. по гр. д. №
507/2009г. на III г. о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на III г. о., в
които е прието, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника,
работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай
наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. В конкретния случай
Заповед № 1106/14.12.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и Заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, заведена под № 35-А с дата 19.01.2024г., са
били изпратени за връчване на ответника чрез куриер – чрез изпращане на препоръчано
писмо с обратна разписка, на посочения от него адрес в трудовия му договор. Същите са
били върнати като непотърсени, видно от представеното известие за доставяне. Дова е
достатъчно да се удостовери надлежното връчване на заповедта по изложените по-горе
съображения и същата да е породила действие. По делото обаче е и представен електронен
документ /л.18 от делото/, който не е оспорен от назначения особен представител на
ответника, видно от който при телефонен разговор на 13.03.2024г. в 17.02 часа ответникът е
бил уведомен за наложеното му дисциплинарно наказание и поканен да внесе сумата от
714.95 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно
уволнение за срока на предизвестието от един месец след извършено прихващане и му е
била посочена банкова сметка на работодателя, където да внесе дължимото обезщетение. Г.е.
това допълнително доказва, че за наложеното дисциплинарно наказание ответникът е бил
уведомен надлежно.
Като съобрази горните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
своето правно основание, тъй като са налице предпоставките на чл.221, ал.2 от КТ и
ответникът дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие. По отношение на неговия размер, съдът взе предвид договорения срок на
предизвестие – един месец, както и че брутното трудово възнаграждение на ответника за
последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението е в размер на 780.00 лева.
Видно от фишът за работна заплата за м.01.2024г., работодателят е извършил прихващане на
дължимото на ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. и
2024г. с дължимото от него обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ до размера на по-малкото от
тях. В тази връзка е неоснователно възражението на особения представител на ответника, че
извършеното прихващане от работодателя на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ с
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ е в
противоречие със закона – чл.272, ал.1 от КТ, тъй като не е налице съгласие за това от страна
на работника. Тази законова разпоредба предвижда, че не могат без съгласието на работника
да се правят удръжки от дължимото му се трудово възнаграждение, но не и от евентуално
дължимите му се обезщетения. В случая прихващането е направено на ответника с
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. и 2024г. с дължимото от него
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ до размера на по-малкото от тях. По делото не са
4
представени доказателства, ответникът да е заплатил дължимото от него обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ в предвидения за това срок, поради което същият е изпаднал в забава и
дължи лихва за забава върху главницата. По делото няма спор, че лихвата за забава върху
главницата от 714.95 лева за периода 26.03.2024г. до 28.07.2024г. възлиза в размер на 34.15
лева.
Предявените искове като доказани както по своето правно основание, така и по
размер, следва да се уважат изцяло. Върху главницата на дължимото се обезщетение следва
да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 29.07.2024г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 900.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото,
възнаграждения на назначения особен представител и на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен адрес: с.О., Община
Б., обл.Д., ул.”О.” № 9 и настоящ такъв= гр.С., ж.к.”С. Г.”, № 59, вх.Г, ет.5, ап.501, да заплати
на „Еконт Експрес” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Славянски” № 16,
ЕИК *********, представлявано от Преслава Валентинова Д.а, сумата от 714.95 лева
/седемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието
от един месец, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.07.2024г. до
окончателното й изплащане и сумата от 34.15 лева /тридесет и четири лева и петнадесет
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 26.03.2024г. до
28.07.2024г. включително, както и сумата от 900.00 /деветстотин/ лева - направени по делото
разноски.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5