Присъда по дело №5033/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 5033 по описа на Варненския районен
съд за 2024 година, 4 състав.

Против подсъдимия Д. И. С. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение
по чл.194 ал.1 от НК - за това, че на 29.03.2022г., на бензиностанция „Лукойл" в землището
на с.Кичево, обл.Варненска, отнел чужди движими вещи - чанта, портмоне, мобилен
телефон „Редми Про 9", сумата от 800 щатски долара и 2000 евро, на обща стойност 5773.17
лв., от владението на О. Р. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Пред съда подсъдимия признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства в тази насока.
Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, по реда на предварителното изслушване.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че
подсъдимия следва да се възползва от привилегията на съкратеното следствие, като съдът
му определи наказание Лишаване от свобода наз минималния размер с приложение
разпоредбата на чл.58А от НК.
Защитника на подсъдимия счита, че предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства и влошеното здравословно състояние следва да се определи справедливо
наказание от вида Пробация.
В последната си дума подс.С. се придържа към становището на защитата, изразява
съжаление за стореното. Моли за ниско наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния акт,
а именно:
На 29.03.2022г. св.О. М. - украинска гражданка, влязла в Р България с автобус като
бежанец, през ГКПП Дуранкулак. С нея била и малолетната й дъщеря. Автобусът ги закарал
до гр.Шабла, а от там, в късния следобед, ги взел с автомобил неин роднина - св. Г. Т., който
живеел в Пловдив.
Потеглили за гр.Пловдив, като по пътя спрели да заредят гориво на бензиностанция
„Лукойл", находяща се в с.Кичево, обл.Варненска.
На бензиностанцията св. М. слязла от автомобила и отишла до тоалетната. С нея
слязла и дъщеря й. Със себе си св. М. носела малка черна чанта, с квадратна форма, за през
рамо, в която бил националният й паспорт, международен паспорт, банкови карти, както и
черно портмоне с шарка на цветя, мобилен телефон „Редми Про 9" в син калъф, а в малък
джоб на чантата имало пари - сумата от 800 щатски долара и 2000 евро.
Първо в тоалетната влязло детето, а след него и св.М.. След като тя влязла, закачила
чантата си на закачалка и когато излизала, я забравила вътре в тоалетната, заедно с всички
гореописани вещи. После двете с дъщеря й се качили пак в автомобила на св.Т. и потеглили.
Чак когато пристигнали в гр.Пловдив, св. М. потърсила мобилния си телефон, за да позвъни
на съпруга си и да му каже, че са пристигнали нормално и установила, че чантата й с
всичките й вещи, включително и мобилния й телефон, липсва. Върнала назад спомените си
за пътуването и се сетила, че я е забравила в тоалетната на бензиностанцията в с.Кичево,
обл. Варненска.
Междувременно, подс.С. пътувал за гр.Добрич със св.М., с автомобила на последния
- „Форд" с per. №*** Преминавайки покрай бензиностанция „Лукойл" в с.Кичево,
1

обл.Варненска, около 17.00 ч. на 29.03.2022г., двамата решили да се отбият там. Подс.С.
слязъл и влязъл в зоната на мини-маркета. През това време св.М. паркирал автомобила пред
бензиностанцията. Малко след това подс.С. се върнал, оставил закупените продукти на
задната седалка и двамата със св.М. влезли в кафе-зоната. Седнали на маса, където имало
други две лица.
Няколко минути по-късно подс.С. отново влязъл в зоната на мини-маркета, закупил
продукти и се върнал в кафе-зоната.
Около 17.30 ч. посетил тоалетната. В този момент св.М. вече била напуснала
бензиностанцията, а чантата й стояла забравена на закачалката в тоалетната.
Когато подс.С. влязъл, видял чантата и решил да извърши кражба. Взел я в ръка,
излязъл от тоалетната и се върнал в кафе-зоната. Седнал на масата, където стоял св.М..
Поговорили си 3-4 минути, след което св.М. излязъл от бензиностанцията и влязъл в
автомобила си. В този момент един от служителите в бензиностанцията дошъл на масата
при подс.С. и последният бързо скрил чантичката на св.М. под якето си. След това станал,
излязъл навън, качил се в колата, където го чакал св.М. и двамата потеглили.
На 18.04.2022г. св.М. подала сигнал до III РУ-ОД-МВР-Пловдив за случилото се,
който бил изпратен по компетентност на РУ-Аксаково-ОД-МВР-Варна. На 10.05.2022г.
полицейски служители посетили бензиностанцията в с.Кичево, обл.Варненска и изискали
записите от видеокамерите. Св. М. - управител на бензиностанцията, им ги предоставила.
След като ги прегледали на място, един от служителите -св.Станимир С., казал, че познава
мъжа, който излиза от тоалетната и посочил установъчни данни за подс.С..
Видно от заключението на изготвената оценителна експертиза, стойността на
инкриминираните вещи е 5773.17 лв.
Видно от заключението на изготвената ВТЛИЕ, на записа е заснет именно подс.С..
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния
доказателствен материал по делото, приобщен по реда на чл.373 ал.2 от НПК –
самопризнанията на подсъдимия; и показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели.
Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимия С. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.194 ал.1 от НК - за това, че на 29.03.2022г.,
на бензиностанция „Лукойл" в землището на с.Кичево, обл.Варненска, отнел чужди
движими вещи - чанта, портмоне, мобилен телефон „Редми Про 9", сумата от 800 щатски
долара и 2000 евро, на обща стойност 5773.17 лв., от владението на О. Р. М., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението : обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна : изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се
изразява в прекратяване фактическата власт върху вещта и установяване на своя .
Субект на престъплението - пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимия е съзнавал, че отнеманите вещи са чужда собственост, бил е наясно с
противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си
към отнемане на вещите, след което се разпоредил с тях. Волята му е била насочена именно
към постигане на съставомерния резултат, той е искал и целял настъпването му.
Причини за извършване - незачитане на установения в страната правов ред, стремеж
към облагодетелстване по неправомерен начин.
Съдът намери, че подсъдиматат е бил мотивиран да извърши кражби от внезапно
появилата се възможност да си набави материални облаги, без за това да му се налага да
2

полага обществено- полезен труд или да извършва действия на разпореждане със свое
имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия, на основание чл.373 ал.2 от НПК,
съдът констатира задължителното приложение на чл.58А от НК.
Същевременно, за да определи наказанието при условията на горния текст, съдът
прецени налице ли са предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед горното съдът извърши преценка на степента на обществена опасност на
конкретното деяние като намери, че същата е сравнително невисока, предвид оказаното
съдействие след разкриване на деянието както в хода на ДП така и в съдебно заседание.
От друга страна съдът се съобрази и с обществената опасност на подсъдимия,
като взе предвид :
Смекчаващите отговорността обстоятелства: критично отношение към
извършеното и оказано съдействие за разкриване на обективната истина. Влошено
здравословно състояние.
От изложените обстоятелства съдът формира извод, че и най- лекото от
предвидените в закона наказания би се явило несъразмерно тежко за подсъдимия, поради
което следва да му се определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК.
Водим от горното, съдът определи наказание на осн. чл.194 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2
б.”б” от НК- ПРОБАЦИЯ.
Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на дееца ще бъде достатъчно
определянето на пробационни мерки от вида на задължителните такива, като за постигане
целите на наказанието същите следва да бъдат около но над минималния предвиден размер,
поради което и определи следните пробационни мерки: на осн.чл. 42 А ал.2т.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА,
ПРИ ПЕРИОДИЧНОСТ НА СРЕЩИТЕ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО, на осн. чл. 42 А ал.2 т.2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на
генералната и специална превенция.
Съдът възложи направените деловодни разноски на подсъдимия съобразно
чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

3

Номер на акта:	95
Дата:	2 април 2025 г. (в сила от 18 април 2025 г.)
Съдия:	Атанас Шкодров

Дело:	20243110205033
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 декември 2024 г.

Присъда по дело №5033/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите