№ 7169
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110133185 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 12577/10.06.2021г. с п.к. от
09.05.2021г., предявена от „Си Ти Европа“ ООД против Б. СТ. Б. по иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, с който ищецът иска
ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 6701,24 лв., като получена на
отпаднало основание, от която сумата от 3492,72 лв., представляваща изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и сумата 3208,52 лв., представляваща обезщетение по чл.
222, ал.1 от КТ, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 76,32 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 02.03.2016 г. до 04.05.2016
г., от която сумата от 39,78 лв. върху главницата от 3492,72 лв. и 36,54 лв. върху главницата
от 3208,52 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Ищецът излага в исковата молба, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по трудов договор от 24.11.2008 г., по
силата на който ответницата е изпълнявала длъжността „административен асистент“, като на
10.02.2020 г. на същата е връчено предизвестие с изх. № 435/10.02.2020 г., с което
работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, както и Заповед № 000001/10.02.2020 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 10.02.2020 г. Поддържа се, че с оглед неспазения
срок на предизвестие и на основание чл. 220, ал. 1 КТ, работодателят изплатил на
служителката обезщетение в брутен размер от 3880,80 лв. или 3492,72 лв. нетно. Твърди, че
въз основа на подадена от ответницата декларация за оставане без работа и на основание чл.
222, ал. 1 КТ ищцовото дружество е заплатило на същата обезщетение за оставане без работа
в периода от 10.02.-10.03.2020 г. в брутен размер от 3834,60 лв. или 3208,52 в нетен размер.
Заявява, че с Решение № 20015055 от 18.01.2021 г., постановено по гр. дело №11396/2020 г.
по описа на СРС, 74-ти състав, влязло в сила на 10.02.2021 г. уволнението е било признато
за незаконно и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменил същото, както и че съдът е
присъдил на Б.Б. сумата от 12289,20 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода от 10.02.2020 г. – 10.06.2020 г. Твърди, че работодателят е изплатил
посоченото обезщетение на 15.02.2021 г. Излага съображения, че с влизане в сила на
1
постановеното от СРС съдебно решение – 10.02.2021 г, трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ, поради което с обратна сила е
отпаднало основанието за получаване от ответницата на изплатените от страна на
работодателя обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер от 6701,24
лв., от която 3492,72 лв. - изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и 3208,52 лв. -
обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ. Посочва, че на 01.04.2021 г. ищцовото дружество е
изпратило покана до ответницата, връчена й лично на 16.04.2021 г. за заплащане на сумата
от 6701,24 лева, но в дадения срок, сумата не била заплатена. С оглед на изложеното моли
за осъждане на ответницата да заплати посочената сума, платена на отпаднало основание,
както и лихва за забава върху дължимата сума за периода от 27.06.2021 г. до 06.06.2021 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни. Поддържа, че всички въпроси относно дължимите на ответницата
обезщетения са решени с Решение №20015055 от 18.01.2021 г., постановено по гр. д.
№11396 по описа на СРС, 74-ти състав, поради което повторното им пререшаване е
недопустимо. Твърди, че при определяне на дължимия на служителката размер на
обезщетение за оставане без работа, при постановяване на посоченото решение, е взето
предвид направеното от работодателя плащане в размер на 3880,80 лева, което е извадено от
дължимото обезщетение в размер на 16 170 лева и искът е уважен за сумата от 12 289,20
лева. Заявява, че повторното претендиране на сумата от 3492,82 лева представлява
злоупотреба с права. Моли за отхвърляне на предявените претенции.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните в настоящето производство, че същите са били в трудово правоотношение, по
силата на сключен на 24.11.2008 г. трудов договор, което е било прекратено от работодателя
с Заповед № 000001/10.02.2020 г., както и че уволнението е признато за незаконно с Решение
№ 20015055 постановено по гр.д. № 11396/2020 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, както и
че ищецът е изплатил на ответницата обезщетение за неспазен срок на предизвестие в
брутен размер от 3880,80 лв. или 3492,72 лв. нетно, както и обезщетение за оставане без
работа в периода от 10.02.-10.03.2020 г. в брутен размер от 3834,60 лв. или 3208,52 в нетен
размер, което се установява и от представените към исковата молба доказателства.
Представена е Нотариална покана с рег.№ 05775, том II Б, акт № 141, връчена лично
на ответника на 16.04.2021г., с която е поканена да възстанови на ищеца, получената на
отпаднало основание сума в размер на 6701,24 лева в десетдневен срок от поканата.
При така установеното от фактическа страна съдът на прави следните правни
изводи:
Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са:
получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване.
"Получаването" предпоставя "даване" и е фактическо действие, което подлежи на доказване
от ищеца. Съобразно правилото на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е
да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото.
В случая е отделено за безспорно, че ответницата е получила чисто/нето сумата от
3 492,72 лева като обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и сумата от 3 208,52 лева като
2
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
При това положение, за да се отхвърли иска, в тежест на ответницата е да докаже, че е
върнала сумите или че е задържала сумите на правно основание. Доказателства, че
ответницата е върнала сумите, не бяха представени, нито са наведени такива твърдения.
Съдът счита, с оглед представеното по делото съдебно решение, че липсват и доказателства,
че сумата се задържа на правно основание от ответницата. Следва да се отбележи, че
получените от ответницата суми са били изплатени с оглед прекратеното трудово
правоотношение между страните, но след отмяната на уволнението, основанието за
изплащането им отпада и в полза на работодателя възниква правото да иска
възстановяването им. Съгласно константната съдебна практика, обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ няма санкционна, а чисто репаративна функция, да възстанови в патримониума на
работника вредите (пропуснати ползи), понесени от оставането му без работа вследствие
уволнението. Затова обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не може да се кумулира с това по чл.
220, ал. 1 КТ, тъй като противното би довело до двойно обезщетяване на работника за едни
и същи вреди - тези от оставането му без работа през периода след уволнението, покрит от
горните обезщетения. А безспорно установено е по делото, че с постановено решение по гр.
дело № 11396/2020г. по описа на СРС уволнението е било признато за незаконно и на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено същото, както и съдът е присъдил на Б.Б. сумата
от 12289,20 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
10.02.2020 г. – 10.06.2020 г.
Ето защо, съдът намери, че с изплатените на ответницата суми като обезщетения по
чл. 220 и чл. 222 КТ в общ размер нето – 6 701,24 лева ответницата се е обогатила
неоснователно, след отмяната на уволнението като незаконно и същата дължи връщането на
изплатените като обезщетения на това основание суми, при условията на чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответницата, че
всички въпроси относно дължимите на ответницата обезщетения са решени с Решение
№20015055 от 18.01.2021 г., постановено по гр. д. №11396 по описа на СРС, 74-ти състав,
поради което повторното им пререшаване е недопустимо. От представеното решение по
никакъв начин ве може да бъде направен извод, че при определяне на дължимия на
служителката размер на обезщетение за оставане без работа, при постановяване на
посоченото решение, е взето предвид направеното от работодателя плащане в размер на
3880,80 лева, което е извадено от дължимото обезщетение в размер на 16 170 лева и искът е
уважен за сумата от 12 289,20 лева. Видно от постановеното Решение искът е уважен в
пълния предявен размер така, както е предявен, макар установения от вещото лице размер,
като противното би означавало съдът да се произнесе със свръх петитум.
А както бе посочено по-горе обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не може да се
кумулира с това по чл. 220, ал. 1 КТ, тъй като противното би довело до двойно
обезщетяване на работника за едни и същи вреди. Ето защо съдът намери, че липсва правно
основание ответницата да задържи процесните суми.
3
В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи връщане само на полученото, т. е.
нетният размер на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ.
На горните съображения съдът намери, че претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
във вр. с чл. 220, ал. 1 КТ следва да бъде уважена в размера на 3 492,72 лева, както и
претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 222, ал. 1 КТ следва да бъде уважена в
размера на 3 208,52 лева.
С оглед основателността на главните искове съдът следва да разгледа и иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 76,32 лева От представените по делото доказателства, че
ответницата е била поканена преди образуване на настоящето производство да възстанови
получените на отпаднало основание суми в десетдневен срок от връчване на поканата, което
не е сторено. С оглед горното така предявената претенция за заплащане на лихва за забава,
изчислена с помощта компютърна програма по чл.162 ГПК възлиза в размер на сумата от
76,32 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 02.03.2016 г. до
04.05.2016 г., от която сумата от 39,78 лв. върху главницата от 3492,72 лв. и 36,54 лв. върху
главницата от 3208,52 лв., поради което следва да бъде уважена и така предявената искова
претенция, като основателна и доказана.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват сторените по
делото разноски в размер на 1 328,04 лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК,
кореспондиращ с представените по делото доказателства за реализирано разноски.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 235 ГПК съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД Б. СТ. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр.София, с. Герман, Столична община, Район Панчарево, в.з. „Лозето“, ул.
„Неразделна“ № 3А да заплати на „СИ ТИ ЕВРОПА“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Шипченски проход“ № 18, Галакси офис център, ет.7,
офис 702, представлявано от управителя И.Г. К. – Гогова сумата от 3 492,72 лева, платена
на отпаднало основание – обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.06.2021 г. до пълното и
изплащане, както и на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 39,78 лева – мораторна лихва за периода
от 27.04.2021г. до 06.06.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД Б. СТ. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр.София, с. Герман, Столична община, Район Панчарево, в.з. „Лозето“, ул.
„Неразделна“ № 3А да заплати на „СИ ТИ ЕВРОПА“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Шипченски проход“ № 18, Галакси офис център, ет.7,
офис 702, представлявано от управителя И.Г. К. – Гогова сумата от 3 208,52 лева, платена
на отпаднало основание – обезщетение при уволнение по чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.06.2021г. до пълното и
4
изплащане, както и на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 36,54 лева – мораторна лихва за периода
от 27.04.2021г. до 06.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. СТ. Б. с ЕГН ********** да заплати
на „СИ ТИ ЕВРОПА“ с ЕИК ********* сумата от 1 328,04 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийският градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5