Протокол по дело №1964/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 614
Дата: 19 април 2024 г. (в сила от 19 април 2024 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20233100501964
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 614
гр. Варна, 19.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.

Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско
дело № 20233100501964 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:35 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. 2-ро от ГПК.
Въззивната страна С. Н. В., редовно и своевременно уведомен от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Б. Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „***“ ООД, редовно и своевременно уведомено
от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. К. К., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Е. Й. Т., редовно и своевременно призована, явява се.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпилото на 04.04.2024г. заключение на вещото
лице Е. Й. Т. по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
1
констатира, че същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по
смисъла на чл. 199 от ГПК.

АДВ. Б.: Да се изслуша.
АДВ. К.: Да се изслуша.

На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното
в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице лица, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно
или заинтересувано заключение.

Вещото лице Е. Й. Т., със снета по делото самоличност, без родство и
дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Поддържам писменото заключение. Проверих
допълнителната сметка, указана от НАП. Две дружества са и
счетоводителката предния път ми е дала справка на другото дружество.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на адв. Б.: Има дружество „***“ ООД
и „***“ ООД и понеже счетоводителката води и двете дружества, предния
път, когато съм поискала справката, ми е дала движението по банковата
сметка на „***“ ООД, затова е поискана от НАП декларираната сметка на
„***“ ООД, която е тази, посочена в допълнителното заключение.
Разпечатката е движението по сметката. Тази справка ми е дадена от
счетоводството, но то е банково движение по дати, по видове. Дружеството си
води движението по банковата сметка по счетоводни данни, т.е. движението
от извлечението на банковата сметка се осчетоводява. Тази информация е от
банковата сметка на дружеството, дадена ми е от счетоводството. Не съм
проверявала в банка, банката ще ми даде същото. Счетоводството няма как да
не отрази реално движение по банкови сметки. Счетоводителката
осчетоводява съобразно движението по сметката.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на
2
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза адекватно отговаря на
поставените на вещото лице задачи, поради което същото следва да бъде
прието и приобщено като писмено доказателство по делото.
Ето защо,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице Е. Й. Т. по
допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Е. Й. Т. в размер на
първоначално определения депозит от 200 лева. /Издаде се 1 бр. РКО/

СЪДЪТ докладва постъпили две писма с вх. № 6285/11.03.2024г. и вх.
№ 6455/12.03.2024г. от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.

АДВ. Б.: Запознат съм, да се приемат.
АДВ. К.: Запозната съм, да се приемат.

СЪДЪТ намира, че като относими към предмета на спора и допустими
съобразно нормите на ГПК следва да приеме постъпилите писма, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилите писма с вх. № 6285/11.03.2024г. и вх. № 6455/12.03.2024г. от
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.

АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Б.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.

3
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Моля да отмените решението на Районен съд - Варна като
неправилно и незаконосъобразно, като постановите друго, с което отхвърлите
предявения от „***“ ООД срещу моя доверител иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД. Основните ни възражения, наред с това, което се опитахме в
продължение на тези няколко години да установим, е това, че така
предявеният иск е недопустим с оглед твърдението, че се иска обезщетение за
причинена вреда с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Този текст се
използва за търсене на обезвреда, когато няма никакво друго основание, въз
основа на което да се иска, т.е. страните не са били в никакво друго
правоотношение помежду си, за да се иска обезщетение за причинени вреди.
Няма спор по делото, вижда се и от исковата молба, а тя определя предмета и
рамката за разглеждане на процеса, че въпросният автомобил е бил взет под
наем, тъй като предметът на дейност на ищеца „***“ ООД е отдаване на
автомобили под наем. На 26.04.2020г. е бил сключен договор между С. В. за
отдаване на автомобил „Рено Клио“, който на 04.07. около 12 часа е
катастрофирал, вследствие на което са причинени въпросните вреди. Това е
твърдението в исковата молба. Това, което съдът е приел, че не било ясно
дали договорът е бил продължил или не, е ирелевантно, защото самият ищец
никога не е твърдял, че е с прекратен договор, че той е противозаконно отнет,
или нещо, което да води до това, че е налице нещо различно от отношенията,
които са постигнали помежду си страните във въпросния договор, където
изрично е описано, че фирмата отдава автомобил под наем, а ползвателят
заплаща определена цена, която е заплатена. Няма доказателства по делото,
4
че цената не е платена, отношенията не са били оторизирани по повод този
договор, такива твърдения и доказателства в кориците на делото няма. Не се
спори, че автомобилът е даден под наем, не се спори, че има пътно-
транспортно произшествие и са настъпили вреди. Правоотношенията между
страните относно виновно или невиновно поведение във връзка с така
сключения на 26.04.2020г. договор се регулират и уреждат не по общата
разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, а във връзка с договорните отношения, които са
настъпили между тях. В същия този договор изрично е записано в т. 5, че при
повреда, загуба, пожар, кражба отговорността се поема от наемодателя във
всички случаи, с изключение на управление под влияние на алкохол и опиати,
умишлени дейния, произшествие по вина на наемателя, повреда на гуми,
непричинена от пожар, неизпълнение на т. 6. Нито едно от тези обстоятелства
не е налице. Налице е едно обикновено пътно-транспортно произшествие,
което се е случило, винаги има нарушение, но в никакъв случай не може да
говорим за умишлено причинени щети на наемодателя „***“ ООД. При това
положение така заведеният иск е неоснователен, тъй като взаимоотношенията
между страните са въз основа на въпросния договор за наем на МПС и
липсват доказателства относно виновно поведение, както е описано в т. 5 във
въпросния договор от страна на моя доверител. Би било престъпление, ако се
опитваш да вземеш нещо, което не си дал или платил или си получил по друг
ред, то вече е измама. В самата искова молба реално липсва и не можахме да
установим нито на първа инстанция, нито във въззивна инстанция каква е
истината относно това правен ли е ремонт, къде е правен, колко струва. Има
някаква експертиза колко ще струва този ремонт. Дори тази да е банковата
сметка, която вещото лице установи, ще видите, че няма нито едно изплатено
възнаграждение от застраховател. Не знам каква е тази банкова сметка и
какво е това дружество, което се занимава с такъв предмет, а няма нито едно
такова постъпление. Няма спор, че те не могат да установят има ли вреда и
ако има, каква е. Това ще го установяваме с фактури, с експертизи, някакво
становище на вещо лице, което е казало, че ако сменим тази ламарина, ще
струва толкова, ако е пружина - еди-колко-си. Това не се установява по този
начин, нещо, което явно не е платено, т.е. вредата още я няма. Вредата
настъпва тогава, когато си направил разходи във връзка с възстановяване на
този автомобил и претендираш за тяхното получаване. В целия този казус има
нещо, което не се връзва като обичайна практика при такива случаи. Ако едно
5
пътно-транспортно средство претърпи авария, то се дава в сервиз или се
ремонтира на базата на някакъв договор, ако е в частна фирма, и на тази база
се установява какви части са вложени. Основното ни възражение е свързано с
това, че предметът на дейност е сключеният договор между страните, очертан
е в исковата молба, и неправилно съдът е приел, че е налице общата
разпоредба на чл. 45 от ЗЗД за обезвреда, тъй като става дума за договорни
отношения, а там няма нарушения от страна на моя доверител, които да водят
до неговата отговорност за заплащане на тези вреди. Защо, дали и как, защо
не са си направили пълно автокаско, което според мен е задължително с оглед
подзаконовите нормативни актове на Министерство на транспорта, които
регулират тази дейност, е техен проблем. Те няма как да търсят от нас
репатриране на вредите, които биха могли да не настъпят, ако си бяха
изпълнили задълженията и бяха направили пълно автокаско, за което твърдят,
че нямат такова. Моля да отмените решението и да ни присъдите сторените
разноски за две инстанции.
АДВ. К.: Считам подадената въззивна жалба за неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, добре
е мотивирано и като такова моля да го потвърдите. Моля да ни присъдите
сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което се проведе от
09:09 часа до 09:23 часа, но поради технически проблеми в протокола е
отразен неправилен начален и краен час.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6