№ 260566
гр.Пловдив, 19.11.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателно отделение, Втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 6277 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0438-000838 от 27.07.2020г. на С.Ю.Х.на длъжност ВПД
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г.
и Заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019г. с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, чл.181, т.1 от ЗДвП на М.Й. ***, ЕГН ********** са наложени
административни наказания: Глоба в
размер на 50 лева за нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.147, ал.1
от ЗдвП. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР в наказателното постановление е
посочено че се отнемат общо 6 точки.
С жалбата се прави
искане за отмяна на издаденото НП поради неговата несправедливост и
нецелесъобразност. С жалбата се посочват и доводи по съществото на искането а
именно за трансплантиране на бъбрек при което обезопасителния колан е пречка за
шофиране на МПС, както и за извършване на ГТП
в деня на проверката, поради отсъствието на жалбоподателя преди това от
страната. Към жалбата са приложени медицински документи, билет за пътуване от
гр.Барселона до гр.София и удостоверение за техническа изправност на МПС от 15.07.2020г.
Жалбоподателят редовно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна редовно уведомена, в
съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото е представено
писмено становище от началника на 03 РУ при ОДМВР Пловдив с което се счита
жалбата за неоснователна. Представят се доводи за правилно и законосъобразно
издадено наказателно постановление и се прави искане за неговото потвърждаване
и присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от
жалбоподателя доводи и извърши служебна проверка на обжалваното НП, съгласно
изискванията на чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
зависимост, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Й. В. е правоспособен водач
на МПС и притежава СУМПС № ****, категории В и АМ и се води на отчет в ОДМВР
Пловдив.
Атакуваното наказателно постановление /НП/ е
издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 15.07.2020г. против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков
№ 5984474 за това, че на 15.07.2020г. около 10:40 часа в гр.Пловдив, на
бул.“България“ до № 31 управлява лек автомобил „Мерцедес“ ****, негова
собственост извършва следните нарушения: 1. Не ползва обезопасителен колан с
който автомобила е оборудван; 2. Автомобила не е представен за задължителен
годишен технически преглед видно от знак № 18613993 с което виновно е нарушил
чл.137а и чл.147, ал.1 от Закона за ДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който саморъчно е вписал в графата за обяснения/възражения за
завръщане от Испания на 11.07.2020г. поради трансплантация. Актът е подписан от посочените в него лица.
На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя,
надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения
три дневен срок пред контролните органи не са били представени възражения от
жалбоподателя относно съставения АУАН. На основание констатациите в акта е
издадено и обжалваното НП, с което е ангажирана административната отговорност
на жалбоподателя. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 19.09.2020г.
Поради не съгласие с наложените административни наказания, в срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Разпитан като свидетел в
съдебно заседание актосъставителят И.А.Г. посочи че няма спомен относно
нарушенията посочени в него и водачът на МПС посочен като нарушител. След запознаване с акта, предявен му от съда,
свидетел потвърди авторството на съставения АУАН и посочи, че водачът е не е
ползвал обезопасителен колан и при проверката на документите е установено че е
изтекъл знакът за ГТП. Поради не
наличие на основание съдът кредитира показанията свидетел Г. като обективни,
логични и последователни, както и поради потвърждаването на посочените факти от
другите приети по делото доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция е такава
по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление. Във връзка с посоченото, съдът
констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от
оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и приложената оправомощителна Заповед рег.№
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019г.
на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен в рамките на визирания в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, но съдът счита че същото следва да бъде отменено
поради следните обстоятелства:
С издаденото НП са наложени на административни
наказания на жалбоподателя Й. за две нарушения на разпоредбите на ЗДвП а именно
на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП и на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М.Й. е
санкциониран за извършено нарушение по чл.137а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП/в приложимата редакция/: „Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП „ Могат да не използват
обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването
на обезопасителен колан.
Безспорно от приетите по
делото доказателства се установява, че на 15.07.2020г. жалбоподателят Й. е
управлявал МПС без да използва обезопасителен колан. по делото се установи също
така, че като водач на МПС жалбоподателя Й. не е ползвал обезопасител колан по
медицински причини – претърпяна бъбречна трансплантация. За наличието на такава
трансплантация жалбоподателя е посочил още пред контролните органи при
съставянето на АУАН. По делото е представено експертно решение на
състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Поради липсата на
оспорване на приложения документ съдът възприема същия като правдоподобен,
досежно изложените в него медицински констатации и препоръки, свързани със
здравето на лицето. Ето защо следва да се приеме, че в случая е налице
привилегированата разпоредба на чл.137а, ал.2,
т.2 от ЗДвП и физическото
състояние на жалбоподателя не му позволява да поставя по време на движение в
МПС да поставя обезопасителен колан.
Поради изложеното съдът
счита, че издаденото НП в частта му относно извършено нарушение по чл.137а от ЗДвП следва да бъде отменено.
Жалбоподателят М.Й. е
санкциониран и за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба /в приложимата
редакция/: „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи.“.
В наказателното постановление са
посочени установените факти, дата и място на извършване на нарушението, но
самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че
автомобилът не е представен на годишен технически преглед видно от знак №
18613993, без да е посочено в какъв срок, съответното крайната дата, на която е
следвало да бъде представен. Нормата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота
обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като на лицето се
вменява, че управлява автомобил, непредставен в срок за технически преглед, от
фактическа страна е било задължително да се посочи до кога е следвало
конкретният автомобил да се представи за преглед. В случая е налице съществено
процесуално нарушение допуснато в хода на административнонаказателното
производство, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като
за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На
практика той е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата на
наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед,
тъй като такъв срок изобщо не е посочен в мотивите на наказателното
постановление. Още повече, че на датата на съставянето на акта жалбоподателят М.Й.
е извършил ГТП на МПС и удостоверил неговата техническа годност за използването
му по предназначение.
Поради изложеното съдът счита, че издаденото
НП в частта му относно извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП следва да
бъде отменено.
В издаденото НП е посочено, че се отнемат
общо 6 точки на основание Наредба N Iз-2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да посочи че отнемането на точките
е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на наказателното
постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен
характер, при което в посочената си част наказателните постановления изобщо не
подлежат на съдебен контрол, но по принцип ако до влизане в законна сила на
наказателното постановление е последвала редакционна промяна на посочената
Наредба, актуалната редакция следва да бъде съобразена.
Предвид изхода от спора,
искането на процесуалния представител на АНО
за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява не основателно
и не следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0438-000838 от 27.07.2020г. на С.Ю.Х.на длъжност ВПД
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, упълномощен със Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018г. и Заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019г. с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, чл.181, т.1 от ЗДвП
на М.Й. ***, ЕГН ********** са наложени
административни наказания: Глоба в
размер на 50 лева за нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.147, ал.1
от ЗдвП.
Решението не е
окончателно и подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Пловдив
в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.