№ 127
гр. Гълъбово, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100439 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. К. Х. срещу „Финклуб“ АД, с
която се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че срещу него било изпълнително дело
№20108440401944 на ЧСИ С.Я. по молба на взискателя - „Финклуб“ АД /с предходно
наименование „Дайнърс Клуб България“ АД/, въз основа на изпълнителен лист, издаден
срещу ищеца на 09.07.2010 г. по ч. гр. дело №23739/2010 г., по описа на СРС, 69-и състав, по
силата на който П. К. Х. бил осъден да заплати на „Дайнърс Клуб България“ АД
/понастоящем „Финклуб“ АД/ следните суми, а именно: сумата в размер на 1468,00 лева -
представляваща главница по запис на заповед от 05.09.2007г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.05.20Юг. до окончателното изплащане на вземането, както и
289,36 лева - сторени съдебни разноски. Твърди, че вземането било погасено по давност,
поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Излага съображения,
че след образуване на изпълнителното дело били извършвани действия с цел проучване
имущественото състояние на длъжника - справка от Национална база данни „Население”,
справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд, справка в
Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти. Излага съображения, че
тези действия обаче не представлявали същински изпълнителни действия, а обезпечавали
успешното провеждане на изпълнението. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение също
била действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не
изпълнително действие. Твърди, че задълженията, претендирани с горецитирания
изпълнителен лист, се явявали погасени по давност към датата на предявяване на настоящия
иск, тъй като е изтекъл тригодишен период от време, през който Взискателят е бездействал,
като не е предприел действия по принудително събиране на дълга. Сочи, че на 25.04.2017г.
1
били изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, което действие
съставлявало последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност.
Твърди, че след изпращане на запорните съобщения, в период от 25.04.2017г. до 25.04.2019г.,
не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече
погасителна давност. Сочи, че на 25.04.2019год., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона. Развива съображения, че
вземанията срещу издателя по запис на заповед, какъвто е настоящия случай се прилага
тригодишна погасителна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, а не петгодишната давност по чл.110
от ЗЗД. Твърди, че от 25.04.2017г. е започнала да тече нова погасителна давност, поради
което в конкретния случай на 02.07.2020г. вземането по изпълнителния лист се било
погасено по давност и след тази дата, установеното въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. дело №23739/20Юг., по описа на СРС, 69-и състав, не можело да бъде
предмет на принудително изпълнение. Поради това иска от съда да установи че ищецът - П.
Х., не дължи по отношение на „Финклуб“ АД /с предходно наименование „Дайнърс клуб
България“ АД/ следните задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.
гр. дело №23739/20Юг., по описа на СРС, 69-и състав, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 09.07.20Юг., а именно: 1468,00 лева - представляваща главница по
запис на заповед от 05.09.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.05.20Юг. до окончателното изплащане на вземането, както и 289,36 лева - сторени
съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и респективно на
възможността за неговото принудително събиране. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника „ФИНКЛУБ“ АД не взема становище по
исковата молба и не ангажира доказателства. Ответното дружество е редовно призовано за
първото съдебно заседание, като в изпратената до същото призовка, ведно с определение по
чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
С молба с вх.№ 4694/27.11.2024 г. във връзка с насроченото съдебно заседание на
05.12.2024 г. ищецът, чрез процесуалния пълномощник адв. В. Н. е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Но съгласно дадените разяснения в мотивите към т.10 на ТР №
2/2013 от 26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
2
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. В случая, след дата 26.06.2015 г., когато е започнала да
тече новата давност за вземането, единствено са налице данни за запор на банкови сметки на
25.04.2017 г. До дата 25.04.2022 г., когато е изтекъл 5-годишния давностен срок, по делото
няма доказателства за извършени изпълнителни действия по изпълнителното дело, които да
са прекъснали давността, което води на извод, че вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което искът на
ищеца за погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист е основателен,
съответно ще се уважи същият и ще се признае, че не дължи на ответника претендираната
сума по изпълнителното дело, въз основа на процесния изпълнителен лист.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца разноските за производството, които са в общ размер на 470,29
лв. /70,29 лв. дт, 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439
ГПК, спрямо „ФИНКЛУБ” АД, вписано в ТР с ЕИК *********, че П. К. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Гълъбово, кв. Съединение, бл.19, вх.Б, ет.2, ап.4 не дължи
на „ФИНКЛУБ” АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111П, сумата от 1757,36 лв. (хиляда седемстотин
петдесет и седем лева и 36 ст.), представляваща задължение по изпълнително дело №
20108440401944 г. на ЧСИ С.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.07.2010 г.
по ч.гр.д. № 23739/2010 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИНКЛУБ” АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111П да заплати на П. К. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Гълъбово, кв. Съединение, бл.19, вх.Б, ет.2, ап.4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в общ размер на 470,29 лв.
(четиристотин и седемдесет лева и 29 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
3