РЕШЕНИЕ
№ 1894
гр. В., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110114967 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от ИСКР. ЕВГ. ИЛ. , ЕГН **********, с
адрес: гр.В., ж.к. „И.-3“ № *срещу ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул.”Д. Б.” № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 2098,01 лв.(след допуснато изменение по реда на чл. 214 от
ГПК), представляваща застрахователно обезщетение за щети изразяващи се в увреждане на
задна лява врата, вежда PVC заден ляв калник, калник заден ляв, вежда заден ляв калник,
заден ляв подкалник на л.а. „О.К.”, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на
14.09.2018г., ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. „М. А.“ с ДК № *, застрахован по
договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.10.2021 г.
до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата твърди, чрез адв. С.З., че на * г., около 7,45 ч., при извършване на ляв завой
от ул. „Х. С.“ към ул. „П.“ автомобилът ѝ „О.К.”, с ДК № * е ударен от автомобил „М. А.“ с
ДК № *, управляван от Г. М. Ст.. Твърди, че причината за ПТП-ие е, че докато се движила
по ул. „Х. С.“ водачът на другия автомобил ѝ отнел предимството. Поддържа, че
автомобилът бил ударен в задната лява част. Твърди се, че участниците в ПТП веднага
позвънили на КАТ и телефон 112, но произшествието не било посетено от автомобил на
пътна полиция, поради което водачите съставили двустранен констативен протокол за ПТП,
в който другият водач признал вината си за настъпване на ПТП. Още същия ден ищцата
завела щета № * г. при ответника по полица гражданска отговорност № *. Представители на
ответника извършили опис № 1 на щетата. Излага, че е представила всички изискани от
застрахователя документи, но плащане не последвало. Поддържа, че автомобилът не е
отремонтиран, като след поручване ищцата установила, че ремонтът с неоригинални
(алтернатвни) части струва както следва: задна лява врата - подмяна с боядисване - 350,00
лв., вежда PVC заден ляв калник - ремонт с боядисване - 50,00 лв., калник заден ляв - ремонт
с боядисване - 350,00 лв., вежда заден ляв калник - ремонт с боядисване -180,00 лв., заден
подкалник, ляв - ремонт- 200,00 лв. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Б. И.” е депозирал писмен отговор
на исковата молба чрез адв. М.Г., с който искът се оспорва по основание и размер. Сочи се
липса на деликт. Оспорва се маханимът на ПТП. Излага, че двустранният констативен
1
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства,
причини и схема за ПТП“, доколкото е частен документ без официална удостоверителна
сила. Оспорва вината и извършването на противоправно деяние от водача на лек автомобил
„М. А.“ с ДК № *, описани в протокола. Сочи, че от същия не става ясен механизма на
настъпване на ПТП. Твърди се, че вина за ПТП има водачът на л.а. „О.К." с ДК № *, който е
отнел предимството на водача на другото МПС и е предприел маневра завой на ляво без да
го изчака да премине. Твърди също, че водачът на МПС „Опел Корса“ се е движил с
несъобразена с интензивността на движението скорост и не е пропуснал влязлото вече в
кръстовището МПС „М. А., като ударът за последния е бил непредотвратим. Прави се
възражение за съпричиняване поради непропускане на вече започналата маневра за
престрояване на МПС „Ф.Г.“, което е нарушение на ЗДвП. Оспорва се и размера на иска,
като сочи, че е определил обезщетение в размер на, 409,55 лв., което напълно покрива
разходите за възстановяване на автомобила, а сумата от 1030,00 лв. е силно завишена.
Счита, че същата е изчислена като цена на ремонта в оторизиран сервиз, което не е
оправдано предвид възрастта на автомобила. Излага, че са надписани ремонтно-
възстановителни дейности, които не са били необходими, както и части, които не са били
увредени следствие на процесното събитие. Оспорва се автомобилът да е бил в добро
състояние и без щети. Сочи, че след като ищецът не е представил на застрахователя
доказателства за ремонт на автомобила и процесното МПС е в експлоатация повече от 18
години към датата на ПТП, обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката
за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по
чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената
позиция по спора, чрез процесуалния си представител, а ответникът с писмена молба
докладвана от съда.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е
спорно твърдението на ищеца, а и от приложените към делото опис на щета № * № * г.,
доклад № *г. по щета № *г., калкулация на щета № *г., опис на щета № 1 № *г.,
уведомление за необходими документи за завеждане на щета и изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“ щета *, всичките изходящи от ответника
застраховател, както и от уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“
заведено като щета № *г.се установява, че на 03.11.2020 г. ищцата е сезиралa ответника с
искане за заплащане на обезщетение, а застрахователят е определил такова в размер на
409,55 лв., но не го е изплатил. Тези безспорни обстоятелства преценени в съвкупност с
предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на
заведения иск ангажират съда да приеме, че специалното рекламационно производство е
отпочнато и до предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е
платил претендираното от ищеца обезщетение. Респективно налице са кумулативно
необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената
по съдебен ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, 1) че на посочената дата * г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „М. А.“ с
ДК № *, 2) в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер;
3) наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 4) че
автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 5) че е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищцата е собственик на л.а. „О.К.”, с ДК № *, че ответникът е обезпечавал покритието по
задължителната застраховка „Г. о.” за лек автомобил л.а. „М. А.“ с ДК № *, валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 03.11.2020 г., че ищецът е уведомил
2
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, че при ответника е образувана
преписка по щета.
На практика между страните не е спорно също и възникването на процесното ПТП от
* г.
На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на ПТП, предвид
предприетото от ответника оспорване.
В тази връзка по делото е изслушано заключението на САТЕ изготвена от вещото
лице А.В., което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и съгласно т.1 от
коeто вредите по процесното МПС-во са настъпили именно по описания от ищеца начин –
управлявайки л.а. „О. К.”, с ДК № * по бул. „Х. С.“ в посока от изток към запад, предприел
маневра завой на ляво с намерението да продължи движението си по ул. „П.”, като в
кръстовището настъпил удар с движещия се по ул. „П.“ и завиващ нaляво по бул. „Х. С.”
л.а. „М. А.“ с ДК № *. Съгласно заключението на ул. „П.” преди кръстовището с бул. „Х. С.“
е налице пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и напречна
пътна маркировка М6 - „Стоп линия”, като в т. 5 експертът е посочил, че ако този автомобил
беше спрял на стоп линията, то водачът щеше да възприеме л.а. на ищеца и да го пропусне
да премине през кръстовището преди да предприеме навлизане в кръстовището.
Респективно от заключението на САТЕ се установява, че застрахованият при ответника
автомобил не е спазил указанията на относимия за него знак – „стоп“ на ул. „П.“, навлязъл е
в кръстовището с бул. „Х. С.” и така е причинил процесното ПТП като е отнел
предимството на автомобила управляван от ищеца.
Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от констативно-
съобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата
автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол за ПТП от * г.
На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими
реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № *г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Поради това и
доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване
именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната
застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие,
макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена
тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата.
Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на
настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС,
местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на тези
факти.
Подписаният и от двамата водачи – ищцата и Г. М. Ст. протокол удостоверява по
обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните
обстоятелства по настъпване на ПТП, а именно, че застрахованият водач неспазвайки знак
„стоп“ е навлязъл в кръстовището на ул. „П.“ с бул. „Х. С. и е предизивкал удар с
автомобила на ищеца, доколкото в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрат 17 от типизираната
бланка на протокола, застрахованият водач изрично е направил отметка, че не е спазил знака
за предимство. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна
на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно
лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се
обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите
по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да
протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано
имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № * г. на ВОС. Наред с това насрещно
доказване за опровергаване на протокола не е проведено от ответника, поради което данните
от него следва да се възприемат изцяло.
До извод, че ПТП е възникнало по друг начин не водят и показанията на свидетеля
Г. М. Ст. – водач на застрахования автомобил, който при разпита си в о.с.з. заяви, че ищцата
не е подала мигач, преди да завие наляво по ул. „П.“. На първо място показанията на
свидетеля следва да се кредитират по реда на чл. 172 от ГПК доколкото същият има интерес
да отрече вината си за настъпване на ПТП. Наред с това показанията на свидетеля
3
противоречат и със съставения от самия него двустранен протокол за ПТП, в който същият
изрично е посочил, че е виновен за катастрофата, както и че не е спазил знака за предимство.
Изложените обстоятелства препятстват съда да гради правните си изводи за механизма на
ПТП въз основа на визираните показания.
Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. „М. А.“ с
ДК № * застрахован при ответника се установява най-вече от извънпроцесуалното
поведение на самия ответник.
В тази връзка видно от представените от самия ответник доклад № * г. по щета № * г.
и калкулация на щета № * г., ответникът е определил на ищеца обезщетение от общо 409,55
лв. по щетата, с което свое действие застрахователят още в хода на рекламационното
производство по чл. 380, ал.1 от КЗ е признал извънсъдебно с конклудентни действия, но по
несъмнен начин, всички материални предпоставки, обуславящи предявяването на спорното
материално право, включително заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по
вина на застрахования от ответника автомобил, респективно прекият иск по чл. 432 от ГПК
срещу застрахователя по „ГО“ се явява доказан по основание.
Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение.
Във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите настоящият
състав съобразява константната съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за
материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл
Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012
г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г.
на ІІ т.о. на ВКС). Респективно за действителен следва да се приеме размерът на
обезщетението за вредите от ПТП, съобразен със средните пазарни цени на труда. Критерият
средна пазарна цена е включен при калкулирането и на двата варианта на заключението като
и при двата обезщетението възлиза на 2098,01 лв., т.е. на исковата сума или повече. Поради
това и при отчитане на диспозитивното начало в процеса дължимото застраховатлено
обезщетение следва да се определи в размер на 2098,01 лв., т.е. искът следва да се уважи
изцяло. В тази връзка по делото остана недоказано правонамаляващото възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, доколкото по
делото се установи по несъмнен начин, че ищцата се е движела по път с предимство, а не
застрахования при ответника автомобил, както се твърди от ответника, наред с което по
делото не са събрани преки или косвени доказателства за това тя да се е движела с
несъобразена скорост. Респективно по делото не е установено поведение на ищцата, което
да стои в причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания по собствения
автомобил.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.10.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в
размер на 125,93 лв., 175,00 лв. внесен депозит за САТЕ и платено в брой адвокатско
възнаграждение от 400,00 лв., или общо с решението следва да му се присъди сумата от
700,93 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК доколкото възнаграждението само незначително
надвишава минимума от 376,86 лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № * г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наред с това следва да се отчита
обстоятелството, че уговорените в наредбата минимуми визират адекватното адвокатско
възнаграждение за съдебни производства, в хода на които например са признати спорните
правнорелевантни факти или за установяваването им не са били събирани доказателства,
при липса на правна сложност на съответния казус, или пък касаят случаи на масови
(типови) дела срещу потребители. Настоящият правен спор обаче не може да се подведе под
нито една от изложените хипотези, които биха могли да наложат краен извод на съда, че в
случая справедливият размер за заплащане труда на процесуалния представител на ищеца е
именно минималният по Наредбата.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Д. Б.”
№ * ДА ЗАПЛАТИ на И. Е. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. „И.-3“ № *, сумата
2098,01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети изразяващи се в
увреждане на задна лява врата, вежда PVC заден ляв калник, калник заден ляв, вежда заден
ляв калник, заден ляв подкалник на л.а. „Опел Корса”, с ДК № *, причинени в резултат на
реализирано на 14.09.2018г., ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. „М. А.“ с ДК № *,
застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 15.10.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Д. Б.”
№ * ДА ЗАПЛАТИ на И. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. „И.-3“ № *, сумата от
700,93 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5