№ 106
гр. С., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500080 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 168/23.12.2024 г. по гр.дело № 311/2022 г.
Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н. А. С. за
осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР да му заплати
сумата 1 882,82 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г.,
на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с
лихва за забавено плащане на главницата 1 882,82 лева в размер 263,60 лева за
периода от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, считано
от датата на исковата молба 18.10.2022 г. до окончателно изплащане като
неоснователни.
С решението е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР да
заплати на Н. С. сумата 172,80 лева обезщетение, равняващо се на левовата
равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със
специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в
1
полагане на труд при средно нощни температури под +10 С и над +30С, през
периода 11.10.2019 г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във
връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/2015г., изд. от Министъра на МВР,
ведно с 45,19 лева обезщетение за забава върху главницата, считано от
21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба 18.10.2022 г. до окончателно изплащане.
На следващо място, Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР е
осъдена да заплати на Н. С. сумата 396 лева, представляваща сбор от
неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на
разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски
операции през периода 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., на основание чл.179, ал.1
ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, ведно със 110,90 лева обезщетение за
забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата 396
лева, считано от датата на исковата молба 18.10.2022 г. до окончателно
изплащане на сумите; като същите искове са отхвърлени за разликата от
уважения размер 396 лева до предявения размер 924,14 лева главница, както и
за законната лихва върху главницата 924,14 лева, считано от датата на
исковата молба 18.10.2022 г. до окончателно изплащане.
Присъдени са разноски, като дирекцията е осъдена да заплати държавна
такса в размер 150 лева и разноски за експертизи в размер 150 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин; а в полза на Н.
С. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 225 лева,
съобразно уважения размер от иска.
На свой ред Н. С. е осъден да заплати на дирекцията разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 225 лева, на основание чл.23 т.1
Наредба за заплащане на правната помощ.
Срещу решението в частите, с които са присъдени разноски и са
отхвърлени исковете му за допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г. в размер на 1
882,82 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска; за лихва за
забавено плащане върху същата главница в размер на 263,60 лева за периода
от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., е постъпила допустима въззивна жалба от Н.
А. С., чрез пълномощника адв.А.Ш.. Иска се отмяна в тези части, уважаване
2
на исковете и присъждане на направените разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. С., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника му
адв.А.Ш. въззивната жалба се поддържа с писмено становище.
Въззиваемият ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ към МВР, чрез гл.юрк.М.Х., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли за присъждане на разноските за въззивното
производство.
В съдебно заседание за дирекцията-жалбоподател,редовно
призована, гл.юрк.М.Х. поддържа жалбата и моли за присъждане на
разноските. Позовава се на постановеното Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, като иска решението
да бъде съобразено с него. Представя писмени бележки.
Съдът установява следното:
Ищецът Н. С. през исковия период 17.10.2019 г. – 17.10.2022
г. работи по служебно правоотношение с Главна дирекция „Гранична
полиция“ на МВР на длъжност „старши полицай“ в Граничен полицейски
участък-Д. към Регионална дирекция „Гранична полиция“-С.. Няма спор, че
той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – полицейски
орган.
През исковия период Н. С. полага труд на смени, всяка с
продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. Съгласно ССчЕ, е положил нощен
труд от 1 298 часа, които, след преобразуването им с коефициент 1,143 в
дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, възлизат на 1 483,60 часа. За
разликата от 185,60 часа не е начислено и заплатено възнаграждение в размер
на 1 882,82 лв. лихвата за забава върху тях за периода 21.11.2019 г. –
17.10.2022 г. възлиза на 263,60 лв.
Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца
часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на
чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1,143, или тя не е приложима в
случая.
3
Съгласно редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР /от 2016 г. до
10.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица.
Съгл.чл.187, ал.2 за държавните служители, които изпълняват
служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и
здравето, се установява намалено работно време.
Ал. 3.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да
се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Ал.4. За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите
на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време.
Ал. 5. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
Ал.6 Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Ал.7. Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
Ал.8 Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния
ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични
дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.
Ал.9. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
4
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В случая следва да се разгледат тези наредби от 2014 г. до 2022 г.
Съгласно чл.31, ал. 2 от НАРЕДБА № 8121з[1]407 от 11.08.2014 г.
(наричана по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.“
Следва издаването на НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и НАРЕДБА № 8121з-
776 от 29.07.2016 г., обн. в ДВ,бр. 60 от 02.08.2016 г.
В нито една от тях не се съдържа правило, което предвижда при
отчитане на нощния труд да се прилага увеличаващ коефициент, подобно на
правилото по чл. 31, ал.2 от Наредбата от 2014г.
Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите
след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм
/придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на
наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира
полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на
допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане
методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г.
В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от
2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална
федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и
„Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите
синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да
регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към
дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и
„Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на
министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на
синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата.
5
Първият аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на
нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната
продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на
дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага
преобразуване.
Вторият аргумент в доклада е икономически, като е
подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации,
ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база
положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева
на година.
Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС
по адм.дело №5415/2016 г., в което е прието, че представените по делото
мотиви за приемането й не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал.
2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на
нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт
и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото
прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата
и липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на
Европейския съюз.
Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС, като тричленният състав
по адм.дело № 11077/2016 г. е приел, че липсва анализ за съответствие на
проекта на наредбата с правото на Европейския съюз и доколко конкретният
проект е синхронизиран с Европейската рамкова директива за безопасността и
здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време. Установено е, че в мотивите
към оспорения подзаконов акт само е декларирано, че са спазени изискванията
на Директива 2003/88/ЕО, без да са обсъдени тези изисквания и да е
представен изискуемият от законодателя анализ за съответствие с
действащото Общностно право. Окончателната и цялостна отмяна на
оспорената Наредба от 2016 г. е постановена с Решение от 10.12.2019 г. от 5-
членен състав на Върховния административен съд по адм.дело № 8601/2019
6
г.
В Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в
сила от 10.01.2020 г., не съществува разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от
Наредбата от 2014 г.
От описаните разпоредби на закона и наредбите по
прилагането му се вижда, че до изменението на ЗМВР от 10.07.2020 г. липсва
изрично правило относно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
ЗМВР е изменен през 2020 г., ДВ, бр.60/2020 г. Новата
редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, предвижда, че: „Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Има изменения и в другите
алинеи, но най-същественото и относимо към спора е въвеждането на нова
алинея 4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“
В случая е важно да се изследва как е станало това
изменение на закона: На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в
Народното събрание на Република България Законът за изменение и
допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя
Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019 г.
В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет
изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187.
Тези изменения са предложени от група народни представители между
първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, по
Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното
събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са
7
обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с
обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи
работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само
максималната продължителността на работното време през деня и седмичната
продължителност при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР).
Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и
специални правила по отношение на максималната продължителност на
работното време, при работа на смени (24 часа), при начина на определяне на
служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от
своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната
продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една
страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд,
а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите,
регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в
специалния закон.“
В становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации,
министерства, не се откриват доводи, касаещи именно тези изменения в
чл.187. Законът за изменение и допълнение на ЗМВР е обнародван в Държавен
вестник, брой 60 от 2020 г., като съответно и измененият и допълнен чл.187 е
в сила от 11.07.2020 г.
Съгласно чл.22, ал.3 от НАРЕДБА № 8121з -1174 от 21.10.2020 г. /oбн. в
ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР:
„При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.“
Съгласно чл.21, ал.3 от НАРЕДБА № 8121з-1353 от
15.12.2020 г. /oбн. в ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г./ за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
ЗМВР: „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
8
Съгласно чл.21, ал.3 от следваща НАРЕДБА № 8121з-922
от 22.07.2022 г. /oбн.в ДВ, бр. 60 от 29.07.2022 г./ за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР: „При сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187,
ал. 4 от ЗМВР.“
Така от юли 2020 г. насетне както в ЗМВР – чл.187, ал.1 и
ал.4, така и в двете наредби от 2020 г. и в наредбата от 2022 г. вече се съдържа
изричното правило, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, че нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период и че, при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта /което е единица/.
На 15.03.2023 г. е постановено Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: „При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.“
Поради противоречивата съдебна практика и
постановяването на това тълкувателно решение, както и с оглед решенията от
24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела
С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени
съответно от РС-Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по
аналогични спорове, С.ският окръжен съд също отправя преюдициално
запитване по В.гр.дело № 193/2023 г. По него е образувано дело С-435/2023,
по което с определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава
9
следните отговори на поставените от СмОС въпроси:
1. Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда
разлика в третирането на група работници от публичния сектор,
натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния
сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния
сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това
законодателство и е съразмерна на тази цел.
2. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане
на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води
до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.
За да даде посочените отговори, СЕС излага следните
мотиви:
„27 По силата на член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато
отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната
практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано
определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на
генералния адвокат.
28 В настоящия случай Съдът счита, че поисканото от запитващата
юрисдикция тълкуване на правото на Съюза по първия въпрос се налага
недвусмислено от решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ (C‑262/20, EU:C:2022:117), както и от
решение от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ (Нощен труд) (C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21—C‑738/21,
EU:C:2023:374).
29 Що се отнася до втория въпрос, отговорът се налага от практиката
10
на Съда относно принципа за предимство на правото на Съюза и принципа за
съответстващо тълкуване.
30 Ето защо по настоящото дело следва да се приложи член 99 от
Процедурния правилник.
По първия въпрос
31 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да
се установи дали член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от
Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, без обаче тази разлика да е
обоснована от допустима от закона цел.
32 В самото начало следва най-напред да се припомни, че Съдът вече
е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд (решение от 24 февруари
2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“,
C‑262/20, EU:C:2022:117, т. 55).
33 По-нататък, Съдът е приел, че членове 20 и 31 от Хартата трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането — доколкото съответните категории работници се намират в
сходно положение — се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
11
съразмерна на тази цел (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г.,
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, C‑262/20,
EU:C:2022:117, т. 79 и 80).
34 Накрая, Съдът е постановил, че запитващата юрисдикция, която
единствена е компетентна да прецени фактите, следва да направи
необходимите проверки, така че, от една страна, да установи релевантните
категории работници, и от друга страна, да определи дали е изпълнено
изискването за сходство на разглежданите положения (решения от
24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, C‑262/20, EU:C:2022:117, т. 70, и от 4 май 2023 г., Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд),
C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21—C‑738/21, EU:C:2023:374, т. 63).
35 В настоящия случай запитващата юрисдикция отбелязва, че в
обсъжданата в главното производство национална правна уредба не
съществуват механизми, които да са специално създадени, за да компенсират
особената тежест на нощния труд за полагащите такъв труд полицаи и
пожарникари, и поради това е налице разлика в третирането между тези
работници и други работници от публичния и от частния сектор, която не е
основана на допустима от закона цел, годна да обоснове подобна разлика в
третирането.
36 Същевременно, съгласно споменатата в точка 34 от настоящото
определение съдебна практика, именно на запитващата юрисдикция
принадлежи правомощието да провери дали на разглежданата в главното
производство национална правна уредба може да се даде тълкуване, което да е
в съответствие с член 12, буква а) от Директива 2003/88 и с членове 20 и 31 от
Хартата.
37 По всички изложени по-горе съображения, на първия въпрос
следва да се отговори, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20
и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда
разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени
със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени
със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази
12
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на
тази цел.
По втория въпрос
38 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да
се установи дали член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от
Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.
39 В това отношение следва да се припомни, че принципът на
предимство на правото на Съюза, който закрепва върховенството на правото
на Съюза над правото на държавите членки, задължава всички органи на
държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на
правото на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и
конституционни, да могат да са пречка за това (вж. в този смисъл решение от
21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19,
C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 245 и 251).
40 Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат
предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното
методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната
директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от
нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-
специално задължение за националните юрисдикции при необходимост да
изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на
националното право, което е несъвместимо с целите на директива.
Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че
е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в
съответствие с правото на Съюза единствено поради факта че тази разпоредба
трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл (решение от 6 ноември
2018 г., Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, C‑684/16,
EU:C:2018:874, т. 59 и 60 и цитираната съдебна практика) или е прилагана по
13
такъв начин от компетентните национални органи (решение от 24 юни 2019 г.,
Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 79).
41 В това отношение следва да се посочи, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото
на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на
тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г.,
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, C‑262/20,
EU:C:2022:117, т. 79 и цитираната съдебна практика).
42 От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да осигури
резултат, който да е в съответствие с правото на Съюза, като при
необходимост остави без приложение националната съдебна практика, която
му противоречи.
43 По всички изложени по-горе съображения на втория въпрос
следва да се отговори, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20
и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.“
При тези отговори на СЕС и предвид негови предходни
решения, настоящият съдебен състав счита, че в случая за целия исков период
трябва да се използва методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Същевременно не
следва да се прилагат чл.187, ал.1, изр.2 и новата ал.4 ЗМВР след същото
изменение от 2020 г., чл.22, ал.3 от НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и
чл.21 ал.3 от следващите две наредби - НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020
г. и НАРЕДБА № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
14
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
ЗМВР; нито Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС. Това е така, защото са несъвместими с правото на Съюза по
причина, че поставят в различно – по-неблагоприятно, положение полицаите и
пожарникарите – държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи
на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по
същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат
нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се
открива тази разлика в положението да е обусловена от разумен и обективен
критерий, т.е., от допустима от закона цел.
Това е така поради следното:
Настоящият ищец Н. С. както и всички ищци по
аналогичните дела, са държавни служители по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, а именно: „държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението“. Също така тези ищци работят
на 12-часови смени, имало е и такива на 24-часови смени, поради което и
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното им време се изчислява сумирано за
тримесечен период.
В числото на държавните служители по същата точка 1 на
ал.1 от чл.142 ЗМВР, сред които попадат и описаните ищци, има голям брой
служители, които обаче не работят на смени и не полагат нощен труд.
Това се установява от представената по делото справка от
11.07.2023 г. от Министерството на вътрешните работи /л.32 от въззивното
дело/, според която: средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 г. за
служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР: 65,20 % са работили на смени и са
полагали нощен труд, а 34,80% от същите служители не са работили на смени
и не са полагали нощен труд.
За последните/неработещите на смени и неполагащи нощен труд по т.1
на чл.142, ал.1 ЗМВР/при предходната редакцията на чл.187 е предвидено, че
се установява ненормиран работен ден, като са длъжни при необходимост да
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно
време; работното им време се изчислява в работни дни–подневно. Според
настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните служители в МВР,
15
извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява подневно отчитане
на работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от наредбата от 22.07.2022 г., за тях се
установява работно време от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка.
Категорично се установява от горната справка от 11.07.2023 г. на МВР и
от анализа на законовите разпоредби, че придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6,
чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1,
чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233
и чл.234, чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО, се ползват от всички държавни
служители по точка 1 на чл.142, ал.1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които
полагат нощен труд, работейки на смени.
В тази връзка следва специално да се изтъкне, че примерно изброените в
ТР № 1/15.03.2023 г. придобивки: допълнително възнаграждение за
прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР/, по-голям основен платен
годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия
за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др., се ползват не само от
работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и пожарникари, а и от
всички останали държавни служители по т.1 на чл.142, ал.1 ЗМВР,
включително и от онези 34,80% служители по същата т.1., които не са
работили на смени и не са полагали нощен труд.
Тук следва да се отбележи, че в ал.5 на чл.187 ЗМВР в редакцията му
преди изменението от 11.07.2020 г. се прави известно разграничение между
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на смени, и
тези по същата точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е по
отношение компенсирането на извънредния труд – „Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.“
Също така, съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки
16
се ползват и от държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР –
придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1-
частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184 ЗМВР,
а някои – от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение – напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и
ал.3, чл.182, чл.184, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.
В т.51 от Решението по дело С-262/20 е прието, че „...По-конкретно,
когато определят необходимото равнище на защита на здравето и
безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки
трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Както се посочи по-горе, придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179,
ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185,
ал.1, чл.186, чл.186а, чл.197, ал.5,, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и
чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.69 от КСО, сред които и примерно изброените в ТР
№ 1/15.03.2023 г. на ВКС, се ползват от всички държавни служители по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, включително неработещите на смени и неполагащи
нощен труд, а някои се ползват и от останалите служители в МВР.
Тези придобивки очевидно са предоставени, за да направят възможно
осъществяването на залегналите в чл.2 ЗМВР дейности - защита на правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност
и защита на населението, като същевременно компенсират ограниченията,
например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят
заради особеното си положение, и завишените изисквания към тях.
Настоящият състав напълно споделя изразеното от Районен съд-
Луковит становище в искането му за преюдициално запитване, по дело № С-
262/20 г., че: „Специалните и изключително значими функции на тези
държавни служители по принцип предвиждат завишени изисквания към
17
тяхната лоялност към държавата, на която служат. Именно поради това към
държавните служители, които упражняват държавна власт, се поставят
множество допълнителни завишени изисквания и задължения, включително
допустимата продължителност на смените – до 24 часа, особени задължения
при извънредни ситуации и много други. ... В противоречие с целите на
специалния статут на полицаите и пожарникарите, чиито професии винаги се
отличават със завишени рискове, е те да бъдат изключени от закрилата на
нощния труд, изразяваща се в ограничаване на неговата нормална
продължителност до 7 часа. По този начин биха се нарушили както
индивидуалните права на служителите, така и общественият интерес, поради
намаляване на ефективността на труда им нощем. „
Поради изложеното, описаните придобивки не могат да бъдат
определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в
смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по същото дело С-262/20 – те не
са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
Както вече се посочи, след отмяната на наредбата от 2014 г., която
позволява преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, не
са предвидени придобивки, които не са съществували дотогава и които
същевременно да са създадени именно с цел по друг начин да компенсират
полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари.
От друга страна, лицата, работещи по трудово правоотношение в
частния сектор не разполагат с тези придобивки. Това обаче е по причина, че
не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена важност за
обществото, каквито са описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по
ЗМВР компенсират точно нощния труд.
Тези работници по трудово правоотношение в частния сектор за
полагания от тях нощен труд при работа на смени получават възнаграждение,
което се образува по методиката по чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, обяснено и в
Решение № 14 от 27.03.2012 г. на Върховния касационен съд по гражданско
дело № 405/2011 г., IV гражданско отделение: „Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
18
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.“
В тази връзка следва да се отчете и че ставката за допълнителното
трудово възнаграждение по чл.179, ал.1 ЗМВР за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., което се дава на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
ЗМВР, за исковия период е еднаква с тази за работещите извън МВР по
трудово правоотношение - по чл.261 от КТ във вр. с чл.8 НСОРЗ.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и пожарникарите,
и работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на
безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата им
равностойност, при съответни условия.
Следва да се отчете също, че размерите на минималната междудневна
почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано
изчисляване на работното време по КТ /чл.152-153/, по наредбите от 2020 г. и
Наредба 8121з-922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, са
еднакви.
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от
неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка
1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл.2 от
ЗМВР - на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения
ред и сигурност.
Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не
могат да се възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се
ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не се полагат
придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и
ограничения по ЗМВР.
Всъщност към момента не се открива друг начин да се овъзмезди
адекватно тежестта именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като
него полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд,
освен прилагането на методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което обаче законът и
19
тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ би могло да бъде изпълнение на
предвиденото в член 12, буква а) от директивата задължение да се
предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен
труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита.
В т.73-80 от Решението по дело С-262/20 е постановено, че: „ Що се
отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че, съгласно постоянната съдебна практика, разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел…. Т.74. В това отношение от
преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса
на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на
нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък. Т.75 От една страна, съгласно член 187, алинеи 1 и 3
от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност
на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Т.76
Освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата
юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона
цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането. Т.77 От друга страна, запазването на подобен механизъм за
преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства.
Т.78 Подобен аргумент обаче не може да се приеме. Всъщност правото на
Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес.“
Също така, в т.63 от решението по съединени дела С-529/21-С-536 и
С[1]732/21 – С-738/21, СЕС приема, че „ще трябва запитващата юрисдикция
да прецени, първо, дали съответните категории работници се намират в сходно
положение; второ, дали е налице разлика в третирането на тези две категории
20
работници и трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен
и разумен критерий, тоест, е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел…“
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав следното убеждение: липсата на изрично правило
за по-малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства.
Това е така, защото по-големият процент от служителите по чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР работят на смени и полагат нощен труд /средно 65,20 % от тях за
годините 2019, 2020, 2021 и 2022 съгласно справката от МВР/, а и в същото
положение се намират не само полицаите и пожарникарите, работещи на
смени и полагащи нощен труд, а например и работещите на смени и полагащи
нощен труд държавни служители от Главна дирекция „Охрана“ към
Министъра на правосъдието /чл.10, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и
дейността на Главна дирекция “Охрана“/ и държавните служители от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и структури /чл.19,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС/.
В тази връзка следва се отчете и споменатият по-горе втори
аргумент/икономически/ на МВР за липса в наредбите от 2105 г. и 2016 г. на
правило като това по чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г. – че, ако се приеме
предложението на синдикалните организации за въвеждане на това правило и
в следващите наредби, ще са необходими допълнителни финансови средства,
които, изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г.,
възлизат на 18 324 000 лева на година.
Промяната в ЗМВР от 11.07.2020 г., направена между първото и второто
четене на закона, заедно с множество други промени, така, че не е бил веднага
видим ефектът от нея, е целяла и да преодолее практиката на онези съдилища
в страната, които приемат, че в ЗМВР е налице празнота, поради което при
решаването на споровете, идентични с настоящия, прилагат по аналогия
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и уважават исковете. В тази връзка е и
краят на последното изречение от предложението на народните
21
представители, касаещо промяната в чл.187 ЗМВР – че това „ще наложи
еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на
нощен труд, и ще допълни празнотата в специалния закон.“
Също така, може да се заключи, че промяната е предприета именно в
закона и поради това, че той не може да бъде атакуван по далеч
по[1]облекчения ред пред съдилищата по реда на чл.185-196 от
Административно-процесуалния кодекс за оспорване на подзаконови
нормативни актове, както могат и са били атакувани посочените по-горе
наредби от 2015 и 2016 г., отменени от Върховния административен съд.
Подобни обстоятелства, обаче, съгласно решението по дело С-262/20 г.,
включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент
за различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна
да обоснове това различно третиране.
В т. 79 от същото решение, възпроизведено и в т.41 от определението на
СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023, е указано, че националният съд
следва да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с
оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като
вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Така, при положение, че е налице празнота в предходната редакция на
ЗМВР/чл.187, ал.1 и 3 и наредбите/; че не следва да се прилагат изречение
второ на ал. 1 и ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР, /а също и чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР от
предходната редакция - ако се приеме, че няма празнота и уреждат еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта/ и съответно
посочените по-горе чл. 22, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от наредбите от 2020 г. и 2022 г,
заради несъвместимостта им с правото на Съюза, националният съд следва да
приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, и преизчисляването на възнаграждението за
положения от ищеца труд през нощта през целия исков период да стане с
прилагане на коефициент 1,143.
Като е отказал приложението на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се
отмени и искът за заплащане възнаграждение за извънредния труд – да се
уважи.
22
Ако се прилага Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. на
ВКС, би се получил описаният по-горе резултат, който на практика поставя в
различно – по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите –
държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и
спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика
в положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от
допустима от закона цел.
В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана именно
със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от
решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „ воля на законодателя е да
се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта -
„8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден
се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При разработването и
приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд
от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми…“
В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция. „
Направените досега проверки, според настоящия съдебен състав, не
показват друго. Именно спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно
съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от
работещите на смени служители по чл.142, ал.1, т.1 на МВР всъщност не се
овъзмездява с горните компенсаторни механизми по описаните досега
причини.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответната дирекция дължи на ищеца
направените от него разноски пред двете инстанции според уважената част от
23
всички искове в размер на 1 224,73 лв. Неоснователно е възражението по
чл.78, ал.5 ГПК на дирекцията за прекомерност на възнаграждението на
ищцовия адвокат-пълномощник. Делото се отличава с известна правна
сложност, а възнаграждението за първата инстанция се отнася за защитата по
три главни и три акцесорни иска. На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се
дължат разноски за юрк.възнаграждение в размер на 150 лв. според
отхвърлената част от исковете. След приспадане на двете дължими суми,
остава ответникът да дължи на ищеца разноски по компенсация за 1 074,73 лв.
за двете инстанции, които следва да бъде осъден да му заплати.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК дирекцията следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на С.ския окръжен съд държавна такса върху уважените
искове за възнаграждение за извънреден труд и лихвата за забава общо в
размер 128,80 лв. за двете инстанции.
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 168/23.12.2024 г. по гр.дело №
311/2022 г. на Девинския районен съд в обжалваната част, с която са
отхвърлени исковете на Н. А. С. за осъждане на Главна дирекция „Гранична
полиция“ да му заплати сумата 1 882,82 лв. допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за периода 17.10.2019 г. – 17.10.2022 г. на
осн.чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.1 ЗМВР; сумата от 263,60 лв. лихва за
забава върху главницата от 1 882,82 лв. за периода 21.11.2019 г. – 17.10.2022 г.;
и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
18.10.2022 г.; както и в частта, с която ГД „ГП“ е осъдена да плати на Н. С.
225 лв. разноски за адвокатско възнаграждение според уважената част от
исковете, а Н. С. е осъден да плати на същата дирекция 225 лв. разноски за
юрк.възнаграждение; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР-
София да заплати на Н. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ц., ул.Р.
№ 6, възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.10.2019 г. –
17.10.2022 г. в размер на 1 882,82 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и два лева
и осемдесет и две стотинки/, лихвата за забава върху тях за периода 21.11.2019
г. – 17.10.2022 г. в размер на 263,60 /двеста шестдесет и три лева и шестдесет
24
стотинки/; законната лихва върху главницата от 1 882,82 лв., считано от
18.10.2022 г. до окончателното и изплащане; както и направените по делото
разноски по компенсация пред двете инстанции в размер на 1 074,73 лв.
/хиляда седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР-
София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С.ския
окръжен съд държавна такса за двете инстанции върху уважените искове за
възнаграждение за извънреден труд и лихвата за забава, в размер на 128,80 лв.
/сто двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/.
В останалите части решението на Девинския районен съд не
е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25