РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 07 април през
двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ
при секретаря КРАСИМИРА С., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2989 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.200 от KT.
Ищецът Г.Г.В., чрез пълномощника си адв.Н.С. е предявил иск с правно
основание чл.200 от КТ срещу ответника „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Никола Гринев Дяков.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД
да му заплати обезщетение за вреди от трудова злополука на
14.04.2020г., както следва:
- имуществени вреди, представляващи разходи по проведеното лечение и
рехабилитационни процедури в размер на 2618,00 лева, ведно със законната лихва;
- неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания в размер на 35 000,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от деня на трудовата злополука – 14.04.2020г. до
окончателното изплащане.
Направени са доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД, чрез процесуалния си представител – адв.М.Б. е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск по размер. Прави се искане за
приложението на чл.201, ал.2 от КТ и намаляване отговорността на
работодателя. Ситат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на работника от поне 70%. Направено е възражение за приложението на
чл.200, ал.4 от КТ и намаляване на обезщетението. Не се оспорва съществуването
на валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника, както и че
злополиуката от 14.04.2020г. е трудова. Оспорва твърденията, че на ищеца е възложено
„укрепване на дограма към пирамидата на транспортния бус. Оспорва се липсата на
провеждане на инстрктаж, както и факта че ищецът е търсил финансова помощ за
лечението си от работодателя.
Направено е искане по чл.219 от ГПК
– да бъде привлечено в процеса ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище
и адрес на регистрация гр.София в качеството на трето лице помагач на страната
на ответника.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
Претендират се разноски.
С Определение N:261569 /15.12.2020г. ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ е конституирано в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника.
С вх.N: 260942 /12.01.2021г. ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника е депозирало отговор, с който се
развиват съображения за извършени от страна на работника на груби нарушения на
правилата за безопастност. Развити са съображения на основание чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя, респ. на застрахователя да бъдат намалени.
Направени са възражения за съпричиняване на уврежданията от страна на
работника.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа
обстановка:
По
делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че пострадалият е бил обвързан
от трудово правоотношение с дружеството ответник. Това е така, тъй като на 05.02.2020г. Г.Г.В. с ЕГН:********** е сключил Трудов договор
№ 088 с
работодателя „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД с
ЕИК:********* за неопределен срок на длъжност "Работник сглобяване на детайли“,
с код по НКПД:
93290008 в отдел ЦЕХ и месторабота гр.Русе.
Работното време съгласно
договора било 5-дни в седмицата с дневно работно време от 8 часа. Размерът на
отпуските му бил основен платен годишен отпуск от 20 дни. Уговорен е срок за
прекратяване на договора със срок за предизвестие – един месец в полза и на двете
страна.
На
14.04.2020г. в гр.Русе ищецът Г.В., през работно време
и при изпълнение на възложена му трудова задача
от св.П.Х., член на Борда на
директорите
на ответното дружество, укрепвайки материали-дограма върху пирамидата на служебния
бус, паднал и травматично увреждане - открито
счупване на костите на дясна предмишница, в далечния край, първа степен.
злополука.
По делото не се спори и е установен фактът на
настъпването на трудовата злополука, както и признатия с Разпореждане
N:29517 /11.05.2020г. на ТП на НОИ-София град, трудов
характер на същата.
От представената по делото полица задължителна застраховка „Трудова злополука“ с N:3607190620000009 се установява, че ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е имало
сключен договор за застраховка "Трудова злополука" по полица с N:3607190620000009 със застраховащ „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД с ЕИК:*********.
От приетото по делото заключение на СМЕ изготвено
от вещото лице д-р П.Д. се установява, че Г.Г.В. е получил открито
счупване на костите на дясна предмишница, в далечния край, първа степен,
наложило метална остеосинтеза. Експертът установява, че счупването
е резултат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговаря да бъде
получено при инцидент на 14.04.2020г. по начин описан в представената искова
молба, а именно при падане от малка височина и подпиране на тръбната повърхност
на дясна предкитка в терена. Твърди, че счупването
може да се квалифицира по медико-биологичния признак – „Трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник“.
Експертът установява, че от наличната по делото медицинска
документация установил, че по отношение на установеното счупване на
костите на дясна предмишница на В. е проведено 14 дневно болнично лечение по
време на което са извършени диагностични процедури, двуетапно оперативно
лечение, завършило с метална остеосинтеза и медикаментозно лечение. Установява, че през м.05-07.2020г. е провел кинезитерапевтични
процедури. Определен бил и 150 дни отпуск по болест за
домашно-амбулаторно лечение, изразяващ се в хигиенно-охранителен режим и
медикаментозно лечение. Установява, че е определила на пострадалия временна неработоспособност.
Според експерта, при такива счупвания каквото е установено
при В. обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им и
продължават със значителен интензитет до имобилизация на крайника и приемане на
обезболяващи средства, след което постепенно намаляват. Болки със значителен
интензитет се усещат и в следоперативния период, както и в периода на
раздвижване на крайника. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен
характер, могат да се усещат за дълъг период от време, който е индивидуален -
месеци и години, особено при промяна в атмосферните условия и физически
натоварвания. От представената медицинска документация е
видно, че към момента са налице ограничения в подвижността на десните
радиоулнарна и гривнена стави. Установява, че като
продължаване на лечението на ищеца В.,
с цел подобряване на подвижността на радиоулнарната и гривнената стави, могат
да се обсъждат със съответните специалисти (ортопед-травматолог и
физиотерапевт) евентуално отстраняване на част или всички импланти и нови
курсове физиотерапия, кинезитерапия и балнеолечение.
Експертът установява, че при подобни
увреждания
обикновено болки със сравнително нисък интензитет персистират дълъг период от
време, който е индивидуален – от месеци до години,
особено при промяна в атмосферните условия и физически натоварвания, като е
възможно постепенно да отшумят, но е възможно да останат и за цял живот. По отношение на установените затруднения в
движенията на десни радиоулнарна и гривнена стави е възможно същите да се
повлияят положително при предприемане на евентуално отстраняване на част или
всички импланти и на нови курсове физиотерапия, кинезитерапия и балнеолечение,
които лечебни процедури следва да се обсъдят и назначат от съответен медицински
специалист. Възможно е да остане някакво ограничение в подвижността на ставата
и доживот.
От показанията на
св.В., съпруга на ищеца се
установява, че през първият месец и половина след
настъпване на трудовата злополука тя се е грижела за ежедневните нужди на ищеца
- къпане, помощ при обличане, обуване и хранене. Това
обстоятелство е
принудило св.В. да поиска от работодателят си да премине на
четири часов работен ден. Установи се ,че св.В.
работи в аптека „К.“ в гр.Русе и преминаването й на
четири часов работен ден не е било свързано с обявеното извънредно положение в
България към него момент, така както се твърди от процесуалния представител на ответника. Установи се
по категоричен начин, че трансформирането продължителността на работния ден е
станало по желание на В. с оглед необходимостта да се грижи за
съпруга си и детето. От друга страна е ноторно известно, че
обявяването на извънредно положение, а в последствие и на извънредна
епидимологична обстановка в страната, не са оказвали влияние
върху аптеките, което да доведе до преминаване на намалено работно време, а
напротив работата се е увеличила многократно през
тези периоди. От показанията на св.В.
се установява, че ищецът се е затворил се в себе си, изпитвал е
неудобство и е страдал от ограничените си физически възможности и от
невъзможността да извършва сам обичайните си домашни задължения. Съдът кредитира изцяло показанията на св.В., тъй като същите са
последователни, логични и кореспондират със събраните по делото
доказателства.
От
показанията на св.Б. и св.Г.,
приятели и бивши колеги на ищеца Г.В. се
установява, че месеци след злополуката той е
отказвал да излиза, да говори с тях, бил е затворен в себе си, чувствал се
непълноценен, тъй като не можел да
изкарва средства за издръжка на семейството си, а и за да бъде проведено
лечението му след злополуката се е наложило да вземат със съпругата си заеми от
приятели за да го платят. Свидетелите посочват, че именно заради заради грижите по обслужване на ищеца, съпругата му е преминала
на четири часов работен ден, което значително е
намалило доходите на семейството.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет
на делото е направено възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец и
възражение относно размера на претендираните обезщетения.
Въпреки липсата на възражения в тази насока, съдът само пунктуално посочва,
че при
умишленото самоувреждане от страна на работника, въобще не е налице трудова
злополука / чл.55, ал.3 от КСО /.
Обстоятелството дали е налице самоувреждане или се касае за трудова злополука е
включено в предмета на проверката, извършвана в рамките на административното
производство по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки по установяването на злополуката. Страна в това
административно производство по установяването на злополуката е и работодателя
/ виж чл.12, ал.4 от НУРРОТЗ вр. чл.117
от КСО/, като в случая последния не е обжалвал Разпореждане № 29517 от 11.05.2020г., поради което per
argumentum a contrario от чл.17, ал.1, изр.2 от ГПК е обвързан от
постановения административен акт. При това положение съдът намира, че щом с
влязло в сила разпореждане на длъжностното лице от ТП на НОИ
Русе е прието, че се касае именно за трудова злополука, а не до самоувреждане
от страна на работника, то този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото
гражданско производство.
Съдът с
решението си следва да определи вида, интензитета и обема на вредите, които ищецът е претърпял и съобразно правилата на ЗЗД - чл.52 да
определи по справедливост дължимото обезщетение, както и да се произнесе по
възражението за съпричиняване, като
при уважаването му следва да намали с приетия
процент размера на обезщетението.
В съдебната практика е посочено, че отговорността
на работадателя е безвиновна, т.е. законодателят е
дефинирал, че във всички случаи на призната трудова злополука носи отговорност
и не е необходимо да се доказва виновно непозволено действие / както е в
хипотезите на чл.45 и сл. от ЗЗД/. Предмет на
исковете по чл.200 от КТ е да
се установят действителните вреди и при направено възражение за съпричиняване,
да се установи налице ли е или не такова, като ако е налице съда следва да
определи неговия размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено пред
работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или
служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност.
За
основателността на предявения иск е необходимо да бъде изпълнен фактическият
състав на тази разпоредба, който включва следните елементи: наличие на трудово
правоотношение между страните, наличие на трудова злополука довела до временна
неработоспособност, инвалидност или смърт, претърпени неимуществени или
имуществени вреди както и наличието на причинна връзка между тях и трудовата
злополука. Като неимуществените вреди се присъждат от съда по справедливост.
По
делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на
сключен трудов договор, съгласно който ищецът заемал
длъжността "работник сглобяване на детайли" в ответното дружество.
Анализа на събраните по делото
доказателства сочи по категоричен начин, че получените от ищеца телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на долните краища на лакътната и лъчевата
кост, са в резултат от настъпилата на 14.04.2020г. трудова злополука по смисъла
на чл.55, ал.1 от КСО, поради което ответното дружество като работодател на
основание чл.200 от КТ носи отговорност за всички претърпени от ищеца вреди.
От приетата по делото
медицинска експертиза се установяват
уврежданията получени от ищеца, тяхната тежест, срока на лечение и
прогнозата за отшумяване. Установява се по категоричен
начин, че от деня на злополуката и последващия процес на лечение ищецът Г.В. е търпял болки, които са били интензивни и силни. Операцията, която е преживял В. също
е била свързана със силни болки и неудобства. Събрани са достатъчно по обем доказателства, които дават основание на съда
да обоснове извод, че въпреки лечението, болките на ищеца не
са отшумели и най-вероятно няма да отшумят дълго време, предвид характера на
увреждането, като в този смисъл е и заключението на
експерта по приетата СМЕ. Вещото
лице е определило уврежданията получени
от Г.В., като трайно затрудняване на движенията на
десен горен крайник. Според съдебно медицинската експертиза дори и когато
болките станат с по-слаб интензитет те имат продължителен
характер и могат да се усещат за дълъг период от време – месеци и дори години,
особено при промяна на атмостферните условия и физическо натоварване, като
болките могат да останат и за цял живот.
Установява се от доказателствата по делото, че година след
настъпване на трудовата злополука В. не се е
възстановил изцяло и все още продължава
да бъде във временна неработоспособност, състояние,
което е категорично
прието от ТЕЛК и НЕЛК.
Според
вещото лице, д-р Д., към настоящия момент у ищеца са
налице ограничения в подвижността на десните радиоулиарна и гривнена стави,
като за подобряване на състоянието следва да се предприеме отстраняване на част
или на всички импланти, както и нови курсове на физиотерапия,
кинезитерапия и/или балнеолечение.
По делото е установено по категоричен начин, че ищецът сам е
заплатил необходимите средства за провеждане на операциите за възстановяването
му след претърпяната от него трудова злополука в размер общо на 2618,00
лева за които разходи по делото са представени писмени
доказателства.
Опровергават се изцяло твърденията на ответното дружество, че не са
знаели за злополуката с техния работник - Г.В., тъй като същият
не се е обадил веднага след настъпването и да ги уведоми, както и че в
последствие не е разговарял с представител на работодателя за да поиска помощ
за заплащане на операциите му. Тези твърдения от страна
ответника
се опровергават от показанията на разпитаните
по делото свидетели - св.Х., св.А., св.Бойков, св.Г. и св.В..
От
приета по делото съдебно медицинска експертиза се установява,
че за възстановяването на Г.В. е било необходимо
провеждане на рехабилитация, поради което направените от неговото семейство разходи за рехабилитация не са самоволни
или с цел да се натовари ответника (каквито възражения
баха релевирани в процеса), а са били необходими.
Установи се от доказтелствата по делото, че В. е търпял
болки, не само по време на настъпване на злополуката и непосредствено
след нея но и след двете проведени операции,
когато е трябвало да раздвижва увреденият крайник.
По делото са налични доказателства, които сочат на извод, че след настъпване
на трудовата злополука, наред с претърпените болки, В. е
изпаднал в депресия, претърпял е и големи страдания, свързани с невъзможността
му да се обслужва сам, временно загубената му работоспособност и невъзможността
му да бъде пълноценен родител и съпруг.
Освен установената от съда откровена
лъжа от страна на ответното дружество, че ищецът или негови близки не са
търсили от тях финансова помощ за извършването на неотложни медицински
операции, се установи,
че от месец септември 2020г. ответното дружество не е подавало своевременно
болничните листи на Г.В. в НОИ, поради което той не е получавал
редовно и обезщетение от НОИ.
Следва да се посочи, че част от болничните са били обжалвани
от ответника, и в последствие потвърдени от НЕЛК, но дори и тези които не са
обжалвани не са подавани своевременно. На практика през последните няколко
месеца ищецът Г.В. не е получавал дори и обезщетение за
временна неработоспособност и разчитал единствено на издръжката на своята съпруга и заеми от приятели.
По възражението за намаляване на отговорността на работодателя по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Възражението е неоснователно. Не се
установява от доказателствата по делото твърдението на ищеца-работодател,
че Г.В. е действал в нарушение на правилата за
безопасна работа в предприятието. Напротив установява се по безспорен начин, че на ищеца не е провеждан инструктаж
за безопасна работа нито при постъпването му, нито в последствие след като е
започнал да изпълнява трудовите си задъжения. Следователно,
няма как да
бъде нарушено нещо, което не е доведено до знанието на работника.
Нещо повече, от приетата по делото почеркова
експертиза, се установява по категоричен начин, че дружеството ответник с цел да прикрие неизпълнението на
задълженията си - да проведе на всеки новопостъпил работник
инструктаж за безопасна работа е представило неверни доказателства за
провеждането му. Безспорно непровеждането на начален инструктаж
за безопасна работа на новопостъпил в ответното дружество работник е нарушение
на трудовото заканодателство.
От показанията на
св.Бойков, св.Г. и св.Х., се установява, че ищецът Г.В. в деня на злополуката не е отишъл самоволно и по
собствена инициатива със св.А. да вземат дограма от цеха, а по
нареждане на св.Х.. Същата в разговор по телефона със св.Бойков му е наредила
един от тримата /Г.В., св.Б. и св.Г./
да придружат
Д.А. до цеха за да се вземе дограма, тъй като св.А.
не притежава свидетелство за управление на МПС. От
показанията на св.Бойков и св.Г., се установява, че
практиката е който е шофьор той да си укрепва товара, както и че св.А. никога,
когато го придружават да купува дограма не е укрепвал
дограмата на пирамидата на буса.
По изложените съображения и в съчетание с факта, че ищецът не е бил
предварително инструктиран относно правилата за
безопасна работа в дружеството при изпълнение на трудовите му задължения,
следва да се приеме, че липсва проявена от негова страна груба небрежност,
която да налага намаляване отговорността на работодателя. В подкрепа на това е и установената съдебна практика - Решение № 60/05.03.2014 г. по гр.д.
№ 5047/2013 г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и
задължително за съдилищата, с което се приема, че когато трудовата злополука е
настъпила в резултат от работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е
проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност
при работа с тях, то поведението на работника не може да бъде окачествено като
груба небрежност, освен, ако от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му.
Ето защо съдът приема, че в конкретния
казус
не може да се приеме за установено, че ищецът Г.в. е
допуснал груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и
внимание, както и пренебрегване на основни технологични правила и такива за
безопасност. Действията, които В. е предприел в деня
на злополуката са били изцяло в изпълнение на възложената от прекия му
ръководител задача и в интерес на работодателя.
По нататък, доводите на
ответника, че е налице съпричиняване, тъй като трудовата злополука е настъпила
на място, различно от обичайното място за изпълнение на трудовите функции на
ищеца, и по-конкретно на случайно за него работно място са неоснователни, тъй
като чл.201, ал.2 от КТ предвижда намаляване отговорността на работодателя само
при допусната от пострадалия груба небрежност, каквато в случая не се установява.
По
настоящото дело е доказано по безспорен начин, че травматичните
увреждания на ищеца са осъществени в резултат от злополука през
работното му време и при изпълнение на възложени му задачи по повод на
изпълняваните трудови функции. Установена е и причинната връзка между
увреждането и неблагоприятните последици от него - временната нетрудоспособност
на ищеца.
От гореизложеното е
видно, че в конкретния случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки
на чл. 200, ал.1
от КТ за ангажиране
отговорността на ответника в качеството му на работодател за неимуществените и
имуществените вреди, причинени на ищеца от травмите му, които следва да бъдат
квалифицирани като увреждания, осъществени при трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Правопораждащият фактически състав на
задължението за обезвреда по чл.200 от КТ не включва субективен елемент -
вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния
работник непозволено увреждане, поради което такава не се търси.
Съгласно изричната разпоредба на чл.200, ал.3 от КТ в посочения случай работодателят
дължи обезщетение за всички претърпени от работника вреди, намиращи се в пряка
причинна връзка с увреждането, включително и за неимуществените.
Относно иска за неимуществени вреди.
Размерът на неимуществените вреди по чл.200 от КТ (доколкото се касае за
вземане, породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото
на чл.52 от ЗЗД, т.е. по
справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия,
посочен в чл.52 от ЗЗД и
конкретизиран в раздел ІІ, т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. съдът преценява, че
тежестта на травмите, както и физическите болки и страдания, които са му
причинили физически и психически дискомфорт, представляват неимуществени вреди,
които следва да бъдат надлежно обезщетени от работодателя. Съдът отчете и извършените няколко операции
на ищеца, като и обстоятелството, че е налице вероятност той да
не се възстанови напълно от получените травми. С оглед
на посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника на ищеца
обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 25 000,00
лева. Съдът се съобрази и съдебната практика по подобни дела. Така например с Решение от 20.07.2017г. по гр.д.
№ 6/2017г. по описа на Окръжен съд Разград, за причинено
увреждане – двустранно счупване на глезенна става на ляв долен крайник, съдът е
преценил че справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лева. Искът за неимуществени вреди следва да се уважи
за сумата от 25000,00 лева, която следва да
се присъди, ведно със законната лихва считано от 14.04.2020г.
/датата на злополуката/, до окончателното изплащане, като в останалата му част до пълно предявения иск за 35000,00 лева следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно предявеният иск за имуществени вреди.
Предявеният иск за заплащане на сумата 2618,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба – 21.07.2020г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – изразяваща се в направени разноски за лечение в следствие
на трудова злополука е основателен и следва да бъде
уважен изцяло. Това е така, тъй като по делото са налични доказателства -
писмени /фактури, фискални бонове/ и гласни, за извършени разходи за
лечението на ищеца, по арг. на чл.162 от ГПК. При тези побстоятелства ответника следва да заплати на ищеца сумата
от 2618,00 лева, ведно
със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане.
Относно
държавната такса и разноските по делото:
На
основание чл.78, ал.6
във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РРС дължимата държавна такса за уважената част от исковете –
1000,00 лева за
иска за неимуществени вреди и сумата от 104,72
лева за иска за имуществени вреди. Т.е. ответникът следва
заплати дължими държавни такси по двата
иска в общ размер на 1104,72
лева.
С оглед изхода от
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 142,86 лева представляващи
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Никола Гринев Дяков да заплати на Г.Г.В. с ЕГН:**********
сумата от 25 000,00 лева, ведно
със законната лихва считано от 14.04.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпените от ищеца болки и
страдания причинени от претърпяна трудова злополука от 14.04.2020г., приета с Разпореждане № 29517
от 11.05.2020г. на ТП на НОИ – София град,
като отхвърля иска в останалата му част до пълно претендирания
размер от 35 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Никола Гринев Дяков да заплати на Г.Г.В. с ЕГН:**********
сумата от 2618,00 лева, ведно със
законната лихва считано от 21.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в разходи по
проведено лечение и рехабилитационни процедури, вследствие на претърпяна трудова
злополука от 14.04.2020г., приета с Разпореждане № 29517
от 11.05.2020г. на ТП на НОИ – София град.
На
основание чл.78, ал.6
във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК
ОСЪЖДА „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Никола Гринев Дяков да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Русе държавни
такси
за уважената част на
исковете, както следва: 1000,00 лева за иска за неимуществени
вреди и 104,72 лева за иска за имуществени вреди.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Никола Гринев Дяков да заплати на Г.Г.В. с ЕГН:**********
сумата от 1142,86 лева представляващи
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковите претенции
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
с ЕИК:********** в качеството на трето лице помагач на страната на ответника – „ЕС
ДЖЕЙ СТРОЙ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Никола Гринев Дяков.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/