Определение по дело №3424/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                          

 

 

                         

                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

   

    № 260115                                     20.01.2021 година                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС А.

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас А. в.ч.гр. д. № 3424 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., **********, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш.и П.Н.Д., чрез адв.С.З.,  против разпореждане № 261212/02.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3757/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П.П.А. за сумата от 103,50 лв. – такси за периода от 20.03.2019 г. до 14.09.2020 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение, неправилно приложение на закона и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски за държавна такса.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Ю.Б.“ АД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  срещу  П.П.А. *** за сумата от 9 677,03 лв. -  главница за периода от 20.03.2019 г. до 14.09.2020 г.; 712,08 лв. – договорна лихва за периода от 19.03.2019 г. до 06.11.2019 г., 897,16 лв. – мораторна лихва за периода от 19.03.2019 г. до 12.03.2020 г., 1085,39 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 14.09.2020.2020 г., законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и 103,50 лв. – такси за периода от 20.03.2019 г. до 14.09.2020 г.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за  потребителски кредит № FL946446/19.10.2018 г., сключен между банката и длъжника, по силата на който  банката е предоставила на П.П.А. кредит в размер на 10 184,00 лв., а последния се задължил да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит, в срок до 19.10.2023 г.

Кредитополучателят не изпълнил точно задължението си по договора за кредит, а на 06.11.2019 г. задължението му станало изискуемо в пълен размер поради обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно претендираната сума от 103,50 лв. – такси за периода от 20.03.2019 г. до 14.09.2020 г., като е приел, че уговорката за такси се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно, т.к. съответства на материалния закон.

Клаузата в договора за потребителски кредит, съгласно която кредитополучателят дължи месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит /сметката по чл.2, ал.1 от настоящия договор/ в размер на 3,50 лв. нарушава забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Именно такива действия представляват разкриването и обслужването на предвидената в чл.2, ал.1 от договора за потребителски кредит разплащателна сметка, по която да бъде усвоен и погасяван отпуснатия на кредитополучателя кредит.

Действия, свързани с управлението на кредита представляват и действията по ограничаване на негативните последици при просрочие.

Заплащането на такса се претендира за извършването на фактически действия, чиято цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е.  се отнасят до действия, свързани с управлението на кредита, които по съществото си  представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.

Ето защо клаузата в общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплаща такса при обслужване и извършване на операции по сметката когато последната е блокирана, т.е. такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва.

В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за потребителски кредит, във връзка с която кредиторът начислява такса за фактически действия на свои служители, целящи извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжника, успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.

Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, т.к. в резултат от прилагането й в случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови облаги, различни от  лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

По всички изложени съображения въззивният съд намира, че оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во  ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                    

                                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261212/02.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3757/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., **********, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш.и П.Н.Д., чрез адв.С.З.,  за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу П.П.А. *** за сумата от 103,50 лв. – такси за периода от 20.03.2019 г. до 14.09.2020 г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                                           2/