РЕШЕНИЕ
№ 510
Плевен, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1067 по описа за 2020
година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във вр. с чл. 198, ал. 4 вр. ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража
(ЗИНЗС).
Административното дело е образувано по жалба на З.И.П.,***
срещу заповед № Л-3499/19.11.2020 година на началник на Затвора Белене за
замяна на режим на изтърпяване на наказанието.
В жалбата посочва, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като е в колизия с т. 4 от ХОПЕС и осъдителни решения срещу България, тъй
като на 27.10.2020 г. са отнети кодекси, закони и други нормативни актове и по
този начин се възпрепятства възможността за подаване на жалба. Посочва , че има
постановена предходна заповед №
08-185/19.11.2019 г. , с която също се отказва
промяна на режими на изтърпяване на наказанието . Намира, че изготвените
справки са непълни и не отразяват фактическата обстановка. Прави се анализ на
два периода от 2000 г. до 2002 гл в
Затвора София и от 2002 г. до 2020 г. в
Затвора Белене, като се посочва , че в затвора София е бил в зона с повишена
сигурност, сам в килия при лоши битови условия и подложен на унизително
отношение, каквото продължава да търпи и в Затвора Белене. Посочва, че
условията на изтърпяване на наказанието са оказали върху него неблагоприятно
психологическо въздействие, като не се отчетени и позитивните моменти в
поведението му и намира, че заповедта не е мотивирана и следва да бъде
отменена.
В съдебно заседание оспорващият – З.И.П. се явява
лично и със служебен адвокат Б.Д. . Оспорващият посочва, че с оглед разпита на
свидетелите се установява противоречие в показанията им и изготвените оценки не
са обективни, като оценките почиват на такива изготвени не от психиатър. Намира
извода за неблагонадеждност на семейството му за неправилен, тъй като посочва,
че неговите родители и баби и дядовци са хора с добри професии и с добро
положение в обществото. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски.Адвокат
Д. посочва, че жалбата е основателна, тъй като заповедта е издадена в нарушение
на процесуалните норми и материалния закон
и не съответства на целта на закона. Представя писмена защита, в
която посочва, че изложените мотиви от
органа за отказа за промяна на режима са противоречиви и неясни. Посочва се, че
въпреки заявеното от органа, че не е изготвена актуална психологическа оценка
на риска, тъй като П. отказва съдействие на ИСДВР и по този начин това
възпрепятства възможността за проследяване на рисковите стойности и отчитане на
дефицити и ресурси. Счита, че въпреки липсата на такава оценка , то
позоваването от началника на Затвора на предишни оценки на риска, според които
рискът е висок, но не се посочват конкретно кои са тези оценки и за кой период
се отнасят, е налице процесуално нарушение, тъй като не може заповедта да се
позовава на предишни оценки, тъй като те важат за период от една година. Намира с оглед чл. 8 от Правила за оценка на
риска, че за всеки осъден с дългосрочна присъда след изтърпяване на 5 години от
наложеното наказание, независимо от степента на риска, се извършва препланиране
на наказанието, а в заповедта въобще не се коментира, как се минимизират
регресивните последствия спрямо лишения от свобода, който изтърпява наказанието
14 години при специален режим, като се цитира делото Х. и Т. от 08.07.2014 г на
ЕСПЧ. Счита, че отказ за съдействие на ИСДВР и нежеланието за
попълване на изискуеми за изготвяне на психологически становища тест, не е
основание за отказа за промяна на режима. Посочва, че с оглед Правила за оценка
на риска, то оценката на риска се изготвя от ИСДВР без участие на лишения от
свобода, като експерт-психолог е изготвил оценка и без да са попълнени
въпросници, а и отказът на П. е за попълване на въпросник относно неговата
собствена ефективност. По делото не са представени такива въпросници с
обективиран отказ на П. да ги попълни, като съгласно методическите указания за
дейността на психолозите въпросниците имат конфиденциален характер и не са
достъпни за другите служители в затвора. Намира, че безспорно е установено, че
по време на изготвяне на експертна
психологическа оценка и заявка от ИСДВР А. по
повод за промяна на режима, инспектор-психолог е бил в отпуск и
приложената празна бланка „Въпросник за оценка на собствената ефективност“, за
който се твърди, че е налице отказ за попълване, няма обективиран такъв отказ и
подпис, като липсват данни за утвърждаване на този въпросник и за какви нужди
се ползва. Счита с оглед Методически указания за дейността на психолозите в т.
10 – при поискване на експертна оценка във връзка с промяна на правния статус
се изготвя документ „Експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние“, че използваните методики са различни в зависимост от конкретен
случай и е възможно използване и на други, за да се изготви оценка. Посочва, че формално при постановяване на
акта са приложени становища на лицата по чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, но е налице
неправилно прилагане на закона, тъй като поради липса на оценка на риска
неправилно се приеме, че П. е с висока оценка на риска, като не е съобразен
актуалния доклад на ИСДВР, който е изцяло положителен – не са налице наказания,
няма посочени проблеми, налице е награждаване с удължено свиждане, посещение на
библиотека, параклис. Соченото в заповедта, че П. отказва на съдейства на ИСДВР за изготвяне на
оценка е невярно, тъй като такава оценка
се изготвя от ИСДВР без участие на лицето, като участието на лицето е на
крайния етап, когато се отразява неговото мнение за планиране и препланиране на присъдата. Намира, че
производството по оспорване по чл. 193 от ГПК на медицински документ е успешно,
тъй като не представени доказателства от ответника. Намира, че искането за
присъждане на разноски на ответника за консумативи за представяне на копия на
документи е неоснователно. Моли за отмяна на заповедта.
Ответник– началник на Затвора Белене, не се явява,
представлява се от юрк У., който намира жалбата за неоснователна, а заповедта
за издадена от компетентен орган, при спазване на административно
–производствените правила, изложени мотиви, като липсват основания за промяна
на режима и това се установява и от
разпита на свидетелите. Претендира разноски – държавни такси , заплатени за
частни жалби в размер на 90 лева, и разходи за изготвените 2094 фотокопия на
документи – 20 лева и тонер касета – 262 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение от 200 лева. Представя писмена защита, в която посочва, че промяна на режим на изтърпяване
на наказанието е възможен в хипотезата на чл. 198 от ЗИНЗС, като липсва
дефиниция на понятието „добро поведение“ и следва това да се изведе от
поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието и да е налице трайна тенденция на спад в
стойностите на оценката на риска, да са налице нагласи за спазване на закона и
добрите нрави, да съдейства при провеждане на социални мероприятия, до е налице нагласа за сътрудничество и
диалогичност, за което не са налице доказателства по делото. Налице е отказ за
попълване на въпросници, налице са агресивни предиспозиции и злонамареност
спрямо служители на затвора Белене и отправяне на заплахи спрямо инспектор
социални дейности и възпитателна работа, като от издаване на предходната
заповед през 2019 година не са настъпили
промени, които да мотивират промяна на режима. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноски.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
З.П.
постъпва в Затвора гр. София на 07.03.2000 г., а на 19.03.2002 г. е преместен в
Затвора Белене и към 19.11.2020 г. е изтърпял 14 години 10 месеца 21 дни от
наказанието доживотен затвор без право на замяна, като от 05.01.2004 г. изтърпява наказанието в
условията на специален режим, като на 05.01.2009 г.е придобил право на замяна
на режима.
На
л. 6 по делото е приложено становище от заместник-началник на „РНОД“ Затвора
Белене относно предложение за замяна на режима
от специален на строг на З.П., в което се посочва, че предвид пореден
отказ за попълване на самооценъчни психологически въпросници, то не е възможно
изготвяне на правилна и обективна преценка и даването на обективно становище
относно промяна на режима, като не се съдейства за изготвяне на плана на
присъдата, който се основава на получените резултати от оценката на риска и
психологическо становище и не може да се прецени, какъв ще е резултатът от замяна на режима в по-лек и
предлага да не бъде заменен режимът.
На
л. 7 е приложено становище от началник сектор „СДВР“ Затвора Белене във връзка
с изготвеното от Б.А. -ИСДВР,
предложение от 17.11.2020 г. за замяна на режима на З.П. от специален на строг.
Посочва, че първоначалната оценка на риска е с много висок риск от рецидив,
високо ниво на риска, като последващите оценки отчитат снижване на стойностите
на риска от рецидив, но същият остава в границите на висок. Посочва се, че не е
изготвена актуална оценка на риска, тъй като П. не съдейства на ИСДВР и не може
да се изготви плана за изтърпяване на присъдата, като отказа да се попълни
психологически тест и въпросник, прави невъзможно изготвянето на актуална
психологическа оценка. Посочва се, че от изготвените оценки са отчетени и добри ресурси, с които П. разполага – добро
интелектуално ниво, разнообразни интереси и познания в различни области, добра
образователна степен, липса на завимост към алкохол и наркотици, но рискът от вреди е
сериозен, а по отношение на обществото,
рискът е насочен към личността на отделни граждани. Отчетени са при предишни
оценки опасения от извършване на бягство, като въпреки позитивите и ресурсите в
поведението на П., то не може да се изготви актуална преценка и становище
относно замяна на режима поради отказа на лицето да съдейства и предлага да не
се променя режим.
Приложено
е и становище от Б.А. ***, който работи с П., в което се посочва, че има
изготвени 6 оценки, като последното оценяване е с 85 т. с висок риск от рецидив и високо ниво на риск
от сериозни вреди, предвид характер и
тежестта на извършените престъпления.
Налице е спад на риска от рецидив, който остава висок, но се наблюдава
положителна тенденция в поведението му, занижени са стойностите в областта на
взаимоотношения: подновил е контакт със сестра си, управление на финансите –
методи на разпределяне и изразходване на средства за адекватни и реалистични,
отношението му към другите лишени от
свобода не е толкова връждебно, подозрително и недоверчиво, като
междуличностините взаимоотношения са адекватни за възрастта, не се отчита агресия
като постоянен метод за общуване, усъвършенствани са способностите за решаване
на проблеми и осъзнаване на последствията.
Прието е, че тези позитиви в развитието следва да се доразвиват и
данните са с давност повече от година, тъй като П. отказва да съдейства и
разговаря по въпросите за оценка. Посочва, се че няма наложени наказания,
поощрен е с награда „удължено свиждане“, но не желае да попълва психологически
въпросник и отказва разговори относно изготвяне на плана на изпълнение на
присъдата и се предлага да не бъде променен режим на изтърпяване на
наказанието.
На
л. 12 по делото е приложена експертна психологическа оценка, която не може да
бъде изготвена поради отказа на л.св. П. да участва в психологическо изследване
чрез прилагане на психодиагностика. Посочва се, че през 1999 година с оглед
заключение на съдебно-психиатрична експертиза е установено „диссоциално
личностново разстройство“ по данни от
досието на лицето, като от м. януари до 10.11.2020 година П. не е провеждал
консултации с психиатър, не приема психотропни медикаменти, комуникативен обмен
е с добра обратна връзка и ангажираност, не са регистрирани емоционални сриве
за периода.
Приложена е докладна записка на л. 65 по делото,
изготвена от Б.А. ***, в която се посочва, че на 03.11.2020 г. е предоставен на
П. въпросник за оценка на собствената ефективност, но същият е заявил, че няма
да го попълни.
По
делото съдът прие като доказателство и затворно дело на П., Национални
стандарти за третиране на лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор от 2007 г. и 27.02.2020 година, Правила за прилагане на система за оценка на
риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода
утвърдени на 26.02.2020 година, л. 165 по делото .
На
л. 259 по делото е приложена заповед № 08-185/19.11.2019 г. на началник на Затвора Белене, с която е
продължено изпълнението на наказанието в условията на специален режим.
По
делото като свидетел е разпитана М.Ж.И. –изготвила психологическата оценка на П.,
която посочва, че експертна психологическа оценка се извършва по предложение на
социален работник за промяна на режима, като приложената по делото не е
изготвена въз основа на тестово изследване поради отказ на лицето да попълни въпросник,
но за периода от м. януари 2020 г. до ноември, период, през който работи с
лицето, не са налице сериозни психични кризи или абнормалности на психиката, но
това е установено по метод на наблюдение. Посочва, че е налице отказа за
попълване на въпросник за самооценка, който му е предоставен от А. –ИСДВР, тъй
като е била в отпуск и не е налице среща с П., при която същият да отказва
попълване на въпросник. Посочва, че изготвената от нея оценка не е извършена
въз основа на психодиагностика поради отказ на лицето да попълни въпросник и
само по наблюдения на психолога. Свидетелката посочва, че изложеното в оценката
е въз основа на наблюдения при беседи с П. и
той се намира в добро психическо и емоционално състояние .
По
делото като свидетел бе разпитан и Б.А. ***, който посочва, че становището от
17.11.2020 година не е изготвено въз
основа на оценка, тъй като П. е отказал да бъде направена психологическа
оценка, но оценката на риска се извършва от инспектор социална дейност, като
отказа на П. да попълни въпросник за самооценка е обективиран в докладна
записка. Посочва, че при изготвяне на оценка на риска има и коментар на лишения
от свобода, с което се съгласува и план на присъдата. Посочва, че при промяна
на режим на изтърпяване на наложеното наказание се изготвя становище, като
оценка на риска не е изготвена преди издаване на процесната заповед. Свидетелят
посочва, че при изготвяне на оценка на риска не се попълват въпросници от
лицето. Посочва, че поддържа становището, приложено по делото. Споделя за свои
наблюдения от работата си с П. от 2018 година, като посочва, че има напредък в
комуникацията с близките му – със сестра му.
Като
свидетел бе разпитан и А.Т., чиито показания съдът не кредитира, тъй като
същият заяви, че е работил с П. през 2015 година, а процесната заповед обхваща
времето 20.11.2019 г. , за което свидетелят няма лични впечатления.
Представена
е извадка от дневник на психолога на л. 426 и сл. по делото, от който се установява,
че са проведени срещи и консултации с П. от психолога на 02.01.2020 г. -
разговор и устна среща на 10.08.2020 г..
Приложени
са по делото приложение № 5 към декларация по ЗДДФЛ от 2013 г, но съдът намира
същото за неотносимо към предмета на делото.
На 19.11. 2020 г. е издадена процесната заповед, с която
се продължава изпълнението на наказанието „доживотен затвор без право на
замяна“ в Зоната за повишена сигурност в условията на специален режим. Посочва
се, че въпреки добри ресурси, рискът от вреди е висок, при предишни оценки са
отчетени опасеня от извършване на бягство, не е възможна актуална преценка и
даването на становище за промяна на режима, тъй като лицето не съдейства за
извършване на психологична оценка, не съдейства за изготвяне на план на
присъдата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е основателна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган по см на чл. 198, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗИНЗС – началник на Затвора
Белене, в писмена форма , при спазване на административно производствените
правила – налице са формално становища на органите по чл. 198, ал. 1 от ЗИЗС,
но при липса на мотиви и несъответствие с материалния закон.
Разпоредбата
на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалният специален режим да бъде
изменен в по-лек. Съгласно чл. 198, ал.
3 от ЗИНЗС (с промяната в ДВ бр. 105 – ал. 4), началникът на затвора се
произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно
осъдените при специален режим периодично, но не по-късно от една година от
предходното си произнасяне. Разпоредбата на чл. 218, пр. 1 от ППЗИНЗС
установява, че първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да
бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и
при наличието на добро поведение, който по-лек режим може да бъде единствено
строг режим, предвид разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС, според която
норма осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се
поставят на лек и общ режим и нямат право на награди, които се ползват извън
района на затвора.
Съгласно
439а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) доказателства за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви;
доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон ЗИНЗС), както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съответно,
за облекчаване режима на доживотно осъден без право на замяна по смисъла на чл.
218, пр. 1 от ППЗИНЗС и чл. 198, ал. 3(
ал. 4 сега) от ЗИНЗС от значение са действия и бездействия на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, извършени в периода след предходното произнасяне
на началника на затвора т.е. след ноември 2019 година до ноември 2020 година.
В
случая обуславящо крайния извод за отказа за промяна на режима е
обстоятелството, че П. не е попълнил въпросник за самооценка и не може да се
извърши психологическа оценка, като оценка на риска също не е изготвена, поради
отказа на лицето да съдейства.
Промяната
на режима не е обусловена от наличие на оценка на риска , а и съгласно
представената Методика по прилагане на оценка на правонарушенията при
изпълнение на наказанията на л. 292 и сл. по делото , оценката на риска по
раздел III се състои от
изготвяне на основни документи сред които е самооценка на правонарушителя. В
раздел IV т. 2 се посочва, че всяка последваща оценка се
изготвя от екип, сформиран от инспектора социална дейност и възпитателна работа
, като в случая не са налице данни за сформиран такъв екип, а и оценката на
риска се състои от формуляр за оценка на
риска, схема на профила на нуждите, анализ на риска от сериозни вреди, самооценка
на правонарушителя, доклад за оценката на риска на правонарушителя,
първоначален план на присъдата, планиране на присъдата, като участието на
лишения на свобода е при извършване на самооценка,
което участие обаче не поставя в невъзможност екип, сформиран от инспектор
социална дейност и възпитателна работа да изготви тази последваща оценка и отказа за съдействие на П. да попълни
въпросник за самооценката на психолога не води до невъзможност за извършване на
оценка на риска.
Оценката
на риска се изготвя от инспектор
ИСДВР, а такава въобще не е изготвена, както
посочи Б.А. поради отказа на лицето да попълни въпросник за самооценка, дадено
му от психолога т.е. липсва изготвена оценка на риска, а в заповедта се посочва
от една страна, че е висок рискът от рецидив, а такава оценка не е изготвена, а
и самото й изготвяне е постановено в зависимост само от липсата на съдействие
на П., при положение, че не се изисква такова, тъй като ИСДВР изготвя такава
оценка и само част от изискуемите документи е самооценката на лишения от
свобода т.е. липсата на самооценка не е пречка за извършване на тази оценка,
която обаче не е задължителна и необходима при промяна на режима по см на чл.
198, ал. 3(4) от ЗИНЗС, тъй като
съгласно чл. 198, ал. 1 вр. ал. 3 (редакция към постановяване на заповедта) от
ЗИНЗС произнасянето на началника на затвора е след вземане на становища на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началник по режимно-охранителна дейност и на психолога, относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения т.е.
не е необходимо изготвяне на оценка на риска, нито експертна оценка на
психолога, а становище.
В
случая мотивът за отказ е поведението на П. и нежеланието да попълни въпросник
за самооценка, но становището на психолога не почива само на самооценката на
лишения от свобода и непопълването на въпросник не е пречка за изготвяне
на експертна оценка при поискване във
връзка с промяна на правния статут на лишения от свобода. В Методически указания
за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода л. 284 и сл. по
делото се посочва на л. 13, че при поискване
се изготвя „Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние“
като използваните психологически методики зависят от конкретния случай и се
изготвя експертно психологическо становище за целите на комисията т.е. дейността
по изготвяне на оценката от психолога не е обвързана само с попълване на
въпросник за самооценка от П. ,а се използват и други методи, като в случая в
изготвеното становище по метода на наблюдение в резултат на работата в периода
от януари 2020 г до ноември 2020 г., от
психолога се посочва, че лицето е в добро емоционално и психично състояние.
т.е. налице е положителна оценка, което отново
е в противоречие с постановения отказ.
В
становището на ИСДВР, който и при разпита като свидетел посочи, че го поддържа,
също са посочени положителни промени в
поведението на лицето през периода от 2019 – 2020 г. , които не кореспондират с
крайното предложение да не се променя режим на изтърпяване на наказанието,
обосновано от факта че лишеният от свобода не е попълнил въпросник, който не е
условие, нито за изготвяне на оценка на риска, нито за експертна психологическа
оценка.
Посочването
в заповедта общо на предишни оценки, без конкретни периоди и данни, като
едновременно се посочват добри ресурси, но наличие на висок риск, без обаче да
е направена оценка на риска, съдът намира като липса на мотиви, тъй като, както
бе посочено по –горе следва при произнасянето на началника на затвора да се
обхване период от предходното произнасяне, а не въобще да се преценява въз основа
на предишни оценки и то неясно от кои години и периоди, а и предвидената
възможност за ежегодно преразглеждане на режима на изтърпяване на наказанието е
обусловено именно от необходимостта да се отчетат промени в поведението на лишения
от свобода и в случая при позитивни промени, изводът за отказ не кореспондира с
доказателствата по делото и актът е немотивиран.
Това налага извода, че административният орган не е
обсъдил в заповедта си, цялостната оценка на поведението на л. с. през
атестационния период, която предвид изложените данни, сочи на положителни
тенденции в поведението му по смисъла на чл. 218 от ППЗИНЗС, вр. с чл. 198, ал.
3 от ЗИНЗС. Така направеният извод не съответства и на постановките, посочени в
§ 49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Р. срещу България по жалба №
37994/2009 г. където се приема, че режимът на лишения от свобода, който изолира
осъдения на доживотен затвор за продължителен период от време, най-вероятно в
дългосрочен план, може да има вредни последици, които водят до влошаване на
умствените способности и социалните умения, както и че този режим не може да се
счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа на подходящи съображения
по отношение на риска, и не трябва да се запазва, след като тази опасност е
отминала. В този смисъл не е налице пречка за облекчаване на режима на
изтърпяване на наказанието на П.. В тази насока са основателни доводите на
процесуалния представител на оспорващия.
Предвид
горепосоченото оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в
противоречие с материално-правните разпоредби и следва да бъде отменена, като преписката
следва да бъде върната на началника на Затвора Белене, за ново произнасяне по
всички относими факти и обстоятелства, съобразно дадените от съда указания по
тълкуването и прилагането на закона, като съдът определя срок за това
произнасяне – 14 дни от постановяване на решението.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 173,
ал. 2 вр. чл. 174 от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № Л-3499/19.11.2020 година на началник
на Затвора Белене за замяна на режим на изтърпяване на наказанието.
Връща
административната преписка на началника на Затвора Белене за ново произнасяне
по всички относими факти и обстоятелства, съобразно дадените от съда указания
по тълкуването и прилагането на закона и , определя срок произнасяне – 14 дни
от постановяване на решението.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/