№ 783
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110204831 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ХР. Д. Д. с
ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 21-0819-004614/05.11.2021 год. на Началник
група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
В жалбата се изразява несъгласие с констатациите направени в НП, твърди се, че същото е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Оспорва се фактическата обстановка, отразена в НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от
адв.П.Б., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено .
Въззиваемата страна, редовно призована, в първото по делото съдебно заседание се
представлява от юк Лукова-Атанасова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по
размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 890412/28.08.2021 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на същата дата 28.08.2021 год. около 05,20 часа в
гр.Варна, кв.Чайка до бл.11, жалбоподателя Д. управлява собствения си лек автомобил
„Хонда Акорд” с рег. № ***, като при маневра „ движение на заден ход” блъска паркирания
пред вход Б лек автомобил „ Хонда Сивик” с рег. № ***.ПТП с материални щети. Водачът
1
отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0096 – нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и
чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било
удостоверено с подпис на свидетел.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,
на осн.чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП – административно наказание „ глоба” в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите актосъставителя Х.С.,С.Д.,
Д.П., които в пълнота разкриват обстоятелствата около извършената на жалбоподателя
проверка.Показанията им са логични, последователни и потвърждават изложеното в АУАН,
поради което съдът ги кредитира.
От показанията на св.Д. се установява, че около пет часа сутринта на процесната дата чул
шум от паркинга. Тъй като шумът се повторил, той излязъл и видял автомобил, които се
движел нетипично. Водача на автомобила се опитал да го паркира в непосредствена близост
до неговия автомобил, при което давайки назад го ударил. Видял, че водача на автомобила е
в нетрезво състояние, слязъл и взел ключовете от таблото. В следващия момент чул женски
глас, разбрал, че това е съпругата на водача на автомобила и и предал ключовете.Обадил се
на тел.112 и малко по-късно на място се отзовали служители на 02 РУП Варна.
Съдът кредитира в цялост показанията на св.Д., който на практика се явява единствения
свидетел очевидец на произшествието. Показанията му са подробни, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с приложения запис на тел.112.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели Н.Д., съпруга
на жалбоподателя, която запозната с правата си по чл.119 и 121 от НПК свидетелства, като
твърди, че на 28.08.2021 год. тя и съпругът и били на рожден ден. Тя се прибрала по-рано,
не могла да заспи и слязла да премести автомобила им, при което „ подпряла” една сива
кола. Излязла от автомобила, чула някой да вика и в същото време видяла, че съпругът и се
прибра с такси. Посочва, че виждайки повредите по автомобила им, съпругът и я изгонил, и
тя се прибрала, но след като чула викове и крясъци отново слязла пред входа, където видяла
мъжа си и съседа да се карат. Твърди, че мъжът и бил много афектиран.След като дошли
полицаите се обадила на братовчедка си – св.Марина Андронова, в която по-рано били на
рожден ден, за да дойде до тях и каже на полицаите, че са се прибрали с такси.
Св.Андронова, сестра на жалбоподателката, която също запозната с правата си по чл.119 и
121 от НПК свидетелства, потвърждава, че същата вечер жалбоподателя и св.Д. били на
гости в дома и. Потвърждава, че св.Д. с децата си, си тръгнала по-рано, а след тях с такси си
тръгнал и жалбоподателя. Когато св.Д. и се обадила, за да и каже, че искат да арестуват и и
2
казала, че искат да арестуват съпруга и, тя се облякла и отишла до дома им, където се
опитала да обясни на полицейските служители, че Д. се е прибрал с такси от тях.
Показанията на свидетелките Д. и Андронова съдът обсъди прецизно, доколкото първата е
съпруга, а втората – сестра на жалбоподателя, съответно са заинтересовани от изхода на
делото. В частта от показанията им , касаещи поведението на жалбоподателя след
произшествието, съдът ги намира за обективни, доколкото са в унисон с показанията на
останалите свидетели. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д., в частта в която
твърди, че тя е управлявала автомобила и е извършила маневрата за паркиране на заден ход,
при която е пострадал автомобила на св.Д.. Показанията на свидетелката в тази им част
противоречат на показанията на св.Д. и представляват опит за оневиняване на съпруга и. В
частта, свързана с начина, по който жалбоподателя се е прибрал от дома на св.Андронова,
съдът също не кредитира показанията и, като ги намира за предубедени и опит за
оневиняване на жалбоподателя.
Съдът не кредитира показанията на св.Статев, тъй като ги намира за нелогични, вътрешно
противоречиви и несъответстващи на останалите гласни доказателства.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Х.С.,С.Д., Д.П. и В.Д., частично от
показанията на свидетелите Д. и Андронова, дадени в хода на съдебното следствие, от
приложените по делото писмени доказателства и запис на тел.112 , прочетени и приети от
съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД
МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-825/19.07.2019 год. на
Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели. Съдът не
констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
3
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на
АНО на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Състава на съда намира, че жалбоподателя Д. е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на нарушения по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По пункт 1 от НП
Съгласно чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени
доказателства, че жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията
на св. Д., които съдът кредитира изцяло.
Обстоятелството, че по автомобила на св. Д. са причинени имуществени щети се
установява и от приложения протокол за ПТП № 1 794430/28.08.2021 год..Правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, като е наложено административно
наказание, което е в абсолютен размер от 20 лв..
По пункт 2
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Нормата, освен санкционна, е и материалноправна, доколкото съдържа и описание на
нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Цитираната норма
предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лева на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта. За да е осъществено от обективна страна
деянието по реда на цитираната разпоредба, следва лицето да е водач на МПС и след като е
било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е
отказало да му бъде направена проверка. Необходимо и достатъчно е водачът на МПС да е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, независимо дали е
проявил желание да даде кръв за медицинско изследване.
От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде
изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за
4
медицинско изследване. Смисълът на разпоредбата на чл.174,ал.3, предл. първо от ЗДвП е да
се санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните
органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или
чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача.
Според състава на съда безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал автомобил и в този смисъл е имал качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25
от ДР на ЗДвП. На следващо място, след като му е било предложено да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство, същият категорично е отказал. Отказвайки да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (независимо дали преди това
жалбоподателят е бил употребил алкохол или не, съответно независимо дали след това е
отишъл или не да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта), той е
осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по чл.174,ал.3 от
ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл".
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Не се споделя тезата на защитата, че са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като са му
били вменени две отделни нарушения.
Действително съгласно ТР № 13 София, 12.20.2021 г. отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения.Както в АУАН, така
и в НП точно и изрично е записано, че водачът на автомобила Д. е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабр. № ARBB-0096, както и че при извършена допълнителна проверка е било установено,
че не е изпълнил предписание за медицинско изследване с талон № 121155/28.08.2021 год. за
вземане на кръвна проба по реда на чл.174,ал.4 от ЗДвП, като изрично обаче е посочено, че с
оглед алтернативната форма на двете хипотези на чл.174,ал.3 от ЗДвП същия следва да бъде
санкциониран за нарушение състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол. На следващо място в
приобщения по делото талон за медицинско изследване изрично е отразено, а и от
свидетелските показания на посочените по-горе свидетели се установява, че
жалбоподателят категорично е отказал този талон да му бъде връчен.
Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Правилно са определени и санкциите досежно наложената глоба и лишаване от право да
управлява МПС, доколкото за нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП наказанията са с
фиксиран размер и не подлежат на преценка от административнонаказващия орган.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като процесните нарушения не са маловажни по своята същност, не
разкриват по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид и е с
5
типичната за вида си обществена опасност.
Предвид на всичко изложено, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон
и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР - Варна
следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.. При определяне
на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-004614/05.11.2021 год. на Началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на ХР. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено
нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на осн.
чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА ХР. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР Варна сумата от
80.00 лв. представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6