Определение по дело №3282/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3057
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20197050703282
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                           

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№……………………….  2019 година, гр.ВАРНА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,  тридесет и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :

 

                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

 

 като разгледа докладваното от съдията   административно дело № 3282  от 2019 г. по описа на АС Варна, намери следното:

           Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 12, ал.4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите.

          Инициирано е по жалба на С.А.Н.***,  насочена според изричното и съдържание  срещу „заповед за забрана на кмета на община Варна № РД19022334ВН-001ВН/28.11.2019 г.  на митинг в частта относно забраната за изразяване чрез слово с озвучаване на мнение, възгледи,  становища и искания, свързани с проблеми при разпределение на делата на Административен  съд Варна и искане оставката на съдия Елена Янакиева от длъжността председател на съда“.

Жалбоподателят счита  „издадената забрана за озвучаване“ на организираните от него митинги за незаконосъобразна, тъй като целта на митинга била  „чрез озвучено слово да бъде изразено мнение и да бъде разпространена информация за работата на председателя на Административен съд Варна“.  Доколкото доводите за горното са формулирани бланкетно, същите се    изчерпват с единствено твърдение, че правото на изразяване и разпространяване на мнение се реализира чрез слово, което може да бъде озвучено

          Въз основа на изложеното  се иска отмяна на заповедта в обжалваната и част.

Ответникът в представен по делото писмен отговор изразява становище на за недопустимост  и алтернативно  - за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните с данните и доказателствата по делото, и ги съобрази с относимите правни норми прие следното:

С Уведомление № РД19022334ВН/27.11.2019 г.   на основание чл.8 ал.1 от ЗСММ,  С.А.Н. *** е уведомил  кмета на община Варна за организиран от него митинг , като е посочил целта, мястото и времето на провеждането му.

Със заповед   № РД19022334ВН-001ВН/28.11.2019 г., заместник кметът на община Варна е  дал съгласие за провеждане, като в частта „задължения на организатора“ на позиция 6-та изрично е посочил „ не се разрешава използване на озвучителна техника“

Тази част на заповедта е предмет на жалбата.

При тази фактическа установеност съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на  чл. 12, ал. 4 от ЗСММ сочи, че организаторът на събранието, митинга, или манифестацията може да обжалва единствено забраната по ал. 2 пред съответния административен съд. Забраната е акт, различен от предложението за промяна на мястото, при което и наведените доводи, че с оспорената заповед е забранено провеждане на мероприятието са неоснователни, тъй като съгласно диспозитива на заповедта, това мероприятие се разрешава.

Законодателят не е предвидил  възможност за обжалване на заповедта на кмета на общината при позитивен за организатора  правен резултат.

Такава възможност липсва и относно отделните нейни елементи като място, време, технически условия и способи на провеждане по аргумент от чл. 12, ал.1 от същия закон. Според  ясно  изразената  воля на законодателя  в цялостния текст на чл. 12 от ЗСММ, тази преценка е  възложена изцяло в оперативната самостоятелност на кмета на общината и е по целесъобразност, предвид възложените му  с чл. 44, т.4 от ЗМСМА отговорности  по опазване на обществения ред.

С чл. 145 ал.1 от АПК законодателят еднозначно е  определил обхвата и предмета на съдебен контрол върху издаваните от администрацията   индивидуални административни актове – те могат да се оспорват пред съда (само) по отношение на тяхната законосъобразност. Целесъобразността им е изключена от обхвата на съдебния контрол.

С оспорената заповед не се забранява провеждането на протест-митинг, не се променят предварително заявеното място и време на провеждане на  митинга, поставените с нея ограничения от чисто технически характер обективират предприети  от кмета на община Варна мерки, съобразно законово възложеното му с чл. 44, т.4 от ЗМСМА задължение  - да носи отговорност по опазване на обществения ред.

Предвид изложеното и с оглед постановения с оспорената заповед позитивен правен резултат за жалбоподателя, съдът, като съобрази  инициираното  от него  производство по жалба срещу „заповед за забрана на кмета на община Варна № РД19022334ВН-001ВН/28.11.2019 г.  на митинг в частта относно забраната за изразяване чрез слово с озвучаване на мнение, възгледи,  становища и искания..“ с  всички  критерии на чл. 159 от АПК, намира същото за недопустимо. Горното налага  жалбата да се остави без разгрлеждане, а производството – да се прекрати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159,  т.4 от АПК съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:  

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.А.Н.***,  насочена   срещу „заповед за забрана на кмета на община Варна № РД19022334ВН-001ВН/28.11.2019 г.  на митинг в частта относно забраната за изразяване чрез слово с озвучаване на мнение, възгледи,  становища и искания..“

ПРЕКРАТЯВА производството по  адм. дело № 3282/2019г. по описа на Административен съд-Варна,  ХХХІІ състав

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в СЕДЕМ дневен срок от датата на получаване на съобщението.

         

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА