Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../16.11.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА Д. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 89/2023
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващи от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Д.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000822004168-091-001/31.10.2022 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с
Решение № 252/12.01.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ
на НАП, с който е установена отговорността на жалбоподателката по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК за задълженията на „Мания – ММ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
понастоящем заличено от ТР, както следва : 1./ за данък върху добавената стойност
(ДДС) за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2021
г.; 2./ за вноски за ДОО за осигурители за периода
от 01.02.2019 г. до 31.03.2021 г.; 3./ за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за
периодите от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.07.2020
г. до 30.09.2020 г.; 4./ за корпоративен
данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; 5./ за данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.03.2019
г. до 28.02.2021 г.; 6./ за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2021 г.; 7./ за вноски за УПФ за осигурители за периода от 01.03.2019 г. до
31.03.2021 г., в размер на общо 199 599, 42 лева (главница и лихви).
В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на органите по приходите и определените с РА задължения. Твърди се, че в
хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
принципи, тъй като не са установени всички факти и обстоятелства от значение за
случая и не са изследвани и анализирани всички представени от страните
доказателства. Излагат се доводи за нищожност на акта поради недоказана
персонална компетентност на ревизиращите органи. Твърди се, че издадените в
хода на ревизията заповед за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и
ревизионен акт не са подписани с квалифицирани електронни подписи от лицата,
посочени като техни издатели. Счита се, че мотивите към РД и РА са необосновани
и противоречат на материалния закон. Твърди се, че не са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на
отговорността на ревизираното лице за задълженията на дружеството. Не е доказано
извършването на скрито разпределение на печалба, както и причинно-следствената
връзка между поведението на жалбоподателката като управител и несъбраните
публични задължения. Липсват доказателства и за това тя да е действала
недобросъвестно и целенасочено, довеждайки представляваното от нея дружество до
невъзможност да заплати публичните си задължения. Твърди се, че представените в
ревизионното производство протоколи от общото събрание на „Мания-ММ“ ЕООД не
удостоверяват реално разпределение и изплащане на дивидент за периода
23.11.2021 г. – 09.12.2021 г., тъй като дружеството не е разполагало с парични
средства към този момент и това е установено с влязло в сила решение на Окръжен
съд – Добрич по т.дело № 194/2021 г., с което „Мания – ММ“ ЕООД е обявено в
неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността – 15.10.2020 г., открито
е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност. Началната
дата на неплатежоспособността е определена от съда при съобразяване със събраните
по делото доказателства включително със заключение по изготвена от вещо лице
съдебно – счетоводна експертиза. Възразява се, че органите по приходите,
проявявайки пасивност, са пропуснали да направят справка за актуалното
състояние на дружеството в публичните регистри на АВп. Ако бяха направили
такава, би следвало да им бъде известна и да съобразят общодостъпната
информация относно обявената начална дата на неплатежоспособността. След тази
дата дружеството е било в обективна невъзможност да разпределя и изплаща парични
суми, поради което ревизираното лице не е извършило действия, осъществяващи
фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. По тези съображения се иска отмяна
на оспорения РА и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалните си представители, оспорва основателността на жалбата и иска тя да
бъде отхвърлена. Счита издадения РА за правилен и законосъобразен по
съображенията, изложени в потвърдителното решение по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161,
ал. 1, изр. последно от ДОПК в размер на минималното възнаграждение за един
адвокат съгласно чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения :
От данните по делото е видно, че със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03000822004168-020-001/12.08.2022 г. е възложена
ревизия на М.Д.И. за установяване на отговорността й по чл. 19 от ДОПК за несъбрани
публични задължения на „Мания-ММ“ ЕООД за : ДДС за данъчни периоди от
м.04/2019г. до м.09/2021г.; за корпоративен данък за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г.;
за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за
периода 01.07.2020г.-30.09.2020г.; за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения за периоди 01.03.2019г.-30.11.2021 г.; за вноски
за ДОО за осигурители за периоди 01.02.2019г.-30.11.2021 г.: за вноски за
здравно осигуряване за осигурители за периоди 01.02.2019г.-30.11.2021г.; за
вноски за универсален пенсионен фонд (УПФ) за осигурители за периоди
01.03.2019г.-30.11.2021г.
За резултатите от ревизията е издаден Ревизионен доклад № Р-03000822004168-092-001/11.10.2022
г., срещу който е подадено възражение вх. № 47562/ 20.10.2022 г.
Органите по приходите са разгледали възражението и след като са го приели за
неоснователно, са издали РА № Р-03000822004168-091-001/31.10.2022 г.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на
дирекция „ОДОП“ – Варна, който с решение № 252/12.01.2023 г. го е
потвърдил.
В
хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е местно физически лице и
не е подавала годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. – 2021
г. От 09.11.2017 г. е едноличен собственик на капитала и управител на „Мания-ММ“
ЕООД, с предмет на дейност производство на горно облекло (без работно). Дружеството е регистрирано по
ЗДДС, считано от 10.07.2015 г. по избор и дерегистрирано по инициатива на НАП
на 09.02.2022 г.
При
проверка на данъчно – осигурителната сметка на „Мания – ММ“ ЕООД е установено,
че дружеството има непогасени задължения в следните размери : непогасени
задължения, възникнали през 2019 г. и изискуеми към 31.12.2019 г. в размер на 10 192,31
лева; непогасени задължения, възникнали през 2020 г. и изискуеми към 30.09.2020
г. в размер на 21 107,11 лева; непогасени задължения, възникнали през
периода м. 10 - 12/2020 г. и през 2021 г. и изискуеми към 31.12.2021 г., в
размер на 270 941,59 лева.
Задълженията на „Мания – ММ“ ЕООД са
установени във връзка с подадени от управителя на дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО, СД по ЗДДС и декларации образец 6. За принудителното им събиране е
образувано изпълнително дело № *********/2019 г. на 11.06.2019 г. „Мания – ММ“ ЕООД не притежава недвижими
имоти; няма вземания от банки или други доставчици на платежни услуги; няма
планирани дългосрочни или краткострочни инвестиции. Дружеството притежава
машини и съоръжения с балансова стойност 27 000 лева и един лек автомобил Ситроен
„Джъмпер“ с балансова стойност 1317 лева, които са продадени на търг и с
получените средства са погасени част от задълженията. След анализ на събраните
доказателства е прието, че „Мания-ММ“ ЕООД не притежава имущество включително
авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечение на публичните му
задължения. Направени са констатации, че към 10.12.2021 г. непогасените задължения
на дружеството възлизат на 333 122, 68 лева, а към 29.04.2022 г. - на 366
429, 20 лева. Публичният дълг е категоризиран от публичния изпълнител като „трудно
събираем“, тъй като е обезпечен частично с имущество, което представлява
по-малко от 10 % от несъбраните задължения.
Ревизиращите органи са установили, че по повод на подадено от „Мания-ММ“
ЕООД уведомление по чл. 78, ал. 1 от ДОПК с искане за откриване на производство
по несъстоятелност е извършена проверка за периода 01.01.2016 г. – 31.10.2021
г., за резултатите от която е изготвен Протокол №
П-03000821202641-073-001/10.12.2021 г., приобщен като доказателство към
ревизионната преписка. Според констатациите в този протокол по счетоводни данни
и съгласно представена оборотна ведомост към 31.10.2021 г. дружеството
притежава следните активи и пасиви:
-
неразпределена печалба от минали години – 2 435,53 лв.;
-
задължения по кредит – 55 397,08 лв.;
-
налични активи по сметка 204 „Машини, съоръжения и
оборудване“ - 61 925,00 лв., включващи напълно амортизирани и неамортизирани
шевни машини, оверлог, други машини и преси;
-
по сч. с/ка 205 „Транспортни средства“ - 1 317 лв., Ситроен
„Джъмпер“ с ремонт на двигател;
-
по сч. с/ка 206 % „Стопански инвентар“ - 6 425,76
лв. (мобилни телефони);
-
вземания от клиенти по сч. с/ка 411 „Клиенти“ - 13 731,27
лв.;
-
вземания от клиенти във валута по сч. с/ка 4111 „Клиенти
във валута“ - 11 809,30 лв.;
-
вземания по ЗДВ - 77 000 лв.
-
задължения към доставчици по сч. с/ка 401 „Доставчици“ -
52 333,52 лв.;
-
задължения към персонал по сч. с/ка 421 „Персонал“ - 114
884,38 лв.;
-
задължения по други разчети с персонала по сч. с/ка 429 -
1 689,80 лв.;
-
задължение за ДДС за внасяне по сч. с/ка/ 4539 - 10
384,42 лв.;
-
задължения за данък върху доходите по труд.
правоотношения, за внасяне по сч. с/ка 454 - 44 967,86 лв.;
-
задължения за ДОО за внасяне по сч. с/ка 461 - 151 943,99
лв.;
-
задължения за здравни вноски за внасяне по сч. с/ка 463 -
62 464,25 лв.;
-
по сч. с/ка 501 „Каса“ - налични парични средства в
размер 294 357,88 лв.;
-
по сч. с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева“ налични
пар. ср-ва - 23 063,25 лв.;
-
по сч. с/ка 509 „Други парични средства“ (налични суми) -
350 лв.
Във
връзка с голямата касова наличност по счетоводни данни към 31.10.2021 г. от
проверяваното лице е представен хронологичен регистър на сч. с/ка 501, според
който към 09.12.2021 г. наличността на паричните средства на дружеството е в
размер на 36 911,29 лв. За периода 01.11.2021 г. - 09.12.2021 г. в касата
са постъпили средства в размер на 21 393,03 лв. (изтеглени от банкова
сметка ***), а са изразходвани средства в размер на 278 839,62 лв., в т.ч.
плащания към доставчици 14 695,10 лв.; изплатени възнаграждения на персонала
92 741,22 лв.; платени данъци 11 518,30 лв. (ДДС 10 384,42 лв. и
данък върху доходите - 1 133,88 лв), изплатени дивиденти в размер на 159
885 лв. Представени са 17 броя протоколи от общо събрание на дружеството за периода
23.11.2021 г. - 09.12.2021 г., всеки за разпределен дивидент в размер на 9 900
лв., както и мемориални ордери за изплатени в брой парични средства под форма
на дивидент, счетоводно отразени по Дт сч. с/ка 425 „Дивиденти“ и Кт сч. с/ка
501 „Каса“ в общ размер на 159 885 лв. От представените счетоводни регистри е
установено, че към 09.12.2021 г. в счетоводството на дружеството е начислен данък
дивидент в общ размер на
8 415 лв. Органът по приходите, извършил проверката по
несъстоятелност, е приел, че сумата от 168 300 лв. (159 885+8 415) следва
да се отчете в счетоводството на дружеството като „липса“, тъй като е налице „скрито
разпределение на печалбата“. Приел е, че начисленият данък дивидент следва да
се декларира до 31.01.2022 г., а скритото разпределение на печалбата през
четвъртото тримесечие на 2021 г. следва да бъде посочено в Други увеличения на
счетоводния финансов резултат в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021г.
В хода на извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства по чл. 19 от ДОПК, приключила с протокол
№ П-03000822112615-073-001/12.08.2022 г., приобщен като доказателство към
ревизионната преписка, на М.Д.И. е връчено искане за представяне на писмени
обяснения относно причините, довели до непогасяване на изискуемите задължения на
дружеството при наличие на оборотни средства и същевременно разпределяне на
дивиденти за отчетната 2021 г. В отговор на искането проверяваното лице е представило
писмени обяснения, в които е посочено, че след извършен анализ на финансовите
резултати от дейността през 2021 г. от вещо лице е установено, че паричните
средства към 23.11.2021г. не са налични. При извършена от НАП проверка по
несъстоятелност на дружеството и по препоръка на инспекторите на НАП е
извършено скрито разпределение на средствата по с/ка 501 единствено за данъчни
цели, като реално сумите не са изплатени поради липса на такива.
Въз
основа на данните от информационните масиви на НАП ревизиращите органи са
установили, че „Мания-ММ“ ЕООД е разпределило на М.Д.И. дивиденти не само за
2021 г., но и за предходните две години, както следва : към 30.09.2019 г. - 120
000 лв.; към 31.12.2019 г. - 80 000 лв. и към 30.09.2020 г. - 77 000 лв. За разпределения дивидент са
подадени декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, като
декларираният данък е осчетоводен по сметка 4521 – Разчети за данък дивидент.
Позовавайки се на констатациите за наличието на изискуеми и непогасени
публични задължения на дружеството за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., органите по приходите
са приели, че са изпълнени условията за реализиране на отговорността на жалбоподателката
по чл. 19, ал. 2 от ДОПК като управител на задължено юридическо лице по чл. 14,
т. 1 и т. 2 от ДОПК до размера на всеки разпределен дивидент съгласно приложени
към РД таблици.
Жалбоподателката
е подала възражение срещу РД, повтаряйки, че посочените в протоколите дивиденти
не са реално изплатени, тъй като дружеството не е разполагало с парични
средства. В подкрепа на твърденията си е приложила Решение № 16/04.03.2022г. на
Окръжен съд - Добрич по т.д. № 194/2021 г., съгласно което съдът е открил
производство по несъстоятелност спрямо „Мания-ММ“ ЕООД, като е постановил, че дружеството
е в неплатежоспособност от 15.10.2020 г., когато е настъпила изискуемосттта на
най-старото неизплатено публично задължение.
Ревизиращите
органи са отхвърлили възражението на ревизираното лице по съображения, че
обявената начална дата на неплатежоспособност не значи, че в касата на на
дружеството не е имало никакви парични средства. Изложили са доводи, че неплатежоспособността
е обективно състояние, в което изпада търговец, когато е спрял своите плащания.
Тя може да е налице дори когато длъжникът е в състояние да плати своите
задължения. Установили са, че съгласно решението на ОС-Добрич последният
регистриран приход от продажба от основната дейност на „Мания- ММ“ ЕООД е от
21.10.2021 г., а съгласно заключението на вещото лице липсата на парични
средства в касата на дружеството е от 23.11.2021 г. Приели са, че дори
дружеството да не е разполагало с парични средства след тази дата, за да
извърши разпределение на дивиденти, то не е представило доказателства за
липсата им към по-ранна дата. Липсата на паричните средства е отразена по
кредита на сч. с/ка 501 „Каса“ в счетоводството на „Мания-ММ“ ЕООД. Дружеството
не е представило доказателства, че тя е свързана с кражба или злоупотреби от
страна на негови служители, тъй като не са уведомени органите на МВР и няма
подведени под отговорност материалноотговорни лица. По тези съображения органите
по приходи са заключили, че сумата от 168 300 лева е получена от жалбоподателката
без задължение да бъде възстановявана и притежава характеристиките на скрито
разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. Изложили
са аргументи, че скритото разпределение на печалбата е съставна част и на
определението за дивидент съгласно § 1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО и § 1, т. 5,
б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ.
С оглед на това в РА е направен извод, че е налице първият елемент на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – извършено от управител плащане в пари,
изразяващо се в „скрито разпределение на печалбата или дивидент“. Прието е, че
за законодателя е ирелевантно дали е имало фактическо разпределение на парични
средства, облечено във формата на дивидент, или се касае за липса от касата,
явяваща се „скрито разпределение на печалба“. Като ирелевантно е определено и обстоятелството
дали плащането в размер на 168 300 лева е извършено към 31.12.2021 г., както е
посочено в РД, или към 23.11.2021г., когато е установена липсата на парични
средства от касата на дружеството. Изложени са съображения, че това не променя
по никакъв начин определените задължения на жалбоподателката в общ размер на 199
599,42 лева, понеже последните задължения, за които ѝ се вменява
отговорност по чл. 19 от ДОПК, са възникнали към м. 03/2021 г., т.е. няколко
месеца преди 23.11.2021 г.
Органите
по приходите са преценили, че е изпълнено и второто условие за възлагане на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно недобросъвестността на
управителя, която е свързана със знанието за определени факти: знание за възникнали
данъчни задължения и съзнателно бездействие за тяхното погасяване. Установили са,
че ревизираното лице не оспорва липсата на парични средства от касата на
дружеството и не сочи аргументи за липса на вина. Управителят на „Мания-ММ“
ЕООД е подавал необходимите декларации, въз основа на които е образувано
изпълнителното дело за събиране на задълженията на дружеството.
Направено
е заключение, че са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав на
чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като обхватът на солидарната отговорност на лицето е до
размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото. Органите по приходите са определили отговорността на жалбоподателката
до размера на непогасените задължения за данъци и ЗОВ на „Мания-ММ“ ЕООД,
изискуеми към датата на извършеното плащане, ведно с дължимите лихви, като общият
им размер възлиза на 199 599, 42 лева (10 192, 31 лева + 21 107,
11 лева + 168 300 лева), представляващи главница и лихви.
В
хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е назначена и изслушана
съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена. След извършена проверка на материалите по делото и в счетоводството на
дружеството вещото лице е установило, че за 2019 г. приходите от продажби в
размер на 1 298 314, 23 лева са 283, 29 % спрямо активите от
458 295, 34 лева; за 2020 г. приходите от продажби в размер на 968 375,
92 лева са 244, 55 % спрямо активите от 395 985, 34 лева, а за 2021 г.
приходите от продажби в размер на 355 862, 81 лева са 212, 27 % спрямо
активите от 167 642, 89 лева. Според данните по началния счетоводен баланс за 2019 г. (01.01.2019 г. или 31.12.2018 г.) дружеството
е разполагало с налични активи в размер на 118 344,26 лева (в т.ч. парични
средства в брой или по банкови сметки в размер на 99 352, 67 лева), които
като стойност биха покрили публичните му задължения в размер на 95 406,82
лева. За 2020 г. (01.01.2020 г. или към 31.12.2019 г.) е разполагало с налични
активи в размер на 97 866, 08 лева (в т.ч. парични средства в брой или по
банкови сметки в размер на 88 802, 19 лева), които като стойност биха
покрили само 73, 97 % от публичните задължения в размер на 132 298, 19
лева. За 2021 г. (01.01.2021 г. или към 31.12.2020 г.) наличните активи са в
размер на общо 109 681, 63 лева (в т.ч. парични средства в брой или по
банкови сметки в размер на 80 298, 19 лева), които като стойност биха покрили
само 38, 90 % от публични задължения в размер на 281 956, 70 лева. В
заключението е посочено, че към момента на извършване на разпоредителните
действия (разпределяне на дивидент), освен паричните средства, разпределени
като дивидент, дружеството е притежавало и налични амортизируеми активи по
остатъчна балансова стойност в размер на 9 063, 89 лева, които са
недостатъчни за погасяване на публичните задължения по изпълнително дело №
*********/2019 г., в т.ч. публичните задължения за данъци и задъжителни
осигурителни вноски, вменени на жалбоподателката с РА.
При изслушването му в съдебно
заседание вещото лице дава обяснения, че е установило само нетните приходи от
продажби на услуги по смисъла на §1, т.11 от ЗСч. Предполага, че разликата между нетните приходи от продажби и декларираните от
дружеството приходи за 2021 г. може да се дължи на приходи от преобразуване на
финансовия резултат или други приходи, посочени в данъчната декларация на
дружеството. Излага, че по счетоводни данни няма извършвана инвентаризация на
активи и пасиви в края на 2021 г., откъдето да се види дали касовата наличност
към 23.11.2021 г. в размер на 196 796, 29 лева е фактически налична,
поради което и с оглед на писмените обяснения на представляващия дружеството е дало заключение, че се касае за заведена документална касова
наличност. Посочва, че в началото на 2019 г. дружеството е разполагало с
налични активи, достатъчни да бъде покрито публичното му задължение. Пояснява,
че към настоящия момент дружеството е заличено.
В хода на съдебното производство е оспорена автентичността на издадените
ЗВР, РД и РА с твърдението, че са подписани с професионални, а не квалифицирани
електронни подписи от лицата, посочени за техни издатели. С определение на съда
е указано на жалбоподателката, че е нейна тежестта да докаже неистинността на
оспорените документи с оглед на официалния им характер. В отговор на откритото
производство по чл. 193 от ГПК е назначена съдебно – техническа (компютърна)
експертиза, която да извърши проверка на валидността на електронните подписи в издадените
ЗВР, РД и РА, но поради отказ на жалбоподателката да внесе дължимия депозит за
вещо лице определението за нейното допускане е отменено от съда.
При извършената визуализация на електронните документи от съда на основание
чл. 184, ал. 2 от ГПК е установено, че подписалите ги лица притежават валидни
удостоверения за КЕП за периода на ревизията, издадени от доставчик на
удостоверителни услуги – „Информационно обслужване“ АД. В тази насока са и
представените от ответника извлечения от сайтовете на Европейската комисия
(ЕК), на Държавна агенция „Електронно управление“ и на Evrotrust, от които е видно, че сертификатите на длъжностните лица от НАП не са
отменени към датите на полагане на подписите.
С оглед на изложеното и на основание чл. 194 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК следва да се приеме, че оспорването на процесните ЗВР, РД и РА не е доказано от
жалбоподателката и те не са неистински (неавтентични) документи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното :
Предмет на оспорване в настоящото
производство е РА за установяване на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
При извършване на задължителната проверка по
чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган
и е приключила в определения за това срок. Ревизионният акт е издаден в необходимата
писмена форма, от компетентни органи по чл. 119, ал. 1 от ДОПК и установява
солидарна отговорност за задължения за периода, за който е възложена ревизията.
ЗВР, РД и РД са подписани с валидни КЕП от издалите ги органи, видно от
представените по делото доказателства. С оглед на това следва да се приеме, че
не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения РА – така решения на ВАС
по АД № 2797/2021 г., АД № 3393/2022 г. и АД № 8230/2021 г.
Налице са обаче пороци, които
водят до материалната незаконосъобразност на ревизионния акт.
Отговорността по чл. 19 ДОПК е
субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник. Тя се обуславя от това
задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то следва да се счита за погасено и по отношение на
третото задължено лице. По отношение на
него задължението, което вече не съществува, не може да бъде търсено,
установявано и събирано. Основание за този
извод дават и разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. В ал. 2 на същия
текст лимитативно са изброени случаите, в които отговорността на третите лица
се реализира, независимо че публичните задължения са погасени. Касае се за
специална разпоредба, с която се уреждат изключенията от нормата на чл. 19 от ДОПК,
а изключения от конкретна норма не могат да се тълкуват разширително или по
аналогия. Следователно във всички останали случаи, в които задължението на главния
длъжник е погасено, извън посочените в чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 168, т. 5, 6
и 7 от ДОПК, отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК не може да
бъде ангажирана.
Не е спорно между страните, че по
искане на „Мания-ММ“ ЕООД е образувано производство по несъстоятелност по чл.
625 от ТЗ. С Решение № 16/04.03.2022 г. по т.д. № 194/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Добрич дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата
на неплатежоспособността – 15.10.2020 г., открито е производство по
несъстоятелност на длъжника, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана
върху имуществото на длъжника, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, длъжникът е обявен в
несъстоятелност и производството по делото е спряно, тъй като съдът е
констатирал, че липсва маса на несъстоятелността, която да покрие разноските по
делото за несъстоятелност.
Не е спорно между страните и това,
че „Мания-ММ“ ЕООД е заличено от Търговския регистър, видно и от изявленията на
вещото лице в съдебно заседание. От публичнодостъпната информация в сайтовете
на ВСС и ТР се установява, че с Решение № 32/29.03.2023 г. съдът по несъстоятелност е постановил прекратяване
на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър на основание
чл. 632, ал. 4 от ТЗ по съображения, че в предвидения в чл. 632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок не е поискано
възобновяване на производството по несъстоятелност.
Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ определя, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права
се погасяват. Според Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по
предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството
по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и
източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на
длъжника.
Установените с оспорения акт
задължения на жалбоподателката представляват
задължения на управляваното от нея и заличено понастоящем „Мания-ММ“ ЕООД по подадени от дружеството
декларации по ЗКПО, ЗДДС и декларации образец 6, възникнали през 2019 г., 2020
г. и 2021 г., като последните задължения датират от м. 03/2021 г. Производството по
несъстоятелност на длъжника е образувано през м. декември 2021
г. след подадено уведомление до НАП по чл. 78, ал. 1 от ДОПК, по повод на което
е извършена проверка относно финансовото състояние и публичните задължения на търговеца. Приходната
администрация не е извършила процесуални действия в производството по
несъстоятелност, свързани с предявяване пред съда по несъстоятелността на
съществуващите вземания, сред които са и спорните.
До приемането на ТР № 2/13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г.
на ОСТК на ВКС в съдебната практика по
приложението на чл. 19 от ДОПК е наложено разбирането, че публичните
задължения не са в обхвата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, тъй като тяхното
установяване и събиране се извършва по реда на ДОПК. След постановяването на това тълкувателно решение следва да се приеме, че нормата
на чл. 739 от ТЗ е приложима и за този вид задължения на длъжника в
несъстоятелност, които са индивидуализирани по основание и размер – така решение № 7003 от
27.06.2023 г. по адм. д. № 3729/2023 г. по описа на ВАС, І о. Аргумент в
подкрепа на изложеното са и новоприетите чл. 760ж от ТЗ и чл. 168, т. 8 от ДОПК
(обн. - ДВ, бр. 66/01.08.2023 г.), независимо че те се отнасят до неизплатените
задължения на физически лица – ЕТ или предприемачи по смисъла на чл. 760а от ТЗ.
В случая задълженията на
„Мания-ММ“ ЕООД са възникнали и установени преди образуване на производството
по несъстоятелност, като за принудителното им събиране е образувано и
изпълнително дело въз основа на подадени от дружеството декларации (по-късно
възникналите задължения са включени в изпълнителното дело с отделни разпореждания
за присъединяване). Не се спори, че вземанията по декларациите не са предявени в производството по
несъстоятелност, което означава, че са погасени на 06.04.2023 г., когато е влязло
в сила решението на ОС – Добрич за
прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на длъжника, постановено на основание чл.
632, ал. 4 от ТЗ. Действително
решението на съда по несъстоятелност е постановено и влязло в сила след
издаване на РА и решението, с което той е потвърден, но с оглед на разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде съобразено
от съда при контрола за законосъобразността на акта.
По тези съображения съдът намира, че не е установен фактическият състав на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради което РА се явява
незаносъобразен по същество и следва да бъде отменен изцяло, без да се
разглеждат останалите възражения в жалбата.
С оглед
на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателката има
право на разноски в размер на общо 5435 лева съгласно приложен списък по чл. 80
от ГПК, от които 10 лева платена държавна такса, 4525 лева платено адвокатско
възнаграждение и 900 лева платен депозит за вещо лице. Неоснователно страната
претендира разходи за държавна такса в размер на 50 лева. Платената от жалбоподателката
сума като физическо лице е в размер на 10 лева и до този размер следва да бъде
уважено искането ѝ за разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА) № Р-03000822004168-091-001/31.10.2022 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с
Решение № 252/12.01.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция
по приходите да заплати на М.Д.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 5435 лева, съставляваща разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен от съобщаването му на страните.
Административен съдия :