№ 3922
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100105801 по описа за 2023 година
Предмет на делото са субективно пасивно съединени вещни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.73, ал.5 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗС,
както и искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК.
По изложените в исковата молба и молба уточнение от 21.06.2023г. ищцовото
„Агенция дипломатически имоти в страната” ЕООД (АДИС ЕООД), ЕИК *********,
чрез управителя Пламен Г. е предявило срещу В. В. К., Р. В. К., Е. М. Й., Р. М. А., Б. В.
А., С. Г. Г. и К. Д. К., субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, вр. чл.73, ал.5 от ТЗ, чл. 79, ал.1 ЗС, да бъде признато спрямо
ответниците, че дружеството ищец е собственик на основание извършена непарична
вноска (апорт) в капитала на дружеството, извършен от Държавата и въз основа на
упражнявано давностно владение на самостоятелен обект, представляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ заснет с идентификатор 68134.1936.1233 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г., на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащи процесния поземлен имот от 23.03.2015год., с площ
от 1 274 кв.м., при съседи 68134.1936.724, 68134.1936.1167, 68134.1936.1486,
68134.1936.1203, 68134.1936.1488, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, м.
„Вилна зона - Панорамен път- Специални нужди - Беловодски път“, ул. „****“.
Направено е искане на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ №199, том 4,
д.№1244 на нотариус при НС към СРС издаден на наследниците на И. В. К., с който се
легитимират първите четрима ответници. Ищецът претендира разноски.
В исковата молба и последващи уточнителни молби се твърди, че с
Разпореждане № 9/27.02.1990г. на Министерски съвет е прието Службата за охрана
при Държавния съвет да предаде за стопанисване на Бюрото за обслужване на
дипломатическия корпус вилите в района на Бояна - Панорамен път. В изпълнение на
горното Разпореждане № 9/27.02.1990г. на МС с Протокол от 05.06.1990г. Вила № 24 е
била Предадена на БОДК. С ПМС № 266/30.12.1999г. е било преобразувано БОДК на
Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ към министъра на
1
външните работи със седалище гр. София. Терена под Вила № 24 е била актувана с
АДС № 3826/26.03.1958 г., изд. от Софийски градски народен съвет. С ПМС №
252/05.11.2001г. е закрита въпросната Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти
в страната” и съгласно чл. 3, ал. 1 от горното постановление имуществото на закритата
агенция преминава към Министерство на външните работи, а министърът на външните
работи бива задължен в двуседмичен срок да образува еднолично дружество с
ограничена отговорност с държавно имущество, като внесе в капитала на
новообразуваното дружество съответното движимо и недвижимо имущество, както и
наличните към 27 септември 2001г. по сметка на закритата агенция финансови
средства. В изпълнение на чл. 3 от ПМС № 252/05.11.2001г., Министърът на външните
работи издава Заповед № 95-00-48 от 13.11.2001 г., с която образува еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирма „Агенция дипломатически имоти в
страната” (АДИС ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1504, район Оборище, ул. „Велико Търново” № 27. Въз основа на горната
заповед Софийски градски съд - фирмено отделение на 15.11.2001г. е постановил
Решение № 1, за учредяване на търговското дружество - „Агенция дипломатически
имоти в страната” (АДИС ЕООД), ЕИК *********.
По силата на апортна вноска в капитала на АДИС ЕООД - Заповед № 95-00-
148/13.11.2001г. на Министъра на външните работи на Република България и
извлечение от Приложения № 1 и № 2 - Опис и оценка на сградите по сметка 203 към
31.10.2001г., представляващо неразделна част от горната заповед, както и Решение №
1/15.11.2001г., вписано по ф.д. № 11290/2001г. по описа на Софийски градски съд,
дружеството е придобило собствеността върху следния недвижим имот, а именно:
Вила № 24 с поземлен имот от 1 513,00 кв.м., находящ се в гр. София, местност
„Панорамен път - Специални нужди“, ул. ****.
Твърди, че с Протокол № 95-03-5/30.07.2004г. на Министъра на външните
работи на Република България, вписан с Решение № 5/04.05.2004г. по ф.д. №
11290/2001г. по описа на Софийски градски съд, чрез увеличаване капитала, АДИС
ЕООД е придобил собствеността и върху останалата част от терена под Вила № 24, а
именно: 3 000,00 кв.м. от целия терен с обща площ от 4 513,00 кв.м. Впоследствие
сградата на Вила № 24 и гаража, ведно с обособена част 2 148,00 кв.м. от целия терен
от 4 513,00 кв.м. с идентификатор 68134.1936.1166 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г., са продадени на
физическо лице в изпълнение на Решение на Министерски съвет № 332 от 06.06.2019г.
по реда на НЕППИЧДС.
Наведен е довод, че след извършената продажба ищцовото АДИС ЕООД
продължава да упражнява владение върху незастроената част от поземления имот към
Вила № 24, която се явява и предмет на спора с ответниците, а именно: имот с
идентификатор 68134.1936.1233 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
68/02.12.2010г., на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри засягащи поземления имот е от
23.03.2015г., с площ от 1 274кв.м., при съседи 68134.1936.724, 68134.1936.1167,
68134.1936.1486, 68134.1936.1203, 68134.1936.1488, с адрес: гр. София, район
Витоша, м. „Вилна зона-Панорамен път-Специални нужди-Беловодски път“, ул.
„****“.
Сочи се, че през годините е имало промяна в регулационния статут на
процесния имот, като същия е бил възстановен на М.И. К., ЕГН **** и В.В. К., ЕГН
********** - наследници на И. В. К. (починал на 11.08.1985г.) по реда на чл. 14, ал. 1
от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 18, „ж“, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с Решение № 5662 от 30.07.1995г. на
ОБПК при район Витоша, като е съставен Констативен нотариален акт № 199, том VI,
дело № 1244 от 1996г. на СРС, в който процесният имот е описан, като празно място,
бивша нива, цялото от 1 760 кв.м., съставляващо имот с пл. № 11, кв. № 6, в
землището на кв. „Бояна“, м. „Панорамен път - Спец. нужди“ - „Ширината“, при
2
съседи: път, наследници Б.В.К., Р.Р., И.К.Т..
Сочи, че с Решение от 29.03.2004г., постановено по гр.д. № 3748/2001г. по описа
на СГС, IV В с-в е оставено в сила Решение на СРС, ГО, 45 с-в от 27.07.1998г. по гр.д.
№ 9457/1996г., с което е отменено, като незаконосъобразно Решение № 5662 от
30.07.1995г. на ОбПК, е което на наследниците на И. В. К. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 1,8 дка в землището на
с. Бояна, в м.“Ширината“, като е отменен и нотариален акт № 199, том VI, дело №
1244 от 1996г. на СРС, за собственост на недвижим имот възстановен по реда на
ЗСПЗЗ и наследство, с който М.И. К. и В.В. К. са признати за собственици на
процесния поземлен имот.
През 2009 г. е направено искане № 1194-01-02/28.05.2009г. по което Кмета на
Столична община е отказал на жалбоподателя възстановяване на недвижимия му имот,
с мотив, че мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано. С Решение №
3087/08.06.2012г., Второ отделение 30 с-в, по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на
М. К. от гр. София, заместен по делото от наследниците му по закон - Р. М. А. -
ответник № 4 и Е. М. Й. - ответник № 3 и срещу другите заинтересовани страни -
представляващи ответници в настоящото исково производство. С влязло на
09.05.2013г. в сила Решение № 6275/09.05.2013г. по описа на ВАС, е оставено в сила
Решение № 3087/08.06.2012г. на АССГ, Второ отделение, 30 с-в.
Наведен е довод, че през годините от своето учредяване „АДИС“ ЕООД
необезпокоявано владее лично и чрез трети лица - наематели процесния поземлен
имот, като е заплащал и следващите се за него местни такси и данъци. Налице е
висяща от 2019г. пред НАГ-СО, инициирана от „АДИС“ ЕООД процедура за издаване
на виза за проектиране, по който липсва отговор от администрацията за нейното
администриране, относно собствения ни поземлен имот с идентификатор
68134.1936.1166. Ищецът твърди, че е стопанисвал отдавал процесния имот под наем.
Ответниците разполагат с негоден титул за собственост - Констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ и наследство № 199, том VI,
дело № 1244 от 1996г., на нотариус при НС към СРС, който не може да бъде
противопоставен на вещните права на АДИС ЕООД. Твърди се, че въпреки негодния
титул за собственост на ответниците, същите са извършили редица разпоредителни
сделки с идеални части и с целия имот.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С.
Г. Г., Е. М. Й. и Р. М. А., всички чрез адв. В. Д., в който е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция. Навежда възражение за недопустимост на
исковете по отношение на ответниците В. В. К. и К. Д. К., тъй като първият се е
разпоредил със собствените си идеални си части от имот в полза на ответника С. Г. Г. с
правни сделки за дарение и покупко-продажба, а вторият се е разпоредил с имота с
правна сделка по покупко-продажба, обективирана с нот. акт № 33, том 3, per. №
10279, д. № 0396/2023 г. на нотариус В. Б.. Твърдят, че поземлен имот е възстановен на
наследниците на И. В. К. /чиито наследници и правоприемници са ответниците/ по
силата на нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ. Възстановяването на имотите на
основание на посочената норма не се нуждае от произнасянето на какъвто и да е акт
на властнически или правораздавателен орган, а се осъществява по силата на самия
закон, т.е. процесният имот е възстановен на 23.11.1997 г. с влизането в сила тази нова
законова норма. По силата на Спогодителен протокол от 07.05.1937 г., одобрен от
Софийския околийски съдия по ч. гр. д. № 415/1937 г. в раздел l-ви, т. 1-ва в дял на И.
В. К. се дава: от нивата, цялата с площ по удостоверението от 3.3 дка, а по замерване с
площ от 4 дка в землището на с. Бояна, местност „Ширината“, 1/г от около два декара,
при съседи: от юг - път, , Б.Б.К., И.К.Т. и И.В. К.. Потвърждение за собствеността на И.
К. върху тази нива се съдържа в пункт последен от Опис - декларацията за влизане в
ТКЗС, подписана от собственика. Потвърждение за собствеността се съдържа и в Акта
за държавна собственост /АДС/ № 3597/14.08.1958 г. с който се удостоверява, че
3
държавата е придобила на оригинерно правно основание /дворищна регулация/ по реда
на чл. 29 от ЗПИНМ част от имот пл. №38 с площ 76, 50 кв.м. от И. К.. Сочи, че
държавата признава собствеността на И. К. върху процесния имот и с Разпореждане на
№ 1362 /30.08.1958г. на Министерския съвет, с което на основание чл. 101 от Закона за
собствеността /ЗС/, в района на ул. „Панорамен път“ - Бояна, в раздел I, т. 1 от
Разпореждане на № 1362 /30.08.1958г., според коаято се отчуждава срещу заплащане
имот с пл. № 38, кв. 15 с площ от 1745 кв.м. Посочват, че след 23.11.1997 г. /влизането
в сила на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ/ държавата се е разпореждала с несобствен недвижим
имот. Сочат още, че претендираният от ищца способ за придобИ.е - апорт е опорочен,
тъй като не е извършен по реда на чл. 73, ал.5 от ТЗ. Твърдят, че ищецът е отдавал
съседен имот на процесния. Навеждат възражение, че същите осъществяват
фактическа власт върху имота, считано от 1995 г., когато им е възстановен с решение
на Поземлена комисия.
С молба от 07.05.2024г. ответникът Б. В. А., чрез адв. В. Д. заявява, че поддържа
вече подадения отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Д. К., чрез адв.К. К., САК, е подал
отговор на ИМ, в който е изложено становище за недопустимост на исковата
претенция, поради липса на правен интерес за ищеца, в условията на евентуалност –
неоснователност. Посочва, че добросъвестно е придобил процесния имот от
останалите ответници чрез Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108. том
11, № per. № 07805. дело № 0283/2023 г. по описа на нотариус В. Б., per. № 302 при
НК. Поради промяна в инвестиционните му намерения е продал имота на предходните
собственици чрез Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том
III, № peг. № 10279, дало № 0396/2023 г. по описа на нотариус В. Б., per. № 302 при
НК. Твърди, че ищецът прави опит да докаже собственост върху процесния имот,
представяйки документи, касаещи съседен имот.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника Р.
В. К., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция.
Заявява, че от представените по делото писмени доказателства не се установява, че
ищецът е да е собственик на процесния имот. Не се доказва по безспорен начин от
страна на ищцовото дружество извършването на апорт на процесния поземлен имот.
Посочва, че с Разпореждане № 9/27.02.1990г. на Бюрото на Министерски съвет на
БОДК , с което трябва да се предадат за стопанисване „вилите в района на Бояна-
Панорамен път“ не е налице изявление за прехвърляне на право на собственост, нито е
налице идентифициране на конкретни обекти. Описанието „вилите в района на Бояна-
Панорамен път“ по никакъв начин не съдържа конкретни обекти, това на практика
може да са всички вили в този район или само конкретни вили, находящи се в него.
Идентично е и становището му по отношение на Протокол от 05.06.1990г. за
извършено предаване и приемане на държавните вили в района на Бояна- вилен
комплекс „Панорамен път“ и други активи. В този протокол отново не е посочено къде
се намира Вила № 24, как тя се идентифицира спрямо другите изброени в протокола
сгради, каква е нейната връзка с процесния имот. Референция по отношение на
прилежащи терени в този документ се прави единствено по отношение на спортния
комплекс в гр. Банкя- ул. Свобода № 2- вила 1, 2 и 3, които са и адресно
идентифицирани. Счита, че представения от ищеца Протокол от 05.06.1990г. за
извършено предаване и приемане на държавните вили в района на Бояна- вилен
комплекс „Панорамен път“ не е в своята пълнота. Съставеният в полза на
праводателите на ответниците Нотариален акт № 199, том VI, дело № 1244/1996г., е
издаден въз основа на, влязло в законна сила Решение № 5662/30.07.1995г. на ОБПК
при район Витоша. Счита, за недоказано твърдението на ищеца, че притежава
поземлен имот 68134.1936.1233 на валидно правно основание.
В открито съдебно заседание дружествот ищец, чрез пълномощниците си
юрк.О. и юрк.Илиева поддържа предявените искове.
4
В съдебно заседание ответниците чрез пълномощниците си оспорват
предявените искове, с доводи изложените в отговорите на исковата молба.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства по реда на
чл. 12 и чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет акт за държавна собственост № 3826 /26.03.1958 г., съставен
относно празно дворно място находящо се в землището на с.Бояна – „Панорамен път“,
съставляващо имот пл.№32 от кв.15 в същата местност с площ от 1785 кв.м., предаден
за стопанисване на МВР - отдел „УБО“, считано от 3.01.1956г. /л.14 от делото/
Представено е Разпореждане № 9/27.02.1990г. на Министерски съвет, с което е
наредено Службата за охрана при Държавния съвет да предаде за стопанисване на
Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус вилите в района на Бояна -
Панорамен път, за отдаване под наем на чуждестранните представителства. /т.5 от РМС
№9/ 27.02.90г. на л.9-л.10 от делото/.
Видно от приетия Протокол от 05.06.1990г. на основание Разпореждане №
9/27.02.1990г. на Министерски съвет сградния фонд на държавните вили в района на
Бояна – в.к. Панорамен път, включетелно и Вила № 24 е предадена от Национална
служба за охрана /НСО/ на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус /БОДК/.
/л.11 -л.12 от делото/
От приетото Постановление № 266 от 30.12.1999 г. и ПМС № 252/05.11.2001 г.
се установява, че Бюро за обслужване на дипломатическия корпус към Министерство
на външните работи е преобразувано в Изпълнителна агенция "Дипломатически имоти
в страната“ към министъра на външните работи, като активите, пасивите, архивът на
БОДК се поемат от ИА „ДИС“. /л.13 от делото/
С Постановеление на МС№252 /05.11.2001г. Изпълнителна агенция
"Дипломатически имоти в страната“ е закрита, а нейното имущество е преминало към
министерство на външните работи. В чл. 3, ал. 2 от ПМС от 05.11.2001 г. е предвидено,
че министъра на външните работи в двумесечен срок следва да образува еднолично
дружество с ограничена отговорност с държавно имущество, като внесе в капитала на
новообразуваното дружество съответното движимо и недвижимо имущество, както и
наличните към 27.09.2001 г. по сметките на закритата агенция финансови средства./л.15
от делото/
Приета е заповед № 95-00-148 от 13.11.2001 г. на Министъра на външните
работи, издадена на осн. чл. 113 от ТЗ и следващите, чл. 3, чл. 8 и чл. 10, ал. 1
Правилника за реда на упражняване правата на собственост на държавата в
предприятията във връзка с чл. 3, ал. 2 от ПМС № 252 от 05.11.2001 г. за закрИ.е на
ИА "ДИС" и образуване на еднолично дружжество с ограничена огтговорност с
държавно имущество с фирма Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД, в
съкращение АДИС ЕООД с капитал - 78 355 000 лв., формиран от финсови средства от
3 046 616 лв. и правото на собственост върху недвижимо имущество държавна
соственост, описано в Приложение №1. /л.16 от делото/ В Приложение №1 – опис и
оценка на земите на АДИС по сметка 201 към 31.10.2001 г., под №31 е описан актив БОЯНА
ВИЛА 24 с площ от 1513 кв.м./л.18-л.19 от делото/
Прието е Решение № 1 от 15.11.2001 г. по ф.д.№11290/2001г. на фирмено
отделение на СГС, от което се установява, че е регистрирано еднолично търговско
дружество Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД с капитал - 78 355 000
лева, с едноличен собственик на капитала - държавата, представлявана от Министъра
на външните работи, с основен предмет на дейност – отдаване под наем на недвижими
имоти на дипломатическия корпус в Р България, както и на други ФЛ и ЮЛ.
Капиталът на дружеството се състои от финансови средства, движимо и недвижимо
имущество, подробно описано в приложение, представляващо неразделна част към
5
заповедта. /л.17 от делото/
Видно от приетия Протокол № 95-03-5/30.07.2004г. на Министъра на външните
работи на Република България, капитала на АДИС ЕООД е увеличен с решение на
едноличния собственик от 71 650 110лв. на 72 141 050лв., чрез извършване на
непарична вноска от седемнадесет имота – частна държавна собственост предоставени
за управление на МВнР, сред които под № I.1.3. е отразен имот 3 000,00 кв.м., част от
целия терен с обща площ от 4 513,00 кв.м. – дворно място кв.Бояна - Вила №24 с
базисна цена 48 830 лв., за корекция до действителната площ на терена./л.21 от делото/
Промяната в капитала на ищцовото АДИС ЕООД с извършената непарична
вноска е надлежно вписана, видно от приетото Решение № 5/04.05.2004г. по фир.д. №
11290/2001г. по описа на Софийски градски съд. / л.23 от делото/
Не се спори, че впоследствие сградата на Вила № 24 и гаража, ведно с
обособена част 2 148,00 кв.м. от целия терен от 4 513,00 кв.м. с идентификатор
68134.1936.1166 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-68/02.12.2010г., са продадени на физическо лице в изпълнение на
Решение на Министерски съвет № 332 от 06.06.2019г.
От приетата скица на поземлен имот №15- 620163 / 08.06.2023г. издадена от
СГКК гр.София се установява, че процесния поземлен имот по КККР одобрени със
Заповед №РД-18-68/02.12.2010г. на ИД на АГКК представлява имот с идентификатор
68134.1936.1233, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри засягащи поземления имот е от 23.03.2015г., с площ от 1 274 кв.м., при
съседи 68134.1936.724, 68134.1936.1167, 68134.1936.1486, 68134.1936.1203,
68134.1936.1488, с адрес: гр. София, район Витоша, м. „Вилна зона-Панорамен път-
Специални нужди-Беловодски път“, ул. „****“, с отразени в кадастралния регистър
собственици - АДИС ЕООД, съгласно АчДС № 2 /02.12.2004г., К. Д. К. съгласно нот.
акт №181 /02.05.2023г. /л.91/
Не е спорно, като се установява от удостоверение за наследници № 8694/
26.06.2019г., че първите четирима ответници - В. В. К., Р. В. К., Е. М. Й., Р. М. А. са
наследници по закон на И. В. Карузов, починал на 11.08.1985г./л.153/
По делото е представено Решение № 5662 от 30.07.1995г. на ОбПК при р-н
Витоша, издадено по заявление на М.И. К., с което на наследниците на И. В. К. е
възстановено право на собственост върху нива от 1760 кв.м., в земилището на Бояна,
м. Ширинта, като към решение не е приложена скица./л.24/
На основание Решение № 5662/ 30.07.1995г. на ОбПК Витоша, по реда на
чл.483, ал.1 ГПК /отм./ е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот
възстановен по ЗСПЗЗ № 199, том VI, дело № 1244 от 1996г. на СРС, в който М.И. К. и
В.В. К. са признати за собственици на празно място, бивша нива, цялото от 1 760 кв.м.,
съставляващо имот с пл. № 11, кв. № 6, в землището на кв. „Бояна“, м. „Панорамен
път - Спец. нужди“-„Ширината“, при съседи: път, наследници Б.В.К., Р.Р., И.К.Т../л.25/
През 1996г. М.И. К. и В.В. К. /праводатели на първите 4-ма ответника/
предявили пред СРС иск с пр. основание чл.108 ЗС срещу АДИС относно
собствеността на недвижим имот от 1 760 кв.м., съставляващо имот с пл. № 11, кв. №
6, в землището на кв. „Бояна“, м. „Панорамен път - Спец. нужди“-„Ширината“, като
по иска е образувано гр.д.№9457/1996г. по описа на СРС, I ГО, 45 с-в, като с
първоинстанционния акт исковете са отхвърлени.
С Решение от 29.03.2004г., постановено по възз. гр.д. № 3748/2001г. по описа на
СГС, IV В с-в, със същото е оставено в сила Решение на СРС, 45 с-в от 27.07.1998г. по
гр.д. № 9457/1996г., с което е отменено, като незаконосъобразно Решение № 5662 от
30.07.1995г. на ОбПК при район Витоша, както и нотариален акт № 199, том VI, дело
№ 1244 от 1996г. на СРС, за собственост на недвижим имот възстановен по реда на
ЗСПЗЗ и наследство, с който М.И. К. и В.В. К. са признати за собственици на
процесния поземлен имот. /л.27 гръб -л.30 от делото/
6
С Решение № 447/18.05.2006г., постановено по гр.д.№ 3051/2005г., по описа на
ВКС, IV г.о. е обезсилено Решение от 29.03.2004г., постановено по гр.д. № 3748/2001г.,
IV В отделение, по описа на СГС и прекратено производството по делото. /л.26-л.27 /
В мотивите на Решение № 447/18.05.2006г., съставът на ВКС, е приел, че позамлена
комисия недопустимо се е произнесла по въпрос по който не е компетентна, доколкото
заявения имот не е имал земеделски харкатер, а е парцел в регулационен план. Прието
е, че процедурата по възстановяване на земята, която е следвало да бъде разгледана по
ЗВСНОИ по ЗТСУ и не е приключила поради което иска по чл. 108 ЗС е
преждевременно предявен. Решение № 447/18.05.2006г. по гр.д.№ 3051/2005г., по
описа на ВКС, IV г.о. е формирало СПН, чийто субективни предели обвързват
първите четирима ответника и дружеството ищец, съгл. чл.298, ал.2 ГПК.
През 2009 г. е направено искане № 1194-01-02/28.05.2009г. от М.И. Карузов до
Кмета на СО за отмяна на отчуждаването на имот пл.11, кв. № 15, в землището на кв.
„Бояна“, ул.“Беловодски път“ по реда на ЗВСОНОИ. С писмо №1194-01-02 от
26.03.2010г. Кмета на Столична община е отказал възстановяване на недвижимия му
имот, с мотив, че липсва валидно направено искане в срока определен от закона, а и
мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано. С Решение №
3087/08.06.2012г. по адм.д.№3752/2010г. по описа на АССГ, Второ отделение 30 с-в, е
отхвърлена жалбата на М. К. от гр. София, заместен по делото от наследниците му по
закон - Р. М. А. и Е. М. Й. срещу отказ на Кмета на СО, обективиран в писмо №1194-
01-02 от 26.03.2010г. Решение № 3087/08.06.2012г. по адм.д.№3752/2010г. е
потвърдено с Решение №6275/ 09.05.2013г. по адм.д.№10678/2012г. на ВАС./л.34-л.41/
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 09.12.2022г., акт № 114, том XV,
per. № 36166, дело № 2545 от 2022г. на нотариус И. Д., ответникът В. К. дарил на С. Г.
1/8 ид.част от процесния имот с идентификатор 68134.1936.1233, находящ се в
гр.София, м. Вилна зона -Панорамен път - Спец. нужди, ул.“****“ с площ по скица
1274 кв.м. /л.56 от делото/
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот от 12.12.2022г., акт №
134, том XV, per. № 36436, дело № 2563от 2022г. на нотариус И. Д.; ответникът В. К.
прехвърлил, чрез покупко-продажба на С. Г. 1/8 ид.част от процесния имот с
идентификатор 68134.1936.1233, находящ се в гр.София, м. Вилна зона -Панорамен
път - Спец. нужди, ул.“****“ с площ по скица 1274 кв.м./л.57/
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижими имот от 02.05.2023г., акт №
108, том II, per. № 07805, дело № 0283 от 2023г. на нотариус В. Б., ответниците С. Г., Р.
В. К., Е. М. Й., Р. М. А. продали на ответника К. Д. К. поземлен имот с идентификатор
68134.1936.1233, находящ се в гр.София, м. Вилна зона -Панорамен път - Спец.
нужди, ул.“****“ с площ по скица 1274 кв.м./л.58 от делото/
От приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том
III, № peг. № 10279, дело № 0396/2023 г. по описа на нотариус В. Б., се установява, че
в хода на настоящия процес на 08.06.2023г. ответникът К. Д. К. продал обратно на С.
Г., Р. В. К., Е. М. Й., Р. М. А. поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1233,
находящ се в гр.София, м. Вилна зона -Панорамен път - Спец. нужди, ул.“****“ с
площ по скица 1274 кв.м. /л.177-л.178 от делото/
От приетото неоспорено заключение на допуснтата съдебно счетоводната
експертиза /ССчЕ/, се установи, че процесният поземлен имот с идентификатор
68134.1936.1233, находящ се на ул. „****“ №24 е заприходен с дата на придобИ.е
13.11.2001 г. с отчетна стойност към 31.10.2024 г. в размер на 36 245,34 лева. На база
аналитична справка по сметка 224-1 Инвестиционни имоти към 31.10.2024 г. в
ищцовото дружество вещото лице констатира, че процесният имот е заприходен в
инвентарната книга фигурира и към момента в баланса на дружеството. Вещото лице
Г. сочи, че поземлен имот земя без сграда с идентификатор 68134.1936.1233 находящ
се на ул. **** е осчетоводен в дружеството „Агенция дипломатически имоти в
страната“ ЕООД, като собствен актив. В заключението е обосновано, че
7
посоченият имот е придобит с апортна вноска при първоначалната регистрация и
съгласно протокол от 30.04.2004 г. за увеличаване на капитала на дружеството ищец.
Вещото лице отбелязва, че процесният имот е деклариран от АДИС ЕООД в община
Витоша с данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. номер 17-10-20218/02.07.2004 г.
(л.284 - л.287). При извършена проверка в счетоводството на ищеца и по
предоставените по делото извлечения вещото лице установява, че дружество АДИС
ЕООД е заплащало местните данъци и такси за недвижим имот с адрес ул. **** Вила
24, за периода от месец декември 2001 г. до първото тримесечие на 2019 г. вкл.,
редовно и в срок. Данък недвижим имот и ТБО за периода 2019 г. - 2024 г. също са
платени от ищеца, но с известна забава. В заключението е обосновано, че счетоводните
записи за имота за водени редовно и са коректни.
В обясненията си в о.с.з. на 29.04.2025г. вещото лице Г. допълва, че през целия
изследван период процесния недвижим имот и фигурирал в инветнарната книга на
дружеството ищец и няма данни да е излизал.
При преценка по реда на чл.202 ГПК, съдът намира приетото, неоспорено
заключение на ССчЕ с в.л. Д. Г. за обективно, компететно дадено и кореспондиращо с
приетите писмени доказателства.
В заключението по съдебно техническата експертиза с в.л. инж.Д. Ч. –спец.
геодезист са проследени измененията през годините на регулационния статут и
преотрежданията на процесния поземлен имот. Сочи се, че с ЧИРП за парцели II, V и
VI, кв.6 по плана на гр.София, одорен със Заповед РД -50-09-387 /13.09.2000г. на гл.
архитект на гр.София се образуват нови парцели II – „за специални нужди“ – V-684 и
VI-683, създава се улица – тупик по о.т.49б-о.т.49в. Вещото лице сочи, че
новосъздадените парцели / УПИ в кв.6 са урегулирани по имотни граници, като
вътрешните регулационни линии съвпадат с имотните. От приетото заключение на
СТЕ, се установява, че от страна на държавата апортната вноска на процесния имот е
процедирана след влизане в сила на ЧИРП /2000г. Обоснован е извод, че в апортната
вноска на имот с площ от 4513 кв.м. е включената остатъчна площ от имот №11 с
размер 1274 кв.м. – отразен в кадасттраната карта като имот с идентификатор
68134.1936.1233. Вещото лице е изготвило скица на целия поземлен имот с Вила 24,
който е бил в апорта на двужеството с обща площ 4513 кв.м. със слоеве регулация и
кадастър (актуални и стари), вкл. с отбелязване на процесния имот с размер 1274м2 -
отразен в кадастрална карта по ограда с идентификатор 68134.1936.1233. Изводите на
вещото лице геодезист са онагледени в КОМБИНИРАНА СКИЦА № 1, № 2 и № 3 съм
заключението, като е отразена апортираната част с площ 4513кв.м. От приетото
заключение безспорно се установи, че процесният имот е бил част от терена към Вила
24 като неразделна необособена част от цялото дворно място с площ по ограда 4 513
кв.м.
За установяване на фактическото състояние и владението на имота на страните са
допуснати по двама свидетели.
В о.с.з. на 29.04.2025г. са разпитани ангажирания от ищеца свидетел Е.П., както и
ангажираните от ответниците свидетели А.К. и В. П..
Свидетелката Е.П., сочи в показаният си, че работила в БОДК от 1993г., а в
8
последствие и в дружеството приемник АДИС, на длъжност експерт-посолства и
началник отдел “Управление на имоти”. Като началник отдел “Управление на имоти”
свид. П. отговаряла за голяма част на имотите, които се отдават на на дипломатически
представителства, част от които са в кв.Бояна. Знае процесния имот, който
представлява парцел, който е част от имот на АДИС, който бил с по - голяма площ и
след продажбата на вилата в него и част от имот, процесния парцел останал на
дружеството. Сочи още, че имотът бил от 4513 кв.м. и се отдавал изцяло на
посолството на Израел, когато свидетелката постъпила на служба. Посолството на
Израел било наемател на сградата и парцело години наред. После къщата със земята по
нея, била продадена, а другата част да останала на дружежеството за инвестиционни
намерения. Сочи, че имотът се намира на ул. **** № 24. Посолството на Израел
напуснало 2006 г. и след това имотът се предлагал на потенциални клиенти. От 2008 г.
до 2009 г. бил отдаден на фирма “Вабо 5”, а през 2012 г. до 2016 г. на фирма “Ем Би
Ем Консултинг”. Свид.П. сочи, че там в двора имало барбекю с навес и другата
постройка, както и една беседка от ковано желязо, която се намирала сега в процесен
имот. Имотът бил заключен. Свидетелката е запозната с квадратурите по схеми по
заснемане от една фирма, когато направили геодезично заснемане по оградата. От
2001 г., когато постъпила на служба този имот бил 4513 кв.м.
Съдът преценява показанията на свидетелката Е.П., по реда на чл.172 ГПК,
предвид, че същата е служител в дружеството ищец, но доколкото са подробни,
непротиворечиви и кореспондират на приетите писмени доказателства и приетото
заключение на ССчЕ ги кредитира.
Ангажирания от ответната страна свидетел К. К. сочи в показаншията си, че
познава Ц. и М. К.и и дъщеря им Е. Й., като съсъди. Те гледали овце и живеели на ул.
****. Свид. К. сочи, че взимали мляко от К.и, в периода от 1992-93 г. до 2001 г. После
свидетелят се преместил на ул.Беловодски път. Овце се гледали на улицата Секвоя,
леко по диагонал от къщата, където живеел свидетеля. Сочи, че имотът бил заграден с
ограда, за да не излизат овцете на пътя, имало кокошарник, който още съществувал.
Свид. К. сочи, че поддържа отношения с ответниците Е. Й. и с Р. А., като и до ден
днешен ги използват да помагат. Около имота вляво било израелското посолство.
Свидетелят В. П. сочи, че познава ответницата Е. Й. отдавна, във връзка с работа
и в общината, като впоследствие си станали близки. Сочи, че Е. Й. има незастроен
имот, намиращ се на ул. **** № 24, а тя живее на ул. **** № 8. Свид. П. е посещавал
имота, който описва като незастроен парцел, който е с две огради, едната от оградна
мрежа, другата от нетрайни летвички с метално ограждение с площ от около 1300
кв.м. Свид. П. сочи, че е участвал в подготвка за продажба на имота, която станала
преди време с участието на ответника С. Г.. Покрай С. тръгнала динамиката за
продажба на имота и в крайна сметка се осъществи сделка, преди 2-3 години.
Осъществила се сделката впоследствие купувачът на имота, казал че са го уплашили,
9
тъй като има претенции за този имот от други хора и поискал да развали сделката.
Така развалили сделката с „обратна покупка“.
Показанията на свидетелите К. К. и В. П., съдът преценява по реда на чл.172
ГПК, като взема предвид възможната им заинтересованост, предвид заявените близки
отношения с част от ответниците.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост:
дружеството ищец претендира, че е собственик на процесния имот на основание
правна сделка – апорт, а при евентуалност и на оригинерно основание – придобивна
давност, което право се оспорва от ответниците. Налице е процесуална предпоставка
за допустимост на положителния установителен иск, изрично предвидена в текста на
чл.124, ал.1 ГПК, а именно правен интерес от установяването. Възражението за
недопустимост на иска относно част от ответниците, които са се разпоредили с имота
е неоснователно с оглед задължителните указания по т.З Б от Тълкувателно решение 4/
14.03.2016г. по тълк.д.№4 /2014г. на ОСГК на ВКС, според които е налице правен
интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба.
Наличието в правния мир на нотариален акт са собственост за земеделска
реституция на имота, на името на част от ответниците, и последвалите разпоредителни
сделки извършени от ответниците смущава упражняването на правото на собственост,
претендирано от ищеца в пълен обем.
По основателността на иска:
Основателността на установителното искане предполага осъществяване в
патримониума на ищците на годен придобивен право на собственост способ – чл.77 от
ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг, определен в закона начин.
При преценка на събраните доказателства, установената фактическа обстановка,
възраженията и доводите на страните, съдът намира, че петиторният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
Относно правото на собственост на процесния поземлен имот:
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание апортна
вноска и давностно владение.
Безспорно се установи, че ищецът "АДИС" ЕООД е новообразувано дружество
след закрИ.е на ИА "ДИС", в качеството му на правоприемник на БОДК, чийто
капитал е формиран от съответното движимо и недвижимо имущество, както и
наличните към 27.09.2001 г. по сметките на закритата агенция ИА "ДИС" финансови
средства . Съгласно чл. 3 Правилника за реда на упражняване правата на собственост
на държавата в предприятията (отм. 07.06.2003 г.) /ПРУПСДП/, Министерският съвет,
министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства съобразно
отрасловата им компетентност могат да образуват държавни предприятия - еднолични
дружества с ограничена отговорност, по реда на чл. 113 и следващите от Търговския
закон. Съгласно чл. 113 от ТЗ и следващите, дружество с ограничена отговорност може
да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на
дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Съгласно чл. 8
ПРУПСДП, образуването, преобразуването или прекратяването на държавни
предприятия се извършва с разпореждане на Министерския съвет или със заповед на
министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства. Съгласно чл.
10 ПРУПСДП, министрите, председателите на комитети и ръководителите на
10
ведомства упражняват правата на едноличния собственик на капитала в държавните
предприятия - еднолични търговски дружества, съобразно отрасловата им
компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго.
В случая, актът, въз основа на който е образувано "АДИС" ЕООД е Заповед № 95-
00-148/13.11.2001 г. /л.16 от делото/ Видно от Приложение №1 – опис и оценка на
земите на АДИС по сметка 201 към 31.10.2001 г., в позиция №31 е описан актив
БОЯНА ВИЛА 24 с площ от 1513 кв.м. Установи се, че с Протокол № 95-03-
5/30.07.2004г. на Министъра на външните работи на Република България, капитала на
АДИС ЕООД е увеличен с решение на едноличния собственик от 71 650 110лв. на 72
141 050лв., чрез извършване на непарична вноска от седемнадесет имота – частна
държавна собственост предоставени за управление на МВнР, сред които в позиция №
I.1.3. е отразен имот 3 000,00 кв.м., част от целия терен с обща площ от 4 513,00 кв.м.
– дворно място кв.Бояна - Вила №24, за корекция до действителната площ на терена.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗППДОбП (отм.), членове 72 и 73 от Търговския закон не
се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 на
сто държавно или общинско участие. Оценката на непаричните вноски на държавата се
извършва по ред, установен от Министерския съвет, а дълготрайните финансови
активи се оценяват по счетоводната им стойност. В случая по делото е установено, че
вписването на обстоятелството относно капитала на дружеството е извършено въз
основа на ПМС № 252/05.11.2001 г. и Заповед № 95-00-148/13.11.2001 г., ведно с
приложението, неразделна част от заповедта - опис и оценка на сградите на АДИС
ЕООД.
Правилото на чл. 17, ал. 3 от ЗППДОб (отм.) дерогира правилата на чл. 72 и чл.
73 ТЗ, поради което съдът приема, че внасянето на непарична вноска - процесната
сграда в капитала на дружеството "АДИС" ЕООД е доказано по делото. Апортът е
самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо от това дали се касае за
начално или за последващо учредяването на дадено капиталово дружество чрез
внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал. Следователно е доказано
придобивното основание апорт на процесната сграда. В конкретния случай се
установи, че ищцовото дружество АДИС ЕООД е придобил на валидно годно правно
основание чрез апортна вноска процесння недвижим имот - Заповед № 95-00-
148/13.11.2001г. на Министъра на външните работи на Република България и Решение
№ 1/15.11.2001 г., както и вписано по ф.д. № 11290/2001 г. по описа на Софийски
градски съд и Протокол № 95-03-5/30.04.2004г. на Министъра на външните работи на
Република България, вписан с Решение № 5/04.05.2004 г., а именно: терен с обща
площ от 4 513.00 кв.м., част от който е и процесния поземлен имот с идентификатор
68134.1936.1233, с площ от 1274 кв.м. находящ се на ул. ****.
За пълнота, горният извод се подкрепя и от другите установени по делото
обстоятелства: процесната сграда се води в активите на дружеството и неговия баланс
към датата на извършената от вещото лице проверка; дружеството ежегодно и редовно
е заплащало дължимите се данъци върху недвижимия имот и такса смет за него през
периода 2001 г. до 2024 г.; има подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижим имот; имотът е заприходен в инвентарната книга фигурира и
към момента в баланса на дружеството, което се установява от писмените
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което преценено
по реда на чл. 202 ГПК е обективно, компетентно и задълбочено и следва да бъде
кредитирано. Следователно ищецът е собственик на процесната сграда на основание
апортна вноска в капитала му, а предявения петиторен иск е доказан и следва да бъде
уважен.
Установи се, че ищецът АДИС ЕООД е собственик на процесния недвижим имот
и на основание давностно владение, което е продължило с непрекъснато и
необезпокоявано владение повече от 5 години, респ. 10 години, осъществявано в
периода 2001 г. до 2024 г., тъй като на основание чл. 82 от ЗС дружеството е
11
присъединило към своето владение и владението на праводателя си БОДК
(преобразуван в И А „ДИС"), което е продължило повече от 10 години, преди датата
на учредяване на АДИС ЕООД - 2001 г., съгласно Договор за наем от 16 ноември 1990
г. между БОДК и Посолство на Държавата Израел и Договор за наем от 11.12.2000 г.
между ИА ДИС и Посолството на Държавата Израел./л.60-л.71 от делото/ Установи се
от цитираните договори за наем и кредитираните показания на свид. П., че след
учредяването си АДИС ЕООД непрекъснато и необезпокоявано е ползвал процесния
имот, който е представлявал неделима част от терена на Вила 24, като го е отдавал под
наем на дипломатическо представителство.
По възражението на ответниците С. Г. Г., Е. М. Й. и Р. М. А. за придобивна
давност:
В хода на съдебното дирене не се доказа осъществено владение от ответниците С.
Г. Г., Е. М. Й. и Р. М. А. върху процесният имот в продължение на предвидения в чл.79
ЗС период от време преди предявяване на настоящия иск. Не се доказа момент, от
който се твърди, че е започнало правно релевантно владеене на имота от ответниците.
Единствените доказателства в тази насока са свидетелски показания на свидетелите на
ответната страна, които съдът след преценка по реда на чл.172 ГПК не кредитира, по
съображенията изложени по- горе, при обсъждане на спора от фактическа страна.
По искането по чл. 537, ал. 2 ГПК:
Със задължителните разяснения в ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че отмяната на констативния нотариален акт е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на
третото лице. Доколкото в настоящия граждански спор искът за собственост на
"АДИС" ЕООД е основателен, то нотариалният акт № нотариален акт за собственост
на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ №199, том 4, д.№1244 на нотариус при НС
към СРС издаден на осн. чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ в полза на наследниците на И. В. К.
следва да бъде отменен.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищеца имат право на сторените по делото разноски, които възлизат на 2997, 17лв.
съгласно списък по чл.80 ГПК на л.408 от делото.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция дипломатически
имоти в страната” ЕООД (АДИС ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище п.к. 1504, ул. „Велико Търново” № 27, чрез
управителя П.Л. Г. с р е щ у В. В. К. ЕГН **********, е адрес за призоваване: гр,
София, ж.к. ****, Р. В. К. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к.
****, Е. М. Й. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, район ****, Р. М.
А. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, район ****, Б. В. А. с адрес гр.
София, район ****, С. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. **** и К. Д. К.
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.73, ал.5 от ТЗ, чл. 79, ал.1 ЗС, че ищецът „Агенция
дипломатически имоти в страната” ЕООД (АДИС ЕООД), е собственик на
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ заснет с идентификатор
68134.1936.1233 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-68/02.12.2010г., на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащи процесния
поземлен имот от 23.03.2015год., с площ от 1 274 кв.м., при съседи 68134.1936.724,
68134.1936.1167, 68134.1936.1486, 68134.1936.1203, 68134.1936.1488, с адрес на имота:
12
гр. София, район Витоша, м. „Вилна зона - Панорамен път- Специални нужди -
Беловодски път“, ул. „****“, на основание апорт в капитала на дружеството извършен
от държавата и давностно владение.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на
недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ №199, том 6, д.№1244 /1996г. на нотариус при
НС към СРС, издаден на осн. чл.483, ал. 1 ГПК /отм/. на наследниците на И. В. К..
ОСЪЖДА В. В. К. ЕГН **********, е адрес за призоваване: гр, София, ж.к.
****, Р. В. К. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. ****, Е. М. Й.
ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, район ****, Р. М. А. ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. София, район ****, Б. В. А. с адрес гр. София,
район ****, С. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. **** и К. Д. К. ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят
на „Агенция дипломатически имоти в страната” ЕООД (АДИС ЕООД), ЕИК
*********, сумата от 2997, 17 лв. разноски по делото пред СГС, разделно и по равно.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13