Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Пловдив, 07
февруари 2011 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и
единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Гергана Георгиева, като разгледа административно дело №2835
по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.5, ал.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани
лица (ЗПГРРЛ).
М.Х.М.,***,
обжалва Заповед №ЗД-07-30 от 07.12.2010г. на заместник Областен управител на област
с административен център гр. Пловдив (ОУ-Пловдив), изменена със Заповед
№ЗД-00-1 от 03.01.2011г. на Областен управител- Пловдив, с която е отказано признаване
правото на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ на М. в качеството и на наследник
на репресираното лице Христо Генов Бахчевански. Претендира се отмяна на
обжалвания акт поради незаконосъобразност.
Ответникът- Областен
управител- Пловдив, представляван от юрисконсулт Апостол Апостолов- пълномощник,
представя писмено становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взима становище
по жалбата.
Процесната заповед
(листи 6-7) е била изпратена на жалбоподателката като приложение към писмо с
Изх.№06-09-1 от 09.12.2010г. (лист 8), получено от М. на 14.12.2010г., за което
по делото е представено заверено копие на известие за доставяне (лист 9). От
своя страна, жалбата (лист 4) е подадена чрез административния орган на
21.12.2010г., т.е. в рамките на законоустановения срок. Следователно, като подадена
при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, жалбата се
явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С молба Вх.№ЛП-177 от
21.09.2010г. (лист 17), адресирано до Областен управител- Ловеч, М. поискала да
и бъде изплатено еднократно обезщетение заради претърпяна репресия, изразяваща
се в убийството на баща и- свещеник Христо Генов Бахчеваски, на 21.07.1944г. от
трима души партизани. С писмо изх. №ЛП-177 от 05.10.2010г. (лист 16) молбата
била изпратена по компетентност на Областен управител- Пловдив. С писмо
Изх.№06-09-1 от 18.10.2010г. (листи 20-21, 24) М. била уведомена, че следва да
отстрани констатирани нередовности по подаденото заявление, съгласно
изискванията на ЗПГРРЛ и Наредба за
прилагане на чл.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани
лица (Наредбата). В изпълнение на дадените указания, като приложение към молба
с Вх.№06-09-1 от 11.11.2010г. били представени искане за изплащане на обезщетение
съгласно ЗПГРРЛ по образец (листи 25-27), декларация, че не е получено обезщетение
по досегашния ред (лист 28), копие от Акт за смърт на Христо Генов Бахчевански
от 01.10.2010г. (лист 29), удостоверение за наследници на Христо Генов Бахчевански
(лист 30), както и 2 броя нотариално заверени декларации, съответно от Гено
Петков Бахчевански (лист 31) и от Цоно Стойков Цонов (лист 32), че свещени
Христо Генов Бахчевански е бил зверски убит от партизаните през юли месец на
1944г.
Преписката била разгледана
от нарочна комисия към Областна администрация- Пловдив (ОА-Пловдив), която с определение
по т.1. от Протокол №77 от 18.11.2010г. (листи 11-15) предложила на областния
управител да откаже признаване правото на обезщетение на М., тъй като тя не
попада сред категорията на правоимащите лица по смисъла на ЗПГРРЛ, след което
последвало издаването на процесната заповед.
При така описаната фактическа обстановка съдът
намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила.
На следващо място, съдът намира заповедта за
издадена от компетентен орган. Според чл.5, ал.2 от ЗПГРРЛ, областният
управител се произнася с мотивирана заповед по основателността на искането след
събиране и преценка на представените доказателства относно вида, характера и
продължителността на репресията, както и качеството "правоимащо
лице". В случая, по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗД-00-224
от 03.12.2010г. (лист 10) на областния управител, по силата на която за периода
06.12.2010г. – 09.12.2010г. правомощията му са били изпълнявани от заместник
областния управител, който е издал оспорения акт. Освен това, искането за
обезщетение се предявява пред областния управител по последния постоянен адрес
на репресираното лице, а последният известен адрес на Христо Бахчевански е село
Борец, община Брезово, област Пловдив. Следователно, по направеното искане за
изплащане на обезщетение заради претърпяна от Бахчевански репресия трябва да се
произнесе областният управител на област Пловдив.
Със ЗПГРРЛ е признато
правото на обезщетение на изрично посочените в разпоредбата на чл.1 от закона
лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически
убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944г. - до 10
ноември 1989г., между които са и лицата, убити в жилища (чл.1, т.10 от ЗПГРРЛ),
а според чл.3, ал.1 от ЗПГРРЛ, когато правоимащите лица не са получили обезщетение за имуществени вреди и са
починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг,
родители или на братя и сестри, когато няма други наследници. Следователно, за придобиването
на качеството “правоимащо лице” по смисъла на закона и съответно за
възникването на правото да получи обезщетение за неимуществени вреди по реда на
закона по отношение на жалбоподателката е необходимо кумулативното наличие на
две условия- 1) незаконна репресия и 2) незаконната репресия да е претърпяна в
периода от 09.09.1944г. – 10.11.1989г. В случая, Христо Бахчевански е бил убит в жилището
си на 21.07.1944г., което обстоятелство несъмнено се установява от съставения за
случая акт за смърт и по отношение на което няма формиран спор между страните.
Посоченото обстоятелство обаче, макар и да представлява репресия, не е достатъчно
условие да се признае правото на обезщетение за неговите наследници, тъй като репресията
е претърпяна извън установения от закона период, за който е предвидено изплащането
на обезщетение. Ето защо, жалбоподателката няма качеството на “правоимащо лице”
по смисъла на закона и като е постановил отказ да и бъде признато и изплатено
обезщетение, административният орган е приложил материалния закон правилно.
Освен това, съдът намира
оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията за форма на
административния акт, предвид посочването на фактическите и правните основания,
послужили за издаването и, както и редът за нейното оспорване.
На следващо място,
процесната заповед е изменена с последваща Заповед №ЗД-00-1 от 03.01.2011г.
(лист 45) на Областен управител- Пловдив, предвид установеното погрешно
изписаната фамилия на жалбоподателката като Мускетарска, вместо М.. Независимо
от обстоятелството, че последващата заповед не е предмет на оспорване, то
следва да се отбележи, че същата е постановено в съответствие с разпоредбата на
чл.62, ал.2 от АПК, според която очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, какъвто несъмнено е
настоящият случай, могат да бъдат поправени от издалия го орган и след изтичане
на срока за обжалване
Ето защо, като издаден
от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила,
в съответствие с изискването за форма на акта и без противоречие с
материалноправни разпоредби, оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен,
а жалбата против него се явява неоснователна и като такава ще следва да се
остави без уважение. По делото няма направено искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
Поради изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.М.,***, против Заповед №ЗД-07-30 от
07.12.2010г. на Заместник областен управител на област с административен център
гр. Пловдив, изменена със Заповед №ЗД-00-1 от 03.01.2011г. на Областен
управител- Пловдив, с която е отказано признаване правото на еднократно обезщетение
по ЗПГРРЛ на М.М. в качеството и на наследник на репресираното лице Христо
Генов Бахчевански.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/