Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в
публично заседание, проведено на дванадесети
април през 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Галина
Карталска , като разгледа докладваното
от съдията ДИЛОВА, гр.д. № 8599 по описа
на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от “В.и к.” ЕООД, г.П. против П.Д.Н.,
в която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на
чл.410 от ГПК пред Районен съд – гр.Плевен срещу ответника е било образувано
ч.гр.д.№ 6852/2018 г. и е била издадена заповед за изпълнение за сумата от
1157,02 лева – главница, 333,87 лева лихва за забава за периода от 31,05,2011
г. до 13,09,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението 26,09,2018 г. до окончателното изплащане на същата, както
и направени деловодни разноски в размер на 29,82 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лева. Твърди се, че паричното вземане, което
се претендира е за неплатени суми за
доставена вода за имот на адрес ***, за които са издавани фактури в периода от
30.04.2011г.- 31.10.2013г., за който има открита партида на името на
ответника.Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК е постъпило възражение от ответника, което обуславя правния
интерес от завеждане на настоящия иск. Моли съда да осъди ответника да заплати
сумата 639,36 лв представляваща
главница, сумата от 50,97 лв представляваща лихва за забава за периода
01.12.2017г.- 13.09.2018г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски
Ответникът в
срока по чл. 131 от ГПК не е представил писмен отговор. Във възражението срещу
издадената заповед за изпълнение е направил възражение за давност.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 6852/2018г. по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е
депозирал на 26.09.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК срещу ответника П.Д.Н., с ЕГН **********,***, за сумите 1157,02 лева – главница, 333,87 лева
лихва за забава за периода от 31,05,2011 г. до 13,09,2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 26,09,2018
г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 29,82 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника и съдът е дал указания в едномесечен срок
кредиторът да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
законоустановения срок за сумата 639,36 лв представляваща главница, сумата от
50,97 лв представляваща лихва за забава за периода 01.12.2017г.-
13.09.2018г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата , поради което съдът го приема за
допустим.
За процесния период ищецът
е представил доказателства за предоставени за имота ВиК услуги, а именно: констативен
протокол от 28.09.2017г., фактура от 31.10.2017г., справка за начислено
количество вода за абонат ********** във връзка с незаконно присъединяване към
ВиК мрежа- 360 куб м. при цена 1,48 лв
без ДДС .По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ищеца, регламентиращи доставката на услуги и заплащането им от
абонатите. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от
ответника че е заплатил претендираните суми.
Видно от заключението на
ВЛ по назначената съдебно-техническа експертиза, което като неоспорено от
страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно е, че пропускателната
способност на тръба с диаметър 19,05 мм,
отговаряща на ¾ цола, с каквато е бил водоснабден имота на ответника е
0,283 литри в секунда. Разходът на вода в куб. м. изчислен по пропускателната способност на
водопроводната инсталация при 6 часа потребление в денонощие и изтичане на
водата със скорост 1 м/с за период от
два месеца е 367 куб.м., общата дължима сума от ответника с начислено ДДС при
цена на услугата 1,48 лв без ДДС е 651,80 лв.ВЛ е установило, че
водоснабдяването в имота е преустановено и партида с ИТН ********** на ВиК
Плевен не е активна към момента на огледа.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Отношенията между
страните – ищецът - като ВиК оператор, и ответникът – като собственик на
водоснабден недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца,
приложени към настоящето дело. Ответникът не е оспорил материалната
доказателствена сила констативен протокол 28.09.2017г. Обстоятелството, че е налице незаконно
присъединяване към ВиК мрежата е потвърдено и от заключението по
съдебно-техническата експертиза,същото не е оспорено от страните и е прието по
делото. Въз основа на така изложеното,настоящият съдебен състав приема,че
присъединяването на ответникът към водоснабдителната система не е било в
съответствие със законоустановената последователност по чл.12 ал.2 от Наредбата
и съставлява нарушение на задължението на потребителите на ВиК-услуги по чл.6
т.3 от ОУ, да ползват тези услуги само чрез законно изградени и присъединени
към водоснабдителната и канализационната система отклонения. В случай на
установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни
системи, като настоящия, изразходваните, отведени и пречистени количества вода
се определят по реда на чл.35 ал.6 от Наредбата и чл.47 от ОУ за 1-годишен
период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. С оглед на това, и в
съответствие с константанта практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК
- решение №4/04.06.2014 год. постановено по гр. дело №3756/2013 год. ВКС III
гр.отделение, отговорността възниква за потребителя при извършена констатация
за нарушения на нормативните изисквания. Последното произтича от спецификата на
услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото
задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на
съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода, както и правомерно
да ползва водоснабдителните и канализационни услуги. Нарушението следва да е
извършено виновно. Относими са и двете форми на вина - умисъл или небрежност -
като вината се предполага до доказване на противното. Принципът за презюмиране
на вината е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава.
С оглед на това, в тежест на потребителя е да докаже че е бил изправната страна че е ползвал ВиК услугите законосъобразно и
правомерно. В конкретния случай, безспорно е установено от представения по
делото констативен протокол от 28.09.2017 год., че в имота има изградено нерегламентирано
водопроводно отклонение.Ответникът не е оспорил представения констативен
протокол, в представеното възражение не е оспорил обстоятелствата, при които е
установено нарушението, а само е направено възражение за давност. При това
положение предявеният установителен иск е основателен и доказан в претендирания
размер - 639,36 лв главница. Щом е основателен главния иск, такъв се явява и
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане, поради което
същият следва да се уважи за сумата от 50,97 лв. за периода от 01.12.2017 год.
до 13.09.2018 г
Направеното в заповедното
производство възражение за давност е неоснователно, тъй като на осн. чл. 111 б.
„в” от ЗЗД, т.к. за претендирания от ищеца период 01.12.2017г.- 13.09.2018г. и съобразявайки датата
на падежа на задължението по фактура 52126368
- 01.12.2017г., към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекла
кратката тригодишна давност. Поради горното, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и предявеният иск
следва да бъде уважен, като се признае за установено че вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение за сумите 639,36 лв главница и сумата от 50,97 лв. за периода от 01.12.2017
год. до 13.09.2018, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.09.2018г
съществува.
Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските
направени от ищеца и в заповедното производство, доколкото в заповедното
производство разноски са направени само от заявителя то ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 180,49 лв представляваща направени разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от иска. При този изход на
делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските в тежест на ответницата направените по делото разноски и в исковото производство, съобразно
представените доказателства за платен адвокатски хонорар, внесена държавна
такса и депозит за ВЛ в размер на 615 лв
.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във
вр.с чл. 124 от ГПК, че П.Д.Н., с ЕГН **********,***,ДЪЛЖИ
на кредитора “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.Плевен с Булстат
*********, с адрес на управление:***, законен представител ***, сумата 639,36
лв главница, представляваща задължение по фактура №52126368/31.10.2017г, както
и сумата от 50,97 лв. за периода от
01.12.2017 год. до 13.09.2018, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
26.09.2018г до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д. 6852/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК
П.Д.Н., с ЕГН
**********,*** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. ***,
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 3042/2018г. на ПлРС в размер
на 180,49лв., както и разноски в
исковото производство по настоящето дело в размер на 615лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: