Решение по дело №544/2008 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер                              ......................2009 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори декември две хиляди и осма година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                 Председател: Живко Желев         

                                                 Членове:

                                                 Съдебни заседатели:

Секретар Тонка Тенева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 544 по описа за 2008 година.

 

          Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищцата С.Д.Б. твърди, че е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, бул. **** № *, ет. 8, ап.46, описан подробно в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа, че е придобила собствеността върху този имот, след участие в публична продан, по силата на постановление за възлагане, издадено от държавен съдебен изпълнител по изп.д. №*****/2004г. Актът на съдебния изпълнител за възлагане на имота, бил обжалван първоначално от длъжника по изпълнението Т. А., но впоследствие същият оттеглил жалбата си. Поради това постановлението било влязло в сила. Независимо от това обстоятелство, по искане на взискателя, на 28.12.2006г. държавният съдебен изпълнител спрял производството по изп. дело****/2004г. и  вдигнал наложената върху имота възбрана. Ищцата обжалвала тези действия, които били отменени с решение на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. №206/2007г., като съдът постановил продължаване на изпълнителните действия. На 19.02.2008г. ищцата подала молба да й бъде издаден препис от постановлението за възлагане, както й да бъде въведена във владение на закупения от нея имот. Това не станало, тъй като се оказало, че производството по делото е прекратено по искане на взискателката П. А., направено на 08.02.2008г. Ищцата узнала още, че на 25.02.2008г., процесният недвижим имот е бил продаден от длъжника по изпълнението Т. А. на ответника Д.Б.Н. за сумата 30 000 лева, като за това бил съставен нотариален акт №*, том І, рег. №*, дело */2008г. на Нотариус Стефка Чавдарова. Въз основа на тези факти ищцата навежда доводи, че ответникът не би могъл да придобие правото на собственост върху процесния апартамент, тъй като към датата на сделката, праводателят му не е бил собственик – поради извършената публична продан, купувач по която е ищцата. Предвид това иска да бъде осъден ответникът да й предаде владението на собствения й апартамент.

          Ответникът се брани с довода, че ищцата не е станала собственик на процесното жилище, тъй като актът от който тя черпи права, не бил вписан към датата на която той закупил имота. Поради това счита, че ищцата не е собственик, претенцията й е неоснователна и следва да се отхвърли.

След като обсъди събраните в хода на производство доказателства, съдът намери за установено следното:

По делото се установява, че ищцата С.Д.Б. е участвала на публична продан, проведена по изп. д. №***/2004 г. на Държавния съдебен изпълнител при Старозагорския районен съд. Б. е участвала като лице наддаващо за изнесения на публична продан имот, представляващ апартамент №46, с площ от 64,93 кв.м., находящ се в гр. Стара Загора, бул.***** №*, вх.А, ет.8 състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня-тоалетна, коридор и две тераси – северна и южна, при граници от югоизток – двор, от северозапад – двор, от североизток –стълбище и ап.№47, от югозапад ап. №24 от другия вход, заедно с избено помещение №16 с площ 2,63 кв.м., при граници: югоизток – коридор, северозапад – мазе №14, североизток –коридор, югозапад –коридор, заедно с 0,977% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Апартаментът бил описан и изнесен на публична продан, като собственост на длъжника по изпълнението Т. А. за удовлетворение на вземане на взискателката П.А. Видно от представения дубликат на изпълнителното дело, с протокол от 30.10.2006 г. съдебния изпълнител е отворил наддавателните предложения и вземайки предвид обстоятелството, че ищцата е предложила най-висока цена и я обявил за купувач на недвижимият имот за сумата 25792 лева, която следвало да се заплати в срок до 03.11.2006 г. Към датата на провеждане на публичната продан Б. била внесла като депозит за участие на търга сумата 1800 лв., което е видно от представеното бордеро от 27.10.2006 г. /лист 81 на приложеното дело/. На 01.11.2006 г. с бордеро №31295 на Корпоративна търговска банка ищцата Б. внесла по сметка на съдебния изпълнител сумата 24000 лева /лист 92 от изпълнителното дело/. След внасяне на сумата държавният съдебен изпълнител съставил постановление, с което възложил на ищцата Б. процесният недвижим имот за сумата 25792 лв. Съобщение за изготвеното постановление е било изпратено на взискателя и длъжника на 16.11.2006 г. и било от длъжника Т. А. на 28.11.2006 г. /лист 98 на изпълнителното дело/. На 04.12.2006 г. длъжникът Т.А. депозирал в съдебно-изпълнителната служба жалба против постановлението за възлагане на недвижим имот от 15.11.2006 г., с което имота е възложен на ищцата /лист 106 на изпълнителното дело/.

На 28.12.2006 г. в съдебно изпълнителната служба са постъпили два документа – молба от длъжника   , с която се оттегля подадената от него жалба срещу постановлението за възлагане и молба от взискателя П. А. с искане да бъде спряно делото и да бъде вдигната наложената възбрана върху апартамента предмет на изпълнителни действия. Исканията си А. обуславяла с обстоятелство, че длъжникът и бил изплатил на  сумата по изпълнението, установена със заключение на вещото лице по делото /лист 111 и 112 от изпълнителното дело/. Безспорно е, че молбата на Т. А., с която е оттеглена жалбата е постъпила в деловодството преди молбата на П. А., тъй като тя има по-малък входящ регистрационен номер / 1189, съответно -1190 на молбата на П. А. /.

На 29.12.2006г. съдебният изпълнител се е произнесъл и по двете молби, като постановил връщане на жалбата срещу постановлението за възлагане, а върху молбата на П. А. / тази с вх.№1190 от 28.12.2006г./ поставил резолюция, за спиране на изпълнителното производство на основание чл.329, б.”б” от ГПК и вдигане на наложената върху имота възбрана. Същевременно е разпоредил да се уведоми купувача – С.Б., че следва да се яви, за да получи обратно сумата внесена като цена за имота.

На 05.01.2007г., възоснова на разпореждането на съдебния изпълнител, наложена на 08.04.2004г. възбрана върху процесния имот била заличена.

 На 12.01.2007г. на Б. било връчено съобщението да се яви при Съдия изпълнителя за да получи сумата внесена от нея за покупка на имота.

          От представеното решение №375 от 20.12.2007 г. на Старозагорски окръжен съд по гр.д.№206/2007г. е видно, че ищцата е обжалвала действията на съдебния изпълнител по спиране на принудителното изпълнение и вдигане на възбраната. Жалбата й е била уважена, като съдът е приел, че действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни, отменил ги е и върнал делото за продължаване на изпълнителните действия /лист 8 и 9 от настоящото дело/.

С молба от 08.02.2008 г. взискателката П. А. поискала да й бъде изплатена сумата, която длъжникът й дължи съобразно заключението на вещото лице по изпълнителното дело, както и да и бъде върнат изпълнителният лист. На 13.02.2008г. съдебният изпълнител постановил да бъде изплатена на П. А.  издръжката от сумата получена при продажбата, както и да се върне обратно изпълнителният лист, а на основание чл.330, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ прекратил производство по делото. На 22.02.2008 г. ищцата Б. поискала от Държавния съдебен изпълнител да бъде възобновено изпълнителното дело, да бъде наложена възбрана върху имота на длъжника, да й се издаде заверен препис от постановлението за възлагане, както и да бъде въведена във владение на закупеният от публичната продан имот съобразно чл.386 от ГПК /отм./. С резолюция от 22.02.2008 г. съдебният изпълнител разпоредил издаването на препис от постановление на възлагане на имот, но отказал на купувачката въвод във владение позовавайки се на факта, че изпълнителното производство е вече прекратено. Резолюцията на Държавния съдебен изпълнител била съобщена на пълномощника на ищцата Б. на 04.03.2008 г. /лист 130 на изпълнителното дело/. На същата дата 04.03.2008 г. ищцата е предприела действие за снабдяване с препис от постановлението за възлагане на недвижимия имот, което е видно от заверката направена върху нейният екземпляр на постановлението /лист 7 от настоящото дело/. На следващия ден - 05.03.2008 г. постановлението за възлагане било вписано в регистъра в Службата по вписванията Стара Загора с вх.№2362. В постановлението съдебният изпълнител е удостоверил, че то е влязло в законна сила на 20.12.2007 г.

Междувременно – на 25.02.2008 г. длъжникът по изпълнителното дело Т.А. продал на ответника в настоящото производство – Д.Б.Н. правото на собственост върху имота предмет на публичната продан. Този договор бил обективиран в нотариален акт №**, том І, рег.№**, дело **/2008 г. на Нотариус Стефка Чавдарова /лист 10 от делото/.  Нотариалният акт е бил вписан в регистъра на Службата по вписванията на същата дата 25.02.2008 г. с номер *** по входящия регистър. След сключването на продажбата, владението върху имота е било предадено на Д. Б.Н., което обстоятелство съдът намира за установено от обясненията на същия, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, в съдебното заседание на 02.12.2008 г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Правото да се ревандикира един имот принадлежи на неговия собственик. Съобразно разпоредбите на чл.108 от ЗС то възниква когато друго лице владее или държи вещта на ищеца без да има за това основание. Ето защо първата от предпоставките за уважаване на иск по чл.108 от ЗС е ищецът да се легитимира като собственик на вещта предмет на иска.

В настоящият случай съдът намира, че тази предпоставка е налице. Ищцата е придобила собствеността върху процесният недвижим имот по силата на осъществената публична продажба. По делото не се оспорва, че длъжникът по изпълнението е бил собственик на имота изнесен на публична продан. Впрочем, неговата легитимация като собственик се установява и от документите приложени в нотариалното дело на Нотариус Чавдарова и представени заверени копия на лист 47 и лист 49 на настоящото дело.

Съгласно чл.384 ал.2 от ГПК /отм./ от деня на постановлението за възлагане купувачът на публична продан придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Следователно по силата на закона правоприемството между длъжника и купувача на публична продан настъпва от датата на постановлението за възлагане, стига разбира се да са налице предпоставките на чл.384, ал.1 – обявеното за купувач лице да е внесло своевременно дължимата сума. Актът на съдебният изпълнител за възлагане на имота има вещноправно действие и купувачът посочен в него става собственик от деня на постановлението за възлагане, дори тогава когато то е обжалвано, както е в конкретния случай.

Подадената от длъжника жалба обаче, е била впоследствие оттеглена. Оттеглянето на жалбата е процесуално действие, което произвежда ефекта си в момента, в който достигне до знанието на органа ръководещ процеса /в случая съдебният изпълнител/. Тъй като оттеглянето е предприето от Т.А. на 28.12.2006г., т.е. след като вече е бил изтекъл срокът в който той има право да обжалва възлагането, нова жалба могла да бъде подадена отново от него. От това следва, че постановлението на съдебния изпълнител е влязло в сила още на датата на която е депозирана молбата за оттегляне на жалбата, т.е. на 28.12.2006 г., а не на датата на която е влязло в сила решението на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено спирането на изпълнението / както е посочено в постановлението за възлагане на имота/. Това е така защото оттеглянето е предприето от надлежна страна – жалбоподателя, в надлежната форма и е произвело действието си веднага щом е било депозирано в съдебно изпълнителната служба. Предвид тези обстоятелства, постановлението за възлагане е необжалвано по смисъла на чл.384, ал.3 от ГПК /отм./ и може да бъде оспорено единствено по исков ред и само в хипотезите изрично предвидени в ал.3 на чл.384 на ГПК /отм./ - т.е. нарушаване на чл.389 от ГПК /отм./ и невнасяне на цената. Ищцата е станала собственик на недвижимия имот предмет на изпълнението по силата на постановлението за възлагане, влязло в законна сила на 28.12.2006 г.

Вписването не е елемент от фактическият състав обуславящ прехвърлянето на правото на собственост върху имота изнесен на публична продан от длъжника на купувача, поради което обстоятелството, че постановлението на съдебния изпълнител е вписано на 05.03.2008 г., т.е. след вписване на продажбата, на която се позовава ответника не се отразява на правата на Б.. Ответникът не може да се легитимира като собственик на апартамента, поради обстоятелството, че към датата на сключване на сделката – 25.02.2008 г. възлагането на имота на длъжника в полза на Б. е било вече факт, което означава, че Т.А.  не е бил вече собственик и не е могъл да прехвърли право което не притежава. Ето защо, сключеният договор за продажба, макар и действителен не прехвърля права. Той е послужил, само като основание да бъде предадена фактическата власт върху апартамента от Т.А. на Д.Н..

След като ищцата е собственик на имота и същият се владее от ответника,  се налага извод, че Б. е установила предпоставките по чл.108 ЗС, относно които носи доказателствена тежест.

В тежест на ответника Н., съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да докаже наличие на основание за упражняваната от него фактическа власт върху апартамента. Такива доказателства, извън нотариалният акт за покупко-продажба посочен по-горе не се представиха, поради което следва извод, че ответникът осъществява неоснователно фактическа власт върху вещта. Твърденията на Н., че при покупката е проверил имота и не е установил тежести върху него, както и, че актът от който ищцата черпи правото си е вписан по-късно от нотариалният акт по който той е страна, не се отнасят до възражения противопоставими на ищцата. Това е така, защото вписваното в случая, по аргумент от чл.144, ал.2 ГПК, има само оповестителен ефект и не създава противопоставимост на правата, тъй като не е предвидено в изрична разпоредба на закона и, както вече беше споменато, не е установено изрично като елемент от фактическия състав на придобиване на правото на собственост.

С оглед така установеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да предаде на ищцата владението върху процесния имот, който е нейна собственост.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените в производството разноски възлизащи на сумата 1558 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.108 от ЗС, Д.Б.Н., с ЕГН ********** *** да предаде на С.Д.Б., с ЕГН ********** ***  владението върху следния недвижим имот: апартамент №46, с площ от 64,93 кв.м., находящ се в гр. Стара Загора, бул.*********** №*****, вх.А, ет.8 състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня-тоалетна, коридор и две тераси – северна и южна, при граници от югоизток – двор, от северозапад – двор, от североизток –стълбище и ап.№47, от югозапад ап. №24 от другия вход, заедно с избено помещение №16 с площ 2,63 кв.м., при граници: югоизток – коридор, северозапад – мазе №14, североизток –коридор, югозапад –коридор, заедно с 0,977% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, който имот е собственост на Б. по силата на постановление за възлагане на Държавен съдебен изпълнител при Старозагорския районен съд, издадено по изп.д.№******/2004 г., след проведена публична продан.

 

ОСЪЖДА Д.Б.Н. да заплати на С.Д.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1558 /хиляда петстотин петдесет и осем/ лева, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Старозагорския окръжен съд.

 

На осн. чл.115, ал.2 от ЗС дава на ищцата шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила, да отбележи същото в Службата по вписванията при Старозагорския районен съд.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: