РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300503000 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба „КАЛИНА-КЛЕНСКИ“ ООД – гр. Стара
Загора, ЕИК *********; против решение № 262093/25,07,2021 г., постановено по гр. д.
№ 3501/2018 г. на РС Пловдив. Жалбоподателят счита обжалваното решение за
незаконосъобразно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и
допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. На това основание иска от въззивния съд да го отмени и по същество да
уважи предявените искове.
Ответникът „Едноличен търговец „МЕТАЛИК – ***“ – гр. Пловдив, ЕИК
*********; изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване
на първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 от ЗЗД; чл. 92 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
Предявени от „КАЛИНА-КЛЕНСКИ“ ООД – гр. Стара Загора, ЕИК *********; против
Едноличен търговец „МЕТАЛИК – ***“ (правоприемник на починалия в хода на
производството първоначален ответник И. Д. М. в качеството му на „Едноличен
1
търговец „МЕТАЛИК – И. М.“).
Ищецът твърди, че със сключен между страните договор от 31,08,2016 г.
ответният едноличен търговец му възложил да изработи и достави машини и
съоръжения за фуражна кухня с производителност 2 тона / час по спецификация в
Приложение № 1 към договора. Твърди също, че изпълнил възложената му работа и
доставил за своя сметка (транспортът бил извън уговореното) машините и
съоръженията до мястото за монтаж на същите в с. ***, област ***. Ответникът не
изпълнил задължението си да му заплати в срок последната част (10 %) от дължимата
цена. Поради забавата възложителят дължал и неустойка по чл. IV от договора.
На това основание от съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 24666 лв. (с ДДС),
представляваща дължим остатък от възнаграждението, уговорено със сключения
между тях договор за изработка от 31,08,2016 г.; сумата от 12632 лв. – неустойка за
забава, дължима по чл. IV от посочения по-горе договор; сумата от 2916 лв.,
представляваща сторените от ищеца разходи за транспорт във връзка с изпълнението
на посочения по-горе договор, с която ответникът неоснователно се е обогатил за
негова сметка.
Ответникът оспорва иска. Признава, че между страните е сключен
процесният договор, както и че в изпълнение на същия ищецът е доставил машини и
съоръжения, приети от възложителя. Твърди обаче, че след предаване на изработеното,
в процеса на експлоатация на машините, се проявили скрити недостатъци на вещта,
поради което изработеното не отговаряло на възложеното и поради това
претендирания остатък от възнаграждение не се дължал.
Ответникът твърди, че въпреки отправените към него покани, ищецът не
предприел необходимите действия за отстраняване недостатъците на изработеното,
поради което ответникът сам и за своя сметка организирал поправката и привеждането
на вещта в съответствие с необходимите за функционирането й параметри, като
подменил неизправната машина. Сторените от него в тази връзка разходи възлизали на
50000 евро. На това основание при условията на евентуалност – в случай че исковете
се приемат за основателни, ответникът предявява възражение за прихващане на
претендираните вземания с насрещното му вземане за възстановяване на сторените от
него разходи за поправка и подмяна на вещта в размер на 50 000 евро.
С обжалваното решение съдът е приел исковете за неоснователни и ги е
отхвърлил, без да разглежда евентуално предявеното от ответника възражение за
прихващане.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата
инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или
недопустимост на атакувания съдебен акт.
2
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр.
второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните
материално-правни норми, относими към спорното правоотношение. При изпълнение
задълженията си въззивният съд не констатира неправилно приложение на
императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата
нормативна уредба.
По отношение предявените с жалбата възражения: Пред настоящата
инстанция се оспорват изводите на РС, че ищецът е неизправна страна и проявилите се
в хода на експлоатация на вещта недостатъци се дължат на неточно изпълнение на
задълженията му, както и че е бил уведомен за установените недостатъци и са се
осъществили предпоставките за ангажиране отговорността му за същите.
1/ По отношение иска по чл. 266 от ЗЗД за заплащане на дължимо по
договора възнаграждение:
Между страните не се спори относно това, че помежду им е сключен договор
(приложен – л. 3-9, по първоначално образуваното т. д. 342/2017 на ОС гр. Стара
Загора), с който ответникът е възложил на ищеца да изработи машини и съоръжения за
фуражна кухня с производителност 2 тона на час по Спецификация-Приложение № 1,
което е неразделна част от договора; както и да участва шеф-монтаж при извършване
на пробните изпитвания на съоръженията. Възложената на ищеца работа е в
изпълнение на обект, по който самият ответник е изпълнител на дейности, възложени
му от „Ил Бе Са“ ЕООД – с. ***, област ***.
Срещу това ответникът се е задължил да заплати възнаграждение в размер
на 105100,00 евро без ДДС, платимо на три вноски: 40 % (42040 евро без ДДС) –
авансово; 50 % (52550 евро без ДДС) – преди експедицията; и 10 % (10510 евро без
ДДС) -0 след извършване на монтажа, но не по-късно от 30 дни след датата на доставка
на машините и съоръженията.
Между страните не се спори, че първите две вноски в размер на общо 90 %
от уговореното възнаграждение, са заплатени. Предмет на претенцията е последно
посочената част от 10 % - 10510 евро.
За да се приеме за основателна претенцията за незаплатена част от
възнаграждение, дължимо по договор за изработка, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното облигационно
правоотношение и изпълнението на задълженията му по изпълнение на възложената
работа и приемането й от ответника. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника по предявените от него възражения е да установи твърдените от него
недостатъци на вещта, проявени след приемането й, както и изпълнение на
задължението му по чл. 264 ал. 2 от ЗЗД за предявяване на всички възражения и/или
3
известяване на изпълнителя за недостатъците.
Видно от приложените към исковата молба шест бр. протоколи за предаване
на машини и съоръжения, в периода от 02,12,2016 г. до 06,02,2017 г. ищецът е
предоставил на ответника машини и съоръжения в изпълнение на процесния договор.
Не се спори, че същите са монтирани от служители на ответника и на инвеститора „Ил
Бе Са“ ЕООД. След монтажа е назначена комисия, която да извърши 72-часови
изпитвания при експлоатационни условия на фуражната кухня (вж. л. 76 от въззивното
дело), в която участва и управителят на ищцовото дружество – като подизпълнител
(доставчик) на част от съоръженията и машините.
Видно от приложения на л. 77-80 по въззивното дело Протокол, 72-часови
проби при експлоатационни условия са проведени през периода от 10,00 ч. на
16,05,2017 г. до 10,00 ч. на 19,05,2017 г., достигнати са проектираните
производителности без забележки по работата на машините и съоръженията. Същите
не са показали отклонение от хигиенните изисквания, изискванията по безопасност на
труда, опазване на околната среда и пожарната безопасност. Комисията, включваща
представители на инвеститора„Ил Бе Са“ ЕООД, главния изпълнител (ответника) и
подизпълнителя (ищеца), изрично е констатирала, че са постигнати техническите
параметри, проектната мощност и качеството на продукцията (вж. л. 80).
С това се установява, че ищецът е изпълнил и предал на ответника
възложената му за изпълнение работа.
Ответникът предявява възражение за установени след приемане на
съоръженията недостатъци, проявили се в хода на работата на машините. Според
разпоредбата на чл. 264 ал. 2, при откриване на такива недостатъци, поръчващият
трябва да извести изпълнителя „веднага след откриването им“. Смисълът на това
изискване е изпълнителят да има възможност да участва в процеса на установяване на
недостатъците (затова същото не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за тях – чл.
264 ал. 2 изр. последно от ЗЗД).
При тежест върху ответника, същият не установява да е уведомил ищеца за
откритите в хода на експлоатация на съоръженията недостатъци на същите, още по-
малко – да е дал възможност на изпълнителя да участва в установяването им и в
евентуалното им отстраняване. Видно от приложеното на л. 20-21 по
първоинстанционното дело уведомление, инвеститорът „Ил Бе Са“ ЕООД е уведомило
ответника за установени в хода на експлоатацията след 72-часовите проби недостатъци
на част от машините, доставени от ищеца. Това е сторено още на 08,06,2017 г.
Впоследствие между инвеститора (собственика на обекта) и ответника е водена
кореспонденция, назначавани са комисии, съставяни са множество рапорти и
протоколи за констатиране на недостатъци на една от машините (чукова дробилка),
доставена от ищеца, препятстващи достигане на необходимата производителност на
4
фуражната кухня. Липсват обаче доказателства за това да е бил уведомен ищецът –
като доставчик/изпълнител на вещта с недостатъци, и да му е дадена възможност да
установи същите. С констативен протокол от 08,09,2017 г. (л. 30) представители на
„Ил Бе Са“ ЕООД – с. ***, област *** и на ответника са препоръчали да се направи
рекламация пред доставчика и чуковата дробилка да се замени. Тази препоръка е
дадена, а и осъществена, преди надлежното уведомяване на изпълнителя.
Едва четири месеца след откриване на недостатъците – на 13,10,2017 г.,
ответникът е изпратил покана до ищцовото дружество (л. 31-33), с която му е
съобщено за това, че още на 08,06,2017 г. инвеститорът „Ил Бе Са“ ЕООД е изплатило
уведомление за констатирани „множество дефекти и отрицателни резултати“, поради
които доставените от него машини били некачествено изпълнени и негодни за
употреба, поради което за сметка на ответника били доставени и монтирани нови.
С оглед изминалия продължителен период от време между откриване на
твърдените от ответника недостатъци и надлежното уведомление до ищеца за тях,
въззивният съд приема, че ответникът не е предявил своевременно („веднага след
откриването“ на установените след предаване на вещта недостатъци) възражение за
некачествено изпълнение по договора за изработка. Това само по себе си е достатъчно,
за да се приеме за неоснователно възражението на ответника за недължимост на
възнаграждението. Неоснователно е и възражението за прихващане на претендираното
вземане за възнаграждение с насрещно вземане за заплащане на разходите за поправка,
доколкото своевременното предявяване на възражението за некачествено изпълнение е
условие и ангажиране отговорността на изпълнителя и реализация правата по чл. 265
от ЗЗД.
С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на сумата от 24666 лв. (с
ДДС), представляваща дължим остатък от възнаграждението, уговорено със сключения
между страните договор за изработка от 31,08,2016 г., се явява основателен.
Доказан по основание е и искът за заплащане на неустойка за забава,
дължима по чл. IV от посочения по-горе договор. Този извод се налага с оглед
установената дължимост на посоченото по-горе възнаграждение, платимо – според
договора, не по-късно от 30 дни след датата на доставка на машините и съоръженията.
Доставката и монтажа на съобръженията следва да се считат осъществени с
провеждането на 72-часовите проби, приключили на 19,05,2017 г. Безспорно между
страните е, че и до настоящия момент остатъкът от възнаграждението не е заплатен. С
разпоредбата на чл. 6 от договора страните са уговорили за неизпълнение на
договорените задължения виновната страна да заплаща неустойка в размер на по 0,1 %
на ден, но не повече от 5 % от общата договорена стойност. И доколкото от деня на
падежа до приключване на устните състезания са изминали повече от 1770 дни, то
размерът на дължимата за забавата неустойка е достигнал максималния предвиден в
5
договора - 5 % от общата договорена стойност, и възлиза на общо 12330 лв.
Искът за заплащане на сумата от 2916 лв., представляваща сторените от
ищеца разходи за транспорт във връзка с изпълнението на посочения по-горе договор,
с която ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка, остава недоказан по
основание и следва да се отхвърли
С обжалваното решение РС е достигнал до различни правни изводи по
отношение на исковете за заплащане на възнаграждение и неустойка, поради което в
тази част същото следва да бъде отменено и вместо това – претендираните суми да се
присъдят. В частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на сторените разходи за
транспорт, решението е законосъобразно и ще бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, за първоинстанционното производство на ищеца се
дължат, съразмерно с уважената част от исковете, разноски в размер на 2597 лв. от
общо сторени 2808 лв. На ответника – съразмерно с отхвърлената част от исковете, се
дължат разноски в размер на 150 лв. от общо сторени 2000 лв. За въззивното
производство, съобразно изхода на спора, на жалбоподателя се дължат 1850 лв. от
общо 2000 лв., а на въззиваемия – 64 лв. от общо 850 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262093/25,07,2021 г., постановено по гр. д. №
3501/2018 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на
„КАЛИНА-КЛЕНСКИ“ ООД – гр. Стара Загора, ЕИК *********; против „Едноличен
търговец „МЕТАЛИК – ***“ – гр. Пловдив, ЕИК *********; за заплащане на сумата
от 24666 лв. (с ДДС), представляваща дължим остатък от възнаграждението,
уговорено със сключения между тях договор за изработка от 31,08,2016 г.; и на сумата
от 12632 лв. – неустойка за забава, дължима по чл. IV от посочения по-горе договор;
КАКТО И В ЧАСТТА, с която „КАЛИНА-КЛЕНСКИ“ ООД – гр. Стара Загора, ЕИК
*********; е осъдено да заплати на „Едноличен търговец „МЕТАЛИК – ***“ – гр.
Пловдив, ЕИК *********; деловодни разноски за разликата над сумата от 150 лв. до
присъдения с решението размер от 2000 лв.; И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Едноличен търговец „МЕТАЛИК – ***“ – гр. Пловдив, ЕИК
*********; да заплати на „КАЛИНА-КЛЕНСКИ“ ООД – гр. Стара Загора, ЕИК
*********; сумата от 24666 лв. (двадесет и четири хиляди шестотин шестдесет и шест
лева) с ДДС, представляваща дължим остатък от възнаграждението, уговорено със
сключения между тях договор за изработка от 31,08,2016 г.; както и сумата от 12632
лв. (дванадесет хиляди шестотин тридесет и два лева), представляваща неустойка за
6
забава, дължима по чл. IV от посочения по-горе договор.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262093/25,07,2021 г., постановено по гр. д. №
3501/2018 г. на РС Пловдив; в останалата част.
ОСЪЖДА „Едноличен търговец „МЕТАЛИК – ***“ – гр. Пловдив, ЕИК
*********; да заплати не „КАЛИНА-КЛЕНСКИ“ ООД – гр. Стара Загора, ЕИК
*********; сумата от 2597 лв. (две хиляди петстотин деветдесет и седем лева),
представляваща деловодни разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата от 1850 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева), представляваща деловодни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „КАЛИНА-КЛЕНСКИ“ ООД – гр. Стара Загора, ЕИК *********;
да заплати на „Едноличен търговец „МЕТАЛИК – ***“ – гр. Пловдив, ЕИК *********;
сумата от 64 лв. (шестдесет и четири лева), представляваща деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7