№ 360
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110108102 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т С ЕАД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от А А и И Е, против „ВЕАК“ ООД с ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.Д-Р П Б 3, общ. Столична, представлявано
от ВМВ и И. В. Д., заедно и поотделно, със съдебен адрес в гр. София, ул. Д-р П Б № 3, ет.
партер, чрез адвокат И. В. Д., искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца стойността на потребена в имота му топлоенергия, доставена
му и получена без основание, поради липса на сключен договор между страните, с която
стойност ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, а именно сумата от 1162,79 лева
(хиляда сто шестдесет и два лева и 79 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 247,85 лева
(двеста четиридесет и седем лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.08.2021 г. до 13.12.2023 г., 4,64лева (четири лева и 64 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 1,25 лева (един лев и 25 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 13.12.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна
енергия и ответникът се е обогатил със стойността на доставената в процесния
топлоснабдяем имот топлинна енергия през периода без правно основание. Моли съда да го
уважи исковете и да му присъди разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.
1
Счита исковата молба за нередовна. Оспорва исковете като недопустими, тъй като
ответникът не разполага с пасивна легитимация, тъй като между страните няма сключен
договор за доставка на топлинна енергия и не съществува облигационна връзка. Сочи, че е
собственик на процесния топлоснабдяем имот, но никога не го е ползвал, защото от
придобИ.ето на имота той винаги е бил отдаван под наем на трето за спора лице. Оспорва
исковете и като основателни. Сочи, че поканата за сключване на договор и за заплащане на
задълженията, била неоснователно изпратена до него, тъй като не ползва имота. Твърди, че
не е получавал твърдяната в исковата молба покана. Моли съда да отхвърли исковата
претенция и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца „Техем Сървисис“
ЕООД не оспорва исковата молба. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е предявил вземането си по реда на чл.410 от ГПК със заявление, депозирано
на 22.12.2023 г., по което е образувано ч.гр.д. № 71316/2023 г. на СРС, 120 състав. След като
срещу заповедта е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, на ищеца са дадени указания
по чл. 415 от ГПК за предявяване на установителен иск за установяване на вземането, което
обуславя правния интерес на ищеца от провеждане на настоящото производство.
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабдяем имот. Спорно е дали същият дължи да заплаща доставената в имота
топлинна енергия, поради това, че същият не ползва лично имота, а го отдава под наем.
Ответното дружество е представило писмени документи, от които се установява, че е
сключило Договор за наем на недвижим имот на 19.07.2012 г. с „Форест груп
интернешънъл“ ЕООД, с който е отдало под наем Магазин, находящ се в гр. София, ул.
Фритьоф Нансен № 33 – процесният топлоснабдяем имот. Договорът е сключен за срок от
три години, считано от 19.07.2012 г. В чл.3.2. от Договора е видно, че наемателят се е
задължил да заплаща редовно всички текущи разходи, свързани с ползването на имота, в
това число и за централно отопление, вода и други. С Анекс от 01.07.2016 г. договорът е
удължен с четири години и половина до 31.12.2019 г.
На 27.02.2019 г. ответникът е сключил нов Договор за наем на недвижим имот с
„Инканто 2008“ ЕООД за същия имот, за срок от една година. В т. 3.2. от Договора е
уговорено задължение за наемателя да заплаща всички текущи разходи, свързани с
ползването на имота, в това число и вода и отопление. С нов Договор от 01.02.2020 г. със
същия наемател е определен срок от три години за действие на наемните правоотношения,
считано от 01.02.2020 г.
На 01.02.2023 г. ответникът е сключил Договор за наем за същия имот с „24 Делукс
БГ“ ЕООД отново с клауза за заплащане на текущите разходи, свързани с ползването на
имота, в това число вода и отопление, със срок на договора пет години, считано от
2
22.05.2023 г.
Няма данни представената по делото Покана от 16.03.2023 г. до ответника да е
получена от същия, като ответникът изрично оспорва да е получавал такава покана, поради
което съдът приема, че същата е получена с исковата молба по настоящото дело.
Изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-техническа
експертиза установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса,
където се намира процесният топлоснабдяем имот, се измерва и отчита, съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът
се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез
преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД,
която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През
процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала имота, като е бил
осигурен достъп до отчитане на уредите в имота, попълнени са документите за главен отчет,
подписани от потребител и коректно са отразени в изравнителните сметки. В процесния
имот има монтирани пет отоплителни тела и три топломера, като за два от радиаторите се
начислява служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно НТ. В
имота има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Изготвени са изравнителни
сметки от ТЛП след всеки отоплителен сезон, като в тях се съдържа топлинна енергия за
отопление и за подгряване на топла вода. Установено е от експертизата, че за процесния
период сумата за изразходвана топлинна енергия е 1110.10 лв., представляваща топлинна
енергия, в това число такава, отделена от сградната инсталация в размер на 185.14 лв., както
и такава за подгряване на топла вода – 29.62 лв., или общо сума за топлинна енергия,
доставяна в имота в размер на 1139.72 лв.
Приетата по делото като неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза и
вещото лице, назначено по нея, изслушано от съда в съдебно заседание, установяват, че
сумите не са погасени, като дължимата главница възлиза на 1139.61 лв. за доставена
топлинна енергия, лихви върху тази главница в размер на 242.25 лв., главница за услугата
дялово разпределение в размер на 27.82 лв. и лихви върху тази главница в размер на 6.85 лв.
Третото лице помагач е предоставило писмени документи, от които се установява, че
при извършване на отчет на уредите за отчетен период 1.5.2021-30.04.2022 г. са
констатирани нулеви показатели на уредите за отопление, върху които има монтирани
топломери.
При така установените факти, съдът счита, че искът е недоказан. Претенцията е за
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника до размера на претендираните
суми. За да е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца следва да има
неоснователно разместване на блага, като ответникът да се е облагодетелствал за сметка на
ищеца в претендирания размер. По делото няма спор, че между страните не е налице
договорно отношение, няма облигационни връзки помежду им. Безспорно се установява, че
3
имотът, за който се претендира заплащане на доставена топлинна енергия, се ползва от трети
лица по силата на сключен с ответника договор за наем, които са поели и задължението да
заплащат разноските за отопление и топла вода, потребявани в имота. Ответникът не е бил
потребител на топлинната енергия, доставяна в имота през процесния период и това се
установява по безспорен начин. Без значение е, че същият има качеството на собственик на
имота, тъй като същият го ползва чрез трети лица, които по силата на облигационно
правоотношение са поели задължение да заплащат дължимите суми за доставяната в имота
топлинна енергия за отопление и подгряване на топла вода, които са ползвали. На следващо
място, ответното дружество не е било поканено да сключи договор и да представи
доказателства за наличие на трето лице, което е задължено по силата на договор да заплаща
сумите за топлинна енергия, доставяна в имота, преди завеждане на исковата молба, поради
което не може да се приеме, че същото е изпаднало в забава или е в неизпълнение, тъй като
не се доказва поканата, представена по делото да е достигнала до него преди получаването й
с исковата молба по делото.
Ответното дружество не се е обогатило за сметка на ищцовото дружество, предвид
това, че не то е ползвало топлинна енергия, доставяна в имота, а неговите наематели. При
така предявения иск не е достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на
топлофицирания имот, а следва да се установи по безспорен начин чрез пълно и главно
доказване, че е налице разместване на блага от патримониума на ищеца към патримониума
на ответника, без за това да е налице основание. Предвид това, че ответникът не е получил в
своя патримониум топлинна енергия, а такава е получена в имота му, но в полза на трети
лица, които са ползватели на облигационно правно основание на имота, последните именно
са се обогатили за сметка на ищцовото дружество. Ето защо, искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед изложените
мотиви само той има право на такива. От представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършени разноски по двете производства се установява, че същите са в
размер на 400 лв. по заповедното производство и в размер на 800 лв. по исковото
производство, или общо в размер на 1200 лв. Ищецът е направил възражение за
прекомерност, поради което съдът констатира, че в исковото производство в действителност
адвокатският хонорар е прекомерен, съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет и го намали до 450 лв., предвид характера на производството,
което не се отличава с фактическа и правна сложност, приключено е в две открити съдебни
заседания, едното от които е проведено, поради направено искане на ответника. Следва да се
присъди на ответника сумата от 850 лв. за двете производства за адвокатски хонорар.
Ищецът при този изход от спора няма право на разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .........,
представлявано от А А и И Е, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу „ВЕАК“ ООД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, УЛ.Д-Р П Б 3, общ. Столична, представлявано от ВМВ и И. В. Д., заедно и
поотделно, със съдебен адрес в гр. София, ул. Д-р П Б № 3, ет. партер, чрез адвокат И. В. Д.,
искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
стойността на потребена в имота му топлоенергия, доставена му и получена без основание,
поради липса на сключен договор между страните, с която стойност ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, а именно сумата от 1162,79 лева (хиляда сто шестдесет и два
лева и 79 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 247,85 лева (двеста четиридесет и
седем лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до
13.12.2023 г., 4,64лева (четири лева и 64 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,25 лева
(един лев и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до
13.12.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Т С ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, представлявано от Кремен Георгиев, да заплати на „ВЕАК“ ООД с ЕИК:
...., със седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.Д-Р П Б 3, общ. Столична,
представлявано от ВМВ и И. В. Д., заедно и поотделно, сумата от 850 лв. (осемстотин и
петдесет лева) за разноски в заповедното и в исковото производство, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5