Р
Е Ш Е Н И
Е №
Гр.Враца 28.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 28.04.2021/двадесет и осми
април две хиляди двадесет и първа/
година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията НАХД №289 по описа за 2021г.на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000145 от 04.03.2021г. на Началник ОО“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ /АА/ -
Враца, с което на
WILHELMUS CORNELIS VANKIPPERSLUIS, дата на раждане ***г. от Кралство Нидерландия, с адрес
за кореспонденция: гр.София, ул.Стефан Караджа №24, ет.2, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр., за извършено
нарушение на чл.58 ал.1 т.3 от НАРЕДБА №
Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта, е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000/две хиляди/лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
WILHELMUS
CORNELIS VANKIPPERSLUIS с дата на раждане ***г. от Кралство Нидерландия, с адрес за кореспонденция: гр.София,
ул.Стефан Караджа №24, ет.2, е обжалвал НП
№26 - 0000145 от 04.03.2021г. на Началник ОО“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ /АА/ -
Враца, с което му е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв., на основание чл.93,
ал.1 т.1 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.3 от НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на
Транспорта.
В жалбата и с допълнителни писмени бележки се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и
се иска отмяна на наказателното постановление като постановено в нарушение на
закона и несъобразяване с разпоредбата на чл.3 от ЗАНН.
Ответника по делото Началник РД„АА” Враца, в придружителното писмо
и писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното: На 04.03.21г.
служителите на ДАИ – Враца, св.К.Д.К. и К.Й.Я.,***, се намирали на път Е-79, /I
-1/км.140+112, посока на движение към гр.Враца, където спирали за проверка
товарни автомобили. намирайки се на посоченото място около 14.00 ч. спрели за проверка извършващ международен превоз на товар
-/цветя/, видно от CMR № 1905992/02.03.2021 г. от Кралство Нидерландия до Р
България с товарен автомобил, марка „Даф“,
кат. №3, с рег.№ ВН 15 39 АВ с прикачено полуремарке „Пактон
Т30002“, кат. №4 с peг.№ ВН 09 15 ЕК, с водач WILHELMUS CORNELIS VANKIPPERSLUIS, с
дата на раждане ***г. от Кралство Нидерландия. По време на извършената проверката,
която била извършена в присъствието на водача било констатирано, че фирмата към
която се осъществява превоза – „АРУША“
ЕООД притежава Международен лиценз
на Общността за превоз на товари с №
*********/08.04.2017г., както и
че водачът WILHELMUS CORNELIS
VANKIPPERSLUIS, към момента на проверката, не притежава удостоверение за психологическа годност за превоз на
пътници и товари съгласно изискванията на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, която гласи: „Водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на
следните изисквания:3.(изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., бр. 9
от 2018 г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата;
За констатираното нарушение свидетелят К.Д.К. в
присъствието на свидетеля очевидец К.Й.Я. - съставил Акт за административно нарушение с.А-2020,
бланков №282109 от 04.03.2021г., като акта е
предявен и връчен срещу подпис лично на водача жалбоподател на същата дата, без
възражения.
Деянието
било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ.Последвало е
издаването на обжалваното Наказателно
постановление №26 - 0000145 от
04.03.2021г. на Началник ОО“АА“ - Враца, в което дословно е
пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите К.Д.К. и К.Й.Я., имащи качество на актосъставител и на свидетел присъствал при
констатиране на нарушението и съставяне на акта, както и приложената
административнонаказателна преписка съдържаща: придружително писмо, АУАН №282109
от 04.03.2021г., НП № №26 - 0000145 от 04.03.2021г. на Началник ОО“АА“ - Враца, жалба, Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г.на Министъра на ИТС;Становище на н-к
ОО АА Враца, CMR №
1905992/02.03.2021г.,
копие от Справка Регистър психологически
изследвания, Разпечатка от TDCS-3, Разпечатка от TDCS-3 дигитална карта на
водача, Копие от Заповед №РД-08-4/04.03.2014г.на Министъра на
ИТС,Копие на Решение по НАХД №656/20г. на ВРС, длъжностна характеристика, писмени
бележки. Доколкото
данните от тези доказателствени източници са еднопосочни и не са спорни между
страните, то и не се налага по-подробното им обсъждане.
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:
АУАН и наказателното постановление са
издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. компетентност,
но при извършената съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно по следните съображения:
Видно както от съдържанието на АУАН, така и от
наказателното постановление е, че изпълнителното деяние на извършеното
нарушение се изразява в това, че Жалбоподателя в качеството му на водач на
товарен автомобил е извършил нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че е
осъществи международен превоз на товари без да носи и представи в момента на
проверката Удостоверение за
психологическа годност.
От друга страна жалбоподателя е бил санкциониран за
извършване на превоз без редовно издаден изискуем документ съгласно ЗАПр., и друг подзаконов акт по
неговото прилагане в случая - чл.58, ал.1
т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, съгласно които: „Водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните
изисквания:3.(изм. - ДВ, бр.46 от 2006г., бр. 9 от 2018 г.) да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата
по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;“
Същевременно извършеното деяние е
санкционирано на основание разпоредбата на чл.93 ал.1
т.1 от ЗАвПр. (Изм. – ДВ.бр. 60 от 2020г., в сила от 7.07.2020 г.), съгласно която е
предвидено, че: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва със: 1.(доп. - ДВ, бр. 99
от 2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000
лв. - при първо
нарушение;
От друга страна Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
в разпоредбата на чл.178в, ал.5
предвижда, че се „наказва с глоба в размер на 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка
или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност.“
В конкретният случай жалбоподателя при извършената му
проверка не е представил удостоверение
за психологическа годност /УПГ/, тоест налице е изначална липса на такъв
документ, от своя страна и докато разпоредбата на чл.93, ал.1 т.1 от ЗАПр. обявява за нарушение упражняването на
дейност без валиден документ, като видовете документи са посочени общо, то в разпоредбата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП е налице
конкретизация на документа, чиято притежание и носене по време на осъществяване
на превоз и извършване на проверката се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност.
Безспорно субектите на двете посочени законови
разпоредби са идентични, като двете норми се намират в отношение на обща към специална, при което специалната - тази по чл.178в,
ал.5 ЗДвП изключва приложението на общата по чл.93, ал.1 от ЗАПр. Специалната норма на чл.178в, ал.5 ЗДвП съдържа, както правилото за
поведение/материалноправната норма/, така и санкцията, а освен това специалната
норма доколкото предвижда по-леко наказание се явява и по-благоприятна за
дееца, съобразно изискването на чл.3 от ЗАНН вменяваща за всяко административно нарушение да се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а ако
до влизане в сила на наказателното постановление са последвали различни нормативни
разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя.
При това положение извода, е че административно
наказателната отговорност на жалбоподателят е следвало да се ангажира по текста
на чл.178в, ал.5 от ЗДвП, а не по
този определен от административнонаказващия орган по чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр.
В случая като е определил неправилно
нарушената норма и наложена санкция за извършеното нарушение, касаещо управление
на МПС без Удостоверение за психологическа
годност административнонаказващия орган е издал незаконосъобразно НП. Едно от
задълженията на административнонаказващия орган е точно и прецизно да
конкретизира нарушението, което произтича от същността на
административнонаказателното производство и е гаранция за правото на защита на наказаното лице.Това е
така защото Административнонаказателното производство е строго формално.
Цифровото изписване на нарушението трябва да бъде съответстващо на словесното
такова и да сочи по недвусмислен начин кое задължение не е било изпълнено. В
конкретния случай тези изисквания по
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН са били нарушени от страна на АНО, а това при всички
случаи нарушава правото на защита на жалбоподателя.Ето защо и с оглед
изложеното по - горе, обжалваното НП следва да бъде отменено от съда. В случая
е безпредметно обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя относно
незаконосъобразността на атакуваното НП, тъй като това с нищо не би променило
изхода от делото.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000145 от 04.03.2021г. на Началник ОО“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“/АА/ - Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: