МОТИВИ
към Присъда № 45 от 08.06.2020 г.
по НЧХД № 292/19 г.
I. По
обвиненията, становищата на страните и предявения граждански иск.
Частното обвинение срещу подс. К.Д.П. е по:
1) чл. 148, ал. 1 т. 1 и т. 2, предл. 2-ро вр. чл. 146, ал. 1 от НК за
това, че на 13.09.2018 год. чрез разпространение по Интернет и социалната мрежа
„Фейсбук“ в района на гр. К.
е нанесъл публично обида на тъжителя И.М.К.,
като му е казал унизителните за честта и достойнството му думи: „корумпирани
помияри“, „нещастни пеперуди“ и „дребни душици“; и
2) чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 и
т. 2, предл. 2-ро вр. чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на 13.09.2018 год. чрез
разпространение по Интернет в социалната мрежа „Фейсбук“ публично е нанесъл клевета,
като приписал на тъжителя И.М.К. престъпление – опит за убийство.
Подсъдимият, редовно призован в с.з.
не се явява.
Защитникът му адв. Х.М. в с.з.
пледира за оправдаването му.
Повереникът на тъжителя – адв. А.С. в
с.з. поддържа обвиненията.
Предявеният граждански иск срещу
подсъдимия в размер на 5000 лв. първоначално бе приет от съда за съвместно
разглеждане в наказателното производство, но в хода на производството съдът
намери, че съдът е затруднен с произнасянето по него и затова производството по
него бе прекратено.
II. По приетата от съда
фактическа обстановка.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият развивал дърводобивна
дейност чрез фирма „А.“ ЕООД с. Б., общ. К., но във връзка с дейността влизал в
конфликти, както с ръководството на ДГС К., така и с конкурентни фирми. На
06.07.2017 г. в телефонен разговор с ПЛ.К. – счетоводител на ДГС му казал „Ти
си корумпиран!“, за което подс. П. бил осъден по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. чл.
146, ал. 1 от НК с влязла в сила на 23.05.2018 г. Присъда по НЧХД № 900/17 г.
на РС К.. С присъдата съдът установил, че по характер подс. П. бил екстровертна
личност, притежавал висока вербална агресивност и склонност да отправя обидни и
остри думи, за което не се самообвинявал и нямал гузна съвест. Той реагирал
остро при малки поводи или съмнения.
Тъжителят И.М.К. извършвал
дърводобив в съдружие с Г.К. чрез фирма „Пл.
2000“. В миналото тъжителят бил съден за незаконно оръжие и бил известен
в с. Е., общ. К. и в дърводобива с прякор „И. К.“. От провежданите търгове за
дървесина на територията на ДГС, подс. П. познавал тъжителя и съдружника му Г.К.,
като негови конкуренти.
На 13.09.2018 г. подс. К.П. от
личния си профил със същото име в социалната мрежа „Фейсбук“ в Интернет
публикувал изявление, че два корумпирани помияра водели война срещу него за
неговото унищожение като човек и фирма, и че на 23 август конкуренцията, близка
до директора на горското стопанство, се опитала да го убие в гората. Нарекъл
лицата „нещастни пеперуди“ и „дребни душици“ и посочил като имена св. Т.П., ПЛ.К.,
Г.К. и тъжителя чрез прякора му И. К. (Приложение 1).
Общ фейсбук-приятел на подсъдимия и
св. Р.И. споделил публикацията, а тя от
своя страна на същия ден вечерта, я споделила със съпругата на тъжителя – св. И.
К., която му я показала веднага. В този момент тъжителят бил в района на гр. К.
и възприел обидните квалификации.
От обидните думи и твърденията за
убийство в психичното състояние на тъжителя настъпила негативна промяна,
изразяваща се в смесена тревожно-депресивна реакция - разстройство на
адаптацията, което към 29.01.2020 г. не било отшумяло.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Т.П., Н. К., И. К., Х.Н. и Р.И., експертните
заключение на компютърно-техническата експертиза и съдебнопсихиатричната
експертизи, справки на ОП Стара Загора и РУМВР К., които отчасти кореспондират
с показанията на св. А.А..
III. По анализа на
доказателствата и възраженията по тях.
В с.з. не се оспорва факта на
публикацията във Фейсбук, не се оспорва и нейното обидно и клеветническо съдържание,
оспорва се, че подсъдимият я е създал и публикувал.
Съдът не приема това възражение.
В тази връзка съдът констатира
противоречие между свидетелските показания на св. Т.П. и св. А.А. относно
обстоятелството дали на среща между тях двамата и подс. П., уговорена по
инициатива на последния, подсъдимият е признал факта на публикацията.
От показанията на св. Т.П. (с.з. от
24.06.2019 г., л. 40) се установява, че на среща между него, подсъдимия и св. А.
той очаквал подсъдимия да му се извини, но той му отговорил арогантно „Аз го
писах и какво!“.
От показанията на св. А.А. (с.з. от
12.12.2019 г., л. 92 (гръб)), който е бил лицензиран лесовъд във фирмата на
подсъдимия се установява, че св. П. бил показал публикацията на подсъдимия и
той казал „Това не е моя работа“.
Съдът не дава вяра на показанията на
св. А. в тази им част.
В проведената очна ставка между
двамата свидетели (с.з. от 08.06.2020 г., л. 150, отговор № 5) св. А.
установява, че подсъдимият на влизане в заведението е казал, че това не е мое
дело, но било допустимо да не го е чул, понеже имал проблеми със слуха. По
никакъв начин не можел да употреби думата лъжа по отношение на отговор № 4 на
св. Т.П., а от отговор № 4 се установява, че подсъдимият на срещата е казал на
св. П. „Да, аз го писах, и к`во?“, а св. П. запомнил това, защото било нагло и
цинично.
Очевидно показанията на св. А. не са
убедителни, дори са противоречиви, явяват се изолирани от останалите
доказателства и в крайна сметка св. А. установява също в показанията си (с.з.
от 12.12.2019 г., л. 92 (гръб)), че при показване на публикацията подс. П. не
бил изненадан от нея, и че подсъдимият бил емоционален човек – по-бърз в
мисълта, първо стреля, после мисли, което съответства на констатацията в
присъдата по НЧХД № 900/17 г. на РС К., че по характер подс. П. бил
екстровертна личност, притежавал висока вербална агресивност и склонност да
отправя обидни и остри думи, за което не се самообвинявал и нямал гузна съвест.
Той реагирал остро при малки поводи или съмнения.
Налице са и др. доказателства, които
потвърждават, че подсъдимият е автор на публикацията.
От показанията на св. И. К. се
установяват употребените обидни и клеветнически изрази, и че авторът на
публикацията се вижда ясно снимката на поста и може да заяви, че подсъдимият е
автор на публикацията.
Само по себе си обстоятелството, че
св. П. също е засегнат от публикацията, но не е намерил за необходимо да търси
отговорност на подсъдимия, както и че св. К. е съпруга на тъжителя, не е
достатъчно съдът да обяви предварително техните показания за заинтересовани и
недостоверни.
В хода на съдебното следствие бе
разпитана като свидетел Р.И., която няма отношение към страните. Свидетелят
установява, че знае, че публикацията е на подсъдимия – имало снимка и имената
му, категорична е, че профилът е на подс. П., с него имали общ фейсбук-приятел,
познавала го от времето, когато работила в ДГС. Тези показания кореспондират с
показанията на свидетелите П. и К..
От показанията на св. Х.Н. не се
извеждат изводи относно авторството на публикацията, нито такива, че
подсъдимият не е неин автор.
От показанията на св. Н. К. и
експертното заключение на съдебнопсихиатричната експертиза се установяват
обстоятелства относно емоционалното състояние на тъжителя след публикацията.
В хода на съдебното производство бе
назначена компютърнотехническа експертиза (л. 55), която установява, че за
установяване на фейсбук профила на подс. П. е бил използван съществуващия
профил на вещото лице и общодостъпната информация за потребителите на Интернет.
Към момента на изготвяне на експертизата е бил установен профил със същото име,
но изписан на латиница, като профилната снимка последно е била обновена на
26.04.2019 г.
Като цяло експертното заключение не установява
нещо съществено, което не може да бъде проверено и от съда и без да са
необходими специални знания. По важното в експертизата е, че при изготвянето
ѝ първо, е установена същата снимка (л. 58, л. 59), която е идентична с
тази от публикацията и второ, от разпитът на вещото лице (с.з. от 12.12.2019
г., л. 92 (стр. 2)) се установява, че профилът е бил защитен с код (парола),
което е посочено в експертизата и предметът на експертизата не е бил разбиване
на тази парола (всъщност това би довело до компютърно престъпление по чл. 319 „а“-„е“
от НК).
Вещото лице установява, че било
възможно влизането в чужд профил, правене на публикация или изтриване на чужд
профил, но имало опция да се сигнализира потребителя за опит за влизане от др.
устройство.
Възможността за влизане в чужд
профил обаче и въобще действия на трето лице от какъвто и да е характер,
отнесени към настоящия случай, са предположения. В хода на съдебното
производство не се установиха доказателства в тази насока. Разпоредбата на чл.
303, ал. 1 от НПК забранява присъдата да почива на предположения. Това се
отнася и до оправдателните присъди според Р 12-90-ВК (Бюлетин бр. 5/91 г.).
Промяната в изписването на името на
профила на подсъдимия от български език на латиница не води до извод, че се касае
за профили на различни лица. В с.з. адв. М. сочи, че клиентът му пребивава в
Република Германия и това обяснява промяната. В Приложение 2 към мотивите е
даден пример относно начина на промяна на името на потребител във Фейсбук. За
това не са необходими специални знания, достатъчно е познаването на
приложението, а то в Република България е в масова употреба и това общоизвестен
факт. Промяната на името е защитено също с парола (стр. 4), а на стр. 5 и стр.
6 е посочен голям комплекс от мерки за защита на профила - парола, двуфакторно
удостоверяване (използва мобилния номер на потребителя за потвърждение чрез
обмяна на кодове), криптирани съобщения по електронна поща, включително и
уведомяване за нерегламентиран достъп.
За успешно осъществяване на нерегламентиран
достъп са необходими отлично хардуерно оборудване, изключителни специални
знания, познаване на софтуера и сериозен интерес за извършване на престъпление
по чл. 319 „а“-„е“ от НК, защото няма умишлено престъпление без мотив се казва
в Р 4-90-ВК. Както бе посочено по-горе в с.з. не се установиха доказателства за
нерегламентиран достъп до профила на подс. П..
Цитираните по-горе доказателства, са
косвени, но са в хармонично единство помежду си, както се изисква в решения
80-79-II, 59-81-II, 34-85-II,
90-96-I и 426-02-II, и водят до единствено
възможния извод, че подс. П. е автор на публикацията.
IV. По правната квалификация. Съображения относно подсъдността при извършване на деяния в Интернет и
Фейсбук.
Имайки предвид изложените дотук мотиви,
съдът намира, че подс. П. от обективна и субективна страна е осъществил
съставите на чл. 148, ал. 1 т. 1 и т. 2, предл. 2-ро вр. чл. 146, ал. 1 от НК и
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 и т. 2, предл. 2-ро вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
IV-А. По чл. 148, ал. 1 т. 1 и т. 2, предл. 2-ро вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
С публикуването в Интернет на
изразите „нещастни пеперуди“ и „дребни душици“, отнасящи се до тъжителя и др.
лица в какъвто смисъл е публикацията, подс. П. е нанесъл обида на тъжителя. Изразите
представляват идиоми
(фразеологизми), част от жаргона и разговорната реч и се отнасят до хора жалки,
незначителни, вятърничави (повърхностни), посредствени, нищожни, малодушни,
дребнави и т.н.
Изразите са унизителни, защото
засягат вътрешната самооценка и външната оценка на личността, т.е. честта и
достойнството ѝ.
Мястото на извършването на
престъплението е от съществено значение за неговата индивидуализация. В
съвременните технологии мястото на деянието може да бъде и конкретна виртуална
среда, каквато в случая се явява Фейсбук. Особеното при обидата е, че за да има
довършено престъпление, обиденият трябва да я възприеме. В този смисъл са
решения 664-72-I и 251-10-I. В случая тъжителят е
възприел обидните изрази в района на гр. К. (това определя и подсъдността вж. О
113-09-III, стр. 2), докато е бил на рожден ден на
съдружника си Г.К. (вж. показанията на св. Ирина Койчева) в същия ден на
публикацията (вж. показанията на св. Р.И.). В този ред на разсъждения е без
значение за мястото на престъплението, къде е отправена обидата от подсъдимия,
защото опитът за обида е несъставомерно деяние. Според решения 664-72-I, 22-95-III
ВС, 251-10-I и 93-2013-III деянието е съставомерно,
въпреки че пострадалият не е присъствал на мястото на престъплението. Може да
има и обида, когато лицето не присъства на място, но чуе обидните изрази по телефон,
радиото или телевизията. Обидата може да се възприеме и посредствено (вж. решения
664-72-I, 93-2013-III и 251-10-I ВС и
ВКС; Присъда № 62 от 23.06.16 г. по НЧХД № 1322/15 г. РС К., потвърдена с
Решение № 125 от 03.10.2016 г. по ВНЧХД № 1197/16 г. на ОС Стара Загора). С
развитието на технологиите, компютърните устройства като общо понятие (това
включва всички процесорни устройства, сред които са и мобилните телефони), са
още един способ за предаване на информация наред с радиото и телевизията. Фейсбук
като глобална социална мрежа е само един преносител на информацията макар, тя
да не е достигнала до тъжителя в реално време. Фейсбук е мрежа с милиардни
членове, от което следва, че обидата е нанесена публично - всеки, който
публикува в своя фейсбук дневник прави публикацията публична за неопределен
брой лица. Фейсбук съществува като мобилно приложение или като web страница
(хипертекстов документ), които са две софтуерни форми на една и съща база
данни, която е динамична в зависимост от активността на нейните потребителите.
Обменът на тези данни става технически чрез тъй нар. интернет протокол, който
дава възможност отделните локални компютърни мрежи да осъществяват връзка
помежду си като обменят (разпространяват) данни по взаимно разпознаваем начин,
структурирайки се в глобална мрежа, позната като Интернет. Web е
надстройка на Интернет, която дава възможност чрез хипервръзки (линкове) достъп
до хипертекстовите документи, които могат да съдържат освен текст изображения и
звук. Ето защо съдът приема, че разпространението на обидните изрази е станало
по др. начин – чрез Интернет и социалната мрежа Фейсбук едновременно, т.е.
подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на обида по смисъла на чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2 пр. II във вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел и съзнавал
значението и смисъла на отправените думи, съзнавал е квалифициращите елементи
на престъпния състав, имал е и мотив да извърши престъплението – вътрешното му
убеждение, че му пречат да си върши работата, което се установява от
показанията на свидетелите П. и А.. Доколко това вътрешно убеждение е
основателно или не, това е без правно значение за правната квалификация, но поведението
на подсъдимия е обяснимо с констатацията в присъдата по НЧХД № 900/17 г. на РС К.,
че по характер бил екстровертна личност, притежавал висока вербална агресивност
и склонност да отправя обидни и остри думи, за което не се самообвинявал и нямал
гузна съвест (показанията на св. П. го потвърждават), реагирал остро при малки
поводи или съмнения.
В контекста на публикацията става
ясно, че изразът „корумпирани помияри“ са били отправени към св. П. и ПЛ.К.
като държавни служители, и от показанията на св. П. се установява, че той ги е
възприел така. Първият е бил директор на ДГС, а вторият е счетоводител в ДГС.
Корумпиран в тесния смисъл на понятието може да бъде този, който има
властнически правомощия. Тъжителят няма такива, от което следва, че липсва
умисъл на подсъдимия да отправи към него този израз. Ето защо по тази част на
обвинението подс. П. следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
IV-Б. По чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 и т. 2, предл. 2-ро вр. чл. 147, ал.
1 от НК.
С публикуването на твърдението от
подсъдимия в цитираната публикация, че на 23 август са направили опит да го
убият, подс. П. е осъществил изпълнителното деяние „приписал“ престъпление.
Безспорно е, че опитът за убийство в
съучастие, е конкретно престъпление по чл. 115 вр. чл. 20, ал. 1-3 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК.
От справки на ОП Стара Загора и
РУМВР К. се установява, че по отношение на подсъдимия не са регистрирани
подадени от него жалби за опит за убийството му. От показанията на св. П. се
установява, че ставало въпрос за спукана гума на територията на ДГС „М.“.
Следователно изнесеното в
публикацията не отговаря на истината и представлява клевета по см. на чл. 147,
ал. 1 от НК, поради което не може да намери института на реторсията по чл. 147,
ал. 2 от НК. По съображенията по-горе клеветата е била нанесена публично и
разпространена по др. начин – Интернет и Фейсбук по см. на чл. 148, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. II във вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
За да бъде довършено престъплението
е достатъчно информацията за приписаните престъпления да бъде публикувана, като
без значение за това е кога и на кое място пострадалият я е възприел. В
обичайния случай на престъпна дейност мястото на престъплението е неговото
географско местоположение, което е реална среда. В случая мястото на извършване
на престъплението е виртуално – Фейсбук. Това създава затруднение само по
отношение на определяне на подсъдността, но не и от гл. точка на
индивидуализацията на престъплението по време, място и начин на извършване. В
случая може да намери приложение по аналогия цитираното О 113-09-III - мястото
на възприемане, поради липса на правна уредба в раздел II на Глава IV от
НПК, но то, както бе посочено по-горе, не е значение за индивидуализацията на
престъплението.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел и съзнавал
значението и смисъла на приписаното престъпление, съзнавал е квалифициращите
елементи на престъпния състав.
Имайки предвид изложените дотук
мотиви съдът намира, че подс. П. следва да бъде признат за виновен и наказан и
по двете обвинения.
V. По наказанията.
V-А. Относно престъплението по чл. 148, ал. 1 т. 1 и т. 2, предл. 2-ро вр.
чл. 146, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. II вр. чл. 146, ал. 1 от НК съдът приема като смекчаващи
вината необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме, че макар подс. П. да е
наказан по административен ред, подсъдимият е бил признат за виновен за
извършено деяние по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Налице е
тенденция към извършване на престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК. Освен това в
настоящия случай деянието осъществява два квалифициращи признака, което води до
изводи за по-завишена степен на обществена опасност спрямо обикновения случай
на квалифицирана обида.
На подс. П. следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК
ще бъдат постигнати при наказания глоба в размер на 3500 лв. и обществено
порицание.
V-Б. Относно престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 и т. 2, предл.
2-ро вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия
за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. II вр. чл. 147, ал. 1 от НК съдът приема като смекчаващи
вината необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме, че деянието осъществява
два квалифициращи признака, което води до изводи за по-завишена степен на
обществена опасност спрямо обикновения случай на квалифицирана клевета.
На подс. П. следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК
ще бъдат постигнати при наказания глоба в размер на 5500 лв. и обществено
порицание.
В хода на съдебното производство съдът не установи нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителна причина
подсъдимия да извърши деянията с оглед възможността за прилагане на чл. 55, ал.
2 от НК.
V-В. Относно определянето на общо наказание.
Налице са условията на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК за
кумулиране на наложените наказание до размера на най-тежкото – глоба в размер
на 5500 лв., като към него следва да се присъедини наказанието обществено
порицание.
Наказанието следва да се изпълни чрез обявяване
диспозитива на присъдата на видно място по местоживеене на подсъдимия от
Кметство с. Б., общ. К. за срок от един месец.
Съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат
постигнати и без приложението на чл. 24 от НК по отношение на наказанието
глоба.
VI. По
направените по делото разноски.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото
разноски за изготвяне на компютърнотехническа експертиза и съдебнопсихиатрична
експертиза съответно в размер на 224,91 лв. и на 309 лв., общо 533,91 лв.,
следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на РС К..
В с.з. адв. С. не претендира за разноски в полза на
частния тъжител.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,