РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Русе, 21.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 141 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 33б, ал. 6 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Община
Борово, област Русе, представлявана от кмета на общината В. П. В., чрез
пълномощника адв. Б.Б., против Заповед № РД 20-60/01.03.2022 г. на Министъра на
земеделието, с която са оставени без уважение заявления с рег.№№ 07-35 от
28.01.2022 г. и 07-35 от 14.02.2022 г., подадени от кмета на Община Борово и не
е одобрено изключването на имоти с кадастрални номера 53117.61.294 (стар номер
53117.0.294), 53117.61.298 (стар номер 53117.0.298, образуван от 53117.0.216),
53117.61.327 (стар номер 53117.0.327), 53117.61.328 (стар номер 53117.0.328),
53117.61.329 и 53117.61.330 (стар номер 53117.0.330, образуван от 53117.0.216)
от обхвата на специализирания слой „Постоянно затревени площи“ (ПЗП), одобрен
със Заповед № РД 09-190 от 01.03.2021 г. на министъра на земеделието, храните и
горите.
С жалбата се твърди, че атакуваният
административен акт е постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като в него, според жалбоподателя,
липсват изложени мотиви на административния орган защо приема, че липсва
основание за одобрение изключването на имотите по чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП
и отказва да ги изключи от специализирания слой ПЗП. В жалбата се цитира част
от съдържанието на оспорената заповед като се твърди, че може само да се
предполага, че това са мотивите за издаването й, тъй като била цитирана
информация от писмо от РИОСВ – Русе, но без да била налице препратка към тази
информация в заповедта. В тази връзка се твърди, че е налице нарушение на чл.
59 от АПК, тъй като в заповедта липсвали фактически и правни основания за
издаването й, а липсата на мотиви, според жалбоподателя, съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
На следващо място в жалбата се
поддържа и становище за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
Доводите, развити от жалбоподателя във връзка с това възражение, са, че
основанието на което се иска изключване на конкретните парцели от
специализирания слой ПЗП съгласно чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП изисква те
(парцелите) да са включени в одобрено от РИОСВ инвестиционно намерение и това
изискване е изпълнено. Процесните парцели са включени в обхвата на Решение №
РУ-17-ЕО/20.08.2011 г. на РИОСВ – Русе за преценяване необходимостта от
извършване на екологична оценка и за тези имоти има влязъл ПУП – ПП /парцеларен
план/ и ПЗ /план за застрояване/, одобрен с решение № 61/28.03.2012 г. на ОбС –
Борово за инвестиционен проект „Фотоволтаичен парк Обретеник“. Според
жалбоподателя когато инвестиционното предложение не попада в обхвата на
дейностите, посочени в Приложение № 1 или № 2 към ЗООС, то тогава за него се
извършва само екологична оценка по реда на глава шеста, раздел втори от същия
закон и в конкретния случай инвестиционното предложение на „Хелиус актив“ ООД
за изграждането на фотоволтаичен парк „Обретеник“ е преминало именно такава
процедура – екологична оценка на плана и програмата, която се съвместява с
оценка по чл. 31 от ЗБР, като не се извършва процедура по оценка въздействието
върху околната среда (ОВОС), в това число и процедура по преценка
необходимостта от извършване на ОВОС по реда на раздел трети на глава шеста от
ЗООС. В такъв смисъл били и цитираните от жалбоподателя методически указания на
МОСВ относно прилагане на нормативната уредба по околна среда за намеренията за
изграждане на фотоволтаични централи (изх. № 05-08-1024/11.02.2010 г., Приложение
№ 4). В жалбата се твърди, че решението на РИОСВ – Русе, макар и с предмет
изменение на ПУП – ПП и ПЗ, всъщност касае именно инвестиционното намерение
(респективно инвестиционното предложение) за създаване на фотоволтаичен парк,
тъй като изменението на ПУП – ПП и ПЗ е свързано с осъществяването именно на
този инвестиционен проект и дори в самото решение изрично е посочено, че РИОСВ
– Русе следва да бъде уведомена при промяна на инвестиционното предложение на
възложителя или на някои от обстоятелствата, при които е издадено решението.
На последно място в жалбата се
твърди, че в случая са налице и допълнителни обстоятелства, настъпили след
подаване на заявленията до ответния административен орган, по които е
постановен оспорвания административен акт. Такова обстоятелство било вземането
на решение № 340 по протокол № 28/23.02.2022 г. от ОбС – Борово, с което е
дадено предварително съгласие за промяна на предназначението на процесните
имоти и е взето решение за учредяване на вещно право на строеж в полза на
„Хелиус актив“ ООД за изграждане на обект „Фотоволтаични системи и подстанция
20/110 kV“.
В жалбата на Община Борово е наведен
и довод за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, тъй като без
изключването на парцелите от специализирания слой ПЗП, същите не могат да се
ползват за осъществяване на инвестиционния проект.
Иска се съдът да отмени Заповед № РД
20-609/01.03.2022 г. на министъра на земеделието и преписката да бъде върната
на административния орган с указание да издаде исканата заповед. Претендира се
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Министърът на
земеделието, чрез упълномощен представител ст. юрисконсулт В. И., в депозиран
по делото писмен отговор по жалбата излага подробни съображения в подкрепа на
издадения административен акт. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди изложените в
жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото, и становищата на
страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
активно легитимирана страна, с установен правен интерес от оспорването, при
спазване на преклузивния срок от чл. 149, ал. 1 АПК. Във връзка с последното
съдът установи, че оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 07.03.2022
г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне (л. 70 от
преписката), а жалбата е подадена чрез органа издал акта на 18.03.2022 г. т.е.
в 14 дневния срок за обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред ответния
административен орган е инициирано от жалбоподателя със Заявление по чл. 16з от
Наредба № 105/2006 г. във връзка с чл. 33б, ал. 2 от ЗПЗП рег.индекс
07-35/28.01.2022 г. (л. 2-3 от преписката). Със заявлението Община Борово е
поискала от Министъра на земеделието и горите да издаде заповед, с която да
изключи от обхвата на специализирания слой „постоянно затревени площи“ (ПЗП)
поземлени имоти, частна общинска собственост, с идентификатори както следва:
53117.61.294; 53117.61.298; 53117.61.327; 53117.61.328; 53117.61.329 и
53117.61.330, всичките находящи се в землището на с. Обретеник, община Борово,
м. Тръновица. Искането е направено на основание чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП
като е посочено, че имотите са включени в одобрено от РИОСВ инвестиционно
намерение за изграждане на фотоволтаичен парк „Обретеник“ с възложител „Хелиус
актив“ ООД. Посочено е още, че по отношение на имотите има влязъл в сила ПУП –
ПП и ПЗ, одобрен с Решение № 61/28.03.2012 г. на ОбС – Борово (обн. ДВ, бр.
35/2012 г.) за инвестиционен проект „Фотоволтаичен парк Обретеник“, за който е
издадено Решение № РУ-17-ЕО/2011 г. на РИОСВ – Русе за преценяване
необходимостта от изготвяне на Екологична оценка ПУП – ПП и ПЗ за изграждане на
три Фотоволтаични системи, подстанция 20/110 kV, пътища за достъп и кабелни връзки
20kV и 110
kV, в землището на с.
Обретеник, Община Борово. На последно място в заявлението Общината е посочила,
че възнамерява да учреди право на строеж върху процесните поземлени имоти в
полза на „Хелиус актив“ ООД за осъществяване на инвестиционното предложение.
Към заявлението са приложени актовете за частна общинска собственост на
заявените имоти, рамков договор с „Хелиус актив“ ООД, одобрения и влязъл в сила
ПУП – ПП и ПЗ, Решение № РУ-17-ЕО/2011 г. на РИОСВ – Русе и скици на
поземлените имоти, издадени от АГКК. Към преписката е налично и Решение №
КЗЗ-04 от 01.03.2012 г. на Комисията за земеделски земи към МЗГ (л. 45 от
преписката) за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски
нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в
земеделски земи, с което решение на основание чл. 22, ал. 1 във връзка с чл. 18
от ЗОЗЗ (Закона за опазване на земеделските земи) е утвърдена площадка за
проектиране, с която се засята 529 204 кв.м. земеделска земя, в т.ч.
40 918 кв.м. за пътища за достъп, от пета категория, неполивна,
собственост на Община Борово, за изграждане на обект: „Фотоволтаичен парк
„Обретеник“, представляваща имоти с № 000294, с площ 16 501 кв.м.; №
000298, с площ 39 662 кв.м.; № 000327, с площ 94 196 кв.м.; № 000328, с площ 279 787
кв.м.; № 000329, с площ 97 802 кв.м. и № 000330, с площ 1 256 кв.м.,
местност „Тръновица“, по картата на възстановената собственост на землището на
с. Обретеник, община Борово, област Русе. Със същото решение се утвърждават и
трасета за проектиране на подземен ел.кабел 20 kV, свързващ ФВС 1, ФВС 2 и ФВС 3 с
подстанцията и на подземен ел.кабел 110 kV от подстанцията за присъединяване
към електропреносната мрежа на НЕК ЕАД, в частта му на преминаване през имоти с
№ 000123; 000128; 000130; 000131; 000216; 000230; 000247 и 054040, четвърта и
пета категория, общинска собственост, по картата на възстановената собственост
на землището на с. Обретеник.
С писмо № 07-35/01.02.2022 г. на
директора на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ към Министерство
на земеделието (л. 47 от преписката) жалбоподателят бил уведомен, че един от
заявените парцели, този с идентификатор 53117.61.329, не попада в обхвата на
слой ПЗП и искането по отношение на този парцел е безпредметно. По отношение на
останалите парцели било установено, че макар основанието, на което се иска
изключване на имотите от слой ПЗП, да е по чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП, в
приложеното към заявлението Решение № РУ-17-ЕО/2011 от 30.08.2011 г. на РИОСВ –
Русе не фигурират имоти 53117.61.298 и 53117.61.330, т.е. за тях няма основание
за изключване от слой ПЗП. С писмото жалбоподателят е информиран още, че поради
изминалите повече от 10 години от издаване на решението на РИОСВ – Русе,
евентуално настъпилите от тогава промени в нормативните изисквания и в
инвестиционното предложение, за които Министерството на земеделието не е
компетентния орган, е необходимо Община Борово да представи актуално становище
от компетентния орган дали постановеният от него административен акт, с който е
съгласувано осъществяването на инвестиционното предложение, е в сила и не е
загубил правно действие. На жалбоподателя бил даден десетдневен срок за
представяне на исканите документи като едновременно с това бил предупреден, че
ако не представи тези документи има възможност да оттегли искането си, а в
противен случай ще бъде издадена заповед за неодобряване изключването от слой
ПЗП на процесните имоти.
Във връзка с полученото уведомление,
Община Борово с писмо № 07-35/09.02.2022 г. (л. 48 от преписката) представила
доказателства – актове за частна общинска собственост и решения на ОбС –
Борово, че имоти с идентификатори 53117.61.298 и 53117.61.330 се обхващат от
Решение № РУ-17-ЕО/2011 на РИОСВ – Русе, тъй като са образувани чрез разделяне
на имот 000216, който имот е предмет на решението на РИОСВ – Русе. По отношение
действието на Решение № РУ-17-ЕО/2011 от 30.08.2011 г. на РИОСВ – Русе, Общината
представила Констативни протоколи № 13/ЯХ/2013 и № 10/ЯХ/2017 на РИОСВ – Русе, според
които издаденото Решение № РУ-17-ЕО/2011 на РИОСВ – Русе е в сила и е послужило
за издаването на ПУП – ПП и ПЗ за инвестиционно намерение на „Хелиус актив“
ООД. Допълнително е представено и Решение на ОбС – Борово № 323/26.01.2022 г.,
с което на „Хелиус актив“ ООД е отстъпено право на ползване и право на строеж
за обект „Фотоволтаични системи и подстанция 20/110 kV“ в имоти, собственост на Община
Борово, за срок от 30 години.
Информация относно действието на
Решение № РУ-17-ЕО/2011 от 30.08.2011 г. на РИОСВ – Русе била изискана и от
издателя на решението – РИОСВ – Русе с писмо № 92-81/21.02.2022 г. (л. 63 от
преписката). В отговора на РИОСВ – Русе е посочено, че Решение №
РУ-17-ЕО/30.08.2011 г. за преценяване необходимостта от извършване на ЕО, с
разпоредителна част да не се извършва ЕО, се отнася за Подробен устройствен
план – План за застрояване (ПУП-ПЗ) за имот № 000216 в землището на с.
Обретеник, общ. Борово за изграждане на три фотоволтаични системи (ФВС),
подстанция 20/110 kV,
пътища за достъп и кабелни връзки, съставляващи „Фотоволтаичен парк „Обретеник“
и Парцеларен план (ПП) за подземно електропреносно трасе, преминаващо през
имоти №№ 000216, 000131, 000130, 000127, 000251, 000123, 000230, 000247,
000128, 054040 в землището на с. Обретеник, с пресичане на Републикански път І
клас ( имот № 000115). Възложител на ПУП – ПЗ и ПП е дружеството „Хелиус актив“
ООД. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 22.11.2011 г. Срокът на
действие на решението е регламентиран в чл. 88, ал. 6 от ЗООС, според който текст
становището или решението по ал. 1 губи правно действие, ако в срок 5 години от
влизането му в сила не е одобрен съответният план или програма, което се
установява с проверка от компетентния орган по околна среда. В случая, след
осъществена проверка от органите на РИОСВ – Русе през 2017 г., е констатирано,
че процесното решение не е загубило правното си действие, тъй като в срок 5
години от влизането му в сила е одобрен гореописаният ПУП – ПЗ и ПП. Установено
е също така, че от възложителя не е внасян за одобрение инвестиционен проект по
реда на ЗУТ и респективно не е издавано разрешение за строеж. В отговора си
РИОСВ – Русе изрично обръща внимание във връзка с разпоредбата на чл. 33б, ал.
2, т. 3 от ЗПЗП, посочена като основание за исканото изключване на имотите от
слоя ПЗП, че Решение № РУ-17-ЕО/30.08.2011 г. за преценяване на необходимостта
от извършване на ЕО разглежда, оценява и съгласува единствено устройствен план
(ПУП – ПЗ и ПП), а не инвестиционно предложение/намерение по смисъла на т. 17
от §1 на ДР на ЗООС. Доколкото цялостната концепция е за изграждане на
комбинирано работещи два различни парка – Фотоволтаичен парк „Обретеник“ (като
първи етап) и Ветроенергиен парк „Обретеник“ (като втори етап), РИОСВ – Русе
посочва, че се очаква внасяне и на ИП за инвестиционен проект за реализиране на
Фотоволтаичен парк „Обретеник“ (за Ветроенергиен парк „Обретеник“ Община Борово
е инициирала нова съгласувателна процедура през 2021 г., която не е приключила
към датата на отговора).
Последвало издаването на оспорената в
настоящото производство Заповед № РД 20-60/01.03.2022 г. на Министър на
земеделието, с която са оставени без уважение Заявления с рег.№№ 07-35 от
28.01.2022 г. и 07-35 от 14.02.2022 г., подадени от кмета на Община Борово и не
е одобрено изключването на имоти с кадастрални номера 53117.61.294 (стар номер
53117.0.294), 53117.61.298 (стар номер 53117.0.298, образуван от 53117.0.216),
53117.61.327 (стар номер 53117.0.327), 53117.61.328 (стар номер 53117.0.328),
53117.61.329 и 53117.61.330 (стар номер 53117.0.330, образуван от 53117.0.216)
от обхвата на специализирания слой „Постоянно затревени площи“ (ПЗП), одобрен
със Заповед № РД 09-190 от 01.03.2021 г. на министъра на земеделието, храните и
горите. В заповедта административният орган се е позовал на получената от РИОСВ
– Русе информация, цитирайки почти изцяло отговора на инспекцията, включително
и относно обстоятелството, че Решение № РУ-17-ЕО/2011 г. има за предмет ПУП –
ПЗ и ПП, а не инвестиционно предложение/намерение по смисъла на т. 17 от §1 на
ДР на ЗООС. Изводът, който ответният административен орган е направил в
оспорената заповед е, че липсва основание съгласно чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП
за исканото одобрение изключването на конкретните имоти (посочени с нови и
стари номера) от специализирания слой ПЗП.
При така установените фактически
обстоятелства, по които всъщност не е формиран спор между страните, съдът
намира от правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган – министъра на земеделието. Съгласно чл. 33б,
ал. 2 от ЗПЗП именно министърът на земеделието, храните и горите (сега министърът
на земеделието) е органът, който в срок до 1 март на съответната година, може
въз основа на искане на собственик или ползвател на правно основание на земеделски
земи, да одобри със заповед изключване на имоти от слой "Постоянно
затревени площи" при наличие на една от изброените в същата разпоредба
хипотези.
Заповедта е в нормативно установената
писмена форма, с изложени мотиви. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира
за неоснователни твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви. От
съдържанието на акта става напълно ясно (противно на твърденията на
жалбоподателя), че административният орган се е позовал от фактическа страна на
становището, получено от РИОСВ – Русе относно предмета и действието на Решение
№ РУ-17-ЕО/2011 г. на РИОСВ – Русе. От установените чрез РИОСВ – Русе факти
министърът на земеделието е извел свои изводи, а именно за липса на основанието
по чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП, което е посочено от Община Борово като
основание за направеното от общината искане за изключване на процесните имоти
от слоя ПЗП. Доколкото предпоставките за изключване на площи от слоя ПЗП са
уредени като положителни такива в чл. 33б, ал. 2, т. 1-6 от ЗПЗП, то липсата им
е основание за постановяване на отказ по искане на собственик или ползвател за
изключване на конкретни имоти от слоя ПЗП. В този смисъл оспорената заповед
съдържа и правното основание за постановения отказ по заявлението на Община
Борово.
Твърденията на оспорващата страна за наличие
на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване
на административния акт са обосновани с доводи за липса на мотиви в оспорената
заповед, което ако бъде установено съставлява порок на формата на акта, а не
съществено процесуално нарушение. Всъщност доводи за конкретно съществено
процесуално нарушение не са изложени от жалбоподателя, а такова и не се
констатира от съда. В конкретния случай административният орган е изяснил
напълно всички релевантни факти и обстоятелства и въз основа на тях е
постановил административния си акт. В хода на административното производство
жалбоподателят е бил уведомен за обстоятелствата, които са от значение за
решаването на искането му, както и за последиците от представянето или
непредставянето на определени доказателства от него. Административният орган е
проявил и служебно активност за попълването на преписката с доказателства
относно относимите за случая факти.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.
Съгласно
чл. 16з, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) собственик или ползвател на
правно основание, който иска промяна на обхвата на специализирания слой
"Постоянно затревени площи", подава в срок от 1 септември до 31
януари заявление до министъра на земеделието, храните и горите за включване или
изключване на конкретни имоти. В заявлението се посочват типът на искането,
както и имотите, за които то се отнася, а в заявлението за изключване на имоти
се посочва и основание по чл. 33б, ал. 2 ЗПЗП. Със заявлението си до министъра
на земеделието Община Борово е поискала изключване на конкретни парцели от
специализирания слой „Постоянно затревени площи“ като е посочила основанието по
чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП. Тази разпоредба предвижда, че министърът на
земеделието, храните и горите може в срок до 1 март, въз основа на искане на
собственик или ползвател на правно основание на земеделски земи, да одобри със
заповед изключване на имоти от слой "Постоянно затревени площи",
когато имотът е включен в одобрено от регионалната инспекция по околна среда и
води инвестиционно намерение. Съгласно чл. 16з, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г.
изключване на имоти от слой "Постоянно затревени площи" по чл. 33б,
ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 ЗПЗП се одобрява, когато чрез приложен към искането
документ и/или по служебен път се установи наличието на съответното
обстоятелство, на което то се основава.
В случая
към искането е приложено Решение № РУ-17-ЕО/2011 на РИОСВ – Русе, с което
според жалбоподателя е изпълнено основанието по чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП.
Съдът не споделя тази теза на жалбоподателя. По делото не е спорно, че с
Решение № РУ-17-ЕО/2011 е извършена преценка относно необходимостта от
извършване на екологична оценка на Подробен устройствен план – План за
застрояване и Парцеларен план (ПУП – ПЗ и ПП). Не е спорно също така, че
изготвянето на ПУП – ПЗ и ПП, за който е извършена преценката е във връзка с
инвестиционно намерение на „Хелиус актив“ ООД за изграждане на Фотоволтаичен
парк „Обретеник“ в имотите, обхванати от решението.
Разпоредбата на чл. 33б, ал. 2, т. 3
от ЗПЗП изисква, както вече се посочи, имотите, за които се иска изключване от
слоя ПЗП, да са включени в одобрено от Регионалната инспекция по околна среда и
води инвестиционно намерение. В ЗПЗП липсва легална дефиниция на понятието
„инвестиционно намерение“, но доколкото се касае за одобряване от съответна РИОСВ,
очевидно става въпрос за проведено производство по ЗООС, а в т. 17 от §1 на ДР
на ЗООС е дадено легално определение на понятието „инвестиционно предложение“ и
това е: а) предложение за извършване на строителни
работи или изграждане на инсталации или схеми, б) друга намеса в естествената
околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. В случая
намерението на „Хелиус актив“ ООД да изгради Фотоволтаичен парк „Обретеник“
безспорно представлява инвестиционно предложение по смисъла на §1, т. 17, б.
„а“ от ДР на ЗООС. Съдът счита, че макар ЗООС да борави с понятието
„инвестиционно предложение“, а ЗПЗП – с понятието „инвестиционно намерение“,
всъщност двете понятия имат едно и също съдържание. При това положение, за да
се приложи основанието по чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП следва да е налице
одобрено инвестиционно предложение от РИОСВ.
Извършването на
екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда е
регламентирано в едноименната Глава Шеста на ЗООС. Съгласно чл. 81, ал. 1 от
ЗООС екологична оценка и
оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми
и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни
изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни
въздействия върху околната среда, както следва: 1. екологична оценка се
извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване
от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното
самоуправление и Народното събрание; 2. оценка на въздействието върху околната
среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и
технологии съгласно приложения № 1 и 2. От текста на цитираната разпоредба е видно,
че законодателят е направил разграничение между инвестиционните предложения и
планове и програми като е дефинирал провеждането на различни оценки във връзка
с опазването на околната среда. В унисон с това виждане е дадена и отделна
легална дефиниция на понятието „планове и програми“ като в т. 22 от §1 от ДР на
ЗООС е регламентирано, че това са планове, програми,
стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които: а) се
изискват от законови, нормативни или административни разпоредби; б) са предмет
на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или
местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена
от Министерския съвет или от Народното събрание процедура. Така относно
плановете и програмите са извършва екологична оценка по чл. 81, ал. 1, т. 1 от
ЗООС, чиято процедура е регламентирана в Раздел ІІ (чл. 84 – чл. 91) от Глава
Шеста на ЗООС, а по отношение на инвестиционните предложения процедурата е
разписана в Раздел ІІ (чл. 92 – чл. 102) от Глава Шеста на ЗООС.
Съгласно чл. 92 от ЗООС оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) задължително
се извършва на: 1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и
технологии съгласно приложение № 1; 2. инвестиционните предложения за
строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната
среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на
въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо
(Финландия) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995
г.) (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; попр., бр. 89 от 1999 г.). Хипотезите, в
които се извършва преценка относно необходимостта от ОВОС са уредени в чл. 93,
ал. 1 от ЗООС и това са: 1. инвестиционни предложения съгласно
приложение № 2; 2. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения
съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване,
изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение
може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда; 3.
всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение
№ 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на
въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, които вече са
одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на
изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително
отрицателно въздействие върху околната среда; 4. инвестиционни предложения
съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и
изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат повече от две
години, с изключение на инсталациите за обезвреждане на опасни и неопасни
отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне по смисъла на Закона за
управление на отпадъците; 5. инвестиционни предложения съгласно т. 10.1 от
приложение № 1, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила
относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за
консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (ОВ, L 300/1 от
14 ноември 2009 г.).
В
зависимост от това дали ще бъде проведена процедура по преценка необходимостта
от ОВОС или ще бъде извършена задължителна ОВОС, компетентният орган (МОСВ или
РИОСВ) постановява решение по чл. 93, ал. 6 от ЗООС (предишна ал. 5 – към 2011
г.) или по чл. 99, ал. 2 от ЗООС.
В
настоящия случай по отношение на инвестиционното предложение на „Хелиус актив“
ООД за изграждане на Фотоволтаичен парк „Обретеник“ не е налице нито решение по
чл. 93, ал. 6 (предишна ал. 5) от ЗООС, нито такова по чл. 99, ал. 2 от ЗООС. С
оглед на това министърът на земеделието в производството по чл. 33б, ал. 2 от
ЗПЗП правилно е преценил, че не е налице основанието по т. 3 от последната
разпоредба и е отказал изключването на процесните площи от слоя ПЗП по искането
на Община Борово.
Представеният
от общината административен акт – Решение № РУ-17-ЕО/2011 от 30.08.2011 г. на
РИОСВ – Русе представлява решение, с което е преценена необходимостта от
извършване на екологична оценка на ПУП – ПЗ и ПП, т.е. това е решение по чл.
85, ал. 4 от ЗООС, което освен че е посочено в самото решение, е и изрично
потвърдено в отговора на РИОСВ – Русе. Това решение няма за предмет оценка
инвестиционното предложение на дружеството-възложител, а се отнася единствено и
само до подробния устройствен план – план за застрояване и парцеларен план. Не
може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че тъй като ПУП – ПЗ и ПП е
изготвен във връзка с конкретното инвестиционно предложение на „Хелиус актив“
ООД за строеж на Фотоволтаичен парк „Обретеник“, то решението на РИОСВ – Русе
по чл. 85, ал. 4 от ЗООС представлява и решение за съгласуване на самото
инвестиционно предложение. Съдържанието на методическите указания от МОСВ,
цитирани от жалбоподателя в жалбата и приложени към нея, не обосновава подобен
извод. Точно обратното, в тях се сочи, че следва и на етапа на изготвяне на
планове и програми да се извършва екологична оценка с оглед максимално точната
преценка за въздействието върху околната среда на предстоящи инвестиционни
намерения, без обаче да се изключва необходимостта от провеждане на процедури
по Раздел ІІ на глава Шеста от ЗООС, когато са налице предпоставките за това.
В
същото време текстът на чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП е категоричен, че
предпоставка за изключване на дадени имоти от слоя ПЗП е единствено и само
одобряването на инвестиционното предложение от РИОСВ, а не и на планове и
програми, необходими за осъществяването му, в каквато последна хипотеза попада
процесният случай .
В жалбата си Община Борово навежда
доводи, че всъщност инвестиционното предложение на „Хелиус актив“ ООД не попада
в нито една хипотеза на чл. 92 или чл. 93, ал. 1 от ЗООС, поради което
извършването на ОВОС или на преценка за необходимостта от ОВОС за това
инвестиционно предложение не е необходимо. Тези разсъждения обаче са
ирелевантни към настоящия спор. Те само могат да обосноват извод, че ако за
конкретното инвестиционно предложение не е необходимо извършването на ОВОС или
на преценка за необходимостта от ОВОС, то не би могло обективно да се ползва
основанието по чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП за изключване на имоти от слоя ПЗП.
Тук следва да се посочи, че макар към датата на постановяване на Решение № РУ-17-ЕО/2011
от 30.08.2011 г. на РИОСВ – Русе да не е
съществувала разпоредбата на чл. 93, ал. 9 от ЗООС (Нова – ДВ, бр. 12 от 2017
г.), към момента на произнасяне на ответния административен орган в
производството по чл. 33б, ал. 2 от ЗПЗП тази разпоредба (на чл. 93, ал. 9 от
ЗООС) е действаща и дава възможност за инвестиционни предложения да се провежда
задължителна ОВОС, без да се извършва преценка: 1. по искане на възложителя; 2.
при наличие на обстоятелство по чл. 31, ал. 8 от Закона за биологичното
разнообразие; 3. в случаите по чл. 156е, ал. 3 от Закона за водите. Това
означава, че след като жалбоподателят желае да се ползва точно от основанието
по чл. 33б, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП, то е можело да бъде извършена ОВОС по реда на
чл. 93, ал. 9, т. 1 от ЗООС. Данни за това обаче не са налице.
За пълнота на изложението съдът
намира за нужно да посочи, че от данните по преписката е видно, че по отношение
на инвестиционното предложение на „Хелиус актив“ ООД очевидно са предприети и действия
за провеждане на процедура по промяна предназначението на земеделските земи за
неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).
Налице е решение по чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ на Комисията за земеделските земи към
МЗХ за утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски
земи. Не е спорно, че е одобрен ПУП – ПЗ и ПП, който е предпоставка да се
направи предложение по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ до Комисията за земеделски земи за
промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. С
постановяване на решение от Комисията по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ ще се приключи
процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя, което пък е
отделно и самостоятелно основание за изключването на имоти от слоя ПЗП по чл.
33б, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП. В случая обаче няма данни за приключване на процедурата
по ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя, а освен това и не
е налице искане до министъра на земеделието за изключване на имотите от слоя
ПЗП именно на това основание – по чл. 33б, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП, а съгласно чл.
16з, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. посоченото от заявителя основание за
изключване по чл. 33б, ал. 2 от ЗПЗП е обвързващо за административния орган при
произнасяне по заявлението.
В
заключение съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, без в хода на производството да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при стриктно
спазване на материалноправните разпоредби, като е и в съответствие с целта на
закона. Не са налице сочените от жалбоподателя основания за нейната отмяна,
поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна се явява претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съобразно чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 пр. 5 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Община
Борово, област Русе, представлявана от кмета на общината В. П. В., против Заповед
№ РД 20-60/01.03.2022 г. на Министъра на земеделието, с която са оставени без
уважение заявления с рег.№№ 07-35 от 28.01.2022 г. и 07-35 от 14.02.2022 г.,
подадени от кмета на Община Борово и не е одобрено изключването на имоти с
кадастрални номера 53117.61.294 (стар номер 53117.0.294), 53117.61.298 (стар
номер 53117.0.298, образуван от 53117.0.216), 53117.61.327 (стар номер
53117.0.327), 53117.61.328 (стар номер 53117.0.328), 53117.61.329 и
53117.61.330 (стар номер 53117.0.330, образуван от 53117.0.216) от обхвата на
специализирания слой „Постоянно затревени площи“ (ПЗП), одобрен със Заповед №
РД 09-190 от 01.03.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА Община Борово, област Русе, с
административен адрес: гр. Борово, ул. „Никола Вапцаров“ № 1А, да заплати на Министерство
на земеделието, гр. София, бул. „Христо
Ботев“ № 55, сумата от 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: