П Р О Т О К О Л
Година 2021 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и
седми състав
На тридесети март
Година две хиляди
двадесет и първа
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Прокурор: ЗДРАВКА ЗАДГОРСКА
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 4426/2020г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 09:55
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. У.К.Л. /W.K.L./ – редовно призована, не се явява.
В съдебната зала се явява адв.
В.В.В., назначен за служебен защитник в хода
на ДП на подс. Л..
СЪДЪТ,
като взе предвид неявяването на подс. Л. и доколкото
същата е чужд гражданин, намира че на последната следва да бъде назначен
служебен защитник, поради което и на осн. чл. 25, ал.
1 от ЗПП и чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. У.К.Л. адв. В.В.В., определен от Председателя
на ВАК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. В.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото подсъдимата е
редовно призована, не се явява и желае адв. В. да я
представлява, поради което и на осн.чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „В“ от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на
явилите се лица.
ПОДС. У.К.Л. /W.K.L./ - родена на ***г.
в гр. Брадфорд /Bradford/, Великобритания, паспорт № ***, с
висше образование, неомъжена, неосъждана, работи.
Самоличността на
подсъдимата бе снета от данните по ДП.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени
ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са
връчени на подсъдимата на 03.02.2021г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод
и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи.
АДВ.
В.: Нямам искания за отводи.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на
прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
По отношение на
т. 3 считам, че са допуснати съществени остраними
процесуални нарушения в хода на ДП, поради което моля да прекратите
производството и да го върнете на РП - Варна.
В тази връзка
няма да вземам становище по отношение на останалите точки.
АДВ. В.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
Считам, че са
налице основания за прекратяване и връщане на делото на РП - Варна.
По отношение на
останалите точки няма да вземам становище.
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе
предвид становището на страните, и материалите по делото намира следното:
Делото е
образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК срещу У.К.Л.. То е родово и местно подсъдно на ВРС. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. С оглед на
което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
Делото е
родово и местно подсъдно на Районен съд Варна като първа инстанция;
Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото
съдът е длъжен служебно да следи за допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемите или на пострадалите намира, че такива са допуснати по отношение
на правата на обвиняемата да научи за
какво престъпление е привлечена в това качество- т.е. допуснато е нарушение
визирано в разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 т НПК. В този смисъл е и
становището на страните по делото.
При
изготвянето на ОА е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемата Г. да научи за какво престъпление е привлечена в това
качество. Съображенията на съда са следните:
Обвинителният
акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се
развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира
недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да
разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с
обвинителния акт.
В обвинителния
акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи
престъплението, извършено от обвиняемите, като
в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други
съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – “времето, мястото и начинът на извършването
му“. Съгласно ал.3 на същия текст в заключителната част на обвинителния акт се
посочват: данни за самоличността на обвиняемия. ВКС в свое Решение от
19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно
решение № 2/2002 год. не е загубило своята актуалност и този извод според ВКС
не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за
изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04.
08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на
съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на
досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил
именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно
не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на
обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК.
Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
На първо място
съдът констатира, че в ОА се съдържат противоречиви данни за самоличността на
обвиняемата. ДП е провеждано срещу лице
с имена У.К.Л. /W.K.L./, родена на 15..03.1972г.
От ОА, обаче не става ясно кое лице е предадено на съд, доколкото в заглавната
част е изписано У.К.Л., в ОА на четири места се сочат имена У.К. Леели, а на
едно место е посочено лице си имена С.А.Б.. Безспорно в случая не се касае за
очевидна фактическа грешка, тъй в ОА се съдържат три различни имена на
обвиняемата, като безспорно не става ясно кое лице е предадено на съд.
На следващо
място, с настоящия ОА обвиняемата е предадена на съд за престъпление по чл.355,
ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на 15.07.2020г. в к.к. „Златни пясъци, обл.Варна,
нарушила мерките, издадени против разпространение на заразна болест по хората
със Заповед №РД-01-372/30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на РБ,
след като е била поставена под 14-дневна карантина с начална дата 08.07.2020г.
с Предписание за поставяне под карантина №200708/284527/08.07.2020г. на РЗИ-Варна не е изпълнила задължението си да
не напуска адреса – а именно гр.Варна, хотел „Морски бряг“ и е напуснала
посочения адрес , като деянието е извършено по време извънредна епидемична
обстановка, свързана със смъртни случаи във връзка с пандемия от Ковид 19, обявена с решение №325/14.05.2020г. на МС. ОА
изготвен от прокурора страда от вътрешно противоречие и неяснота относно това с кое предписание е
поставена обв. под карантина. В диспозитива
се сочи №200708/284527/08.07.2020г., а в обстоятелствената час се сочи, че е
поставена под карантина с предписание №200708/284533/08.07.2020г.На следващо
място от ОА не става ясно какво е предписано с това предписание на обвиняемата.
На обвиняемата е вменено обвинение, за това да е нарушила мерките, издадени против разпространение на
заразна болест по хората със Заповед №РД-01-372/30.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването на РБ, но никъде в ОА не е посочено какви са били тези мерки
към 15.07.2020г. и защо именно обвиняемата е била субект на тези мерки. Нещо
повече цитираната в ОА заповед е отменена със
Заповед №РД-01-465/15.07.2020г. на Министъра на здравеопазването на РБ,
т.е. към 15.07.2020г. не е действала и не е ясно защо прокурорът е приел, че на
15.07.20г. обв. е нарушила заповед, която на практика
е била отменена.
Поради това,
съдът приема, че по този начин изготвения ОА не отговаря на изискванията на
НПК, съгласно който в същия следва да бъдат описани времето, мястото и начинът
на извършване на престъплението, данни за самоличността на обвиняемия и то по
начин, който да не налага предположения, досежно
предметните рамки на обвинението, както за обвиняемия, така и за съда. Следва
да се посочи, че волята на прокурора относно
приетата за установена фактическа обстановка или т.н. фактическо обвинение,
следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се гадае и извлича по тълкувателен
път от съдържанието на ОА или още по-малко от материалите по делото. Нещо
повече диспозитивът на обвинението трябва да следва
фактическите рамки на ОА. Горните неясноти, противоречията между диспозитива и фактическото обвинение и липсата на конкретни
факти представляват отстранимо съществено процесуално
нарушение, което води до ограничаване правото на защита на обвиняемата да
разбере в какво точно е обвинена, а също така е ограничена и възможността на
съда да разбере какви са предметните рамки на обвинението и какви факти и
обстоятелства подлежат на доказване в процеса. Доколкото изготвянето на ОА се
явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото
средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за
повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на
чл.249 ал.4 т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности
информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3
б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. Ето защо съдът приема, че посочените по-горе недостатъци на
прокурорския акт обосновават нарушение на това право на обвиняемата и в
частност на правото й да научи в какво е обвинена, респективно „да научи за
какво престъпление е привлечена в това качество“.
С оглед
становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемата, съдът намира, че не следва да взема
отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите: налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за
процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на
съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, относно
конституирането на страни в процеса и относно предявените искове, тъй като
производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на
съдебния процес, преди отстраняване на сочените процесуални нарушения, което
безспорно изисква не само връщане на делото във фазата на ДП с оглед
съблюдаване на правата на пострадалите лица, но и впоследствие изготвяне на нов
ОА.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 и т.2 вр.чл. 249, ал. 1 вр.чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
4426 по описа на ВРС за 2020 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна
прокуратура, за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване на правата на обвиняемата, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от
НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 10:10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: