О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер442/15.6.2020г.Град
Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На единадесети юни Две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР МИТЕВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
като разгледа докладваното от съдия Уляна
Савакова
ВЧНД № 542 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXII от НПК и е образувано
във връзка с протест от прокурор при Районна прокуратура – Девня, срещу
протоколно Определение от проведено на 27.05.2020 г. разпоредително заседание
по НОХД № 71/2020 г. по описа на Районен съд-Девня, с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура-Девня, за
отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила.
В протеста се изтъква,
че изводите в така постановеното протоколно Определение на първоинстанционния
съд по чл.248, ал.5 от НПК, т.1 са неправилни, доколкото не е нарушено соченото
от съда право на защита на обвиняемото
лице, като се излагат подробни аргументи в тази връзка и се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд
съдебен акт.
След като се запозна
с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
Протестът е подаден
от процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт страна, в
установения законов срок, поради което е
допустим, като разгледан по същество, настоящия съд го намира за
основателен, поради следните съображения:
Производството по
НОХД № 71/2020 ,г. по описа на Районен съд-Девня е образувано по внесен обвинителен акт срещу П.А.И. за престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Първоинстанционният
съд е насрочил делото в разпоредително заседание за обсъждане с участието на
всички страни на посочените в чл.248, ал.1, т.1-8 въпроси, при решаването на които е възприел,
че в досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, ограничило
гарантираното от НПК право на защита на обвиняемата. Съдията-докладчик е
констатирал, че предяваването на разследването на обиняемата е осъществено без
присъствието на упълномощения от същата защитник и без изричното съгласие за
това от нейна страна, което е нарушило процесуалното й право, закрепено в
разпоредбата на чл.55 от НПК, а именно – правото й защитника да участва при
извършването на всички процесуално-следствени действия с нейно участие. Предвид
посоченото, съдът е направил извод за наличието на допуснато съществено и
отстранимо нарушение на процесуалните правила, което налага връщане делото на
прокурора за извършване отново на
действието по чл.227 от НПК по отношение на обвиняемата и упълномощените от
същата защитници, или без тяхно участие при изричен отказ от нейна страна.
ВОС
счита, че посочените изводи на съдията-докладчик, мотивирали прекратяването на
съдебното производство и връщането на делото, не намират правна подкрепа, като
доводите на прокурора, развити в частния протест срещу обжалваното протоколно
Определение, са основателни и се споделят от настоящата въззивна инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, определението на съда по чл.248, ал.1, т.3
от НПК подлежи на обжалване по реда на гл. XXII от НПК. Предметът на инициираното по
този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно - липсата на
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като
същите изрично са посочени от законодателя в чл.249, ал.4 от НПК. Сред така изброените в тази разпоредба
основания, безспорно е и релевираното от първоинстанционния съд нарушение,
свързано с нарушаване на едно от основните права на обвиняемия - правото му да има защитник, който да участва
при извършването на всички процесуално-следствени действия с негово участие и в частност – при предявяване на
материалите по разследването при заявено за това изрично искане от страна на
обвиняемото лице.
Необходимо
е също така да се отбележи, че дори когато се касае за процесуално нарушение от
тези, посочени в нормата на чл. 249, ал. 4 НПК , съдът не е дължен да прекрати
съдебното производство. Първата инстанция следва да обсъди направеното
възражение и да извърши преценка доколко това нарушение наистина е съществено;
дали същото и в каква степен е нарушило правото на защита на обвиняемия и
най-вече – необходимо ли е това
процесуално нарушение да бъде отстранявано в рамките на ДП или може успешно да
бъде отстранено в рамките на съдебното производство. Ако нарушението може да се
компенсира в централната фаза на наказателния процес, констатирането му като
съществено не следва да обоснове прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото в предходната процесуална фаза. Това разбиране изхожда от
обстоятелството, че именно съдебната фаза на процеса е най-важна; именно там в
пълнота се реализира принципа на непосредственост и състезателност и именно там
се решава въпроса за виновността на подсъдимия.
След
като се запозна с всички наличните по делото данни, ВОС не намери при
предявяване на разследването на обв.И. да е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило упражняването на правото й на защита в пълен
обем.
Разследването
се предявява след преценка на разследващите органи, последвана от такава и на
прокурора , че същото вече е финализирано
и за да може обвиняемото лице да се запознае с всички събрани материали и на
тази основа да направи своите допълнителни искания и възражения и да организира
съответната си защита. Както тогава, така и по време на цялото производство,
той се нуждае от квалифициран правен съветник, който да го информира и да
спомага за установяване на обстоятелствата в негов интерес и за постигане на
възможно най-благоприятно приложение на закона. Обвиняемият може сам да избере
своя защитник или при определени предпоставки да му се предостави безплатна
служебна защита – по негово искане или когато интересите на правосъдието
изискват това. Правото на обвиненото лице да избере дали и как да реализира
защитата си, е гарантирано не само от съответните процесуални разпоредби /чл.
15, чл. 55, ал. 1, чл. 93 и сл. /, но и на конституционно ниво /чл. 30, ал. 4, чл. 56, чл. 122 от КРБ/ и изпълнява стандартите, установени
от чл. 6, т. 3, б. "с" от
КЗПЧОС и чл. 14, т. 3, б. "д" от
МПГПП.
В
конкретния случай, в предвидената за това форма обвиняемата е упълномощила договорен защитник – адв
Недков /пълномощно на л. 39 от том 4 на ДП/. Материалите по разследването са били
предявени на обв.И. на 17.01.2020 г. от 10:02 ч. до 10:20 ч. и на упълномощения
й защитник – на същата дата от 09:35 ч. до 10:00 ч., като действията са
обективирани от разсл.полицай А.Дачев в съотв.за това Протоколи, съгласно
изискванията на чл.227 от НПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 227, ал.5 от НПК, когато
обвиняемия се яви без упълномощен защитник разследващия орган му предявява
разследването, като в случая на чл. 94, ал.1 от НПК му назначава резервен защитник,
независимо от упълномощаването /каквато хипотеза е нетносима към конкретния
случай, доколкото в хода на проведеното досъдебно производство на обв.И. е
предявено обвинение за престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, за което съгласно цитираната разпоредба не се изисква задължително участие
на защитник/. Тоест, посочената правна норма императивно вменява задължение на
разследващия орган да предяви материалите по делото на обвиняемото лице при
явяването на същото и без упълномощен
защитник, като в този смисъл и конкретното извършено действие по
предяваване на материалите по ДП на обв. И. е осъществено от разследващите
органи напълно законосъобразно .
От
друга страна, видно от протоколите за предявяване на разследването/ а и от
всички материали по ДП/, във времевата разлика от 2 минути между осъществените
последователни действия по предявяване не са извършвани действия по
разследването, като съответно както обвиняемото лице, така и упълномощения й
защитник преди това са били запознати с целия идентичен обем от материали
съдържащи се по делото.
Предвид
посоченото, ВОС счита, че в конкретния случай, доколкото материалите по
разследването са били предявени последователно и на упълномощения от обв.И.
защитник и на самата нея, като и двамата са получили реален достъп до всички
материалите по делото, позволяващ ефективно реализиране на защита, като от друга страна - правото на защитник на
обвиняемата за конкретното посочено действие е надлежно упражнено от същата, а
процесуалните изисквания на закона по отношение на съответните действия са
стриктно спазени - то й не е налице
твърдяното ограничаване на правото на защита свързано с неучастие на защитник и
при предявяване на разследването на обв.И.. В контекста на посоченото, ВОС
счита за нужно да отбележи и че въпреки, че повечето от нарушенията при
предявавне на материалите по ДП принципно съставляват хипотези на съществени
нарушения на процесуалните правила, то тези нарушения са отстраними в съдебната
фаза, защото с насрочване на делото в разпоредително заседание се дава
пълноценна възможност за запознаване с всичики материали по делото. В подкрепа
на това е и Решението на СЕС от 5 юни
2018 година по дело № C-612/15, в което при разглеждане на въпроса относим
към правото на информация относно
обвинението и достъп до материалите по делото е посочено, че при необходимост този достъп може да се предостави и след
внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда
обвинението по същество и преди началото на пренията пред него.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на въззивната инстанция счита, че в
конкретния случай крайният извод на първостепенния съд относно необходимостта
образуваното съдебно производство да бъде прекратено, поради допуснато,
съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на обвиняемото
лице, като делото се върне на Районна прокуратура – гр.Варна за отстраняването
му е неправилен.
Водим
от горното и на основание чл.345, ал.2, вр.чл.249 от НПК, Окръжен съд-Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно Определение постановено на
27.05.2020 г. по НОХД № 71/2020 г. по описа на Районен съд-Девня с което
съдебното производство по делото е прекратено поради допуснато в хода на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обв.И..
ВРЪЩА
делото на същия съд за продължаване на производството по делото от
стадия на разпоредителното заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.