РЕШЕНИЕ

№

гр. Пазарджик, 19.03.**21 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, XXXVI състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева

 

при секретаря Е. Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4231 по описа на съда за **19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.С.К. срещу Я.В.Я., в която се твърди, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект е сграда с идентификатор 55155.503.603.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.” № **, ****, който обект се намира в сграда № 1 (жилищен блок) с идентификатор 55155.503.603.1, която сграда е на седем надземни етажа - от 0 до 6, включително, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603, с предназначение на самостоятелния обект: жилище (апартамент), с площ от 95.39 кв.м, ведно с избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имоти с идентификатори 55155.503.603.1.4; 55155.503.603.1.16; под обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.13; над обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.14. Сочи, че е придобила имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност повече от десет години - в периода от 15.06.**01 г. до 15.06.**11 г. и след това до момента на подаване на исковата молба.

Ищцата твърди, че осъществява фактическа власт върху имота от 12.06.**01 г., непосредствено след смъртта на дядо си Н. С. П., необезпокоявано, непрекъснато, спокойно и явно, че го счита за свой собствен и продължава да го владее към момента на подаване на исковата молба. Сочи, че от **01 г. само тя поддържа апартамента, заплаща всички консумативи и разходи за поддържане на общите части на блока, като от **06 г. заедно с нея в апартамента заживял съпругът й Д.К.. През месец юни **17 г. получила нотариална покана № 180, том I, рег. № 3792/15.06.**17 г. от ответника Я.Я., в която последният твърдял, че е собственик на процесния имот и предявявал претенции за освобождаването му от ищцата. Посочва, че след получаване на нотариалната покана разбрала от майка си К.С., че ответника Я.Я. е водил дело срещу нея относно собствеността върху процесния имот. Твърди, че не е уведомявана за този съдебен спор, не е била страна по него и срещу нея не е имало съдебни претенции за имота. Обосновава правния си интерес от предявяването на иска с това, че ответника оспорва правото й на собственост с изпратената до нея нотариална покана.

 Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Я.Я., че ищцата Д.К. е собственик на горепосочения имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 15.06.**01 г. до 15.06.**11 г. и след това до датата на подаване на исковата молба – 23.10.**19 г.

Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Я.В.Я., в който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцата, че е осъществявала фактическа власт върху имота от 12.06.**01 г., непосредствено след смъртта на дядо си Н. С. П.,  необезпокоявано, непрекъснато, спокойно и явно. Твърди, че ищцата не е живяла в апартамента в периода от **01 г. до **11 г., а че същата е заживяла в имота през **11 г. със съзнанието, че апартамента е собственост на майка й К.Н.С., който факт е отречен с влязло в сила на 25.05.**15 г. Решение по гр.д. № 22**/**08 г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Ищцата не е владелец на имота, не е своила имота. Била е обикновен държател на апартамента. Ищцата не е държала имота за себе си като свой собствен, а ползвала апартамента с ясното съзнание, че държи същия за своята майка, която считала за собственик на имота. Ответникът Я.В. оспорва наличието на правна връзка между ищцата Д.К. и Н. С. П. като между внучка и дядо. Твърди, че със саморъчно завещание от 09.01.1998 г. вуйчо му Н. С. П. завещал на него и на братовчедка му М. Б. Г. цялото притежавано от него движимо и недвижимо имущество, в това число процесният апартамент. Завещанието е надлежно обявено и вписано в Служба по вписванията – Пазарджик под дв.вх.рег. № 470/**.02.**02 г., акт № 8, том I. От този момент ответникът се легитимирал пред всички трети лица като собственик на процесния апартамент. Въз основа на завещанието бил издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33, том VI, рег. № 8028, нот. дело № 1035/**07 г., съгласно който ответникът Я.В.Я. и лицето М. Б. Г. били признати за собственици на процесния имот при равни права. Тъй като майката на ищцата – К.С. отказвала да предаде владението на въпросния апартамент на ответника и М. Б. Г. последните двама през **08 г. завели иск за собственост срещу К.С. с предмет процесния имот, по повод на който било образувано  гр.д. № 22**/**08 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, по което било прието за установено по отношение на К.С., че Я.В.Я. и М. Б. Г. са собственици на процесния апартамент и бил отменен издадения на 08.12.**06 г. в полза на К.С. констативен нотариален акт за собственост върху коментирания имот. Исковата молба и решението по гр.д.  № 22**/**08 г. по описа на Районен съд-Пазарджик били вписани в Служба по вписванията – Пазарджик и по този начин ответникът Я.В.Я. и М. Б. Г. отново обявили пред всички трети лица, че те са собственици на имота. Впоследствие с договор за покупко-продажба от 29.09.**17 г., обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 8884, акт № 164, том 29, нот. дело № 4659/**17 г., ответникът и съпругата му придобили в режим на СИО притежаваната от М. Б. Г. 1/2 идеална част от апартамента. Така той и съпругата му станали изключителни собственици на процесния имот. Ответникът твърди, че ищцата никога не е демонстрирала пред него, че има собственически претенции към имота. Сочи, че на 19.08.**15 г. посетил процесния апартамент и установил, че в този момент същият се ползва от ищцата със знанието, съгласието и съдействието на майка й – К.С.. При срещата им ищцата заявила на ответника, че живее в апартамента, защото й е предоставен за ползване от майка й. Разбирайки, че К.С. ползва и владее имота чрез дъщеря си - ищцата Д.К., на 25.08.**15 г., чрез куриерска служба, ответникът изпратил покана до К.С. да освободи процесния апартамент и да му предаде на 07.09.**15 г. от 17,00 ч. ключовете за същия на среща между двамата в имота. На 07.09.**15 г. в 17,00 ч. ответникът отишъл до апартамента, позвънил на вратата, но отвътре лице с женски глас заявило: „Махайте се…И да не сте посмели повече да идвате или да ми изпращате покани…..Аз съм К.С. и няма да разговарям с Вас докато не излезе решението на Върховния съд“. Във връзка със случващото се през семтември **15 г. ответникът подал  жалба до Районна прокуратура – Пазарджик, по повод на която било образувано досъдебно производство № 1722/**15 г. по описа на РУ-Пазарджик, в хода на което разпитани в качеството на свидетели ищцата Д.К. и майка й К.С. твърдели, че от смъртта на Н.П. през **01 г.  до **11 г. в процесния апартамент не е живял никой, че семейството на ищцата се нанесло да живее в апартамента през **11 г., К.С. твърдяла, че процесния имот е неин собствен, а Д.К. считала имота за наследствен на майка й от нейните родители.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Сочи доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

С Определение № 59/07.01.**** г., постановено по гр.д. № 4273/**19 г., по описа на Районен съд-Пазарджик, на основание чл. 213 от ГПК, производствата по гр.д. № 4231/**19 г. по описа на Районен съд-Пазарджик и гр.д. № 4273/**19 г. по описа на Районен съд-Пазарджик са съединени като имащи връзка помежду си, като гр.д. № 4273/**19 г. по описа на Районен съд-Пазарджик е присъединено към настоящото гр.д. № 4231/**19 г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

Производството по гр.д. № 4273/**19 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, присъединено към настоящото дело, е образувано по искова молба на Я.В.Я. и Н.М.Я. срещу К.Н.С., Д.С.К. и Д.Г.К..

Ищците Я.Я. и Н.Я. твърдят, че с Решение № 314/15.04.**15 г., постановено по гр.д. № 22**/**08 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, влязло в законна сила на 25.05.**15 г., е прието за установено по отношение на К.Н.С., че ищеца Я.В.Я. и братовчедка му М. Б. Г., са собственици на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55155.503.603.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.**08 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „З на Ч.“ № **, ****, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор № 55155.503.603.1, брой надземни етажи: 7, брой подземни етажи: 0, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № 55155.503.603, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 95.39 кв.м, ведно с прилежащи части: избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м и 4.273% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори 55155.503.603.1.4, 55155.503.603.1.16, под обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.13, над обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.17, стар идентификатор: няма. Със същото решение съдът отменил Нотариален акт № 49, том V, нот. дело  № 727/**06 г. по описа на Нотариус Дъбова, с който ответницата К. Николва С. се легитимирала като собственик на процесния имот.

С Нотариален акт вх.рег. № 8884 от 29.09.**17 г., дв.вх.рег. №8871, акт № 164, том 29, н.д. № 4659/**17 г. по описа на Служба по вписванията-Пазарджик, М. Б. Г. продала на ищеца притежаваните от нея идеални част от процесния имот, които били придобити от него в режим на СИО със съпругата му Н.М.Я..

Ищецът Я.Я. сочи, че на 19.08.**15 г. посетил процесния имот и установил, че се ползва от ответницата Д.К. – дъщеря на ответницата К.С. със съгласието и съдействието на последната. На 25.08.**15 г., чрез куриерска служба, ищецът Я.Я. изпратил до К.С. покана да освободи процесния имот и на 07.09.**15 г. в 17.00 ч. да му предаде владението на апартамента с ключовете за същия. На 07.09.**15 г. в 17.00 ч. отишъл до апартамента, но ответницата К.С. отказала да отвори вратата на жилището и да предаде владението му на ищеца, заявявайки отвътре: „Аз съм К.С. и няма да разговарям с Вас докато не излезе решението на  Върховния съд“.

На 11.09.**15 г. ищецът Я.Я. подал жалба с вх. № 3278/**15 г. до Районна прокуратура-Пазарджик за извършване на проверка относно осъществено престъпление самоуправство, но с прокурорско постановление от 10.01.**17 г. било отказано образуването на досъдебно производство, с мотива, че казусът е гражданско-правен. На 15.06.**17 г. връчил нотариална покана на ответницата Д.К., с която поискал да му предаде владението върху процесния имот или да му заплаща обезщетение в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата до предаване на имота. С молба до EVN вх. № 13396/29.01.**18 г. поискал да бъде прекъснато електроподаването в процесния апартамент, но по възражение на К.С., представяща се за владелец на имота, това било отказано.

Ищците твърдят, че към настоящия момент в имота живее Д.К., заедно съпруга си Д.К., на която имотът е предоставен незаконосъобразно за ползване от нейната майка К.С.. Последната владее имота чрез дъщеря си Д.К.. Това обосновава правния интерес на ищците за предявяване на ревандикационен иск спрямо ответниците.

Ищците предявяват претенции към ответниците да им заплатят обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, равняващо се на стойността на неоснователното обогатяване на ответниците за сметка на неоснователното обедняване на ищците, произтичащо от лишаването на ищците от възможността да ползват апартамента, възлизащо в размер на 8400 лв. за периода от 15.06.**17 г. до завеждане на исковата молба – 25.10.**19 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на влизане в сила на решението на съда до окончателното й изплащане. Претендират и присъждане на обезщетение за забава в размер на **00 лв. за периода от 15.06.**17 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.10.**19 г. върху главницата от 8400 лв.

Молят съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на гореописания имот и да осъди ответниците да им предадат владението на имота; да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата в размер на 8400 лв. - обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, равняващо се на стойността на неоснователното обогатяване на ответниците за сметка на неоснователното обедняване на ищцците, произтичащо от лишаването на ищците от възможността да ползват апартамента, за периода от 15.06.**17 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 25.10.**19 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението на съда до окончателното й изплащане, както и да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата в размер на **00 лв. – мораторна лихва за периода от 15.06.**17 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.**19 г.

Ангажират доказателства. Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Д.С.К., в който оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди, че е собственик на процесния имот на основание изтекла в нейна полза продобивна давност за периода от 15.06.**01 г. до 15.06.**11 г., както и че владее имота и до настоящия момент, много повече от 10 години, постоянно, несъмнено, спокойно и явно, като го счита за свой собствен. Сочи, че през месец юни **17 г. получила нотариална покана № 180, том I, рег. № 3792/15.06.**17 г. от  Я.Я., изпратена чрез нотариус Христо Панчев, в която ищецът Я.Я. твърдял, че е собственик на процесния апартамент и заявявал претенции имотът да бъде освободен. Оспорва правото на собственост на ищеца Я.В.Я. и съпругата му Н.М.Я. върху процесния апартамент. Прави възражение за недействителност на завещанието, въз основа на което е издаден Нотариален акт № 33, том VI, дело № 1035/16.11.**07 г. на Нотариус Н. Х., вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 9453/16.11.**07 г., от което черпи права ищеца Я.Я.. Твърди, че завещанието е нищожно, тъй като то не е написано от завещателя - дядо й Н.С.П.и не е подписано от него. На следващо място, релевира възражение за унищожаемост на завещанието, тъй като е направено от дядо й Н. С. П., който по време на съставянето му не е бил способен да завещава - не е разбирал свойството и значението на акта, който извършва, поради психично заболяване, от което страдал последните няколко години от живота си.

 Прави искане за отмяна на нотариален акт № 33, том VI, дело № 1035/16.11.**07 г. на нотариус Н. Х., вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 9453/16.11.**07 г., с което е признато право на собственост на Я.В.Я. и М. Б. Г. върху процесния имот.

Оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД. Счита, че вземането по иска е погасено по давност.

Сочи доказателства. Формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Д.Г.К., в който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че съпругата му Д.К. живее в процесния имот от **01 г., както и че през **06 г., когато двамата сключили граждански брак, той се установил трайно да живее в нейното жилище, където живеят и до момента с роденото от брака им дете. Формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от К.Н.С., в който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че не е пасивно легитимирана да отговаря по ревандикационния иск, защото не владее имота, а отделно от това между нея и ищеца има влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 22**/**08 г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Поддържа, че собственик на имота е Д.К., която придобила правото на собственост върху апартамента на основание давностно владение. Формулира доказателствени искания.

В открито съдебно заседание страните Я.Я. и Н.Я., чрез процесуалния си представител – адв. С.Д., поддържат подадената от тях искова молба и молят предявените със същата искове да бъдат уважени. Я.Я., чрез адв. С.Д., поддържа и отговора на исковата молба, подадена от Д.К. и моли за отхвърляне на предявения от Д.К. срещу него иск. Претендират присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание Д.С.К., чрез процесуалните си представители адв. М.З. и адв. В.К. моли предявения от нея иск срещу Я.Я. да бъде уважен, поддържа отговора на исковите претенции, предявени срещу нея от Я.Я. и Н.Я. и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

 Ответниците Д.К., чрез адв. М.З., и К.С., чрез адв. В.К., в открито съдебно заседание оспорват предявените от Я.Я. и Н.Я. искове и молят да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

         Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         Видно от представеното по делото саморъчно завещание от 09.01.1998 г. приживе Н. С. П. е завещал на племенника си Я.В.Я. притежавания от него гараж, а всички други негови недвижими имоти, движимо имущество, пари, ценности и ценни книжа - на племенниците си Я.В.Я. и М. Б. Г.. Не е спорно, че последните двама са деца на негови сестри. След ръкописния текст в завещанието е записана дата 09.01.1998 г.  Под ръкописния текст  е положен подпис. Завещанието е надлежно обявено на **.02.**02 г. под акт № 47, том I, н.д. № 46 от Нотариус Н. Х., с рег. № 154 по регистъра на НК и вписано в Служба по вписванията –  Пазарджик  под акт № 8, том I, дв.вх.рег. № 470/**.02.**02 г.

         От представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33, том VI, рег. № 8078, н.д. № 1035/16.11.**07 г. по описа на Нотариус Н. Х., вписан в Служба по вписванията –  Пазарджик под акт № 55, том V, вх.рег. № 9453/16.11.**07 г., се установява, че Я.В.Я. и М. Б. Г. са признати за соственици, при равни права, въз основа на писмени документи – процесното саморъчно завещание от 09.01.1998 г. на следния недвижим имот: самостоятелен обект, находящ се в шестетажен жилищен блок № 12, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **, вх. „Б“, кв***представляващ апартамент № 15, на етаж II (втори), с площ от 95.39 кв.м, при съседи на апартамента: от североизток – двор, от югозапад – двор,  от северозапад – апартамент № 16, ведно с избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м, при съседи на избеното помещение: от североизток – двор, от югозапад – мазе № 16,  от северозапад – коридор, ведно с 4.273 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

         Видно от представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 65, том III, рег. № 6472, дело № 421/29.09.**17 г. по описа на нотариус Христо Панчев, рег. № 070 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик под акт № 164, том 29, вх.рег. № 8884/29.09.**07 г., на 29.09.**17 г. М. Б. Г. е продала на 29.09.**17 г. на Я.В.Я. притежаваната от нея 1/2  идеална част от гореописания недвижим имот – процесния апартамент, ведно с прилежащото към него избено помещение и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Не е спорно по делото, че към този момент Я.Я. е бил в граждански брак с ищцата Н.Я..

         Видно от представената схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1032548-13.11.**19 г., издадена от СГКК – Пазарджик, процесният имот е с идентификатор 55155.503.603.1.15 по КККР на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.**08 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **, ****, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор 55155.503.603.1, брой надземни етажи: 7, брой подземни етажи – 0, с предназначение: жилища сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 95.39 кв.м, с прилежащи към него части: избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори 55155.503.603.1.4 и 55155.503.603.1.16, под обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.13, над обекта:  имот с идентификатор  55155.503.603.1.17.

         С Решение от 12.07.1999 г. по гр.д. № 61/1999 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е уважен предявения от Н. С. П. срещу К.Н.С. иск с правно основание чл. 64, ал. 1, т. 3, пр. 2 от СК (отм.) и е прекратено извършеното осиновяване по гр.д. № 314/1962 г. на Кюстендилския съд от Н. С. П. на К.Н.С.. С Решение № 23 от 12.02.**01 г. по в.гр.д. № 93/**00 г. Апелативен съд – Пловдив е отменил решението на Окръжен съд – Пазарджик и е отхвърлил предявения иск с мотивите, че липсват писмени доказателства за допуснато осиновяване между Н. С. П. на К.Н.С., поради което не е установен юридическия факт на осиновяването, чието прекратяване се иска. С Решение № 489/29.12.**02 г. по дело № 483/**01 г. на ВКС, II г.о., е оставено в сила решението на въззивната инстанция, с мотива, че липсват писмени доказателства за извършеното осиновяване и доколкото не е доказано по надлежен ред с писмени доказателства създаването на правната връзка между осиновител и осиновена, то съдът не може да се произнася по искане за прекратяване на тази връзка.

         С влязло в сила Решение № 525/30.06.**10 г. по гр.д. № 1814/**09 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е отхвърлен предявения от К.С. против Я.Я. и М. Г. иск с правно основание чл. 43, ал. 1, буква „б“ от ЗН за унищожаване на саморъчното завещание от 09.01.1998 г., направено от Н. С. П. в полза на М. Б. Г. и Я.В.Я., поради неспособността на завещателя по време на съставянето му да завещава.

         С влязло в сила Решение от 15.04.**14 г. по гр.д. № 22**/**08 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е признато за установено по отношение на К.С., че М. Г. и Я.Я. са собственици на процесния апартамент с идентификатор 55155.503.603.1.15, с площ от 95.39 кв.м., находящ се на втория етаж в сградата с административен адрес: гр.Пловдив, ул. „З на Ч.“ № **, ведно с избено помещение № 15 с площ от 3.91 кв.м. и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.  С решението е отменен констативен нотариален акт № 49, том V, рег. № 9726, н.д. № 727/08.12.**06 г. по описа на Нотариус Таня Дъбова, с рег. № 422 по регистъра на НК, с който К.С. е призната за собственик на имота на основание наследствено правоприемство.

Във връзка с направеното от страна на ответницата Д.К. оспорване на автентичността на саморъчното завещание от 09.01.1998 г. е открито производство по чл. 193 от ГПК и извършена съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която ръкописният текст и подписът на „завещател“ в изследвания документ - саморъчно завещание от 09.01.1998 г. са положени от завещателя Н. С. П.. Съдът кредитира експертното заключение, неоспорено от страните в процеса, като обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.

По делото е извършена съдебно-психиатрична експертиза, видно от заключението на която при съставяне на завещанието Н. С. П. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното – направените завещателни разпореждания и да ръководи постъпките си.

         От заключението на приетата без възражения от страните съдебно-оценъчна експертиза, на която съдът дава вяра като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че размерът на средно месечния пазарен наем на процесния имот за периода от 15.06.**17 г. до датата на подаване на исковата молба е 325.00 лв.,  а наемната цена на ден е 10.80 лв. Размерът на справедливата пазарна наемна цена за процесния апартамент, ведно с избеното помещение и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за периода от 15.06.**17 г. до 28.10.**19 г. е 9240 лв.

         Видно от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните по делото, мораторната лихва за забава за месечна наемна цена от 325.00 лв., за периода от 15.06.**17 г. до 27.10.**19 г. е в общ размер на 1070.36 лв.

         От представения по делото Протокол от 26.10.**14 г. за проведено Общо събрание на етажна собственост в гр. Пазарджик на ул. „З на Ч.“ № ** и № 22  се установява, че като собственик на процесния имот -  апартамент № 15, ведно с избеното помещение – мазе и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото е записана К.Н.С.. Видно от добавения ръкописен текст до името й „чрез Д.С.К.“, К.Н.С.  е представлявана на проведеното Общо събрание от дъщеря си Д.С.К..

         Видно от представената справка от 25.04.**14 г. за собствениците на самостоятелни обекти в блок на адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № ** и № 22 в същата като собственик на процесния апартамент № 15, ведно с прилежащите към него мазе и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е посочена  К.Н.С.. С ръкописен тест до името на последната е добавено: „обитател Д.С.К.“.

         От представената по делото книга на етажната собственост на адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № ** се установява, че на 15.06.**01 г. в същата К.С. е вписана като собственик на процесния апартамент № 15, както и че на същата дата Д.К. (с предишна фамилия „У.“) е вписана като обитател на апартамента. Двете са положили подпис срещу имената си и посоченото качество, в което ползват апартамента. Полагането на подпис от двете срещу имената им в книгата на етажната собственост не се оспорва по делото. На 26.06.**06 г. като член  на домакинството на обитателя е вписан Д.Г.К., а на 13.05.**08 г. – Г. Д.К.. Вписаните обстоятелства са удостоверени и с подписа на Председателя на УС – П.С.Ц..

От Удостоверение за граждански брак № **********/13.10.**07 г. се установява, че Д.К. и Д.К. са съпрузи, сключили граждански брак на 13.10.**07 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 0427/13.10.**07 г. на Община Пазарджик.

По делото са представени квитанция от 18.01.**12 г. и касов ордер от 28.10.**17 г. за заплатени разходи за общите части на жилищния блок, в който се намира процесния апартамент, видно от които същите са издадени на семейство „Кънчеви“.

Установява се от представените по делото удостоверения за декларирани данни от Д.К., Д.К., К.С. и Я.Я., издадени от Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Пазарджик и справка от електронното досие на същите данъчно задължени лица, издадени от Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Пазарджик (л. 309 – л. 316), че страните К.С. и Я.Я. са подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която са декларирали, че са собственици на процесния имот. Страните Д.К. и Д.К. са декларирали в данъчната служба, че не притежават недвижимо имущество.

Видно от представените по делото удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес на Д.К. и Д.К. (л. 317 – л. 3**), от 15.09.1999 г. до 29.08.**17 г. настоящият адрес на Д.К. ***, а постоянният й адрес от 23.08.**00 г. е в гр. Пазарджик, **Постоянният адрес на Д.К. ***. Настоящият му адрес от *** г. до 23.03.**** г. съвпада с постоянния, след което, считано от 23.03.**** г. същият е променил настоящия си адрес и като такъв е регистрирал адрес: гр. Пазарджик, **От приложените по делото копие на молба с вх. № 216/01.09.**04 г. от Д.К. (У.) до Директора на ЕГ „Бертолт Брехт“ гр. Пазарджик и копие на трудов договор № 578/13.09.**04 г. се установява, че същата е посочила, че живее на адрес: гр. Пазарджик, **От представеното писмо от „Електроразпределение Юг“ ЕАД се установява, че К.С. е подала в дружеството две писмени възражения, регистрирани с вх. № 33903/16.10.**19 г. и вх. № 1**65/15.12.**17 г., касаещи имота на адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **, ****. От съдържанието на приложените към писмото възражения, озаглавени „жалби“, е видно, че същите са подадени във връзка със спряно, по искане на Я.Я., електрическо захранване на процесния апартамент, както и че К.С. твърди, че е собственик на въпросния апартамент и го владее като свой собствен от 13.06.**01 г.

Не се спори между страните, а и от представената нотариална покана с рег. № 3792, том 1, акт 180/15.06.**17 г. по описа на  Нотариус Христо Панчев, с рег. № 070 по регистъра на НК се установява, че Я.В.Я. е поканил Д.К. да освободи процесния имот или да заплаща месечно обезщетение в размер на 300 лв. за лишаване от ползването на апартамента, считано от датата на получаване на поканата до предаване на владението.

Страните не спорят, а от представената по делото писмена покана и известие за доставяне се установява, че Я.Я. е поканил на 07.09.**15 г. К.С. да преустанови ползването на апартамента или да заплаща месечно обезщетение в размер на 300 лв. за лишаване от ползването на имота, считано от датата на получаване на поканата до предаване на владението.

От материалите на приобщеното по делото досъдебно производство № 1722/**15 г. по описа на РУ – Пазарджик се установява, че в хода на разследването разпитана като свидетел на 07.01.**16 г. и 19.12.**16 г. Д.С.К. е заявила: „Живея в жилището на баба ми и дядо ми по майчина линия от **11 г…..От **01 г. до **11 г. живяхме с майка  на друго място – на квартира…През месец август **15 г. бях посетена в жилището на дядо от Я.Я. и неговия адвокат…Я. ми заяви, че трябва да напусна апартамента, защото той имал нотариален акт за жилището и иска да влезе във владение. Аз му казах, че майка ми е на море и като се върне – да се разправя с нея. През месец септември **15 г….Я. дойде с адвоката си пред апартамента и поиска да говори с майка ми, за да се разберем как да напусна апартамента в едноседмичен срок. Майка ми беше на вратата и тя говори с него, повече не мога да ви кажа какво се е случило и какво са се разбрали….“. В дадените показания Д.К. е заявила, че счита този дом на собственост на майка си, която го е придобила по наследство от своите родители, че дава ключ на майка си  К.С. за апартамента, че често се случва майка й да идва в апартамента, както и че в нейните представи този дом е на майка й и тя няма да й откаже достъп до него. Разпитана като свидетел на 07.01.**16 г. и 19.12.**16 г. в хода разследването по посоченото досъдебно производство К.С. сочи: „…След смъртта на баща ми аз не се върнах веднага да живея в това жилище, а там заживя моята дъщеря Д. през **11 г., която си живее там и досега…До настоящия момент аз не съм получавала съдебен акт…да напусна жилището на майка и татко….За въпросната покана на Я. ще кажа, че я получих по куриер. В нея той ме призовава да напусна жилището, защото според него живея там неправомерно. Искаше на среща с упоменатата дата в поканата да му предам владението на апартамента. Порво искам да кажа, че това не е нотариално заверена покана и не почива на съдебно-изпълнително дело… Ето защо за мен това не е основание да изпълня исканията на Я. и М.…Както вече казах, ще напусна жилището, ако ВКС се произнесе в тяхна полза…Считам жилището, в което съм израснала за мой дом“.

Изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК Д.К. от една страна твърди, че не са верни следните обстоятелства: че в периода между **01 г. и **11 г. не е живяла в апартамента в гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **, вх. „Б“, ****; че се е настанила в апартамента през **11 г.; че през **11 г., както и че през **16 г. е считала апартамента за собственост на майка си К.С. на основане наследство. От друга страна същата сочи „..Каквото са ме питали в досъсебното производство № 1722/**15 г. съм отговорила и съм отговорила истината“.  

Изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК К.С. твърди, че дъщеря й Д.К. от **01 г. до **11 г. е живяла „поетапно“ в процесния апартамент, както и че не е вярно обстоятелството, че Д.К. се е настанила да живее в него чак през **11 г. Отрича като страна по гр.д. № 22**/**08 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от момента на започването му до приключването му пред ВКС, във всички процесуални документи (отговор на исковата молба, въззивна жалба и касационна жалба) да е твърдяла че е собственик на въпросния апартамент в гр. Пазарджик на ул. „З на Ч.“ № **, вх. „Б“, ****. Твърди, че никога не е живяла в процесния апартамент. Едновременно с това на зададените й въпроси: „Вярно ли е, че по същото дело и в същите процесуални документи сте твърдяла, че сте собственик на имота, както по наследство, така и като добросъвестен владелец?“, „Вие ли сте подписала приложените към настоящия отговор документи: въззивна жалба против решение  по по гр.д. № 22**/**08 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и касационна жалба против решение по в.гр.д. №  581/**14 г . по описа на Окръжен съд - Пазарджик?“ и „Верни ли са изложените в тези жалби твърдения, че вие сте собственик на процесния апартамент на основание наследство, както и че във ваша полза е изтекла придобивна давност, която Ви е направила собственик на апартамента?“ същата заявява, че тя е подписала въпросните документи, написаното в тях е вярно, както и че тя е твърдяла изложените в документите обстоятелства, а именно, че е собственик на имота, както по наследство, така и по давностно владение. В открито съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК К.С. заявява, че тя е подписала жалбите, подадени до „Електроразпределение Юг“ ЕАД с вх. № 33903/16.10.**19 г. и вх. № 1**65/15.12.**17 г., както и че е била запозната със съдържанието им, тъй като ги е прочела преди да ги подпише.

За установяване на правнорелевантните факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н., Е.Н., В.Т., Н. И., Л.К., Б.Г., Б.Г. и И.В..

От показанията на свид. Н.Н. – полицейски служител при РУ на МВР – Пазарджик, съставил докладната записка от 11.01.**16 г., представляваща част от материалите по приобщеното досъдебно производство № 1722/**15 г. по описа на РУ – Пазарджик, се установява, че Д.К. живее в процесния апартамент от **11 г. Свидетелят Н.Н. заявява, че това обстоятелство му е заявено устно от домоуправителя на блока и потвърдено със записванията в домовата книга, която домоуправителят му представил и той видял в нея, че Д.К. е регистрирана на адреса от **11 г.  Свидетелката Е.Н. - разследващ полицай по досъдебно производство № 1722/**15 г. по описа на РУ – Пазарджик с категоричност заявява, че е записвала буквално всичко, което са й казали Д.К. и К.С. при проведените им на 07.01.**16 г. и 19.12.**16 г. разпити  в хода на разследването и обстоятелствата, изложени в протоколите за разпит, са твърдения на разпитваните лица Д.К. и К.С.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н.Н. и Е.Н., тъй като намира същите са непредубедени, логични и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

От казаното от свидетелките Л.К. и В.Т. се установява, че К.С. е отгледана от Н. С. П. и съпругата му Славка, че след смъртта на последната през 1997 г. се влошило здравословното състояние на Н. С. и същият започнал да проявява агресивно поведение спрямо К.С. и Д.К.. Поради това в периода от 1997 г. до **01 г. последните две излезли на квартира. След смъртта на Н.П. през **01 г. Д.К. отдала апартамента под наем. Твърденията на двете свидетелки относно грубото поведение на Н.П. след смъртта на съпругата му спрямо К.С. и Д.К., което ги принудило да се изнесат от жилището през 1997 г., са еднопосочни с показанията на свид. Н. И., който излага идентични факти в тази насока. Свидетелката Л.К. твърди, че от **04 г. в апартамента е заживяла Д.К.. Изложеното от свидетелките Л.К. и В.Т., че след смъртта на Н. С. през **01 г. в имота е имало наематели намира опора в показанията на свид. Б.Г., която сочи, че от края на **01 г. – началото на **02 г. до края на **05 г. е била наемател в процесния апартамент. Същата твърди, че апартамента й е бил отдаден под наем от Д.К., че е живяла в него с двете си деца, както и че е плащала наемната цена на Д.К.. Изложеното от свид. Б.Г.кореспондира с показанията на свид. И.В., който сочи, че до **04 – **05 г. в апартамента е имало наематели – „една жена с две деца“. Същият твърди, че към **05 г. Д.К. се върнала да живее в апартамента, после пак го отдала под наем, както и че след като се омъжила за Д.К. отново се върнала в апартамента. Когато се родило детето им Г. К., Д.К. и Д.К. се преместили да живеят в с. Х., а след приключване на майчинството на Д.К. отново заживели в процесното жилище. Свидетелят И.В. заявява, че в процесния апартамент много често идва К.С. и не е забелязвал същата да има някакви притеснения за жилището. От своя страна свид. Б.Г. също сочи, че в апартамента е имало наематели, като изтъква, че в жилището живеят Д.К. и Д.К., както и че е помагал на последния при извършване на ремонтите дейности на апартамента през **07 г. – **08 г.

Съдът възприема показанията на свидетелите В.Т., Н. И., Л.К., Б.Г., Б.Г. и И.В., тъй като намира същите са обективни и непротиворечиви.

С Протоколно определение от 14.01.**21 г. съдът е допуснал, на основание чл. 214 от ГПК, изменение на размера на предявените от ищците Я.Я. и Н.Я. срещу ответниците Д.К., К.С. и Д.К. искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,  ал. 1 от ЗЗД, като е увеличил размера на исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от 8400 лв. на 9240 лв. и е намалил размера на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от **00 лв. на 1070.36 лв.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Налице е правен интерес на ищцата Д.К. от водене на положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответника Я.Я., тъй като като същата твърди, че е собственик на имота, а ответникът оспорва правото й на собственост с правни действия. Израз на това оспорване е обстоятелството, че ответника се легитимира като собственик на имота по силата на направено в негова полза и в полза на М. Б. Г. саморъчно завещание, въз на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, с който ответника и  М. Б. Г. са признати за собственици на имота при равни права, като впоследствие е извършена от М. Б. Г. разпоредителна сделка с 1/2 идеална част от имота в полза на ответника. Съгласно т. 3Б от ТР № 4/14.03.**16 г. по т.д. № 4/**14 г. на ВКС, ОСГК, подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК от (въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка) е действие, с което се оспорва правото на собственост, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. Несъмнено действие, с което се оспорва собствеността на ищцата върху имота е и извършената продажба на 1/2 идеална част от имота от М. Б. Г. на Я.Я.. Следоватено предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да бъде уважена исковата претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК е необходимо ищцата Д.К. да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е придобила правото на собственост върху процесния апартамент на поддържаното от нея придобивно основание – давностно владение, като докаже, че е упражнявала фактическа власт върху въпросния апартамент постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно, спокойно и необезпокоявано от никого и е манифестирала пред ответника намерение за своене на имота в продължение на 10 години, считано от 15.06.**01 г. до 15.06.**11 г. и след това до предявяване на иска – 23.10.**19 г., каквито твърдения навежда в исковата молба.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, което е уредено в разпоредбата на чл. 79 от ЗС. Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот включва два елемента: владение и изтичане на определен от закона срок, през който то е продължило (в конкретния случай 10 години). Следователно за придобиване правото на собственост по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ (corpus) и субективен - държане на вещта като своя (animus), които следва да са осъществени едновременно. Владението следва да е постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато - да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – арг. чл. 81 от ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелеца държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие и да е явно - владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Лицето, което упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Разпоредбата на чл. 1** от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС и по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок (ТР № 4/17.12.**12 г., постановено по т.д. № 4/**12 г. на ВКС, ОСГК).

 Посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване по изключващ каквото и да е съмнение начин. Липсата на категоричност, респ. наличието на съмнение за някой от тях, изключва придобиването на правото на собственост върху вещта по давност.

Съдът счита, че от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установява ищцата Д.К. да е упражнявала фактическа власт върху процесния имот в продължение на период от 10 или повече години – считано от 15.06.**01 г. до датата на подаване на исковата молба, без прекъсване, явно, спокойно и необезпокоявано от никого, с намерение да свои имота като свой собствен. Съображенията за това са следните:

Съгласно трайно установената съдебна практика, извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото. Когато страната е направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи предмета по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд (в този смисъл Решение № 235/ 04.07.**11 г. по гр. д. № 513/**10 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 210/ 19.09.**16 г. по гр. д. № 861/**16 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 22/ 19.03.**15 г. по гр.д. № 2979/**14 г. на ВКС, ІV г.о.).

 На основание чл. 175, ал. 1 от ГПК съдът цени извънсъдебното признание на ищцата Д.К., съдържащо се в показанията, които е дала пред органите на досъдебното производство № 1722/**15 г. по описа на РУ – Пазарджик на 07.01.**16 г. и 19.12.**16 г. с оглед на всички обстоятелства по делото. В показанията на ищцата по посоченото досъдебно производство се съдържат изявления, че тя живее в имота от **11 г., като преди това в периода от **01 г. до **11 г. е била на квартира, както и че счита този имот за собственост на майка си К.С., която последната е придобила по наследство от своите родители. В конкретния случай извънсъдебното признание, направено от ищцата в хода на разследването по посоченото досъдебно производство, съдържащо неизгодни за нея факти, се подкрепя от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н. и Е.Н.. Индиция за това, че Д.К. не е имала намерение да държи процесния апартамент за себе си са и приобщените по делото писмени доказателства - домова книга на етажната собственост на адрес гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **, Протокол за проведено общо събрание на етажната собственост, Справка за собствениците на самостоятелни обекти в блок на посочения адрес, в които същата е посочена като ползвател на имота, което вписано обстоятелство е удостоверено с подписа на ищцата Д.К. (фактът, че Д.К. се е подписала срещу това вписано обстоятелство без възражения не се оспорва по делото).

Не следва да се подминава и обстоятелството, че е налице противоречие в обясненията на ищцата Д.К., дадени по реда на чл. 176 от ГПК. От една страна, същата отрича изложеното от нея при проведените й на 07.01.**16 г. и 19.12.**16 г. разпити по горепосоченото досъдебно производство относно момента, от който упражнява фактическа власт върху имота и кой счита за негов собственик, а от друга – заявява „..Каквото са ме питали в досъдебното производство № 1722/**15 г. съм отговорила и съм отговорила истината“. Тези вътрешни противоречия в обясненията на Д.К. при изслушването й по реда на чл. 176 от ГПК, преценени с останалите събрани по делото доказателства, дават основание на съда да приеме, че изявленията й в открито съдебно заседание, в които твърди, че владее имота от 15.06.**11 г. до датата на подаване на исковата молба като свой собствен, не са достоверно отражение на действителното правно положение, а представляват съвсем естествена нейна защитна позиция.

На следващо място, следва да се отбележи, че дори и Д.К. да е отдавала апартамента под наем в периода от **01 г. до **05 г., за което свидетелстват свидетелите Л.К., В.Т., Б.Г., И.В. и Б.Г., то този факт не може да аргументира извода, че същата е владяла имота като свой собствен. Това е така, защото отдаването на имота под наем не представлява действие на разпореждане, а на управление, поради което не може да служи като доказателство за намерение за своене. От отдаването на имота под наем не следва, че наемодателят променя намерението си и завладява имота за себе си. Не представляват действие на отричане правата на действителния собственик и стопанисването на имота и извършваните в него ремонтни дейности (в този смисъл Решение № 110/**.03.**12 г. по гр.д. № 870/**11 г. на ВКС, II г.о.,  Решение № 635/25.10.**10 г. по гр.д. № 1405/**09 г. на ВКС, I г.о.). Не са владелчески действия и тези по заплащането на такси за ползването на общите части на сградата, в която се намира процесния апартамент. Константна е съдебната практика на ВКС в тази насока, а именно, че отдаването на имота под наем, стопанисването му, извършването на ремонтни дейности в него, заплащането на консумативни разноски и текущите разходи, свързани с експлоатирането му, не са от категорията действия, с които се демонстрира пред собственика промяната на намерението да се свои вещта като своя, респ. чрез тях не може да се отблъсне владението на собственика.

Не се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства намерение на ищцата Д.К. да държи процесния апратамент за себе си, което намерение да е изразено по ясен начин,  който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на имота и не допуска чужди действия. Липсват данни от 15.06.**01 г. насам ишцата Д.К. да е манифестирала спрямо ответника Я.Я., че има собственически претенции спрямо апартамента. Напротив, от материалите по делото се установява, че при единствената им среща през **15 г., същата е заявила пред ответника, че живее в процесното жилище, защото й е предоставено от майка й. От друга страна  Я.Я. и М. Г. са се легитимирали пред третите лица като собственици на имота. Същите са вписали в Служба по вписванията – Пазарджик  на **.02.**02 г. саморъчното завещание от 09.01.1998 г., което вписване има за цел да осигури публичност, както и противопоставимост на правата им върху имуществото, предмет на завещанието, срещу всички трети лица, придобили права след вписването. Фактът, че Д.К. се е представяла като държател на имота пред третите лица се установява и от писмените доказателства по делото - домовата книга, Протокол за проведено общо събрание на етажната собственост, Справка за собствениците на самостоятелни обекти в блок на адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **. На следващо място, вярно е, че декларирането на имот в данъчната служба от конкретно лице не го легитимира като собственик на този имот, поради което недекларирането на имота не се отразява на правото на собственост върху него. В процесния случай обаче приобщените по делото удостоверения и справки от Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик, видно от които Д.К. е декларирала, че не притежава недвижимо имущество, преценени с всички останали писмени и гласни доказателства по делото, също са индиция, че Д.К. не е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение да го свои, а е била негов държател.

При извода за липса на осъществявано от ищцата непрекъснато владение  върху спорния имот, продължило от 15.06.**01 г. до 15.06.**11 г. и след това до датата на подаване на исковата молба, явно, несъмнено, спокойно и необезпокоявано, остава недоказан фактическият състав на придобивната давност, което води до неоснователност на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д.К. срещу Я.Я..

По изложените съображения съдът намира, че ищцата Д.К. не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е придобила правото на собственост върху процесния апартамент на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, поради което иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По исковете с правно основание чл. 108 от ЗС.

С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика.

За да бъдат уважени исковете по чл. 108 от ЗС е необходимо ищците Я.Я. и Н.Я., при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установят, че са титуляри на правото на собственост върху процесния апартамент, на наведените придобивни основания – саморъчно завещание и правна сделка, както и че ответниците Д.К., Д.К. и К.С. упражняват фактическа власт върху имота, без да имат правно основание за това.

При доказване на горното в тежест на ответниците Д.К., Д.К. и К.С., е да установят, че упражняват фактическа власт върху процесния имот на основание, противопоставимо на ищците.

Завещанието е формална едностранна сделка, с която едно лице се разпорежда в полза на друго или други лица със своето имущество за след смъртта си. Законовите изисквания за неговата форма и съдържание, като строго формален акт, са императивни и спазването им от страна на завещателя е преценено от законодателя като достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него воля.

За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, а именно: да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието, съгласно чл. 42, буква „б“ от ЗН.

Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 от ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, какъвто е настоящият случай, доказателствената тежест за установяване при условията на пълно и главно доказване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от документа и черпи изгодни за себе си правни последици от оспорения завещателен акт, по аргумент на чл. 193, ал. 3, изр. последно от ГПК (в този смисъл Решение № 60 от 23.04.**13 г. по гр.д. № 693/ **12 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № **7 от 21.01.**16 г. по гр.д.№ 1381/ **15 г. на ВКС, І г.о.).

Процесното завещание не е нищожно. Наведеното от ответницата възражение за неговата нищожност е неоснователно. Видно от заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните в процеса, ръкописният текст и подписът на „завещател“ в саморъчното завещание от 09.01.1998 г. са положени от завещателя Н. С. П.. Следователно по категоричен начин се установява по делото, че завещателното разпореждане на Н. С. П., обективирано в саморъчното завещание от 09.01.1998 г., е изцяло написано ръкописно и подписано от самия завещател. Датата на съставяне на завещанието е обозначена ръкописно от завещателя в текста на завещанието. Подписът на завещателя е поставен след завещателните разпореждания. Поради това съдът приема, че процесното завещание е съставено при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Саморъчното завещание е валидно и е породило целените правни последици. Оспорената автентичност на завещателното разпореждане е недоказана, доколкото заключението на съдебно-почеркова експертиза установява по категоричен начин, че ръкописният текст на завещанието и подписът на „завещател“ принадлежат на лицето, посочено като негов автор, а именно Н. С. П..

Относно релевираното от ответницата Д.К. възражение за унищожаемост на процесното саморъчно завещание, съдът намира следното:

Съдебната практика и теорията приемат, че за разлика от нищожните сделки, при които всяко лице може да се позове на порока, дори инцидентно, щом има правен интерес от това и може да го противопостави срещу всички трети лица, унищожаването може да бъде поискано само от автора на унищожаемото волеизявление и от неговите правоприемници. В хипотезите на чл. 43, ал. 1, б. „а“ и „б“ ЗН на унищожаване чрез иск или възражение могат да се позоват само наследниците или заветниците, чиито права се накърняват от завещателното разпореждане, но не и трети лица, на които се противопоставят права, черпени от завещателния акт (в този смисъл Определение № **8/11.03.**09 г. по гр.д. № 107/**09 г. на ВКС, IV г.о.).

В настоящия случай не се установява ответницата Д.К. да е наследник по закон или заветник на завещателя Н. С. П.. Ответниците Я.Я. и Н.Я. оспориха наличието на правна връзка между Д.К. и Н. С. П. като „внучка – дядо“. В представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 5032/14.12.**17 г. на Н. С. П., издадено от Община Пазарджик, като негов законен наследник е посочена К.С. - дъщеря. Съдържанието на това удостоверение за наследници е оспорено, на основание чл. 193 от ГПК, от Я.Я. и Н.Я., чрез адв. С.Д.. В проведеното на 24.09.**** г. открито съдебно заседание ответниците Д.К., Д.К. и К.С., чрез процесуалните си представители  - адв. М.З. и адв. В.К., изрично заявиха, че няма да се ползват от представеното удостоверение за наследници на Н. С. П., поради което производство по чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на съдържанието му не е открито. Доколкото другата страна заявява, че не желае да се ползва от оспорения документ, съдът го изключва от доказателствата по делото. На практика липсват доказателства, че Д.К. е наследник по закон или заветник на завещателя Н. С. П.. Поради това същата не е надлежно легитимирана да оспори завещанието чрез възражение за неговата унищожаемост. В този ред на мисли ирелевантно за изхода на спора е заключението на извършената във връзка с инвокираното от Д.К. възражение за унищожаемост на завещанието съдебно-психиатричната експертиза относно завещателната дееспособност на завещателя Н. С. П. към момента на изготвянето на завещанието в писмен вид и неговото подписване.

С процесното завещание приживе завещателят Н. С. П. е завещал притежавания от него гараж на Я.В.Я., а всички други свои недвижими имоти и движимо имущество е завещал на Я.В.Я. и М. Б. Г.. Няма спор по делото, че процесният апартамент е бил собственост на завещателя Н. Атанасов Пенев, починал на 12.06.**01 г. Следователно по силата на саморъчното завещание, отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, надлежно вписано и обявено в Служба по вписванията – Пазарджик, Я.В.Я. и М. Б. Г., след откриване на наследството, са станали собственици на по 1/2 идеална част от апартамента. Доколкото М. Б. Г. - праводател на 1/2 идеална част от имота на ищците Я.Я. и Н.Я. е разполагала с правата върху имота, с които се е разпоредила, то ищците – съпрузи Я.Я. и Н.Я. са придобили в режим на СИО с договора за покупко-продажба от **17 г. процесните идеални части от апартамента, собственост на М. Б. Г. на валидно правно основание. Така ищците са станали изключителни собственици на коментирания имот.

От представените по делото доказателства (писмени, свидетелски показания и извънсъдебни признания на ответниците Д.К. и К.С.) съдът приема, че ответниците упражняват съвместно фактическа власт процесния апартамент, без правно основание. Безспорно е между страните, че в апартамента живеят ответниците Д.К. и Д.К.. Установява се по делото от депозираните от К.С. пред „Електроразпределение Юг“ ЕАД жалби с вх. № 33903/16.10.**19 г. и вх. № 1**65/15.12.**17 г., че към периода на подаване на исковата претенция по чл. 108 от ЗС – месец октомври **19 г. същата е заявила претенция пред електроразпределителното дружество, че е собственик на имота и го владее (изслушана по реда на чл. 176 от ГПК ответницата К.С. твърди, че е подписала лично въпросните жалби и е била запозната със съдържанието им). Упражняването на фактическа власт върху един имот е свързано преди всичко с възможността за достъп до него, какъвто несъмнено имат живущите в него ответници Д.К. и Д.К., а и ответницата К.С., видно и от извънсъдебните признания на същата и показанията на свид. И.В., който сочи, че тя много често идва в апартамента. Не се установява ответниците да не държат процесния апартамент или да го държат или владеят на правно основание, противопоставимо на ищците.

Крайният извод на настоящия съдебен състав е, че е налице кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове по чл. 108 от ЗС, поради което същите следва да бъдат уважени.

При този изход на правния спор по претенцията по чл. 108 от ЗС, съдът намира, че не са налице основанията за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33, том VI, рег. № 8078, н.д. № 1035/16.11.**07 г. по описа на Нотариус Н. Х., вписан в Служба по вписванията –  Пазарджик  под акт № 55, том V, вх.рег. № 9453/16.11.**07 г., каквото искане е направила ответницата Д.К., поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В правилото, уредено в правната норма на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, се съдържа общият фактически състав на неоснователното обогатяване. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД има субсидиарен характер и като такъв представлява правен способ за защита от последиците на неоснователно обогатяване в случаите, когато обеднелият не разполага с други искове на друго правно основание, чрез които да преодолее неоснователното имуществено разместване.

Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице в случаите, когато лице - несобственик ползва недвижимия имот (вещта) без правно основание за това и препятства собственикът да ползва лично имота или да го отдава под наем (на правно основание) и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения на ищеца недвижим имот произтича обедняването на ищеца.

За да бъде уважена претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните кумулативни предпоставки: намаляване на имуществото на ищците – собственици на имота, увеличаване имуществото на ответниците, причинна връзка между тях, липса на правно основание за разместването на имуществените блага и липса на друг ред за защита на ищците.

В настоящото производство се доказа, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на ищците Я.Я. и Н.Я., както и че имотът се ползва от ответниците  без основание. Няма спор по делото, че ответниците Д.К. и Д.К. живеят в имота, а от събраните доказателства се установява, че К.С. също упражнява фактическа власт върху имота, израз на което е възможността й за достъп до апартамента и честите й периодични отсядания в същия. Поради това, съдът намира за доказано, че ищците са понесли имуществени вреди, в резултат на създадена от ответниците невъзможност да упражняват правомощието си ползване, изключено от ползването от ответниците на имота, без последните да са носители на вещно или облигационно право по отношение на същия имот. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползвателя на негови вещи се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-82-74 на ОСГК,  ВС на РБ, и последователно прилагано в практиката на ВС и ВКС. Поради това, за времето през което ответниците са препятствали ищците да упражняват правата си, им дължат обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем, който съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-оценъчна експертиза е в размер на 325.00 лв. на месец, респ. 10.80 лв. на ден. На собствениците се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 от ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредиторите. В случаите по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок, защото неоснователността за това съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент (в този смисъл Решение № 394/27.11.**15 г. по гр.д. № 3034/**15 г. на ВКС, IV г.о., ППВС № 1/1979 г.). Така съгласно  чл. 69, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Неоснователно е възражението на ответницата Д.К. за погасяване на вземането по давност. С исковата молба обезщетението се претендира считано от 15.06.**17 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.10.**19 г. Ответниците са установили фактическа власт върху имота преди дата 15.06.**17 г. Давностният срок за вземането е петгодишен, поради което към завеждане на исковата молба – 25.10.**19 г. той не е изтекъл.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответниците дължат на ищците сумата в общ размер на 9**8.00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот за исковия период - за времето от 15.06.**17 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.10.**19 г. (28 месеца х 325 лв. = 9100 лв. и 10 дни х 10.80 лв. =108 лв). Тук е мястото да се посочи, че съда възприема експертното заключение по извършената съдебно-оценъчна експертиза, но съобразява и обстоятелството, че общия размер на справедливата наемна цена от 9240.00 лв. е изчислен за периода от 15.06.**17 г. до 28.10.**19 г., т.е. за период, включващ три дни повече от исковия период. Поради това съдът приема, че общия размер на обезщетението по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е 9**8.00 лв. Отговорността на ответниците – държатели е разделна. Всеки от тях следва да заплати по една трета от така посочената сума, т.е. по 3069.33 лв., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. За разликата над общия размер от 9**8.00 лв. до пълния претендиран размер от 9240.00 лв. претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Като законна последица от уважаването на исковата претенция следва да бъде уважено и искането на ищците за заплащане на законна лихва върху сумата от 9**8.00 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.  В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилият се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.

При неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава (в този смисъл Решение № 394/27.11.**15 г. по гр.д. № 3034/**15 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 48/10.09.**12 г. по т.д. № 237/**11 г. на ВКС, II г.о.).

В процесния случай няма спор между странитe, че ответницата Д.К. е поканена от ищеца Я.Я. с нотариална покана от 15.06.**17 г. да освободи процесния имот или да заплаща месечно обезщетение за лишаване от ползването на апартамента, считано от датата на получаване на поканата до предаване на владението (Д.К. в обстоятелствената част на исковата молба по чл. 124 от ГПК, подадена срещу Я.Я. изрично признава, че е получила нотариалната покана през месец юни **17 г. и я представя като доказателство по делото). Установява се по делото, че Я.Я. е отправил писмена покана и до К.С. да преустанови ползването на апартамента или да му заплаща месечно обезщетение за това, че го лишава от ползването на собствения му имот, считано от датата на получаване на поканата до предаване на владението, както и че поканата  е доставена на К.С. чрез куриерска служба на 07.09.**15 г., което обстоятелство не се оспорва по делото (налице е и извънсъдебно признание на К.С. за това в показанията й като свидетел по досъдебно производство № 1722/**15 г. по описана РУ – Пазарджик). Следователно след получаване на поканата от ищеца-кредитор ответниците Д.К. и К.С. са изпаднали в забава (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД) и дължат обезщетение за забава до предявяване на исковата молба – в случая от 15.06.**17 г. до 25.10.**19 г., както е заявена исковата претенция.

Що се отнася до ответника Д.К. съдът намира, че същия е изпаднал в забава от датата на подаване на исковата молба – 25.10.**19 г., която има значението на покана за плащане, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява същият да е получавал преди това покана с искане да плати обезщетение за ползването без основание на собствения на ищците имот, поради което не може да се приеме, че е изпаднал в забава преди подаването на исковата молба в съда. Следователно претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД спрямо ответника Д.К. е основателна само до размера на мораторната лихва, дължима за датата на подаване на исковата молба – 25.10.**19 г., но не и за периода преди това – от 15.06.**17 г. до 24.10.**19 г., включително.

При определяне размера на дължимото от ответниците Д.К., К.С. и Д.К. (последният само за дата 25.10.**19 г.) обезщетение за забава съдът съобразява приетото по делото и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-икономическа експертиза, но отчита обстоятелството, че експертът е определил размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.06.**17 г. до 27.10.**19 г., който е по-дълъг от исковия период – 15.06.**17 г. – 25.10.**19 г. При това положение съдът приема, че общия размер на мораторната лихва за исковия период - от 15.06.**17 г. до 25.10.**19 г. се равнява на 1065.42 лв. Исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена по отношение на ответниците Д.К., К.С. и Д.К. за сумата в общ размер на 711,10 лв., от която: по 355.14 лв., дължими от всяка от ответниците Д.К. и К.С. за периода от 15.06.**17 г. до 25.10.**19 г. и 0.82 лв., дължими от ответника Д.К. за датата на подаване на исковата молба – 25.10.**19 г., като за разликата над присъдения размер от 711.10 лв. до пълния претендиран размер от 1070.36 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

         При този изход на правния спор по отношение на предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,  право на разноски има ответникът Я.Я.. Същият е претендирал разноски в размер на 1500 лв. – за адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на които е представил писмени доказателства, поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на ищцата Д.К..

         По отношение на исковете по чл. 108  от ЗС, чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищците Я.Я. и Н.Я. са претендирали разноски в общ размер на 3966.** лв., за извършването на които са представили писмени доказателства по делото. С оглед уважаването изцяло на исковете по чл. 108 от ЗС  и съразмерно с уважената част от исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищците Я.Я. и Н.Я., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 3517.88 лв. Ответницата Д.К. е претендирала разноски за процесуално представителство по делото в общ размер на 600 лв., които са заплатени в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие. По смисъла на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.**04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение се дължи за всеки един от кумулативно обективно съединени искове поотделно. Доколкото не е конкретизирано каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 лв. се отнася за всеки един от исковете по делото съдът намира, че за защита по всеки от исковете (по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108  от ЗС, чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) същата е заплатила по 150 лв. Ответницата К.С. е направила искане за присъждане на разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, а ответникът Д.К. – в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, като двамата са представили доказателства за направата им. Не е посочен размерът на адвокатския хонорар за защита и съдействие по всеки от исковете, предявени срещу ответниците К.С. и Д.К., поради което съдът приема, че за защита по исковете по чл. 108  от ЗС, чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) К.С. е заплатила съответно по **0 лв., а Д.К. – по 100 лв. При това положение, съразмерно с отхвърлената част от исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищците Я.Я. и Н.Я. следва да бъдат осъдени, на основание 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на Д.К. сумата в размер на 1.21 лв. за адвокатско възнаграждение, на К.С. – сумата в размер на 1.61 лв. за адвокатско възнаграждение, а на Д.К. – сумата в размер на 100.12 лв. за адвокатско възнаграждение. Д.К. е претендирала и разноски за държавна такса по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за вписване на исковата молба, за депозит за вещо лице по извършената съдебно-психиатрична експертиза и за призоваване на свидетел, но доколкото тези разноски са направени във връзка с исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, предвид изхода на делото по тези искови претенции, същите не следва да бъдат присъждани в нейна полза.

         Релевираното от Д.К., Д.К. и К.С., чрез пълноимощниците им – адв. В.К. и адв. М.З., възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на  размера на претендираните от Я.Я. и Н.Я. адвокатски възнаграждения, е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него. Същото е направено за пръв път с писмената защита по чл. 149, ал. 3 от ГПК (депозирана след изтичане на указания от съда едноседмичен срок), с която не могат да се правят процесуално валидни искания както за присъждане на разноски, така и за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Това изрично е посочено в мотивите към т. 11 от ТР № 6/06.11.**13 г. по тълк.д. № 6/**12 г. на ВКС, ОСГТК.

         Така мотивиран, Районен съд – Пазарджик   

            

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф. 21 – адв. М. К.-З., срещу Я.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** - партер – адв. С.Д., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Я.В.Я., че ищцата Д.С.К. е собственик на основание давностно владение, упражнявано повече от десет години - в периода от 15.06.**01 г. до 15.06.**11 г. и след това до момента на подаване на исковата молба – 23.10.**19 г., на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.603.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.**08 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **, ****, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор 55155.503.603.1, брой надземни етажи: 7, брой подземни етажи – 0, с предназначение: жилища сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 95.39 кв.м, с прилежащи към него части: избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори 55155.503.603.1.4 и 55155.503.603.1.16, под обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.13, над обекта:  имот с идентификатор  55155.503.603.1.17.

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********,***, са носители на правото на собственост върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.603.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.**08 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **, ****, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор 55155.503.603.1, брой надземни етажи: 7, брой подземни етажи – 0, с предназначение: жилища сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 95.39 кв.м, с прилежащи към него части: избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори 55155.503.603.1.4 и 55155.503.603.1.16, под обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.13, над обекта:  имот с идентификатор  55155.503.603.1.17.

         ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПРЕДАДАТ на Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********,***, ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.603.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.**08 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.“ № **, ****, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор 55155.503.603.1, брой надземни етажи: 7, брой подземни етажи – 0, с предназначение: жилища сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 95.39 кв.м, с прилежащи към него части: избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори 55155.503.603.1.4 и 55155.503.603.1.16, под обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.13, над обекта:  имот с идентификатор  55155.503.603.1.17.

ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата в общ размер на 9**8.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищците недвижим имот - Самостоятелен обект е сграда с идентификатор 55155.503.603.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик; с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. „З на Ч.” **, ****, който обект се намира в сграда № 1 (жилищен блок) с идентификатор 55155.503.603.1, която сграда е на седем надземни етажа - от 0 до 6, включително, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603, с предназначение на самостоятелния обект: жилище (апартамент), с площ от 95.39 кв.м., ведно с избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м. и 4.273 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 55155.503.603.1.4; 55155.503.603.1.16; под обекта: 55155.503.603.1.13; над обекта 55155.503.603.1.14., за периода от 15.06.**17 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.10.**19 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 9**8.00 лв. до пълния предявен размер от 9240.00 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, всяка от двете да заплати на Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, сумата в размер на 355.14 лв. за периода от 15.06.**17 г. до 25.10.**19 г. и Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, сумата в размер на 0.82 лв. за дата 25.10.**19 г., или тримата ответници - Д.С.К., К.Н.С. и Д.Г.К. да заплатят на ищците Я.В.Я. и Н.М.Я. сумата в общ размер на 711.10 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за ползване без основание на собствения на ищците недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1070.36 лв.

ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Я.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1500.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

         ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 3517.88 лв. – разноски в производството по иска по чл. 108 от ЗС и съразмерно с уважената част от исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 1.21 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 100.12 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА Я.В.Я., ЕГН ********** и Н.М.Я., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на К.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 1.61 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

         Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен  съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: