О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1052 Година, 2018 Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..………………… граждански състав ……………….……………..
на девети ноември ..……….…..….…………………… Година две хиляди и осемнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………..………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………..………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от …………….....… Р. Калиманова ..…………………………….
търговско дело №……….… 119 .....…. по описа за……… 2018 ………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на „Есетере България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Варна и
адрес на управление бул. „Княз Борис I-ви“ № 89, ет. 2, представлявано от Матю
Томас Рийд чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против
„Инвестстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Христо Фотев“ №22, представлявано от Цветелина Петкова Ватовска
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото общо сумата от 144760
лева, от която 140000 лева, представляваща предоставен от ищеца на ответника и
невърнат от последния заем по сключен между тях договор за заем от 11.03.2016
година; сумата от 1400 лева, представляваща лихва в размер на 5 % върху дадената
в заем и претендирана като главница сума, съобразно параграф ІV, чл. 9 от
сключения между страните договор за заем за периода от 12.03.2016 година до
31.10.2017 година, както и сумата от 3360 лева, представляваща неустойка в
размер на 0.1 % върху стойността на първата погасителна вноска - 28000 лева,
съобразно параграф VІ, чл. 13 от сключения между страните договор за заем,
посочен по-горе за периода от 31.10.2017 година до датата на депозиране на
исковата молба - 01.03.2018 година, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница от датата на предявяване на исковете до нейното окончателно
изплащане. Претендира се от ищеца и присъждането на направените по делото
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че на 11.03.2016 година страните сключили договор за заем, по
силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 140000 лева в заем.
Заемът бил целеви и във връзка с подписания на същата дата отделен договор за
производство и покупко-продажба на бял равнец. На 12.03.2016 година ищецът
превел по сметката на ответника процесната сума.
В Параграф III, чл. 5 от договора за заем било уговорено, че заемът се
предоставял за срок от пет години и седем месеца, като връщането му следвало да
започне на 31.07.2017 година, на петгодишни вноски, всяка представляваща 20% от
главницата и цялата натрупана лихва върху заемната сума до момента на
съответното плащане.
Съобразно постигнатите в параграф VI, чл. 13 от договора за заем договорености,
при неизвършване от заемателя на дължимо плащане, той дължал на заемодателя
неустойка в размер на 0.1% на ден от дължимата сума. Ако закъснението не бъдело
отстранено в рамките на 10 дни, следващи писменото предизвестие на заемодателя,
то тогова заемът ставал предсрочно изискуем. По силата на чл. 14 от договора за
заем, същият ставал предсрочно изискуем и ако заемодателят не изпълни
задълженията си по който и да е договор между страните, включително и по договора
за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец, което
нарушение представлявало и основание за прекратяване на съответния договор,
независимо дали изправната страна го е прекратила или не. Уговорено било също
така и заплащането на годишна лихва в размер на 5% върху сумата на заема, която
се начислявала от датата на превеждането и по банковата сметка на заемодателя.
Ответното дружество не изпълнило задълженията си по договора за
производство и покупко-продажба на бял равнец, като към момента на депозиране
на исковата молба било доставило на ищеца на 09.08.2016 година само 4.66 кг
масло от бял равнец на стойност 5359 лева. В нарушение на договора то не
предоставило и застрахователна полица. Всичко това било основание за
прекратяване на договора от изправната страна, а именно ищеца, съгласно чл. 21
и чл. 22 от него. Ищецът изпратил писмени предизвестия чрез куриерска фирма,
като поканил ответника в десетдневен срок да изпълни договорните си задължения,
като го предупредил, че в противен случай ще счита заемът за предсрочно
изискуем. Въпреки многократните посещения от куриерската фирма на адреса на
ответника, същият не бил открит и не получил писмата. На 06.02.2018 година
същите тези предизвестия ищецът изпратил и на електронната поща на ответника.
Изтъква се на следващо място, че ответникът не изпълнил задължението си по
договора за заем, като в срока за изплащане на първата погасителна вноска по
заема в размер на 28000 лева - 31.10.2017 година, не платил нищо. Той не
изпълнил и задълженията си по договора за производство и покупко-продажба на
бял равнец от 11.03.2016 година, включително в предоставения му с
предизвестията десетдневния срок. Към момента на депозиране на исковата молба той
не бил платил нищо, което правело паричният заем предсрочно изискуем в пълен
размер.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК на ответната по
делото страна съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към
нея, като същевременно и е указал, че следва да подаде писмен отговор в
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на такъв или неупражняването на права. В посочения по-горе и
определен от закона срок ответната страна е депозирала отговор. Със същия
предявените против нея искове са оспорени изцяло по основание и размер. Твърди,
че вземането не било изискуемо и ликвидно, поради което липсвал правен интерес
от предявяването на иска. Твърди също така, че била платила дължимата по
договора за заем вноска предсрочно, още на 07.07.2017 година в размер на 31870 лева
по банковата сметка на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ с IBAN ***, от която
той му бил превел целевия заем.
Не оспорва факта, че на 11.03.2016 година между нея и
ищеца бил сключен договор за производство и покупко-продажба на етерично масло
от бял равнец. За изпълнение на задълженията си по него ответникът сключил
договор за аренда с община Поморие, като на 200 декара земя извършил отглеждане
и засаждане на насаждения от бял равнец. Ищецът, съгласно чл. 12 от договора,
имал задължение да изкупи цялото количество произведено от него етерично масло,
ако качеството е в съответствие със Спецификацията за стандарта на маслото.
Съгласно постигнатите между тях договорености, всякакви количества, които не отговаряли
на стандарта, щели да бъдат изкупувани от ищеца на договорена специално за
конкретния случай цена, като за сезон 2017 година тя била фиксирана на 1150 лева
за кг масло бял равнец. Съгласно чл. 18 от същия договор, срокът му бил за пет
години и изтичал след прибирането на реколтата през петия сезон, но не по-късно
от 31.10.2021 година.
Сочи се, че именно ищецът бил този, който не изпълнил
задължението си да изкупи произведеното от него количество етерично масло. Въпреки
многократните опити да постигнат споразумение, същият категорично отказвал
изкупуването му, при положение, че за 2017 година направените насаждения били 340
декара бял равнец. Пояснява в тази връзка, че на 24.07.2017 година изпратил до
ищеца по електронен път предложение да закупи произведените към този момент
количества масло - 11 кг от бял равнец и 35 кг масло от лайка, проби от които
му изпратил по Еконт. На 26.07.2017 година чрез юрисконсулта си ищецът с
нарочно писмо отказвал изкупуването на маслото от бял равнец с довода, че не
отговаряло на стандарта. В същото време отказал да предостави на ответника
копие от лабораторния анализ с мотива, че същият бил само за вътрешно ползване.
Отказът бил потвърден и от директора на ищцовото дружество. Ответникът направил
лабораторен анализ на етеричното масло, като резултата в съставения за целта протокол за изпитване №
Н908/20.07.2017 година от националната лаборатория „Бул Роза“ било посочено, че
то отговаря на стандарта по БДС.
Въпреки първоначалния отказ, на 21.09.2017 година
ответникът отново изпратил до ищеца проби от маслото, но в продължение на 10
дена не получил отговор. Едва в края на месец септември друг представител на
ищцовото дружество му обяснил, че то няма да изкупи маслото.
Към 21.09.2017 година ответникът разполагал с 55 кг. етерично
масло от бял равнец, което ищецът категорично отказал да изкупи. Поради това той
се принудил да продаде наличното етерично масло на две фирми - „Перфект Ойлс“
ЕООД и „Алта Ойл“ ЕООД на такава продажна цена, която съобразена със записаното
в протокола за изпитване, посочен по-горе свидетелствала за това, че маслото отговаряло
на стандартите. От така изложеното ставало ясно, че целевият заем очевидно бил послужил
за създаване на насаждения от бял равнец дори повече от договореното, а именно
260 декара и за добиване на количество от 63 кг масло, изкупено от три дружество
напълно независими едно от друго.
С оглед на горното можело да се заключи, че не
ответникът, а ищецът бил неизправната страна по договора, тъй като последният
не бил изпълнил задължението си за изкупуване на произведено масло от бял
равнец. Същевременно, предвид твърденията си за изправност, ищецът желаел
развалянето на сключения между тях договор. Той, обаче отправил едностранното
си предизвестие едва с исковата молба, без преди това да даде подходящ срок за
изпълнение, след изтичането на който да счита договора развален. При отчитане
на извършеното от ответника предсрочно плащане по заема и произведеното от него
и предложено на ищеца етерично масло от бял равнец следвал извода, че липсвали
такива причини, които да му дадат възможност да предприеме действия по
разваляне на установената между тях договорна връзка. Прави поради това, при
условията на евентуалност, възражение за прихващане, което основава на допуснатото
от ищеца неизпълнение на чл. 19 от договора от 11.03.2016 година, според който той
имал право да развали договора, ако „Есетере България“ ЕООД не изпълни
задължението си да изкупи произведеното количество етерично масло. В тази
връзка с депозирания отговор на исковата молба е направено изявление за
разваляне на договора. Тъй като съгласно чл. 20 от същия земеделският
производител имал право да претендира при развалянето му всички дължими
плащания, заедно със законните лихви, начислени за периода от датата на която
са дължими до датата на реалното плащане, то възражението за прихващане е за
сума в размер на разходите за създаването на насажденията от бял равнец.
По-специално тази сума се формира разходи за аренда на 200 дка земя за срок от
5 години при наемна цена по 40 лева на декар или общо за периода за 5 години
40000 лева; отглеждане на разсад - 120 лева на дка или сумата от 24000 лева;
прибиране и транспортиране на реколтата за първите две години за насажденията
от 200 дка бял равнец по 50 лева на декар или общо за 2 години - сумата от 20000
лева; обработка дълбока оран - 25 лева, дискуване - 15 лева на декар,
култивиране - 10 лева на декар, пръскане с тотален хербицид - 10 лева на декар
или общо за 2 години сумата от 24000 лева; дестилация на произведената
продукция общо 63 кг през 2-рата година и 4 кг през първата година - 30000 лева;
направени разходи за закупуване на оборудването за дестилация на тревни
култури, а именно 4 броя модулни инсталации, котел за пара високо налягане,
електротелфер - частично за сума в размер на 8000 лева или общо за сумата от
14600 лева. Във връзка с дадените му от съда указания с нарочна писмена молба ответникът
е посочил, че заявеното от него възражение за прихващане е за сумата от 144760 лева,
представляваща направени от него разходи за закупуване на 4 броя модулни
инсталации, котел за пара високо налягане кптн 2000/8-1, трифазен дизелов
агрегат Р 65-65кV/52kw - 1 броя, която сума се търси като част от общо
направени от него такива в размер на 432000 лева с включен ДДС за придобиване
на дестилационното съоръжение.
На ищцовата страна е бил изпратен препис от постъпилия
отговор, като в указания от закона и съда срок същата е депозирала допълнителна
искова молба. В нея е посочено, че искът и се основава на неизпълнението на
сключен между страните по делото договор за заем от 11.03.2016 година за
отпускане на 140000 лева. Налице били две самостоятелни и независими едно от
друго основания за предсрочната изискуемост на заема, а именно наличие на
предпоставките на чл. 13 от договора за заем, съответно на чл. 14 от същия. С
оглед това, договорът за покупко-продажба от 11.03.2016 година бил релевантен
само относно неговото неизпълнение от ответника, като основание за приложението
на чл. 14 от договора за заем.
Оспорено е твърдението по отговора, че ответникът му бил заплатил
първата вноска в размер на 31870 лева на 07.07.2017 година предсрочно. Сочи се
в тази връзка, че сума в този размер в действителност му била заплатена, но това
било сторено от него по повод и във връзка с друг сключен между тях договор за
заем от 13.07.2016 година за заемна сума в размер на 150000 лева. Този договор
за заем също бил целеви и по-точно за изграждане на дестилационна за етерични
масла от страна ответника. От това можело да се заключи, че тази вноска не били
свързана по какъвто и да е начин с процесния договор за заем от 11.03.2016
година. По него ответникът бил неизправна страна, тъй като доставил нищожна
част от уговореното количество етерично масло, а също така не представил
застрахователна полица, каквото задължение имал. Обстоятелството, че той изпратил
масло с качество и параметри под стандарта уточнен в чл. 11 и чл. 12 от договора
правело отказа на ищеца да го приеме основателен, а самият ответник неизправна
страна по договора. Дължимостта на заявената с възражението за прихващане сума
е оспорена изцяло, като се изтъква, че ответникът нямал изискуеми и ликвидни
вземания към ищеца, тъй като последният не бил допуснал неизпълнение на задължение
по договора, което да обуслови основание за неговото прекратяване и приложение
на разпоредбите на чл. 19 и чл. 20 от същия, на които е основано същите.
Отделно от това размерът му бил произволно изчислен.
Препис от допълнителната искова молба и приложенията към
нея са били изпратени на ответника, на когото е указано, че в срока по чл. 373,
ал. 1 от ГПК може да предприеме
действията, посочени в същата. В съответствие с предоставената му за това
възможност ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който на първо място
отново е направил изявление за плащане на дължимата сума на 07.07.2017 година
по процесния договор за заем. Позовал се в тази насока на разпоредбата на чл.
76 от ЗЗД. На това основание счита, че не е неизправна страна, а такава е
ищецът, който не бил изкупил произведеното от него количество етерично масло.
Оспорено е и твърдението на ищеца, че предоставеното от него масло било с
показатели под стандарта, като наред с това и в тази насока се изтъква, че
съобразно постигнатите между тях договорености всякакви количества, които не
отговаряли на стандарта щели да бъдат изкупувани от ищеца на договорена от
страните специално за случая цена, която за сезон 2017 година била фиксирана на
1150 лева.
При съобразяване на така
изложеното по-горе, съдът намира, че предявените от ищеца искови претенции с правно
основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 86 от ЗЗД са
допустими и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Ответникът е
релевирал възражение за прихващане, въведено при условие на евентуалност, в
срока по чл. 367 от ГПК. При съобразяване, че същото е заявено в срока, указан
в закона и това, че представлява процесуален способ за упражняване на
материалното потестативно право да се извърши компенсация, уредено в чл.
103-105 от ЗЗД, то не съществува пречка защитното възражение на ответника да
бъде разгледано в рамките на настоящото дело след известни пояснения на същото,
които ще бъдат посочени по-долу в текста на настоящия съдебен акт. Съдът
намира, че представените към исковата молба, както и към допълнителната такава
от ищеца писмени доказателства са допустими и относими към правния спор, който
е местно и родово подсъден на настоящия съд. Като такива същите следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото с настоящия съдебен акт.
Същото се отнася и до представените от ответника с отговора на исковата молба
такива с изключение на тези, които не са български език и се намират на стр. №№
64-66 и 68 от кориците на делото. На същия следва да да бъде указано, ако желае
да се ползва от тях, да ги представи до датата на съдебното заседание
придружени с точен превод на български език. По приемането на представените с
допълнителния отговор от ответника писмени доказателства, съдът ще се произнесе
в рамките на насроченото открито съдебно заседание след изслушване на ищеца, на
когото в тази връзка следва да бъде дадена възможност да изрази своето
становище по тях. Ответната страна е направила искане с отговора на исковата
молба, пояснено и допълнено от допълнителния такъв за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпита на пет свидетеля. По това искане съдът намира, че
също следва да се произнесе в рамките на съдебното заседание след изслушване и
на ищеца, което се налага с оглед поддържаното от него становище досежно
обстоятелствата, които се иска да бъдат установени с тях и в тази връзка и за
възможността да бъде направена преценка от негова страна за тяхната допустимост
и относимост към настоящия спор. Също на насроченото съдебно заседание съдът ще
се произнесе и по направеното от тази страна по делото искане да бъде допусната
и извършена съдебна агротехническа експертиза, вещото лице по която даде
отговор на поставените от нея с отговора на исковата молба въпроси. Това се
налага предвид допуснатото от нея разминаване досежно фактите, на които се
основава заявеното от нея възражение за прихващане и по-специално начина, по
който е формирана заявената с него сума и размера и. В отговора на исковата
молба дадените в тази насока пояснения се различават съществено с тези,
изложени в последващото постъпило писмено изявление на ответника, в което се
сочи да е обективирано самото възражение. Това налага на ответника да бъде
указано в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това в писмен вид, с
препис за другата страна да конкретизира твърденията си, като посочи кое от
двете си изявление и по-специално фактите по кое от двете досежно формирането
на сумата поддържа и какъв е нейния размер. Основателно съдът намира искането и
да бъде допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на поставения от нея с отговора на исковата молба въпрос.
Съдът намира, че следва да укаже
на страните, че съобразно чл. 154 от ГПК всяка от тях носи доказателствена
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
материалноправните норми. При съобразяване на
посоченото от съда по-горе правно основание на предявените искове, въведените с
исковата молба факти и твърдения, ищцовата страна е длъжна да установи
предаването на заемната сума на ответника за ползване, както и конкретните
постигнати договорености за момента на нейното връщане на заемодателя. Същата
следва да установи също така наличието на валидна и действителна неустоечна
клауза, уговорена за търсеното и твърдяно от него за налично неизпълнение на
поетите с договора за заем задължения. Негова е и доказателствената тежест да
установи наличието на изрична писмена уговорка за заплащане на лихва и
съответно нейния размер, а също направено уведомление за сочената като
настъпила предсрочна изискуемост на заетата сума. Ответникът следва да докаже всички свои твърдения, свързани с надлежното и
срочно изпълнение на поетите от него с договора за заем задължения. По
евентуалното възражение за прихващане, същият следва да докаже, че е изпълнил
своите задължения по сключен между страните договор за производство на етерично
масло от 11.03.2016 година и е поради това изправна страна, както и размера на
твърдяното свое вземане към ищеца, а последният следва да докаже своите
правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения. Установяването
на посочените по-горе факти следва да бъде направено и от двете страни при
условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, по горните съображения
и на основание чл. 374 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от „Есетере България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Варна и адрес на управление бул. „Княз Борис I-ви“ № 89, ет. 2, представлявано
от Матю Томас Рийд чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***
против „Инвестстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Христо Фотев“ №22, представлявано от Цветелина Петкова Ватовска
искови претенции за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото общо
сумата от общо 144760 лева, от която 140000 лева, представляваща предоставен от
ищеца на ответника и невърнат от последния заем по сключен между тях договор за
заем от 11.03.2016 година; сумата от 1400 лева, представляваща лихва в размер
на 5 % върху дадената в заем и претендирана като главница сума, съобразно
параграф ІV, чл. 9 от сключения между страните договор за заем за периода от
12.03.2016 година до 31.10.2017 година, както и сумата от 3360 лева,
представляваща неустойка в размер на 0.1 % върху стойността на първата
погасителна вноска - 28000 лева, съобразно параграф VІ, чл. 13 от сключения
между страните договор за заем, посочен по-горе за периода от 31.10.2017 година
до датата на депозиране на исковата молба - 01.03.2018 година, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница от датата на предявяване на
исковете до нейното окончателно изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, към
допълнителната искова молба, както и към отговора на същата писмени
доказателства с изключение на тези към последния, които не са български език и се
намират на стр. №№ 64-66 и 68 от кориците на делото.
УКАЗВА на ответната страна, че
ако желае да се ползва от тях, следва да ги представи до датата на съдебното
заседание придружени с точен превод на български език.
ОБЯВЯВА, че по приемането на
представените с отговора на допълнителната искова молба от ответната страна
писмени доказателства, както и по направените от тази страна по делото с
отговора на исковата молба искания за ангажиране на гласни доказателства чрез
разпита на пет свидетеля, както и да бъде допусната и извършена съдебна
агротехническа експертиза, вещото лице по която даде отговор на поставените от
нея със същия въпроси ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на ответната по делото
страна в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това в писмен вид, с
препис за другата страна да конкретизира твърденията си по заявеното от нея
възражение за прихващане, като посочи кое от двете си изявление и по-специално
фактите по кое от тях двете досежно формирането на сумата поддържа и какъв е
нейния размер.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставения от ответната
страна с отговора на исковата молба въпрос след депозит от 200 лева, вносим в
едноседмичен срок от съобщението за това от същата по сметка на Бургаския
окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза Тонка Жекова Джалева, на която да
бъде съобщено за възложената и задача, както и датата и часа на съдебното
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 19.12.2018 година - 15.20 часа, за която дата и
час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото определение,
както и от допълнителния отговор на допълнителната искова молба, приложенията
към него и допълнително постъпилите във връзка с него писмени уточнения да се връчи на ищеца по делото на посочения от
него в исковата молба съдебен адрес, както и препис от този съдебен акт да се връчи на ответника по седалището и
адреса му на управление.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: