№ 5360
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110176639 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу „Архолл“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 61877/2024г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 37,05лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.09.2021г.-30.11.2022г., ведно със законната лихва от 18.10.2024г. до изплащане на
вземането, и 49,49лв. - мораторна лихва за периода 31.10.2021г.-14.10.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия от 27.11.2017г.
Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
***************************************, аб. № ********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на лихва за забава, тъй като не погасил задълженията на падежа.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Твърди, че сумите са недължими, тъй като е налице неправилно осчетоводяване на
заплатените от дружеството суми, които били заплатени в срок. Евентуално, прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Бизов сервиз“ ЕООД не
изразява становище относно основателността на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
1
между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за процесния имот, по което ищецът е доставчик, а ответникът
абонат, както и че ищецът е доставил топлинна енергия на сочената стойност.
Спорно е дали задълженията са надлежно погасени от страна на ответника чрез
извършени своевременно плащания.
За изясняване на тези обстоятелства, по делото е допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема
като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че за периода
01.09.2021г.-30.11.2022г. за процесния имот са начислени суми по фактури за
консумирана топлинна енергия в размер от 2327,37лв., които са частично заплатени от
ответника. Общо платените от ответника суми възлизат на 2290,31лв., като има
дължима разлика за главница в размер от 37,05лв. Според заключението, всички
плащания са извършени със закъснение, видно от колона № 9 на таблица № 1, което е
довело до липса на цялостно погасяване на задълженията, доколкото е начислявана и
лихва за забава, която не е плащана. Вещото лице посочва, че в периода 01.09.2021г.-
31.01.2022г. заплатените със закъснение суми, съответстващи на главницата, са
осчетоводени за погасяване изцяло на главницата, но не е била заплатена начислената
лихва за забава. Поради това, за този период се дължи лихва за забава от падежа на
всяка вноска до датата на плащане на главното задължение в общ размер от 35,21лв. За
останалия период 01.02.2022г.-30.11.2022г. заплатените със закъснение суми,
съответстващи по размер на главницата, са осчетоводени първо за погасяване на
лихвата за забава до датата на съответното плащане и остатъкът е разпределян за
погасяване на част от главницата. Поради това има незаплатена главница от 37,05лв. и
10,57лв. лихва за забава за периода от датата на падежа до 14.10.2024г. От таблица № 1
на експертизата се установява, че действително всички извършени от ответника
плащания са със закъснение – например по фактура от 30.11.2021г., плащането е
извършено на 22.02.2022г., по фактура от 31.03.2022г., плащането е извършено чак на
12.09.2022г. и т. н.
Доколкото по делото не са ангажирани платежни документи от страна на
ответника, не може да се приеме, че в тях същият е посочвал конкретно какво
погасява. Извършеното от ищеца погасяване в периода 01.09.2021г.-31.01.2022г. първо
на главницата е в интерес на ответника, доколкото е погасявано най-напред
обременяващото задължение, което е лихвоносно. Извършеното след този период
погасяване пък съответства на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според който когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноски и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-накрая главницата. В т. 1 от ТР № 3/27.03.2019г.
по тълк. дело № 3/2017г., ОСГТК на ВКС, е прието, че когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може
да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването
по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая, ищцовото дружество е приложило правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, което е в съответствие със закона. Извършените действия
съответстват и на клаузата на чл. 42, ал. 2 от приложимите между страните общи
условия, според която когато купувачът има две и повече дължими суми, включително
съдебни и присъдени вземания, при плащане се погасява най-старото задължение, а
ако сумата не е достатъчна да покрие цялото задължение, погасяват се първо
присъдените разноски, законната лихва и след това главницата, като се започне от
2
месеца с най-старо задължение.
Както се посочи, ответникът твърди, че е плащал главните задължения на
падежа в пълен размер, което обаче не се установява. Напротив, установява се тяхното
заплащане със закъснение. В сключения между страните договор при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди /л. 52/ е посочено, че заплащането
се извършва по реда на Наредба № 3/2009г., а в случай на забава се дължи обезщетение
в размер, определен в чл. 86 ЗЗД, тоест в размер на законната лихва. В чл. 40, ал. 1 от
приложимите към договора ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена
от продавача дънъчна фактура. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му
задълженията стават изискуеми и се дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
договора е посочен електронен адрес за получаване на фактурите от страна на
ответното дружество, като по делото не е оспорено получаването им. Ето защо, с
изтичане на 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, ответникът е
изпадал в забава и дължи законна лихва, която видно от експертното заключение, не е
погасявал в цялост с извършените плащания, които са съответствали по размер само на
главните задължения, без да се държи сметка, че плащането се извършва след падежа
и е начислявана лихва за забава. При тези обстоятелства и при съобразяване на
приетото експертно заключение, съдът приема за недоказано възражението на
ответника за пълно погасяване на задълженията чрез извършени плащания. С оглед на
това, ответникът дължи сумата от 37,05лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия, и общо 45,78лв. лихва за забава, от които 35,21лв. лихва за забава
върху платени със закъснение главни вземания за периода 01.09.2021.-31.01.2022г., и
10,57лв. лихва за забава върху неплатените главни вземания от датата на падежа на
всяко от тях до 14.10.2024г.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Задълженията за лихви
също се погасяват с тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“, пр. 2 ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен
искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 18.10.2024г. Следователно, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 18.10.2021г., биха били погасени по давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. По арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, изискуемостта съвпада с този ден, тоест настъпва на
този ден. В случая изискуемостта настъпва с изтичане на 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката. От това следва, че за вземането за топлинна енергия за
м.09.2021г., изискуемостта настъпва на 21.10.2021г., като погасителната давност би
изтекла на 21.10.2024г. Заявлението за издаване на заповедта обаче е подадено на
18.10.2024г. - преди тази дата, като съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“, давност не тече
докато трае процесът относно вземането, тоест спряла е да тече от този момент.
Доколкото претендираните вземания за лихва са от още по-късен момент –
3
31.10.2021г., се налага изводът, че по делото няма обхванати от погасителна давност
вземания и възражението се явява неоснователно.
По изложените съображения, искът за главното вземане от 37,05лв. се явява
изцяло основателен, а искът за мораторна лихва до размер на сумата от 45,78лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 49,49лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство съразмерно на ищеца следва да се присъдят
разноски от 71,78лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75,00лв. за
държавна такса, 300,00лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на
разноските – 475,00лв., следва да му се присъдят 454,63лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу „Архолл“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, до бл. 118,
че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които спрямо него е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
61877/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 37,05лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.09.2021г.-30.11.2022г. до имот, находящ се в
*****************************************, аб. № ********, ведно със законната
лихва от 18.10.2024г. до изплащане на вземането, и 45,78лв. - мораторна лихва за
периода 31.10.2021г.-14.10.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 45,78лв. до пълния предявен от 49,49лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Архолл“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, до бл. 118, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от 71,78лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 454,63лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Бизов сервиз“ ЕООД, ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4