ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2459 16.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 1888 по описа за
2019 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.П.К. ***, подадена
чрез пълномощнвик адв.З.Б., против
решение № 2857/04.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6330/2019 г. по описа
на Районен съд – Бургас.
С
първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на С.П.К. ***, против ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, адрес гр.София,
ул.”Пиротска” № 171А, за осъждане на ответната дирекция да заплати на ищеца
сумата от 1 652.93 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 242.53 часа, положен
в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 242.70 лв., начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
30.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 31.07.2019
г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение С.П.К. е осъден да заплати на ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва се като неправилен и противоречащ на съдебната практика извода на съда,
че липсата на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към
дневен не следва да се преодолява с аналогично приложение на НСОРЗ. В тази
връзка се счита, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в специалната уредба, касаеща служителите на
МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Въззивникът се позовава
на съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не
изключва плащането на извънреден такъв по методиката, претендирана от ищеца,
като съдът не се е съобразил с тази практика.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което предявения иск да бъде
уважен в претендирания размер. Не са
направени нови искания по доказателствата. Претендира се присъждане на съдебно-деловодните
разноски за двете съдебни инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия-ответник Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, подаден чрез ю.к.Т.С., в който са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се всички въведени
в жалбата възражения, като се твърди, че не е налице празнота в специалната
уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи са
уредени от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Сочи
се, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждат от
ЗМВР, положеният от тях нощен труд е в рамките на 8 часовата продължителност и
той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0.25 лв. на час. В тази
връзка се изразява съгласие с изводите на БРС за неприложимост на НСОРЗ и за
неоснователност на предявения иск, за което също са изложени подробни
съображения.
Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Не се
правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1888/2019
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ищеца Стойка
П.К., както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ответник Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.