№ 732
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231100603768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда от 28.03.2023 година по НЧХД № 1216/2022 година, СРС,
НО, 95 състав, е признал подсъдимия А. Д. Б. за ВИНОВЕН по повдигнатото
му с тъжбата на Д. З. З. обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1
от НК, като му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо първите две
задължителни пробационни мерки за срок от по една година и двеста часа
безвъзмезден труд в полза на обществото за една година.
Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на частния
тъжител сумата от 3 000 лева, обезщетение за претърпени от деянието
неимуществени вреди, както и направените по делото разноски – за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия, чрез неговия защитник, с която се иска отмяна на осъдителната
1
присъда и постановяване на нова оправдателна такава
В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на подсъдимия
поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда. Счита, че
същата е несправедлива и незаконосъобразна, постановена при необсъждане
на всички относими доказателства. Пледира да бъде отменена обжалваната
присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, алтернативно да бъде променено или намалено
наложеното наказание, както и присъденото обезщетение.
Повереникът на частния тъжител оспорва въззивната жалба на
защитника на подсъдимия. Излага доводи, че първоинстанционният съд е
отчел всички събрани по делото доказателства, като по обоснован начин е
посочил кои от тях кредитира като достоверни. Счита, че наложеното на
подсъдимия наказание в никакъв случай не се явява несъразмерно тежко и
моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият А. Д. Б., редовно призован, не се явява и не изразява
собствено становище.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Д. Б., ЕГН ********** е роден на **** година в гр.
Силистра. Същият е българин, български гражданин, осъждан, с адрес гр.
София, ж.к. ****. По сведения на неговия защитник, понастоящем пребивава
2
и работи на територията на Германия.
Подсъдимият А. Д. Б. и дъщерята на тъжителя З. - А.Д. З.а, са
родители на малолетното дете Д.А. Б.. Към 10.10.2021 година те се намирали
в положение на фактическа раздяла, като А. З.а и малолетният Д.А. Б.
живеели в дома на родителите на А. - тъжителя Д. З. и съпругата му А. З.а.
На 10.10.2021 година около 21:00 часа подсъдимият Б. посетил
жилището на сем. З.и, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. ****, като
поводът бил да вземе малолетния си син и да го заведе при майка си.
Подсъдимият бил допуснат до жилището, в което към този момент се
намирали освен А. З.а и синът им, също и родителите на последната, и провел
насаме разговор с А. З.а. Около 22:30 часа напуснал жилището, видимо
афектиран, държейки малолетния си син на ръце и се отправил към асансьора.
Възникнало словесно пререкание между него и А. З.а, по повод на което
тъжителят З. излязъл на жилищната площадка пред апартамент № **** в ж.к.
„Обеля 1“, за да разбере какво се случва. В този момент подсъдимият Б.
излязъл от асансьора, държейки детето в дясната си ръка под мишницата и с
лявата ръка нанесъл на тъжителя З. удар с юмрук в областта на носа. В
резултат от удара тъжителят паднал на земята, а свид. А. З.а и дъщеря им
повикали полиция. Подсъдимият напуснал местопроизшествието.
На следващия ден тъжителят посетил дежурен лекар в ж.к. „Люлин“,
откъдето бил насочен към УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД. Бил
прегледан, като било констатирано спукване на носната кост. Било направено
и рентгенографско изследване. Назначено било лечение, което продължило
около месец, през който период З. изпитвал физически болки и дискомфорт.
По повод случилото се тъжителят З. депозирал заявление в 09 РУ-
СДВР, във връзка с което била извършена проверка. Снети били обяснения от
присъствалите по време на ситуацията лица. С постановление от 03.12.2021
година, изх. № 40374/06.12.2021 година бил постановен отказ да се образува
наказателно производство, като пр. пр. № 40374/2021 г. по описа на СРП била
3
прекратена.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, при съдебномедицинското освидетелстване на Д. З. З. по писмени
данни е установено неразместено счупване /спукване/ на костите на носа,
разкъсно-контузна рана на гърба на носа, която травма е резултат от
действието на твърд тъп предмет е ограничена контактуваща повърхност по
механизма на удар с такъв, и добре отговаря да е получена по начина и
времето, описани в тъжбата - от един удар със свита в юмрук ръка.
Счупването на костите на носа с конкретната морфология според вещото лице
е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, с възстановителен процес около 20-25 дни. Разкъсно-контузната рана
на гърба на носа е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, е възстановителен процес 10-14 дни, с образуване на белег. Налице са
медицински доказателства за причинно-следствена връзка между
констатираните увреждания и описаното в тъжбата по време и механизъм на
получаване.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: гласни - показанията на свидетелката А. З.а;
писмени - медицинска документация; справка за съдимост за подсъдимия Б.;
материали по пр.пр. № 40374/2021 г. по описа на СРП, и способите за
доказване - заключението на съдебномедицинската експертиза.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и
не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да
правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални
нарушения и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал
фактически изводи, които въззивният състав споделя.
4
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за
всестранно, обективно и пълно изследване на доказателствата по делото, като
задълбочено е обсъдил показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел – А. З.а, съпоставяйки ги както с приложените по делото
писмени доказателства, така и с изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза. Събраните гласни доказателства правилно са ценени от
първоинстанционния съд като обективен доказателствен източник, а
обсъдени в тяхната цялост, както и съпоставени с останалите събрани по
делото доказателства, се явяват последователни, непротиворечиви и
неопровергани от останалите доказателствени материали.
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал и заключението
на назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска
експертиза, отчитайки съответствието й с писмените материали по делото и
надлежното мотивиране на даденото експертно заключение за механизма на
причиняване и медико-биологичните характеристики на уврежданията,
получени от тъжителя при инцидента.
При така установените и от въззивния съдебен състав факти,
правилни се явяват правните изводи на първата инстанция, за това, че подс.
А. Д. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, за което му е било повдигнато
обвинение с тъжбата на Д. З. З..
Въззивният съд също намира, че от обективна страна на 10.10.2021
година, в гр. София, ж.к. ****, подс. А. Б. е причинил на частния тъжител
лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, изразяващо се в неразместено счупване /спукване/ на костите на носа,
разкъсно-контузна рана на гърба на носа. Тези увреждания са били причинени
от действията на подсъдимия Б. чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
носа на частния тъжител.
5
Правилно и в съответствие с установените по делото факти
първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна подсъдимият е
извършил деянието умишлено, пряко целейки да причини на частния тъжител
телесни увреждания. Както е посочил първоинстанционният съд, нанасяйки
удар на пострадалия, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
като последователността и насочеността на действията му несъмнено сочат и
че ги е целял.
С надлежно мотивиране първоинстанционният съд е обосновал
всички необходими обективни и субективни съставомерни признаци на
инкриминираното деяние. Надлежно мотивирано е и наложеното наказание.
Същото е индивидуализирано законосъобразно и в пълно съответствие с
характеристиките на дееца и наличните смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства Несъстоятелни в тази насока се явяват възраженията на
защитата на подсъдимия за изменение или намаляване на наложеното
наказание.
Правилно и законосъобразно е произнасянето на
първоинстанционния съд и по отношение на предявения граждански иск.
Изпълнен в цялост е предвидения от закона фактически състав, което дава
основание за понасянето на гражданска отговорност. Уваженият размер на
гражданската претенция също така е справедлив и еквивалентен на
претърпените от частния тъжител неимуществени вреди.
С на произнесената осъдителна присъда, районният съд правилно е
присъдил в тежест на подсъдимия и дължимите по делото разноски – за
експертиза, държавна такса и адвокатски хонорар на частния тъжител.
Като не установи допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
6
С оглед на изхода на делото във въззивната инстанция, следва подс.
А. Б. да бъде осъден да заплати на частния тъжител Д. З. направените от
последния разноски за повереник в това производство, които по размер
настоящият съдебен състав не намира за прекомерни, както с оглед характера
на обвинението, така и на участието на повереника в съдебното заседание на
СГС.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 28.03.2023 година по НЧХД №
1216/2022 година, СРС, НО, 95 състав.
ОСЪЖДА подс. А. Д. Б. /с установена самоличност/ да заплати на
частния тъжител Д. З. З. /с установена самоличност/ сумата от 1 200 /хиляда и
двеста/ лева – направени разноски за повереник във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7