Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1844
14.05.2019 година, град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, IX граждански състав, в публично заседание на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието
на секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12482 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, против Ц.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на 27.02.2018 г. между страните бил
сключен договор за заем, по силата на който ищцата предоставила на ответника
сумата 6050 лева, срещу задължаване от страна на последния да върне заема в
срок до 14.03.2018 г. Относно предаването на сумата била съставена нарочна
декларация-разписка. Твърди, че с оглед обезпечаване точното изпълнение от
страна на заемополучателя на задължението му по горния договор, последният
издал в полза на ищцата запис на заповед от 27.02.2018 г. Записът на заповед
бил платим на предявяване, като същият бил предявен на длъжника за плащане на
14.03.2018 г. Въпреки настъпилия падеж, както по договора за заем, така и по
записа на заповед, ответникът не върнал дължимата сума на ищцата. Въз основа на
записа на заповед ищцата се снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
4080/04.05.2018 г. и с изпълнителен лист срещу ответника, издадени по частно
гр.д. № 7205/2018 г. по описа на Районен съд – П., XI гр.с. Ответникът възразил
срещу заповедта по реда на чл. 414 ГПК, поради което в исковата молба е
формулиран петитум за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата
сумата 6050 лева, дължима по запис на заповед от 27.02.2018 г., предявен за
плащане на 14.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
сторените разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.
Твърди се да е погасил задължението в срок. Лично и в брой, след полагане на подпис
върху разходен касов ордер, се твърди, че Д.Д. е получила процесната сума.
Посочва се, че ищцата обслужвала счетоводството на две дружества, които
ответникът представлявал. В тази връзка се сочи, че доколкото сумата по
разходен касов ордер била в по-голям размер от процесната, то разликата от 1050
лева, представлявала възнаграждение за счетоводни услуги.
Предвид изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства
и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на иска:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от кредитора Д.Д., срещу Ц.Ц., по което е
образувано ч. гр. дело № 7205/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума от 6050 лева, ведно
със законната лихва, както и за разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост,
като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си
в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка от една
страна, а от друга страна е ценна книга, която материализира задължение за
плащане на определена сума пари при настъпването на падежа. Разпоредбата на чл.
535 ТЗ посочва задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на
заповед. Съдът намира, че приложения към частното гр. дело № 7205/2018 г. на
ПРС запис на заповед, издаден на
27.02.2018 г. за сумата 6050 лева, с падеж на предявяване, съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна и
удостоверява възникването на валидно менителнично задължение. Върху записа на
заповед е отбелязано, че същият е предявена за плащане на 14.03.2018г., но не е
изплатен, поради което изискуемостта на задължението е настъпила, към подаване на
заявлението.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и
доказателство за вземането. Вземането по записа на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
Съгласно разясненията дадени в т. 17 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден
редовен запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията основани на него, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Между страните не е спорно, а и от представените документи се
установява, че ценната книга е била издадена като обезпечение на договор за
заем от 27.02.2018г. за същата сума. От представената декларация се установява,
че сумата е била предадена на ответника на същата дата, поради което за него е
възникнало задължение за връщането й в уговорения срок- до 14.03.2018г.
Единственият спор между страните се свежда до автентичността и
верността на представения от ответника РКО от 14.03.2018г., в който е записано,
че на посочената дата на ищцата е била платена сумата от общо 7100.00 лева за
погасяване на задълженията по заема и на други задължения по договор за счетоводно
обслужване.
Оспорения от ищцата РКО, представлява частен свидетелстващ документ.
Съгласно чл.
180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи
/диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява
неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена
сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до
които се отнася удостоверителното изявление. Обвързваща съда доказателствена
сила на подписа може да се обори по два начина: като се докаже, че той е
неистински - не изхожда от лицето, сочено за негов автор или, като се докаже,
че текстът преди него е подправен - заличено е изцяло съдържанието пред подписа
или е заменено с друго или части от текста са заменени или подправени.
В настоящия случай, от приетата по делото СПочЕ се установява, че
ръкописния текст „Д. Г.Д.“ и „задължение по договор за сч. обслужване“ е
изпълнен с една и съща химикална паста от ищцата. Ръкописния текст „погасяване
по дог. за паричен заем от 27.02.2018г.“ и „седем хиляди и сто лева и нула
стотинки“ е изпълнен с една и съща химикална паста, различна от предходната, от
ответника. Относно за сумата от „7100.00“ се установява, че първоначално в
полето „Цифром“ е била изписана с цифри сумата от 1000 лева, като химикалната
паста, с която е изписана тази сума е сходна с пастата, с която е изписан
текстът от ищцата. След това е добавена цифрата 7 в началото и цифра 0 в края,
както и запетаята, като със същата химикална паста са повторени първоначално
изписаните цифри „1000“. Тази химикална паста е сходна с химикалната паста, с
която е изписан текстът от ответника. От направеното изследване вещото лице
дава заключение, че първоначалната сума „1000“ е изписана от ищцата, а
корекцията е извършена със същото пишещо средство, с което е изписан текстът
„седем хиляди и сто лева и нула стотинки“, най-вероятно от ответника.
Заключението е обосновано и следва да бъде кредитирано.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се опровергава
авторството на изявлението за плащане на сума от 7100 лева. РКО е бил
подправен, като именно текстовете, обосноваващи погасяване на задължението по
заема, съответно по обезпечаващия го запис на заповед, са добавени от
ответника, въпреки, че оригиналните записвания, вкл. за сумата от 1000 лева, са
направени от самата ищца, с различна химикална паста. Предвид така извършените
поправки доказателствена стойност на представения РКО се опровергава.
Твърдението на ответника, за съдържанието на РКО, се подкрепя
единствено от приетата ССЕ, която установява, че в счетоводството на ***** е
налице осчетоводяване на плащане от 1050 лева по РКО от 14.03.2018г. Това
записване обаче е производство и не се удостоверява, че е извършено именно по
този РКО, доколкото в самия него не е посочено дори наименование на дружество.
Тезата противоречи и на извънсъдебното признание на ответника от същата дата-
14.03.2018г., че сумата по записа на заповед не е изплатена- лист 6. Възражението, че изписването е направено предварително,
при издаването на ценната книга не се установява. То се прави за първи път в
писмената защита и не се подкрепя от никое от останалите събрани доказателства.
Освен това от констатациите на СПочЕ, се установява, че ответникът е бил наясно
с извършените поправки в документа, но не е посочил тези обстоятелства в
отговора си, нито дава обяснения за причините довели до съставянето на
документа именно по точи начин.
Това, че възражението на ищцата за действителните записвания, също не
се установява не променя извода, тъй като от съвкупния анализ на събраните
доказателства, се опровергава доказателствената стойност на документа.
Ето защо, съдът намира, че не се установява твърдяното от ответника погасяване
по договора за заем, съответно по издадения за обезпечаването му запис на
заповед. Поради това претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноските за д.т., ССЕ, СПочЕ и за платено
адвокатско възнаграждение. По отношение на последното е направено възражение за
прекомерност, което се явява основателно. Делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност и адв. възнаграждение следва да бъде намалено до
определения в закона минимум от 632.50 лева, като се добавят 400 лева за защита
в повече от 2 заседания.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Ц.М.Ц., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
Д.Г.Д., ЕГН **********, сумата от
6050.00 лева по запис на заповед, издаден на 27.02.2018г., с падеж на
предявяване, предявен за плащане на 14.03.2018г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда- 03.05.2018г. до окончателното погасяване, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7205/2018г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
Ц.М.Ц., ЕГН **********, да заплати на
Д.Г.Д., ЕГН **********, сумата от
1484.50 лева– разноски в производството по настоящото дело и по ч.гр.д. №
7205/2018г. по описа на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п./
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала
С.Ч.