№ 416
гр. Плевен, 01.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
Членове:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора В. В. Н.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600480 по описа за 2025 година
Образувано е по постъпила жалба, депозирана от А. Т. А., с ЕГН:
********** от гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, ********** по досъдебно
производство – пр. преписка № 4041/2025 г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №
83/2025 г. по описа на РУ – гр. Долна Митрополия, чрез защитника си адв. Е.
Г. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №672 от 27.06.2025г.
по ЧНД №1174/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание
чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия А. Т. А. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на
найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че има
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В
заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за
неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална
принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника на
обвиняемия, така и лично от него. Прави се искане така постановената мярка
„Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
Обвиняемият А. Т. А. в правото си на последна дума заявява, че иска
съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
1
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем А. Т. А. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 23.06.2025г. в гр.Долна Митрополия
чрез нанасяне на удари с юруци в областта на лицето причинил на Г. Л. Л., с
ЕГН: ********** от град Долна Митрополия, лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл.131, ал. 1, т.
5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК; както и за това, че на 23.06.2025г. в гр. Долна
Митрополия, в условия на домашно насилие се заканил с престъпление
против личността на Г. Л. Л., с ЕГН: ********** от град Долна Митрополия, а
именно - с убийство, с думите, че докато стигне до полицията ще я убие, като
това заканване възбудило основателен страх от неговото осъществяване -
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, и т. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, районният съд
е направил изводи относно евентуалното извършителство и съставомерност
на деянието, за което е повдигнато обвинение, позовавайки се на събраните до
момента в хода на досъдебното производство доказателства. След извършен
самостоятелен анализ на приобщените към доказателствената съвкупност
материали, настоящият съдебен състав счита, че РС-Плевен е дал правилен
отговор на въпроса, относно наличието към настоящия момент на достатъчно
фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват
изграждане на предположение за участие на обвиняемия в извършване на
инкриминираното деяние, за което е бил привлечен към наказателна
отговорност.
В хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинителната теза и обстоятелствата, свързани
със съпричастността на обвиняемия в инкриминираното деяние. Досъдебното
производство е в един изключително ранен етап, като до момента са
извършени процесуално-следствени действия, които позволяват да се направи
изискуемото от закона обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към инкриминираното деяние. Обоснованото предположение, по
смисъла на чл.63, ал.1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните
към настоящия момент доказателства, в това число разпита на пострадалата Г.
Л. Л., разпита на свидетеля Г. Г.ев, М.Б., Г.О., от изготвената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните и
приобщени писмени доказателства, в това число електронна справка за
съдимост, характеристични справки на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
2
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по
работните към настоящия момент квалификации. Същото е достатъчно,
предвид характера на настоящото производство, като не се изисква
категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната
дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този
смисъл е и делото „Илийков срещу България“).
По отношение наличието на втората кумулативно необходима
предпоставка, а именно реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъление, съдът съгласно съдебната практика, включително и
тази на ЕСПЧ, може да изхожда от всички релевантни фактори, сред които са
характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното
наказание и общественото безпокойство за определено време.
От данните за личността на обвиняемия се установява, че същият е
осъждан многократно, като наложените наказания явно не са подействали
възпиращо и превъзпитателно спрямо обвиняемия. От приложената
характеристична справка се установява, че същият е с лоши характеристични
данни, налице е честа употреба на алкохол и наркотични вещества, склонен е
към агресия. Сред кориците на делото са налице обективни данни, че
настоящата деятелност не е инцидентен и еднократен акт на посегателство
спрямо същата пострадала, с която обвиняемият живее на семейни начала,
като са налице данни за продължително упражнявано насилие спрямо нея.
В този смисъл, настоящият съдебен състав отчита, че е налице висока
степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянието, предвид
механизма и начина на извършването му, а именно в присъствието на
малолетно дете, което е станало свидетел на акта на посегателство от страна
на бащата спрямо неговата майка.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя
възражението, направено от страна на защитата, че не е налице опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Наличието на
постоянен и настоящ адрес не са достатъчен факт, който да променя
наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление,
както и опасност обвиняемият да въздейства негативно върху разследването с
цел избягване на наказателна отговорност.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че целите,
визирани в нормата на чл. 57 от НК биха се изпълнили в най-голяма степен
само с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В заключение, настоящият въззивен състав намира, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав с мнозинство счита, че са налице данни, че е
налице риск за децата на пострадалото и обвиняемото лице, които въз основа
3
на свидетелските показания по делото се установява, че са станали свидетели
както на настоящия акт на посегателство, така и на предходни такива. В този
смисъл съдът счита, че са налице основания за сигнализиране на Отдел
„Закрила на детето“ при Д“СП“-Плевен за предприемане на действия по
извършване на проверка относно евентуално наличие на риск при
отглеждането на децата, за което обръща внимание на наблюдаващия
досъдебното производство прокурор.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №672 от 27.06.2025г. по ЧНД
№1174/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо А. Т. А., ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство пр. преписка № 4041/2025
г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №83/2025 г. по описа на РУ – гр. Долна
Митрополия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4