Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 11.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретаря Е.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15704 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.282,
ал. 4 ГПК.
Ищецът твърди, че по подаден иск с
правно основание чл. 108 от ЗС от „Р. К." ООД, срещу „Р." ЕООД, за предаване на владението на недвижим имот:
магазин, с площ около 154 кв.м., находящ се в гр. С., под сградата на
бул. „В." N **, построена в УПИ I и VII от кв. 351
по плана на гр. С., местност „Ц..", при граници: бул. „В." N **, етажна собственост на бул. „В." N ** и бул. „В.", е образувано гр.д. N 10810/2004 г. на
СРС, 26 състав. Делото е приключило с решение от 16.02.2007 г. , с което
подаденият иск от „Р.к." ООД е уважен и „Р." ЕООД е осъдено да
предаде владението на процесния недвижим имот.
Въззивната съдебна инстанция Софийски
градски съд, IV „в" състав, с решение от
03.11.2008 г. по гр.д. N 2461/2008 г. оставила в сила първоинстанционното решение.
На основание чл. 237 и 242 до 249 от ГПК (отм.), на „Р.к." ООД е издаден
изпълнителен лист срещу „Р." ЕООД, за предаване на владението върху имота,
тъй като касационното обжалване не спира изпълнението на осъдителното въззивно
решение.
По подадена касационна
жалба от „Р." ЕООД било образувано д. N 325/2009 г. пред ВКС, II ТО. По
искане на касационния жалбоподател, с определение от 04.06.2009 г. по същото
дело, ВКС спрял изпълнението на въззивното решение на СГС по гр.д. N 2461/2008
г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение на СРС, въз основа на представено обезпечение от „Р."
ЕООД в размер на данъчната оценка на имота 165 865,00 лева.
На 03.11.2011 г. било постановено
окончателно решение по дело N **/03.11.2011 г. на II ТО, д. N 325/09г., с което е отхвърлена жалбата на „Р."
ЕООД и е влязло в сила окончателно потвърденото от касационната инстанция
съдебно решение на СГС, чието изпълнение било спряно.
В периода от постановяване на въззивното
решение на СГС - 03.11.2008 г. до
датата на постановяване на окончателното решение на ВКС - 03.11.2011 г., „Р.к." ООД
претърпяло вреди от забавянето на изпълнението на въззивното решение, в
резултат на постановеното спиране на неговото изпълнение, по инициатива на „Р."
ЕООД. Вредите се изразявали в лишаването на ищцовото дружество от възможността
да ползва присъдения му имот в периода от 03.11.2008 г. (датата на постановяване на въззивното решение на СГС) до
03.11.2011 г. (датата на постановяване на решението на ВКС). Вредите за
посочения период ищецът оценява общо на 300 400 лева или по 8 344.44
лева месечно, определени на база средната пазарна наемна цена за подобен
търговски имот на централен столичен булевард, през процесния период.
Иска да бъде осъден ответника „Р." ЕООД да заплати на „Р.к." ООД
обезщетение в размер 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева или 5000 лева
месечно, представляващи част от общия размер на дължимото обезщетение от
300 400 лева за ползването на процесния имот, от което „Р.к." ООД е било лишено в
периода от 03.11.2008 г. до 03.11.2011 г.,
законната лихва върху
пртендираната с исковата молба сума от датата на подаванне на исквоата
молба до окончателното изплащане на сумата, както
и направените от ищеца разноски
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, при пР.гане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представените с исковата молба
писмени доказателства се установява, че с Решение от 16.02.2007 г. на СРС, 26
състав по гр.д. № 10810/2004 г. е признато за установено по отношение на
ответника „Р.” ЕООД, че „Р.К.” ООД е собственик на процесния имот и ответникът
е осъден да предаде владението. Това решение на СРС е оставено в сила от СГС с
Решение от 03.11.2008 г. на ІV”в” състав по гр.д. № 2461/2008 г. Въз основа на
последното на 23.03.2009 г. СГС, ІV-в въззивен състав на СГС е издал
изпълнителен лист. С Определение от 04.06.2009 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. №
325/2009 г. е спряно изпълнението на решението на СГС ІV”в” състав по гр.д. №
2461/2008 г., с което е оставено в сила решението на СРС, 26 състав по гр.д. №
10810/2004 г. С решение от 03.11.2011 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 325/2009 г.
е оставено в сила решението на СГС ІV”в” състав по гр.д. № 2461/2008 г., с
което е влязло в сила и първоинстанционното решение.
По делото е изслушана техническа
експертиза, която е определила справедлива пазарна наемна цена за процесния
период в размер на 300 400 лева. По искане на ответника е изслушана
повторна техническа експертиза с допълнена задача, която е определила справедлива
пазарна наемна цена за процесния имот и за процесния период по месеци в размер
на общо 2** **0 лева, от които за
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на вреди от
забавеното изпълнение на въззивното решение на СГС, ІV-в въззивен състав по гр.д. № 2461/2008 г., което, макар
и невлязло в сила, в осъдителната си част подлежи на изпълнение на основание
чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК. Забавеното изпълнение е предизвикано от
спиране на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК по молба на ответното дружество.
Ищецът извежда претенцията си за обезщетение именно от тази фактическа
обстановка, описана в обстоятелствената част на исковата молба. Следователно,
ищецът не е предявил иск за обезщетение от неоснователното обогатяване на
ответника при ползване на процесния имот, какъвто иск ищецът по уважен
ревандикационен иск може да предяви като собственик на ползвания от
недобросъвестен владелец имот (иск по чл. 73 ЗС вр. чл. 59 ЗЗД). Процесуалната
разпоредбата на чл. 282 ГПК предвижда особена отговорност за вреди, която
според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, е
особен вид деликтна отговорност – Решение № 193/04.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
176/2010 г., ІІ г.о. За да бъде осъществен фактическия състав на тази
отговорност следва да е налице осъдително въззивно решение, изпълнението му да
е спряно по реда на чл. 282 ГПК по молба на ответника и касационната инстанция
да е потвърдила въззивното решение. Периодът, за който би бил основателен такъв
иск е от датата на спиране на изпълнението на въззивното решение до момента, в
който ефектът на спирането отпадне – това е датата, на която влиза в сила
въззивното решение при постановено касационно решение, с което първото е
оставено в сила. Вредите на собственика на имота при спиране на изпълнението на
въззивното решение се изразяват в невъзможността на собственикът да ползва
имота си и евентуално да получава доходи от него, в размер на средния пазарен
наем за такъв имот, въпреки че вече да има годно изпълнително основание, въз
основа на което да получи владението върху него.
В настоящото дело бяха доказани всички
елементи от посочения фактически състав – първоинстанционният съд е осъдил „Р.”
ЕООД да предаде процесния имот на „Р. К.” ООД, въззивният съд е потвърдил това
решение и е издал изпълнителен лист, изпълнението на въззивното решение е
спряно с определение на ВКС от 04.06.2009 г. по молба на „Р.” ЕООД и спирането
е отпаднало с постановяването на касационното решение на 03.11.2011 г. По
основанието си, предявеният иск следва да бъде приет за основателен. Съдът
намира обаче, че предявеният иск е основателен само за периода от датата на
спиране на изпълнението на въззивното решение – 04.06.2009 г. до датата на
касационното решение, с което се потвърждава въззивното решение на СГС –
03.11.2011 г. От датата на въззивното решение – 03.11.2008 г. до датата на
спирането му – 04.06.2009 г. невъзможността за ползването на имота не е по
причина на спирането, поради което искът за обезщетение за вреди от това
спиране в посочения период е неоснователен.
Размерът на средния пазарен наем, дължим
за процесния период за подобен на процесния имот е определен с помощта на вещо
лице. Настоящата инстанция приема за по-точно определен наемът по повторната
оценителска експертиза, доколкото при нея вещото лице е изследвало пазара и
заключението му отразява реални наемни цени, отчетени при съобразяване с
местоположението на магазина и неговото състояние, големината и
функционалността му, както и човекопотока по булевард „В.” в частта, в която се
намира магазина. повторна техническа експертиза със същата задача, която е
определила справедлива пазарна наемна цена за процесния имот и за процесния
период по месеци в размер на общо 2** 500 лева (в общия сбор вещото лице е
допуснало грешка, като го е посочило като 2** **0 лева), от които за
03.11.2011 г. възлиза на 197 150 лева.
Ищецът е предявил частично иска си в
размер на 180 000 лева – по 5000 лева месечно за периода 03.11.2008 г. –
03.11.2011 г. От тази сума следва да бъдат приспаднати 35 000 лева,
претендирани за периода 03.11.2008 г. – 04.06.2008 г., за който претенцията е
неоснователна. За периода 04.06.2009 г. – 03.11.2011 г. частичната претенция
възлиза на 145 000 лева. Доколкото така намалената частична претенция е
по-малка от установената в настоящото производство пълна стойност на
обезщетението, както помесечно, така и като общ размер, искът до този размер
следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на ответника
следва да бъдат възложени направените по делото разноски на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, съобразно уважената част от иска или 9 304.68 лева. На ищеца
следва да бъдат възложени направените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, или 1012.82 лева. (в
изчислението на разноските на ответника не е взет предвид адвокатския хонорар
на втория упълномощен адвокат Т.А. в размер на 1000 лева, предвид това, че се
дължи заплащане на обезщетение само за един адвокат).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Р.” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. С., район „К.С.”, бул. „С.” № **, да заплати на „Р. К.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С. бул. „В.” № ** сумата от
145 000 (сто четиридесет и пет хиляди) лева, претендирани частично от
вземане, цялото в размер на 300 400 (триста хиляди и четиристотин) лева и
представляващи обезщетение за претърпени в периода от 04.06.2009 г. до 03.11.2011
г. вреди от забавяне на изпълнението на решението на СГС ІV”в” състав по гр.д.
№ 2461/2008 г., с което е оставено в сила решението на СРС, 26 състав по гр.д.
№ 10810/2004 г., което забавяне е причинено от спиране изпълнението на въззивното
решение с определение на ВКС от 04.06.2009 г. по гр.д. № 325/2009 г. на ІІ т.о.
по молба на „Р.” ЕООД, и изразяващи се в лишаване от ползването на магазин, с площ около 154 кв.м., находящ
се в гр. С., под сградата на бул. „В." N **, построена в УПИ I и VII от кв. 351
по плана на гр. С., местност „Ц..", при граници: бул. „В." N 50,
етажна собственост на бул. „В." N ** и бул. „В.", на основание
чл. 282, ал. 4 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2011 г.
до пълното й изплащане, както и за сумата от 9 304.68 лева (девет хиляди
триста и четири лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи направените
по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
частичния иск на „Р. К.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” № *** срещу „Р.”
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район „К.С.”, бул.
„С.” № ** за
периода от 03.11.2008 г. до 04.06.2009 г. и за размер от 35 000 (тридесет
и пет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Р. К.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” № ** да заплати на „Р.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „К.С.”, бул.
„С.” № **, сумата от 1012.82 лева (хиляда и дванадесет лева и
осемдесет и две стотинки), представляващи направените по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: