РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 200 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК …. със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.., офис . чрез пълномощника си ю.к. С. е предявил обективи кумулативно съединени искове против А.Д.С. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди се, че
на 13.06.2016 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател
и ответника, в качеството му на заемател, бил сключен договор за паричен заем с
№ 2576615, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 2000 лева, като ответника се задължил да върне същия
на погасителни вноски, указани по размер и брой в договора, съставляващи
главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на
заемодателят при фиксиран лихвен процент за срока на договора. По този начин
общия размер на дълга бил от 2250.97 лева. Твърди, че кредита следвало да бъде
върнат на равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 132.41 лева в
срок до 09.02.2017 г., като падежът на първата погасителна вноска бил
30.06.2016 г. Сочи, че с подписване на договора, ответника бил удостоверил, че
е запознат с всички клаузи по договора, съгласил се бил с тях и желаел
договорът да бъде сключен. Твърди, че съгласно договора, в случай на забава в
плащането на погасителна вноска на падеж с повече от 30 календарни дни,
ответника дължала на заемодателя и такса разходи за изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др., за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева , която се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който погасителната вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, и не може да надхвърли
сумата от 45.00 лева, поради което на ответника била начислена и такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45.00 лева.
Твърди, че съгласно чл.4 от
договора, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията по договора, което
не изпълнил, поради което му била начислена неустойка в размер на 1185.24 лева,
за която било постигнато съгласие да бъде заплатена от ответника на 17 равни
вноски, всяка в размер на 69.72 лева, платима на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем, като погасителната вноска, която
заемателят следвало да заплаща била в размер на 202.13 лева.
Сочи, че на основание Закона за
потребителския кредит на ответника била начислена и лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 09.09.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва бил от 262.74 лева.
Сочи, че ответникът към датата на
предявяване на иска бил заплатил сума в размер на 1010.65 лева, с която били
погасени следните задължения: главница в размер на 541.83 лева, договорна лихва
в размер на 120.22 лева и неустойка в размер на 348.60 лева. Излага доводи, че
срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, която
е била на 09.02.2017 г.
Като основание, на което е
подадено заявлението и предявения иск, ищцовото дружество сочи, че бил сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 към него от 01.03.2017 г., като на основание чл.99 от ЗЗД между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, процесното
вземане било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички
привилегии, обезпечени и принадлежности, като сочи, че за събиране на сумите
било подадено заявление с искане за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 973/2018 г. на РдРС, като в
полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1458.17 лева, представляваща главница по
договора за паричен заем за периода от 08.09.2016 г. до 09.02.2017 г., сумата в
размер на 130.75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.09.2016
г. до 09.02.2017 г., сумата от 836.04 лева – неустойка по договора за кредит за
периода от 08.09.2016 г. до 09.02.2017 г.; сумата от 45.00 лева – такса разходи
за събиране на просрочени вземания, сумата от 262.74 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението,
като им се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор, ответника А.Д.С., чрез
назначения особен представител – адв. С. – ПАК е подала отговор на исковата
молба, в който е оспорен предявения иск, като се твърди, че същият е неоснователен
и недоказан. В отговора твърди, че соченият договор за паричен заем не е
подписан на всяка страница, както и в края името не е изписано от ответницата.
Твърди, че няма стандартен европейски формуляр подписан от ответницата и същата
не е положила подписа си и изписала името си на тези документи. Сочи, че
лихвеният процент е завишен, като цесията не е породила действие по отношение
на ответницата, като соченото от ищеца приложение е нищожно, тъй като няма
посочен срок в договора и не е подписан от сочените оторизирани представители.
Искането към съда е да остави без уважение предявения иск, като постанови
решение, че ответницата не дължи исковите суми по отношение на ищеца, и съдът
да обезсили издадената заповед за изпълнение.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирани по делото
молби от пълномощника си ю.к. С. поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника – Е.И.К. се представлява от назначения му особен представител адв. С. – ПАК,
която оспорва предявените искове. В съдебно заседание и в депозирани по делото
писмени бележки, особеният представител моли съда да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не се спори между страните, че на 31.08.2018 г. ищецът "А.з.с.н.в."
ЕАД е подал до Районен съд-Кюстендил заявление с искане за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника А.Д.С. за дължими
суми по договор за паричен заем № ….. от 13.06.2016 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 1783/2018 г. на КРС, което е прекратено и изпратено по
подсъдност на РдРС, като в РдРС е образувано ч.гр.д. № 973/2018 г. по описа на
РдРС, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 838 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.10.2018
г. против длъжника и настоящ ответник.
Заповедта за изпълнение е връчена
на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца съдът
е дал указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си, като иска е предявен в указания на
страната срок.
От представения и приет договор
за паричен заем № …. от 13.06.2016 г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД (кредитор) и А.Д.С. (кредитополучател), се установява, че по
силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата
от 2000.00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 34 двуседмични
вноски, всяка в размер на 132.41 лева. Страните са уговорили следните условия
по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 35.00 %,
годишен процент на разходите – 40.53 %; общ размер на всички плащания – 2250.97
лева. Уговорено е също (чл. 4, ал. 1), че кредитополучателят е длъжен в
тридневен срок от сключване на договора да представи на кредитора едно от
обезпеченията, посочени конкретно в чл.4 от договора, като в противен случай
дължи заплащането на неустойка в размер на 1185.24 лева, която се дължи
разсрочено с всяка от погасителните вноски, към която се добавя и сума в размер
на 69.72 лева
По делото е приет и Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между
"Изи Асет Мениджмънт" АД (цедент) и "А.з.с.н.в."
ООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля
на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
договора.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.03.2017 г. се установява, че вземането на "Изи
Асет Мениджмънт" АД срещу ответника А.Д.С., произтичащо от договор за
паричен заем № 2576615 от 13.06.2016 г., е прехвърлено в полза н. "А.з.с.н.в."
ООД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което "Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощил
"А.з.с.н.в." АД да уведоми от името на "Изи Асет
Мениджмънт" АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 16.11.2010 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от
изпълнителния директор на "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и
уведомително писмо, с което "Изи Асет Мениджмънт" АД уведомява чрез
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ответника А.Д.С.,
че задължението му по сключения договор за паричен заем № 2576615 от 13.06.2016
г. е изкупено от "А.з.с.н.в." ЕАД.
По делото е изслушана и приета
съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П., която съдът
кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, в заключение на която
вещото лице е посочило, че задължението по процесния договор за паричен заем на
ответницата към 31.08.2018 г. е както следва: главница в размер на 1458.17 лева
за периода от 06.10.2016 г. до 09.02.2017 г.; договорна лихва за периода от
08.09.2016 г. до 09.02.2017 г. в размер на 130.75 лева; такса разходи за събиране
на просрочени вземания в размер на 45.00 лева; неустойка по чл.4, ал.2 от
договора в размер на 836.64 лева за периода от 08.09.2016 г. до 09.02.2017 г. и
лихва за забава за периода от 09.09.2016 г. до 31.08.2018 г. в размер на 257.52
лева или общия размер на дълга е в размер на 2728.08 лева. Вещото лице е
установило, че ответницата за периода от усвояване на кредита 06.11.2017 г. до
датата на изготвяне на експертизата, е погасила сума в размер от 1010.65 лева,
с която цедента е погасил сума за главница в размер на 541.82 лева, договорна
лихва в размер на 120.22 лева и неустойка в размер на 348.60 лева, които
погасявания вещото лице е посочило в табличен вид.
По делото е изслушана и приета и
съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Е.К., която съдът също
кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, която сочи, че
ръкописният текст „А.Д.С.“, изписан на седма страница на договор за паричен
заем № 2576615 от 13.06.2016 г. е изпълнен от А.Д.С.; подписите под думите
„заемател/възложител“, положени на седма страница от договора, както и
подписите, положени в долния десен край на всяка от страниците на договора и
подписите, положени в долния десен край на първа страница от предложение за
сключване на договор за паричен заем с бар код № 11201370621 от 13.06.2016 г.
са изпълнени от А.Д.С..
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаните, приети и неоспорени от страните съдебно –
икономическа експертиза и съдебно-почеркова експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално
допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
При
разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет
на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между
"Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника във връзка със сключения договор
за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната
сума, размера на претенциите, наличието на сключен договор за цесия на
процесното вземане между цедента - "Изи Асет Мениджмънт" АД и
цесионера - "Агенция за вземания" ЕАД и че ответникът е бил уведомен
за цесията.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между "Изи Асет
Мениджмънт" АД, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му
на кредитополучател, въз основа на сключения договор за паричен заем № 2576615 от
13.06.2016 г. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, които са уредени в чл.11 от ЗПК. Договорът е обективиран в
писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото
на сключване и предмета на сделката. Ответницата чрез назначения и особен представител
е оспорила подписите положени под договора за паричен заем, в която връзка по
делото е изслушана съдебно- почеркова експертиза. От заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза се установява, че
ръкописният текст А.Д.С., изписан на седма страница от договора за паричен заем
е изпълнен от ответницата, както и подписите положени на всяка една от страниците
от договора, са положени от ответницата. С оглед на тези факти следва да се
приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно
облигационно правоотношение. В чл.3 от договора страните са уговорили, че с
подписване на договора, ответницата удостоверява, че е получила от заемодателя
изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно за получената сума. След като се установи по делото по
безспорен начин, че ответницата е подписала процесния договор, то и следва да
се приеме, че заемодателят е изпълнил надлежно задължението си по договора и е предал
заемната сума на кредитополучателя в уговорените срокове.
Установява
се, наред с това, от представените по делото писмени доказателства, че
вземането на кредитора срещу ответника по сключения договор за кредит е
прехвърлено н. "А.з.с.н.в." ЕАД, с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 16.11.2010 г., като в тази връзка съдът
съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения
договор за цесия. Съдът, като взе предвид представеното по делото уведомление,
изходящо от цедента - "Изи Асет Мениджмънт" АД, с което ответницата е
уведомена, че задължението й по сключения договор за паричен заем е изкупено от
"А.з.с.н.в." ЕАД, както и представеното пълномощно, с което "Изи
Асет Мениджмънт" АД е упълномощил "А.з.с.н.в." ЕАД да уведоми
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г., и
като взе предвид, че всички тези книжа са връчени надлежно на ответницата чрез
назначения и особен представител, и съобразявайки практиката на ВКС – решение №
198 от 18.01.2019 г. на ВКС, по т.д. № 193/2018 г. и решение № 56 от 23.02.2018
г. на в. гр.д. № 670/2017 г. на ПкОС, намира че с получаването на приложеното
към исковата молба уведомление на особения представител, цесията следва да се
счита за надлежно съобщена на длъжника и от този момент се пораждат свързаните
с факта на връчване правни последици. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея чрез
назначения и особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, съгласно което предишният
кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. С оглед на това възраженията
на назначения на ответницата особен представител, че цесията не е породила
своето действие спрямо ответницата са неоснователни.
Падежът
на последната погасителна вноска е бил на 09.02.2017 г., т. е. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид
изложеното съдът приема, че договорът е действителен и ответницата дължи
падежиралите вноски по кредита (главница и възнаградителна лихва).
След
като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т.1 от ЗР на ЗЗП следва, че освен правилата на ЗПК, които
важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните
правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата
на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на
договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на
нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК). Независимо от това назначения на ответната страна
особен представител в отговора на исковата молба е изложил доводи за нищожност
на клаузата за неустойка.
Съдът
намира за неравноправна и нищожна клаузата, с която в чл.4, ал.2 от договора е
уговорена неустойка в размер на 1185.24 лева (неизпълнение на договорно
задължение - непредставяне на обезпечение: банкова гаранция респ. двама
поръчители). С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009
г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения като за спазването им
при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката
по чл.4, ал.2 от договора, която е в размер на 1185.24 лева представлява повече
от половината от главницата. Наред с това неустойката е в размер на почти пет
пъти стойността на възнаградителната лихва по договора. Предвид изложеното,
тази неустойка се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка
по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава потребителя
при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка.
В
допълнение следва да се посочи, че неустойката по чл.4, ал.2 от договора се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена
по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно
доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в
този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се
отбележи, че изискването за обезпечение (двама поръчители, отговарящи на
многобройни изисквания – доход над 1000 лева, безсрочен договор, не обезпечават
други договори, липса на неплатени осигуровки, липса на задължения към банкови
или финансови институции и т. н.) или банкова гаранция (ноторно известно е, че
предоставянето на банкова гаранция е свързано с такси и трудно би се
предоставила за три дни) на потребителски кредит, който е с ниска стойност (1500.00
лева), противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на
търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на
икономически по - силната страна.
В този
смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, поради което
претенцията за неустойка в размер на 836.64 лева е неоснователна, и исковата
претенция в тази и част следва да бъде отхвърлена.
По
делото се установи, че ответницата е усвоила заем в размер на 2000.00 лева,
като направените от нея плащания са в общ размер на 1010.65 лева, които следва
да се отнесат за погасяване на главницата и възнаградителната лихва, но не и за
начислената неустойка, тъй като последното вземане произтича от нищожна клауза.
С извършеното от ответницата плащане при цедента е погасена главница в размер
на 541.82 лева, договорна лихва в размер на 120.22 лева от общо дължимата по
договора от 250.97 лева и неустойка в размер на 348.60 лева. При това положение
и при спазване на чл.76 от ЗЗД, с погасената при цедента неустойка, внесените
от ответницата суми следва да бъдат отнесени към претендираната договорна лихва
и главницата, като след приспадането остават дължими главница в размер на 1240.32
лева за периода от 06.10.2016 г. до 09.02.2017 г., а претендираната договорна
лихва, следва да се счита изцяло погасена. В този смисъл дължимите задълженията
са както следва: главница в размер на 1240.32 лева за периода от 06.10.2016 г.
до 09.02.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1458.17 лева
за периода от 06.10.2016 г. до 09.02.2017 г. и за сумата от 130.75 лева – договорна
лихва за периода от 08.09.2016 г. до 09.02.2017 г., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение сумата от 45.00 лева, представляваща такса разходи, съдът намира
следното:
Действително
съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал.4 – видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В исковата
молба се твърди, че съгласно договора и/или Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
в случай, че заемателя забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече
от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9.00 лева., като таксата за направени разходи се начислявала за всеки
следва 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено
с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя, не мога да
надхвърлят 45.00 лева, поради което на длъжника била начислена и такса разходи
за събиране на вземането – 45.00 лева. От съдържанието на посочените клаузи
обаче по никакъв начин не се установява, че са спазени изискванията на чл.10а,
ал.4 от ЗПК, нито пък, че не е нарушен принципът залегнал в чл.10а, ал.3 от ЗПК. В тази връзка клаузата, която предвижда дължимост на сумата от 45.00 лева,
се явява нищожна поради противоречие със закона, като претендираното вземане
също не следва да бъде присъждано (така: определение № 650/26.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 465/2019 г. по описа на ОС - Перник). Независимо от това по делото не
се събраха доказателства, установяващи извършване на разходи по събиране на
просроченото вземане. Ето защо претенцията за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата в размер на 45.00 лева, представляваща такса разходи е
неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е
изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се
установява, че мораторната лихва е в размер на 257.52 лева за периода от 09.09.2016
г. до 31.08.2018 г. С оглед уважената част от главницата за претендирания в
исковата молба период, съдът може и сам да изчисли дължимата законна лихва за
забава, за което счита, че не са необходими специални знания. Дължимата законна
лихва върху уважения размер главница е в размер на 248.75 лева, за периода от 09.09.2016
г. до 31.08.2018 г., която следва да бъде присъдена на ищцовата страна, като за
разликата до пълния предявен размер от 257.52 лева за периода от 09.09.2016 г.
до 31.08.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Следва
да бъде признато за установено, че ответницата дължи и законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото
дружество е направило разноски по заповедното и исковото производство в размер
на 979.66 лева, в т.ч. и юрисконсултско възнгарждение по заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на делото на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 533.70 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Тъй
като по делото е изслушана и приета съдебно – почеркова експертиза, по искане
на назначения на ответната страна особен представител, който е освободен от
заплащане на разноски по производството, поради което разхода за същата в
размер на 150.00 лева е направен от бюджета на съда, то съразмерно с отхвърлената
част от исковете върху ищеца следва да бъдат възложени разноските за същата в
размер на 68.28 лева, които страната следва да заплати в приход на бюджета на
РдРС, а ответната страна, която не е освободена от заплащане на разноски по
производството ще следва да заплати в приход на бюджета на РдРС останалата част
от разходите за експертизата в размер на 81.72 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.С. с ЕГН ********** *** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.., офис . сумата в размер на 1240.32 (хиляда двеста и четиридесет лева и
тридесет и две стотинки) лева, представляваща главница за периода от 06.10.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор за паричен заем с № .
от 13.06.2016 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 248.75 (двеста четиридесет и осем лева и
седемдесет и пет стотинки) лева, лихва
за забава за периода от 09.09.2016 г. до 31.08.2018 г., прехвърлено
с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
и Приложение № 1 от 01.03.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., които вземания са предмет на Заповед № 838
от 04.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 973/2018 г. по описа на РС-Радомир, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, както следва: за разликата от 1240.32 лева за периода от 06.10.2016 г. до
09.02.2017 г. до пълния предявен размер
от 1458.17 лева – главница за периода от 06.10.2016 г. до 09.02.2017 г. по
цитирания договор за паричен заем, за сумата в размер на 130.75 лева – договорна лихва за периода от 08.09.2016 г. до
09.02.2017 г., за сумата в размер на 45.00
лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания, за сумата в размер
на 836.64 лева, представляваща неустойка по чл.4, ал.2 от цитирания договор
за паричен заем за периода от 08.09.2016 г. до 09.02.2017 г. и за разликата от уважения размер от 248.75 лева до пълния предявен размер от 257.52 лева, представляваща лихва за забава за периода от
09.09.2016 г. до 31.08.2018 г., произтичащи от договор за паричен заем с № 2576615 от 13.06.2016
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлени
с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
и Приложение № 1 от 01.03.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, които вземания
са предмет на Заповед № 838 от 04.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 973/2018 г. по описа на РС-Радомир,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.Д.С. с ЕГН ********** *** да
заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК . със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.., офис . сумата в
размер на 533.70 (петстотин тридесет и
три лева и седемдесет стотинки) лева,
представляваща разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.., офис . да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр. Радомир сумата в размер на 68.28 (шестдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляваща
разходи от бюджета на РдРС за съдебно – почеркова експертиза, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ведно със законната лихва върху държавните
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не бъде
платена доброволно.
ОСЪЖДА А.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр. Радомир сумата в размер на 81.72 (осемдесет и един лев и седемдесет и две стотинки) лева,
представляваща разходи от бюджета на РдРС за съдебно – почеркова експертиза,
съразмерно с уважената част от исковете,
ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното й изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване
на изпълнителен лист, в случай че не бъде платена доброволно.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./