Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 27.05.2019 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На осми май
Година две хиляди и деветнадесета
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 2861 по
описа за 2018 година.
Предявени
са искове от ххх” ЕАД гр.София против А.А.И. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца, за
което е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 673/2018г. по описа на
Старозагорски районен съд, съществува.
Ищецът твърди, че
на 01.02.2014г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ххх" АД и ххх"
ООД, по силата на което вземането на ххх" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 1806153/26.03.2013г., било прехвърлено в собственост на ххх"
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. ххх" АД
/понастоящем ххх" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на ххх" ООД,
ЕИК *********. Ххх" АД упълномощило ххх" АД /понастоящем ххх"
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 06.06.2015 г. до ответника било
изпратено от страна на Ххх" АД чрез ххх" ЕАД уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-С- ИАМ/1806153 от 09.01.2018 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в
договора. Получателят не бил намерен а посочения адрес и писмото се върнало в
цялост. До длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/1806153 за извършената цесия чрез куриер, което се върнало в цялост,
тъй като получателят не бил открит на адреса. Цитира се съдебна практика,
съгласно която ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 nр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В
случай, че ответникът не бъдел намерен на установения поделото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установило, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, се моли съдът да приеме,
че получуването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Процесното вземане произтичало от Договор за паричен заем с №
1806153/26.03.2013г., сключен между ххх" АД /Заемодател/ и А.А.И. /Заемател/,
в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя
парична сума в размер на 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждали от Договора. Така предоставянето в собственост
на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало
изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало
задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани
по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 1400,76 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 600,76 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 29.09.2013 г. на 27
равни седмични погасителни вноски, с размер на 51,88 лева всяка. С подписването
на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в
случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят
45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. На основание
Закона за потребителския кредит на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 8.04.2013 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 570,3
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала неплатена погасителна вноска. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, погасена до момента, била в размер на 84,62 лв., с която
били погасени такса разходи: 26,00 лв., договорна лихва: 42,89 лв., главница:
15,73 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска,
а именно 29.09.2013г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Към настоящия
момент се претендира непогасена част от задължението на ответника А.А.И., като
Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 26.03.2013г. с №
1806153, да заплати на ххх" ЕАД главница 784,27 лв., договорна лихва
557,87 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и
лихва за забава в размер на 570,30 лв. и такса разходи в размер на 19,00 лв.
или обща сума
в размер на 1931,44 лв. С оглед на изложеното за
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника А.А.И. за всички дължими суми по Договор за паричен заем № 1806153 от
26.03.2013г. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 673/2018 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът
не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил
в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния
интерес от подаване на настоящата искова молба.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми: 784,27 лв. - главница по договор за
паричен заем; 557,87
лв. - договорна лихва: за периода от 7.04.2013г. до 29.09.2013г.
(падеж на последна погасителна вноска); 19,00 лв. - такса разходи за събиране
на просрочени вземания; 570,30
лв. - лихва за забава: за периода от 8.04.2013 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника, с който предявените
обективно съединени искове се считат за недопустими. Ищецът обосновавал
процесуалната си легитимация от качеството на купувач (цесионер) на вземането
по процесния договор за заем по Рамков договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. и Приложение N 1 към същия. Противно на твърденията на ищеца в
исковата молба, в Договора за заем нямало изрична клауза, която да урежда
правото на кредитора да прехвърли вземанията си в полза на трети лица. Такова
право кредиторът нямал и в приложените Общи условия, макар същите да не били
подписани и приети и противопоставими на заемателя. Съобразно разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето имало действие спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Действително, съгласно
съдебната практика, връчването на исковата молба, заедно с уведомление от
цедента до длъжника, следвало да се счита за съобщаване на цесията по смисъла
на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но същата не можела да намери приложение в процесния
случай, тъй като връчването не било лично на длъжника, нито на упълномощено от
него или по силата на закона лице, а на назначен от съда особен представител,
който не разполага с пълна представителна власт и не може да приеме такова
уведомление редовно. Алтернативно
предявените искове се считат за неоснователни и недоказани, поради което
се оспорват изцяло по основание и размер. По отношение на иска за заплащане на
главница в размер на 784,27 лв., представляваща остатък от предоставен заем по
Договор за паричен заем от
№1806153/26.03.2013г., сключен между ответника и ххх” АД. По отношение
на този иск се прави възражение за изтекла давност. Противно на твърденията в
исковата молба, всички вземания на ищеца по договора за заем станали
автоматично предсрочно изискуеми при изпадане на заемателя в забава с повече от
9 календарни дни в плащането на която и да било погасителна вноска по силата на
изричната клауза на чл.9, ал.3 от договора. Ищецът не посочвал дата на
извършеното от ответника плащане, но с оглед начисляването на т.нар. „такса
разходи" в размер на 45 лв. (дължима според договора при забава с повече
от 30 календарни дни) и претендирането на договорна и законна лихва от падежа
на първата вноска - 07.04.2013г., следвало да се приеме, че автоматичната
предсрочна изискуемост на вземанията е настъпила на 17.04.2013г. Предвид
изложеното и на основание чл. 111, б.”в”, предл. последно от ЗЗД, се счита
искът за погасен с изтичане на предвидения в закона 3-годишен давностен период,
считано от датата, следваща датата на настъпване на автоматичната предсрочна
изискуемост на вземанията по чл.9, ал.3 от процесния договор. По отношение на
иска за заплащане на сумата от 557,87 лв. - договорна лихва за периода от
падежа на първата вноска - 07.04.2013г., до падежа на последата вноска -
29.09.2013г. Сумата се претендирала на основание чл.3, т.6 от Договора за заем,
с която се определя фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 143,04
%. Така предявеният иск се счита за неоснователен, поради нищожност на клаузата
като неравноправна - договореното лихвено възнаграждение е прекомерно и като
такова - неотговарящо на изискването за добросъвестност, а клаузата - водеща до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради
невъзможността на потребителя да се запознае с нея преди сключването на
договора по смисъла на чл.24 от Закона за потребителския кредит във връзка с
чл.143, т.9 и т.19 и чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Отделно
от горното, по отношение на този иск също се прави възражение за изтекла давност
по чл.111, б."в" от ЗЗД, като се считам вземането за погасено по
давност не само с оглед на настъпилата автоматчна предсрочна изискуемост по
чл.9, ал.З от Договора, но и с оглед на претендирания период, а именно - до
29.09.2013г. Т.е. дори да се приеме, че изискуемостта на тази лихва е настъпила
на 30.09.2013г., по отношение на същата отново изтекъл 3-годишният давностен
срок. По отношение на иска за заплащане на сумата от 19,00 лв. - такса за
разходи за събиране на просрочени вземания. Сумата се претендира на основание
чл.8, ал.2 от Договора за заем – искът се счита за неоснователен и недоказан,
поради липса на доказателства за размера на реално претърпените вреди и
причинната им връзка с неизпълнението, за което се претендират - от една
страна; както и поради липса на изрични договорки за дьлжимост на
претендираната сума като неустойка за неизпълнение на договорно задължение
(т.е. без необходимост от доказване на претърпените от неизпълнението вреди) -
от друга страна. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение в размер на сумата от 570,30 лв., представляваща законната лихва за
периода от 08.04.2013г. - датата, следваща падежа на първата вноска, до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 06.02.2018г,, отново се прави
възражение за изтекла давност. Счита се за неоснователен и недоказан поради
погасяване на главното вземане. При условията на евентуалност се оспорва искът
за размера, надхвърлящ 3-годишния давностен период, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда назад, т.е, за периода от
06.02.2018г. до 06.02.2015г. Както и за размера, изчислен не върху
претендиралата главница по договора от 784,27 лв., а върху общия размер на
всички плащания, тъй като същият включвал и договорна лихва, върху която се
дължи лихва само ако е изрично договорена, а такава клауза между страните
нямало. Възразява се и срещу претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото и в заповедното производство като прекомерни.
Оспорват се твърдените в исковата молба обстоятелства.
Моли се съдът да остави
предявените искове без разглеждане като недопустими, а ако се приемат за
редовни - да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител, с постъпили молби моли исковете да се уважат, претендира
разноски. Особеният представител на ответника моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 673/2018г.
по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните
суми. Заповедта е връчена на длъжника /ответника/ при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.
Не е спорно по делото, а и от
приетите писмени доказателства се установява, че на 26.03.2013г. между ответника
и ххх" АД е сключен договор за паричен заем № 1806153. По силата на
договора, заемодателят - ххх" АД предава в собственост на заемателя –
ответника сумата от 800 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 27
седмици, първа погасителна вноска от 31.03.2013г. Размерът на седмичната
погасителна вноска е 51,88 лв., а общият размер на всички плащания – 1400,76 лв.
Съгласно
заключението на съдебносчетоводната експертиза и заявеното от вещото лице в
съдебно заседание, остатъкът от задъжението на ответника по договора за заем е
в размер на общо 1361,14 лв., от които: 557,87
лв. - главница; 784,27
лв. - договорна лихва; 19 лв. разходи за събиране на вземането; лихвата
за забава е: 378,02 лв. – за периода от 08.04.2013г. до 01.02.2018г.; 379,11
лв. - за периода от 08.04.2013г. до 06.02.2018г.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от договора, с
подписването му от договора, заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка.
Съгласно чл. 8 ал. 2 от договора, в случай че
заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не могат да надхвърлят 45,00 лв. Съгласно
чл. 8 ал. 5 от договора, при забава на плащане на някоя от погасителните
вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава.
Съдът
намира, че клаузата, от която произтича претенцията за такса за разходи
противоречи на чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Уговорената предпоставка за начисляване на
такси за разходи е единствено забавата на длъжника. Според цитираната
императивна норма, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, съответно клаузата за
такса за разходи е нищожна. Тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл.
10а ал. 1 от ЗПК, съгласно която, кредиторът може да събира само такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксите за разноски са основани на забавата на длъжника, която е последица от
договорно неизпълнение и не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а ал. 1 от ЗПК.
По
отношение на цесията, извършена с вземането по договора за паричен заем, съдът
намира следното:
Ищецът ххх“ ЕАД
основава активната си материалноправна легитимация на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно с Приложение
№ 1 към него, сключен с ххх" АД. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента от негово име да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. На 09.01.2018г. до ответника
е изпратено уведомително писмо за цесията с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1806153, получателят
не е намерен на адреса и писмото се е върнало в цялост. На 10.05.2018г. до
ответника е изпратено второ уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1806153 за
извършената цесия чрез куриер, което не е получено от
длъжника и писмото се е върнало в цялост.
Следователно,
волеизявлението на цедента по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД не е достигнало до длъжника.
Особеният представител е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД приложени
към исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му процесуално
положение. Особеният представител не е нито законов, нито договорен
представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая
ответника/ материалноправни изявления на трети лица, каквото е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за
цесия.
Следователно, до фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането,
с материалноправен ефект по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, не се е стигнало и предаването
на уведомлението на процесуалния представител
на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от
съда, по чл. 47 ал. 6 от ГПК, представител /в този смисъл: Решение №
43/22.01.2019г. по в.т.д. № 1342/2018г. по описа на ОС Стара Загора, Решение от
05.03.2019г. по в.т.д. № 1387/2018г. по описа на ОС Стара Загора, Решение от
20.05.2019г. по в.т.д. № 1068/2019г. по описа на ОС Стара Загора, Решение № 74
от 27.07.2017г. по в.т.д. № 154/2017г. на Апелативен съд Бургас, което не е
допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018г. по т.д. 3153/2017г. на II т.о. на ВКС и др./.
Отделно
от това, в договора за заем не е уговорена възможността за прехвърляне правата
на кредитодателя на трети лица, а съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗПК, кредиторът може
да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
Предвид изложеното, съдът намира,
че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Хххул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, искове за признаване за установено по отношение на А.А.И.,
ЕГН **********,***,
че същият дължи на дружеството следните суми: 784,27 лева - главница по договор за
паричен заем № 1806153/26.03.2013г.; 557,87 лева - договорна лихва за
периода от 07.04.2013г. до 29.09.2013г.; 19,00 лева - такса разходи за събиране
на просрочени вземания; 570,30
лева - лихва за забава за периода от 08.04.2013г. до 06.02.2018г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от 06.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 673/2018г. по описа
на Старозагорския районен съд, като неоснователни и недоказани.
Решението може да се обжалва пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: