№ 11603
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110172430 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 10.05.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
десети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 72430/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Д. ЛЮБ. Й. срещу АНТ. ЛЮБ. СТ. и Й. ЛЮБ. Б., като се
твърди, че страните били наследници на В. – починала на 05.09.2014 г. и Л. Б. – починал на
18.04.2007 г. Поддържа, че между страните била налице съсобственост както следва: 1) по
отношение поземлен имот с идентификатор 68134.8200.333, находящ се в гр. София, ул.
„Крали Марко“ № 11 с площ от 617 кв. м. и стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVIII; 2)
Поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, находящ се в гр. София, ул. „ Свети Георги
Победоносец“ № 54, с площ от 670 кв. м., стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVII; 3) Сграда с
идентификатор 68134.8200.319.1. с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой
етажи 3, със застроена площ от 90 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.8200.319; 4) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.2, с предназначение Хангар,
депо, гараж, брой етажи 1, застроена площ от 19 кв. м. находяща са в поземлен имот с
идентификатор 68134.8200.319, с адрес: гр. София, ул. „ Свети Георги Победоносец“ № 54;
5) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.3, с предназначение селскостопанска сграда,
брой етажи 1, застроена площ от 31 кв. м., находяща са в поземлен имот с идентификатор
68134.8200.319, с адрес: гр. София, ул. „ Свети Георги Победоносец“ № 54; 6) Сграда с
идентификатор 68134.8200.333.3, с предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 1,
застроена площ от 26 кв. м., находяща се в имот с идентификатор 68134.8200.333, с адрес:
гр. София, ул. „Крали Марко“ № 11, 7) земеделски земи – гора, представляваща имот с
идентификатор 02511.4548.30, с предходен № 203003, находащя се в местност „Килиите“, в
землището на с. Балша, община Нови Искър, с площ от 5,8 дка, при съседи на имота: имот
№ 000232, полски път на село Балша, имот № 203002 гора на наследниците на .., гора на
1
......... и ......., гора на ........; 8) земеделски имот – нива, представляващ имот с идентификатор
02511.4635.15, находяща се в землището на с. Балша, представляващо посевна площ от
6,469 дка, в м. „Гарджовица“, с предходен № 055015 по картата на землището, при съседи:
имот № 055016, имот № 055006, имот № 055005 и имот № 000141. Навежда доводи, че
земеделските имоти са придобити по силата на решения на поземлената комисия и решение
за делба. Развива обосновка във връзка с квотите на страните в съсобствеността. Излага
съображения, че към момента е лишена от възможността да ползва наследствената къща,
като прави искане за разпределение на ползването при условията на чл. 344, ал. 2 ГПК –
евентуално за заплащане на обезщетение за ползване, както и да се присъди обезщетение за
лишаване от ползване на посочени в исковатам молба имоти. Прави доказателствени
искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане на СТЕ,
което да отговори на задачи поставени в исковата молба за определяне на пазарния наем на
процесните имоти. Иска допускането на съдебна делба на имотите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Й.Б.,
като се сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, като не оспорва твърдените от
ищеца квоти. Твърди, че няма оспорвания във връзка с обстоятелствата на който се основава
иска – по първа фаза на делбата. Поддържа, че ищцата не била лише от ползване на
наследствената къща, тъй като същата постоянно живеела в чужбина, като винаги когато
идвала била отсядала в къщата, като сочи, че от години имало разпределение на ползването.
По отношение на останалите имоти обосновава, че ищцата никога не била лишавана от
ползването им и не е била възпрепятствана от останалите съделители. Прави
доказателствени искания за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на трима свидетели за установяване на обстоятелства свързани с това, че ищцата не
била лишавана от ползване на имотите, както и че е отсядала в имота, когато се прибирала
от чужбина. Иска допускане на извършването на делба и оставяне без уважение на искането
за допускане на привременни мерки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника А.С.,
като се твърди, че претенцията е процесуално допустима, но частично неоснователна.
Поддържа, че квотите по отношение на един от недвижимите имоти, чиято делба се иска са
различни от твърдените от ищцата. Навежда доводи за неоснователност на искането за
допускане на привременни мерки, доколкото ищцата от 18 години работела и живеела в
Испания, като винаги когато била посещавала страната била отсядала в апартамент на
ответницата в гр. София, ж.к. „Младост 2“, като също така отсядали и членове на
семейството на ищцата. Сочи, че ищцата никога не е била лишаване от ползването на
имотите, за което по делото не били ангажирани и доказателства. Излага подробни
съображения за множество сторени подобрения в къщата. Твърди, че първият етаж от
къщата на основание чл. 344, ал. 2 ГПК следва да й бъде предоставено, съответно другите
двама съсобствениците да бъдат осъдени да заплащат обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Прави доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на твърдените обстоятелства. Иска допускане извъшването на
делба на имотите, а претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде отхвърлена.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
2
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки.
По отношение на искането за определяне на привременна мярка по чл. 344, ал.2 ГПК.
Определението на съда по чл. 344, ал.2 ГПК има привременен характер, тъй като с него се
уреждат отношенията между съсобствениците в периода от момента на постановяване на
решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването й.
За да възникне притезателното право за заплащане на определена парична сума в
полза на един от съделителите до окончателното извършване на делбата, респ.
разпределянето на ползването на имота, следва в обективната действителността да са
възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е
съсобствена, 2) вещта да не може да се ползва от двамата съсобственици едновременно и 3)
тя да се ползва лично или чрез друго лице само от един от съсобствениците; 4) да бъде
доказано възможността да се извърши реално разпределение на ползването.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки на предявения иск за делба и искането
за допускне на привременната мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Ответникът носи
доказателствената тежест да установи възражението си, че вещта може да се ползва и от
съделителите, както и че не използва изцяло имота лично. В случая доколкото ответницата
С. също прави искане за привременни мерки, за същата се отнасят указанията за
доказателствена тежест на страната на ищеца, а за останалите страни на страна на
ответника.
Настоящият съдебен състав констатира, че претенцията за привеременни мерки от
ответницата С. е нередовна, поради което на същата следва да се предостави възможност да
отстрани нередовностите, доколкото същата не е формулирала ясни петитуми дали иска
разпределение на ползването, респ. заплащането на парично обезщетение, съответно в какъв
размер от всяка от страните, съответно каква е търсената защита от съда.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
По отношение доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на
заключението на СТЕ, което да отговори на задачи поставени в исковата молба за
определяне на пазарния наем на процесните имоти, съдът намира, че искането е
процесуално допустимо, а с оглед предмета на правния спор се явява и относимо и
необходимо. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 195, ал. 1 ГПК, като следва служебно да прецизира задача, която е поставена към
вещото лице, като същото следва да определи средният пазарен наем на имотите.
Доказателственото искане на ответника Б. за допускане до разпит на свидетели при
режим на довеждане е процесуално допустимо, тъй като не попада в обхвата на чл. 164, ал.
1, т. 1-6 ГПК, като с оглед предмета на правния спор, разпределената доказателствена
тежест и възможността да се провежда насрещно доказване се явява и относимо и
необходимо. Въпреки това на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, съдът намира, че следва да
3
допусне до разпит един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства
свързани с това, че ищцата не била лишавана от ползване на имотите, както и че е отсядала
в имота, когато се прибирала от чужбина.
По отношение доказателственото искане на ответницата С. за за допускане до разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдените обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе в първото открито съдебно
заседание, след като предостави възможност на страната да уточни за какви обстоятелства
иска събирането на свидетелски показания, тъй като така формулираното доказателствено
искане не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че отношение на останалите доказателствени искания на страните, а
така и останалите им претенции, същите не касаят първа фаза на делбеното производство, а
са такива, които касая евентуални претенции по сметки по чл. 346 ГПК, поради което, респ.
въпроси за извършване на делбата, което е предмет на втората фаза на производството – т.
нар. фаза по извръшване на делбата, поради което, съдът не следва да се произнася по тях на
този етап от производството.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.06.2022 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника А.С. в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за страните да отстрани нередовностите си по
искането си за приверменни мерки, като отстрани нередовностите, доколкото същата не е
формулирала ясни петитуми дали иска разпределение на ползването, респ. заплащането на
парично обезщетение, съответно в какъв размер от всяка от страните, съответно каква е
търсената защита от съда.
УКАЗВА на ответницата С., че при неизпълнение на указанията, съдът ще приложи
нормата на чл. 101, ал. 3 ГПК, като ще счете процесуалното действие за неизвършено.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на СТЕ по въпросите на ищеца формулирани в исковат
молба за за определяне на пазарния наем на процесните имоти, както и служебно
извършеното прецизиране на задачите в мотивната част на настоящото определение, при
депозит в размер на 500,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по
сметка на Софийският районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Ц., който да бъде уведомен да работи по поставените
задачи след представянето на доказателства за внесения депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ответника
Б. чрез един свидетел, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства свързани с това, че ищцата не била лишавана от ползване на
имотите, както и че е отсядала в имота, когато се прибирала от чужбина.
4
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника С. в едноседмичен срок от съобщението
с писмена молба, с препис за страните да уточни за какви обстоятелства иска събирането на
свидетелски показания.
УКАЗВА на ответника С., че при неизпълнение на указанията, съдът ще се произнесе
по доказателственото искане, съобразно наличните по делото данни.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5