Решение по дело №314/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 ЗУБ.

Образувано е по жалба от 27.03.2024г., подадена от Ю. Х., гражданин на Мароко, срещу Решение с номер УПП 152/14.03.2024г. на интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците при МС, с искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който обжалваният административен акт да бъде отменен и преписката да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне.

В жалбата се излага следното: С обжалваното решение интервюиращият орган на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю. Х. на осн. чл. 70, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Решението е незаконосъобразно, поради нарушение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Органът не е взел предвид, че причината жалбоподателят да напусне страната си е свързана с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Решението не съдържа нито един аргумент дали молбата за закрила е основателна или не. Лицата, които искат закрила на основание страх от преследване, породени от лични и криминални причини се нуждаят от подкрепяща среда. В оспорвания административен акт няма мотиви, тъй като не са посочени фактическите основания за правните изводи в него. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Жалбоподателят е в опасност и се чувства уязвим, а няма към кого да се обърне за помощ. Връщането на жалбоподателя в страната му на произход би довело до заплаха за живота и сигурността му. Неправилно е приложен и чл. 9 ЗУБ, който представлява транспониране на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. За него се явява назначеният му по процесуален представител – адв. Т., който пледира за уважаване на жалбата.

Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Видно от решение за настаняване с номер 185, издадено от ДАБ при МС, ТЦ за бежанци [населено място], Ю. Х. е настанен в центъра на 21.03.2024г. Същият е бил предупреден, че поради напускане без разрешение на определената за движение на чужденците зона, което е нарушение на чл. 3, т. 11 ЗУБ, при повторно извършване на такова действие, ще бъде въведен в център или помещение от затворен тип до приключване на производството. В тази връзка е издадена и докладна записка, че лицето се е завърнало от неизвестност.

Приложено е Решение с номер УПП 152 от 14.03.2024г., от което се установява следното: Подадената молба за международна закрила чуждият гражданин мотивира с желанието си да работи в Италия. Напуснал е Мароко, защото баща му починал и молителят искал да помага финансово на своите майка и братя. Посочил, че имал и семейни проблеми – чичо му осъществявал физически тормоз върху него и майка му. Напуснал Мароко легално със самолет в посока Истанбул на 12.09.2023г. По време на престоя си в Турция работил в завод за производство на дрехи. Интервюиращият орган е приел, че лицето е напуснало доброволно Мароко, защото възнамерявал да работи като бръснар в Италия. Нямало обоснован риск за неговия живот или за свободата му в държавата му по произход. Същият се явявал икономически мигрант, а не бежанец. Лицето не е посочил и основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ предпоставки. Липсва реална опасност за чуждия гражданин от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. На територията на Мароко не е налице въоръжен конфликт. По тези причини административният орган е отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Ю. Х.. Посочено е в акта, че решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му. Самото връчването е станало на 21.03.2024г.

По делото е приложена справка относно Кралство Мароко, от което се установява какво е общото положение в страната, както и каква е актуалната политическа и икономическа обстановка в страната.

Видно от Заповед от 22.03.2023г., издадена от Председател на ДАБ при МС Б. К. е била определена за интервюиращ орган, който да извършва действията по ЗУБ.

Видно от протокол от проведено интервю с Ю. Х. същият е посочил, че е напуснал Мароко на 12.09.2023г. легално, със самолет, в посока Турция. В Турция работил в цех за дрехи. Напуснал и Турция, защото искал да отиде в Европа. Крайната му цел била Италия, където желаел да работи като бръснар. Посочил е още, че не е бил арестуван и не е осъждан в държавата по произход. Като втора причина за напускането на Мароко е посочил, че чичо му е осъществявал физически тормоз. Нямал е проблеми с властите, с армията и с полицията в страната. Единствено е бил заплашван от своя чичо.

Към момента на последното съдебно заседание са събрани данни, че лицето отново е напуснало центъра в [населено място].

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 21.03.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта, на 27.03.2024г. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е неоснователна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното решение с номер УПП 152/14.03.2024г. е издадено от компетентен административен орган – интервюиращ орган при ДАБ на МС, Транзитен център – [населено място], на осн. чл. 70, ал. 1 ЗУБ. Установи се по делото, че интервюиращият орган Б. К. е определен за такъв със Заповед от 22.03.2023г. на председателя на ДАБ към МС.

Самото производство за предоставяне на международна закрила е образувано по молба от Ю. Х. за предоставяне на международна закрила от 07.03.2024г. В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както е посочена и дата и подпис на лицето, издало акта.

Липсва и нарушение на административнопроизводствените правила. В случая актът е издаден на осн. чл. 70, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Чл. 70 урежда, че при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията е извършена на 07.03.2024г., а решението на органа е от 14.03.2024г. Самото решение е било връчено на чужденеца на 21.03.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена и разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Становище не се изисква в случаите по чл. 70 ЗУБ, какъвто е настоящият случай. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта са спазени всички административнопроцесуални правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали е налице противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ при наличие на основанията на чл. 13, ал. 1 ЗУБ в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Самият чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя.

В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил основателни опасения от преследване на каквото и да било основание. Посочил е като причина напускането на Мароко желанието му да започне работа в Италия, доколкото бил бръснар, нямал пари и чичо му го заплашвал. За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените, за да се приеме, че спрямо чужденеца е налице преследване под някаква форма в Мароко.

Чл. 9 ЗУБ сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Отново по делото не се констатира наличие на някоя от изброените опасности за лицето Х.. Няма данни лицето да е било осъждано, срещу него да е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, нито да е получавал заплахи за живота си. Неоснователни са твърденията в жалбата, че неправилно е приложен чл. 9 ЗУБ, който представлявал транспониране на чл. 15, б. „В“ от Директива 2011/95/ЕО. Няма данни в Мароко властите или други организации да извършват безогледно насилие нито към жалбоподателя или неговото семейство, нито срещу неопределен кръг лица. Изводът на административният орган е правилно формиран, предвид материалноправните разпоредби на ЗУБ.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно глава II, пар. 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН, мигрантът е лице, което, по причини, различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя. Същият не може да бъде определен за бежанец, а за мигрант. В настоящата хипотеза Ю. Х. цели получаване на закрила по лични причини – започване на работа в Италия, а не поради наличието на някоя от изброените предпоставки, уредени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Нещо повече. Стана ясно, че жалбоподателят е напуснал ТЦ – [населено място] и не се яви в съдебно заседание, с което поведение засвидетелства дезинтересоваността си спрямо производството. Същият имаше възможност да се яви пред съда и лично да изложи мотивите си за напускането на държавата по произход, като по този начин да обоснове някоя от изложените по-горе хипотези.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с целта на закона.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от 27.03.2024г., подадена от Ю. Х., ЛНЧ*********, гражданин на Мароко, срещу Решение с номер УПП 152/14.03.2024г. на интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците при МС – Б. К., с искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който обжалваният административен акт да бъде отменен и преписката да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.