№ 903
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20241100504689 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Х. П., чрез адв. Ч. Т., срещу решение №
20438 от 11.12.2023 г. по гр. д. № 36485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 163
състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150
ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че въззивницата дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1302,25 лв. - стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за ап. 6, находящ се в гр.
София, бул. ****, аб. № 296361, ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до
окончателното изплащане; 150,89 лв. - лихва за забавеното плащане на посочената
главница за периода 15.08.2021 г.- 24.02.2023 г.; 42,40 лв. - стойност на услугата за
дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната
лихва от 16.03.2023 г. до окончателното изплащане; 7,51 лв. - мораторна лихва върху
главницата за стойност на услугата за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. -
24.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 13751/2023 г. по описа на СРС, 163 състав.
Въззивницата-ответник поддържа доводи за постановяване на обжалваното
решение в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,
включително и при ограничаване на правото й на защита. Сочи, че с решение №
7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС са отменени т. 6.1.1 от Методиката,
1
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката, както и § 2 и § 3 от ПЗР на същата наредба, което следвало да бъде
съобразено от въззивния съд, тъй като отчитането на топлинна енергия по тази
методика и присъждането на суми въз основа на нея било незаконосъобразно.
Поддържа, че без да е необходимо съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, за
извършването на която ответницата била натоварена с допълнителни разноски.
Изложени са съображения за неоснователност на претенциите на ищеца, основаващи
се на твърдения за злоупотреби от страна на предходен директор на дружеството. Иска
се отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на исковете. Претендират
се разноски за производството пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД
не взема становище по жалбата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по
силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
топлоснабдителното дружество.
Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
2
доставената топлинна енергия.
Не се спори по делото, че въззивницата П. Х. П. е титуляр на правото на
собственост върху процесния имот въз основа на дарение от родителите си, извършено
с нотариален акт № 163 от 06.11.1990 г., дело № 8259/1990 г. на нотариус при СРС.
Следователно за процесния период ответницата е имал качеството „битов клиент“
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по делото е установено
съществуването на облигационно правоотношение между ищеца, от една страна, и
ответницата, от друга страна, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия за процесния период.
Видно от депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
ответницата не е оспорила стойността и количеството на доставената топлинна
енергия, а единствено е възразила, че не дължи сумите поради извършени плащания
преди иницииране на производството.
Във връзка с релевираните твърдения за извършени плащания, районният съд е
допуснал изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която
настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на ССЕ, изготвено въз основа на данните по делото и
извършена проверка в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД, не са налице
данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесните претенции. Установено е, че е налице разлика между прогнозно
фактурираното и реално отчетеното от ФДР потребление за съответните отоплителни
периоди, като реално потребеното количество топлинна енергия е по-малко, поради
което резултатът от изравняването е сума за възстановяване в общ размер на 125,72 лв.
Съобразно действащите цени на топлинната енергия през процесния период,
утвърдени от КЕВР, общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия
възлизат на 1302,35 лв., като е установено. По отношение на задължението за стойност
на услугата за дялово разпределение е установено, че незаплатеният остатък от
задължението възлиза на 42,20 лв. По отношение на представените към отговора на
исковата молба 27 касови бележки е посочено, че 17 от тях касаят задължения, извън
процесния период, а плащанията по останалите 10 бележки са счетоводно отразени в
намаление на дължимите суми, съобразени са от ищеца и не са част от процесните
суми.
С оглед на тези констатации, възраженията на въззивницата за недължимост на
претендираните суми поради погасяването им чрез плащане се явяват неоснователни.
Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, тъй като с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г.
на ВАС са отменени т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, както и § 2 и § 3 от ПЗР на
3
същата наредба, доколкото съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му,
с оглед което и има действие занапред, а процесният период предхожда постановения
съдебен акт. По изложените съображения неоснователно въззивницата се позовава на
постановеното от ВАС решение.
Останалите доводи в жалбата за недължимост на процесните суми не следва да
бъдат обсъждани, доколкото са релевирани за първи път пред настоящата инстанция, а
и са неотносими към предмета на настоящия спор.
Предвид бланкетния характер на жалбата в частта й относно вземанията за
главница за дялово разпределение и за лихви за забава върху тази главница, както и за
лихви върху стойността на доставена топлинна енергия, не са налице предпоставки за
ревизиране на изводите на районния съд в частта по тези искове.
По изложените съображения, поради съвпадение в крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20438 от 11.12.2023 г. по гр. д. № 36485/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 163 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4