Решение по дело №16909/2018 на Софийски градски съд

                                               

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 24.10.2019 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                         ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                 МЛ.СЪДИЯ:   КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 16909 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 407985/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 6742/2017 г. по описа на СРС, 87 състав е признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р.С.Ф., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2121,27 лв., представляваща сбор от дължима стойност за доставена в периода от м.09.2013г. до м.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 002399, находящ се в гр.София, общ. „Оборище“, ул.„Панайот Волов“ №****, и дължима такса за извършване на услугата „дялово разпределение“ в имота за периода от м.09.2013г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 289,86 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.09.2013г. до 16.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 54375/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, като са отхвърлени като неоснователни исковете за главница и лихви в останалата част, като неоснователни.

С постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.С.Ф. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 353,56 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 805,30 лв. - разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на „М.Е.” ООД, ЕИК ********, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение, в частта в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника Р.С.Ф.. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Заявява, че при постановяване на решението си СРС не е съобразил направеното от нея възражение срещу качеството на извършената от ищеца услуга. Поддържа, че в зимните месеци качеството на доставяната ТЕ е било ниско, поради което не дължи заплащане на цената й. Отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което претенциите бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли, за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „М.Е.” ООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба – § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /в редакция след изм. ДВ, бр. 74 от 2006 год., в сила от 08.09.2006 год., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 год./, потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

В производството не е спорно и се установява от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 13, том ІV, рег.№ 4787, дело № 502/23.05.2003 г. на нотариус И.Н.с рег.№ 040 на НК на РБ, че ответницата Р.С.Ф. е собственик на процесния апартамент № 13, находящ се в гр.София, общ. „Оборище“, ул.„********с абонатен № 002399, за който са доставяни количества ТЕ. Поради това, въззивният съд приема, че като собственик на процесния имот ответницата е потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно тя е задължено лице за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150 ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, както е приел и първоинстанционният съд.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на събраните по делото писмени доказателства – дялови разпределения, протоколи и известия за доставяне за връчване на дялови разпределения и протоколи за неосигурен достъп, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, че делът на ответницата за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба –Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването.

Отделно от това следва да се посочи, че според чл. 70, ал. 5 от наредбата потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител; след изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната сметка.

Съответно съгласно чл. 29, ал. 2 от Общите условия  купувачите, неосигурили достъп, могат да поискат срещу заплащане допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2 – датата на връчване на изравнителните сметки, като след изтичане на този срок не се приемат нови рекламации и не се преработват изравнителни сметки /ал. 3/.

В разглеждания случай по делото липсват данни, че ответницата е поискала своевременно извършването за нейна сметка на допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки, в т.ч. и в хода на исковото производство.

В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно първинстанционният съд е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни в една част /като са отчетени данните за дължими изравнителни вноски и такси с оглед заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

      ПОТВЪРЖДАВА Решение № 407985/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 6742/2017 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р.С.Ф., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2121,27 лв., представляваща сбор от дължима стойност за доставена в периода от м.09.2013г. до м.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 002399, находящ се в гр.София, общ. „Оборище“, ул.„********, и дължима такса за извършване на услугата „дялово разпределение“ в имота за периода от м.09.2013г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 289,86 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.09.2013г. до 16.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 54375/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.С.Ф. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 353,56 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 805,30 лв. - разноски в исковото производство.

          В останалата част, като необжалвано постановеното Решение № 407985/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 6742/2017 г. по описа на СРС, 87 състав е влязло в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.С.Ф., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 50.00 лв. - разноски във въззивното производство.

      Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „М.Е.” ООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.