Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260284
гр. Пловдив, 24.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 19.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6716/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 784 от 25.09.2020г., издадено от ВПД Началник на 3 РУ при ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с което на С.К.И. е наложена
глоба в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „б“ от ЗОБВВПИ.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на
жалбата, като оспорва същата и моли обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
Наказателно постановление № 784 от 25.09.2020г. е
издадено от ВПД Началник на 3 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ за това, че на 09.09.2020г.
около 16,16 ч. в гр. Пловдив, на ул. „***“ * С.К.И., ЕГН ********** е
употребил на обществено място законно притежаваното си неогнестрелно оръжие –
предупредителен пистолет марка ZORAKI 914, кал. 9 мм., сер. *0158902, като е произвел изстрел в неопределена посока.
Така извършеното от жалбоподателя било квалифицирано като нарушение по чл. 60,
ал. 1, т. 3а, б. „б“ от ЗАОБВВПИ, като му било наложено на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗОБВВПИ наказание глоба в размер на 2500 лв.
Наказателното постановление било издадено въз основа на
АУАН № 784 Бл. № 560856 / 09.09.2020г., издаден от И.К.В.,***, съгласно
който било констатирано, че на 09.09.2020г. около 16,16 ч. в гр. Пловдив, на
ул. „***“ *
С.К.И., ЕГН **********
е употребил на обществено място законно притежаваното си неогнестрелно оръжие –
предупредителен пистолет марка ZORAKI 914, кал. 9 мм., сер. № 10158902, като е произвел изстрел в неопределена
посока, с което виновно е нарушил чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „б“ от ЗОБВВПИ.
След като обсъди всички събрани в хода на съдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, притежавал законно регистрирано неогнестрелно оръжие –
предупредителен пистолет марка ZORAKI 914, кал. 9 мм., сер. № 10158902.
Известно време преди процесния инцидент, в мобилното
приложение „Тик Ток“ бил качен колаж, при който била положена снимка на лицето
на някой на тялото на друго лице. От страна на неустановено по делото семейство
от ромски произход помислили, че това е дъщеря им, което ги разгневило.
На 09.09.2020г. И. се намирал в дома си – къща на два етажа
на ул. *** № * в * махала в гр. П., заедно с дъщеря си – св. И. и семейството
си. Около 16,15ч., към къщата им се запътила голяма група от хора – над 20
човека. От враждуващото семейство мислели, че дъщерята на жалбоподателя е
качила въпросния колаж в „Тик Ток“, поради което отишли пред дома на
жалбоподателя с подръчни материали – мотики, с намерение да атакуват
семейството на И.. Уплашен от многото хора и притеснен за дъщеря си и от
вероятната проява на агресия, И. произвел изстрел от терасата си в неопределена
посока, за да сплаши тълпата, след което се обадил на тел. 112, за да съобщи за
инцидента и да поиска съдействие.
На място се появил автопатрул от 3 РУ, част от който бил
св. П.Б., който установил на място при пристигането, че е имало събрана голяма
група от хора пред къщата. Разпитал жалбоподателя, като поискал да му бъде
представено надлежно оръжие и документите, с които е било закупено същото. При
разговор с останалите хора от тълпата, св. Б. не успял да разбере напълно какво
точно се е случило, тъй като всички говорели един през друг, но разбрал, че
индцидентът е възникнал вследстие на направен колаж от мобилно приложение. През
това време семейството, което нападнало жалбоподателя, се намирало на стотина
метра от къщата, като екипът на МВР отишъл при тях и им били издадени
предупреждения по чл. 65 от ЗМВР. Св. Б. докладвал случая на дежурния, след
което завели жалбоподателя в районното, където му бил съставен акт.
Съдът прие за установена така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства – фактура за закупуване на газов пистолет „ZORAKI 914”, Удостоверение за
уведомление № РВ03/С-79/19.07.2012г., както и от разпитите на свидетелите В., Б.
и И..
В хода на съдебното производство, за изясняване на
обективната истина, е бил разпитан актосъставителят В., който заявява, че не е бил свидетел на описания инцидент,
и е разбрал от автопатрула, че жалбоподателят е произвел изстрел.
Актосъставителят посочва, че според него е недопустимо да се стреля в светлата
част на деня, както и че има ли стрелба с оръжие, без значение дали е
огнестрелно или не, винаги се пише акт. Сочи, че автопатрулът е посетил мястото
на твърдяното нарушение по сигнал на жалбоподателя, като нарушителят е заявил,
че е искал да сплаши групата от хора, които са се намирали отвън пред къщата
му. Сочи, че стрелбата е недопустима, ако няма пряка заплаха.
В акта не били описани свидетели на твърдяното нарушение,
поради което съдът с оглед изясняване на обстоятелствата по делото разпитал и
посочения от св. В. член на изпратения на мястото на нарушението автопатрул,
св. Б., който също посочил, че не е
свидетел на твърдяното нарушение, но описал ситуацията непосредствено след
инцидента – намиращите се на мястото голяма група от хора, както и така
нареченото от него враждуващо семейство, признанието на жалбоподателя, че е
произвел изстрел от терасата си вследствие на уплаха с цел да сплаши
атакуващите го хора и те да се разбягат. Обяснил и обстоятелството, че по
обясненията на хората там, от другото семейство отишли пред дома на
жалбоподателя с подръчни материали – мотики и с намерение да ги убият или
наранят. Свидетелят не посочва никое от лицата, което е било свидетел на
инцидента, за да може да бъде разпитано същото.
От страна на жалбоподателя като свидетел в хода на
съдебното производство била доведена дъщеря му св. И., която била очевидец при произведения изстрел.
Същата заявила, че причина за създаденото напрежение бил клип в „Тик Ток“.
Посочила, че при идването на групата от хора, съставена предимно от жени, но и
от няколко мъже, станало много шумно и тя се уплашила, защото искали да я бият.
Сочи, че именно това е била причината баща ѝ да възпроизведе изстрел, за
да я защити, като посочва, че баща ѝ бил на двора с нея, когато стрелял
нагоре във въздуха.
В така събраните в хода на производството доказателства не
се установяват съществени противоречия, които да налагат по-детайлното им
обсъждане. Единствено по отношение на въпроса откъде и в каква посока е бил
възпроизведен изстрелът има противоречие между показанията на св. И. и св. Б..
Св. И. сочи, че изстрелът е бил произведен от баща ѝ на двора в посока
нагоре. Св. Б. сочи, че по данни на жалбоподателя, изстрелът е бил
възпроизведен отгоре, от терасата, като е бил насочен към тях, но с газово оръжие
с халосни патрони от далечно разстояние. По отношение на мястото на
възпроизвеждане на изстрела, макар св. И. да е очевидец и показанията ѝ
да възпроизвеждат първични доказателства, а св. Б. да възпроизвежда чужди
възприятия и показанията му да съдържат производни доказателства, съдът даде
вяра на показанията на св. Б., тъй като непосредствените впечатления на съда от
разпита на св. И. бяха, че същата имаше трудност да опише какво представлява къщата,
както и какво представлява дворът, поради което и показанията ѝ в тази
част бяха много неубедителни. От друга страна св. Б. посочи, че къщата не е
имала двор, като хората там си възприемат нещата по друг начин и може и да
наричат определено пространство двор, макар и да не представлява такова
съгласно общоприетата дефиниция. Същевременно показанията на св. Б. бяха
последователни, убедителни и логични, поради което и описаното от него съдът
кредитира като истинно. По отношение на посоката на произведения изстрел също
показанията на двамата са разнопосочни, но съдът на първо място съобрази, че
св. Б. не възпроизвежда свои впечатления, както и че е възможно жалбоподателят
да му е казал, че е стрелял към тълпата вследствие на уплаха, но произведеният
изстрел да е бил насочен нагоре. От друга страна самото обвинение, повдигнато с
АУАН, е за произведен изстрел в неопределена посока, поради което и
по-нататъшното обсъждане на посоката на изстрела е иррелевантна в настоящото
производство и не попада в предмета на доказване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
За да е налице нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „б“ от ЗОБВВПИ следва да бъдат установени от фактическа страна следните елементи от
състава на административното нарушение:
1.
употреба;
2.
на неогнестрелно оръжие;
3. на обществено място.
В случая с, оглед приетото от съда от фактическа страна, са
налице първите два елемента на състава, но третият не е наличен.
Употреба е налице, доколкото е бил произведен изстрел със
законно притежаваното оръжие на жалбоподателя. Същото се явява и неогнестрелно
оръжие, видно от удостоверението за уведомление от 19.07.2012г. (л. 6), където
същото е описано като газов пистолет. Газовите пистолети, към момента на
уведомяването, са се определяли като неогнестрелни оръжия по смисъла на чл. 4,
ал. 5 от ЗОБВВПИ преди изменението с ДВ, бр. 37 от 2019 г. (сегашна чл. 4, ал. 7 от ЗОБВВПИ). Съгласно §65 от Допълнителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия, с изменението с ДВ, бр. 37 от 2019г., думите
"газово" и "газови" са били заменени съответно с
"предупредително" и "предупредителни". Така в
настоящата редакция на закона единствено е заменена думата „газов“ с думата
„предупредителен“, без да е променен характерът на оръжието, а именно – че
същото представлява неогнестрелно оръжие.
Не е налице обаче третият елемент –
употребата на неогнестрелното оръжие да е извършена на обществено място.
Наличието на този факт на първо място обуславя разграничението между състава на
административно нарушение за използване на неогнестрелно оръжие със състава на
административното нарушение за използване на огнестрелно оръжие (съставът по
чл. чл. 60,
ал. 1, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ). Видно е, че законодателят е целял да определи
за общественоопасно не всяко използване на неогнестрелно оръжие, а само такова,
извършено на обществено място.
В тази връзка, следва да се даде дефиниция на понятието
„обществено място“. В ЗОБВВПИ такава дефиниция не е налична, поради което следва
понятието да се тълкува по аналогия с определенията, дадени в различни
нормативни актове.
Така съгласно §1а от ДР на Закона за здравето "Обществени места" са всички места, които са обществено
достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността
или правото на достъп, включително и обектите по § 1, т. 9, букви
"б", "г", "д", "е", "ж",
"к", "л", "о", "п" и "у" от
ЗЗ; аптеки, дрогерии и оптики; търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41
от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност;
места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене,
прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
Закона за туризма; предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни,
заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи
към туристически хижи - туристически столови, туристически бюфети и
туристически столови със сервитьорско обслужване; сградите, до които всяко лице
има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които
се обслужват или имат достъп гражданите; асансьорите и стълбищните клетки на
всички видове сгради и др.; транспортни средства за обществен превоз - влакове,
самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на
маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни
средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни;
площадките за игра.
Съгласно §1, т. 1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като
обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни
обекти, кина, театри, стадиони, зали и други.
С оглед на дадените дефиниции,
безспорно от значение за определяне на едно място като обществено по смисъла на
закона е обществената му достъпност от неограничен кръг лица.
Доколкото в АУАН и НП като място на
извършване на нарушението е посочена ул. *** № *, следва да се посочи, че
действително улицата по принцип се явява обществено място по смисъла на
ЗОБВВПИ. В случая обаче с оглед събраните по делото доказателства, не се
установява неогнестрелното оръжие да е употребено на улицата, като няма нито
едно доказателство в тази насока. Така съдът е приел от фактическа страна, че
изстрелът е произведен от терасата на дома на жалбоподателя, която не
представлява обществено място с оглед липсата на обществен достъп до същата.
Единственото друго доказателство за мястото на изстрела се съдържа в
показанията на св. И., която посочва, че същият е бил произведен на двора на
жалбоподателя. Поначало дворовете също не представляват обществени места, тъй
като до същите гражданите нямат свободен достъп, а навлизането в такива без
разрешението на ползвателя представлява от своя страна противоправно поведение.
Както вече се разясни в анализа на доказателствата, съдът не прие изстрелът да
е бил възпроизведен на двора с оглед неубедителността на св. И., но и дори
такъв изстрел не би представлявал административно нарушение по смисъла на
цитираната норма, ако е извършен с неогнестрелно оръжие. От друга страна съдът
е ограничен в преценката си от рамките на обвинението, определено съгласно
фактите, описани в АУАН, и е недопустимо установяването на нови фактически
положения, които не са били надлежно предявени на нарушителя, като в противен
случай би се стигнало до нарушаване на правото му на защита.
На следващо място, дори да се приеме,
че е налице съставът на визираното административно нарушение, конкретното
деяние в настоящия случай не се явява обществено опасно и същото не
представлвява административно нарушение, доколкото според настоящия състав
е била налице неизбежна отбрана. Съгласно чл. 8 от ЗАНН не са административни
нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана. В
административнонаказателното производство за понятието „неизбежна отбрана“ се
прилагат постановките на чл. 12, ал. 1 от НК, съгласно които не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго
чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, като
съгласно чл. 12, ал. 4 от НК деецът не се наказва, когато извърши деянието при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха
или смущение.
В случая, видно от всички
доказателства по делото, непосредствената цел на жалбоподателя при
произвеждането на изстрела е била да защити себе си и семейството си.
Установява се, че е било налице непосредствено противоправно нападение
от групата хора, появили се пред дома на жалбоподателя и желаещи да се саморазправят
с дъщерята на И.. Не е налице и превишаване пределите на неизбежната отбрана,
доколкото действието на жалбоподателя – отправянето на предупредителен изстрел
с неогнестрелно оръжие в неопределена посока, напълно е съответствало на
характера и опасността на нападението и е постигнало целта си да го
отблъсне. Нещо повече – появилите се хора били много на брой – над 20 човека, а
съгласно показанията на св. Б. били въоръжени с подръчни материали – мотики и
целели да наранят семейството на жалбоподателя, което безспорно е довело до
уплаха у намиращият се в дома си И., а както вече се посочи наличието на
уплаха на самостоятелно основание изключва наказауемостта на деянието.
Последващото поведение на
жалбоподателя след произведения изстрел също доказва наличието на защитни
действия от негова страна – той е потърсил органите на реда, за да му
съдействат и да защитят него и семейството му от нападналата го тълпа.
Вместо това му бил издаден АУАН за произведения от него изстрел, без да
бъдат разпитани свидетели очевидци, без да са вписани в акта свидетели,
присъствали при извършването на нарушението и базирайки се единствено на
направените самопризнания за произведения от страна на нарушителя изстрел,
което е напълно недопустимо на основание чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от НПК,
субсидиарно приложими и в процеса по ЗАНН. Освен това действията му неправилно
били възприети както от актосъставителя, така и от административнонаказващия
орган, като общественоопасни и предпоставящи налагането на
административнонаказателна санкция, при това в максимално предвидения в закона
размер.
С оглед на всичко изложено,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като
противоречащо на материалния закон, и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на
спора право на разноски има жалбоподателят. Същият не е направил искане за
присъждане на такива, нито е представил доказателства за извършването им,
поради което и разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 784 от 25.09.2020г.,
издадено от ВПД Началник на 3 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ, с което на С.К.И. е наложена глоба в размер на 2500 лева
за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „б“ от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
М.М.