РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 09.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 12 ноември 2019 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 1730 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова
молба на „Т.Б.“ЕАД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София сграда 6, чрез
процесуалният си представител адв. В.Г. от САК срещу К.О.Л. с ЕГН:**********, с
адрес: ***, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване:
-
Установителен
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответника Л., че дължи на „Т.Б.“ЕАД
*** сумата в размер на 239,65 лева /двеста тридесет и девет лева и 65 ст./,
представляваща главница, за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********,
за периода от 05.09.2016г. до 04.02.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2018г. до
изплащане на вземането;
-
Осъдителен
иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.205 от ЗЗД,
за осъждане на ответника Л., да заплати на „Т.Б.“ЕАД *** сумата в размер на
637,24 лева /шестстотин тридесет и седем лева и 24 ст./, представляваща
незаплатени лизингови вноски, от които: 265,03 лева /двеста шестдесет и пет
лева и 03 ст./ по Договор за лизинг от 17.06.2016г. за мобилен номер **********, за периода от
м.02.2017г. до м.05.2018г. и 372,21 лева /триста седемдесет и два лева и 21
ст./ по Договор за лизинг от 24.08.2016г. за мобилен номер **********, за
периода от м.02.2017г. до м.07.2018г..
В исковата молба се
твърди, че между страните са съществували валидни облигационни отношения, въз
основа на договор за мобилни услуги от 27.02.2016г., новиран с допълнително
споразумение на 17.06.2016г.; договор за лизинг от 17.06.2016г.; договор за
мобилни услуги от 24.08.2016г. и договор за лизинг от 24.08.2016г.. В срока на
действие на договорите били издадени следните фактури: №**********/05.10.2016г.;
№**********/05.11.2016г.; №**********/05.12.2016г., с които били начислени
следните задължения: сумата от 76,11 лева – главница, представляваща
незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски; сумата от 78,13 лева – главница,
представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски и сумата от 75,15
лева, представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски. Сочи се, че с
кредитно известие №**********/05.01.2017г. е извършена корекция на дълга на
ответника, като е сортирана сумата в размер на 11,62 лева за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата
лизингова вноска в размер на 35,18 лева и е отразен незаплатения баланс в
размер на 216,09 лева, за предходните три отчетни париода, при което
задължението за плащане възлизало на сумата в размер на 239,65 лева.
Поддържа се, че поради неизпълнението
на задължението на ответника да заплати главницата, представляваща незаплатени
услуги, ищецът е упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги и
договорите за лизинг и да начисли неустойка в размер на 966,07 лева.
На ответника е издадена
крайна фактура №********** от
05.02.2017г., в която е включена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 966,07 лева; сумите дължими за
оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 637,24 лева и сумата за
потребените мобилни услуги за последните три отчетни периода в размер на 239,65
лева. Твърди се, че съгласно договорите ищецът има право да получи в срок
начислени суми за мобилни услуги и лизингови вноски.
Тъй като ответникът не е изплатил
процесните задължения, на 09.07.2018г. ищецът подал срещу ответника заявление
по чл.410 от ГПК за процесните суми, с изключение претенцията за неустойка,
като било образувано ч. гр. дело №1106/2018г. по описа на РС-Козлодуй. Съдът
уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 10.07.2018г., за сумата от
876,89 лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
05.09.2016г. до 04.02.2017г., мораторна лихва за забава в размер на 118,63 лева
за периода от 21.02.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда, която била връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това на ищцовото дружество е
указано по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви положителния
устонвителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. В едномесечния срок, ищцовото
дружество е предявило иска по чл.422 от ГПК само за част от сумата, за която
била издадена цитираната заповед за изпълнение на парично задължение от
10.07.2018г., а именно за сумата до размера на 239,65 лева, която сума
представлява потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск
по чл.422 от ГПК, при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата
молба е предявен и осъдителн иск срещу ответника за плащане на дължими
лизингови вноски в размер на 637,24 лева. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител адв.И.Л. ***, в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с
който оспорил исковете. Твърди се, че е недопустимо обективно съединяване на
двата иска- установителен и осъдителен. Моли, съдът ако приеме, че тези искове
са допустими да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е представен договор за мобилни услуги без номер от 27.02.2016г. между „Т.Б.“ЕАД
и ответника К.О.Л. по абонаментен план „Стандарт +15.99“, за SIM карта №******************** с предпочетен номер: ************ и месечна абонаментна такса 15,99
лева за срок от 24 месеца. Представено е и подписано от ответника приложение
към договора за мобилни услуги, имащо характера на ценоразпис, което не
установява конкретно съдържание на облигационна връзка между страните.
От
приложено по делото допълнително споразумение от 17.06.2016г. към договор за
мобилни услуги от 27.02.2016г. за мобилен номер ************, се установява, че е променен
абонаментния план на ответника К.О.Л., като е уговорена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 21.99 лева за срок от 24 месеца. При подписването
на споразумението на ответника е предоставено мобилно устройство марка „LG“ модел
„K10LTE BLACK“
със сериен номер: ***************.
Представен
по делото е и договор за лизинг от 17.06.2016г., без номер, с приложени към
него общи условия, между „Т.Б.“ЕАД и ответника К.О.Л. за мобилен апарат марка
„LG“ модел „K10LTE BLACK“ със сериен номер: ***************, за срок от 23 месеца и месечна
лизингова вноска в размер на 15,59 лева, с включен ДДС.
Приложен към делото е и
договор за мобилни услуги, без номер от 24.08.2016г. между „Т.Б.“ЕАД и ответника
К.О.Л. по абонаментен план „НонСтоп“ за SIM карта ********************, с
предпочетен номер: ************и месечна абонаментна такса 29,99
лева за срок от 24 месеца, с промоционална отстъпка от месечния абонамент в
размер на 40℅, както и заявление за пренасяне на номер в мрежата на „Теленор“.
Представен
е по делото и договор за лизинг от 24.08.2016г., без номер, с
приложени към него общи условия, между „Т.Б.“ЕАД и ответника К.О.Л. за мобилен
апарат марка „HUAWEI“
модел „P9 Lite BLACK“
с IMEI:
***************, за срок от 23 месеца и месечна
лизингова вноска в размер на 19,59 лева, с включен ДДС.
От
горепосочените договори се установява, че страните са били в облигационни
отношения, въз основа на сключените между тях два договора за мобилни услуги,
допълнително споразумение за промяна на абонаментен план и два договора за
лизинг, като ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от общите условия
на мобилния оператор, относими към предоставените мобилни услуги и договорите
за лизинг, както и че е запознат с разборедбите им.
По
делото са представени Общи условия на „Т.Б.“ЕАД по договори за лизинг, като не
са представени Общи условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни услуги, но последните са публикувани на интернет страницата на ищцовото
дружество, поради което съдът приема, че ищецът е установил тяхното съдържание.
Съгласно общите условия заплащането на мобилните услуги се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като плащането следва
да става в 18-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми. В случай, че абонатът не изпълни задължението си за заплащане на
дължимите суми, доставчикът на мобилни услуги има право да прекрати договора.
Приложени
по делото са фактури №**********/05.10.2016г.; №**********/05.11.2016г.; №**********/05.12.2016г.,
за мобилен номер 0895 112 737 и за мобилен номер **********, с които са
начислени следните задължения: сумата от 76,11 лева – главница, представляваща
незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски; сумата от 78,13 лева – главница,
представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски и сумата от 75,15
лева, представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски. Представено е
и кредитно известие №**********/05.01.2017г. за извършена корекция на дълга на
ответника, като след извършеното преизчисление задължението за плащане възлиза
на сумата в размер на 239,65 лева.
Приложена
по делото е и представена от ищцовото дружество крайна фактура №********** от 05.02.2017г., в която е включена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 966,07 лева; сумите дължими за оставащите незаплатени лизингови вноски в
размер на 637,24 лева и сумата за потребените мобилни услуги за последните три
отчетни периода в размер на 239,65 лева.
Приета
по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че дължимите суми за мобилни услуги за периода на представените
фактури от 05.09.2016г. до 04.02.2017г., предоставени за мобилни номера ********** и ********** е в размер на 236,05 лева. Според
заключението на вещото лице размерът на лизинговите вноски, дължими за цената
на устройство „LG“ модел „K10LTE BLACK“, взето във връзка с абонамент за
мобилен номер 0895 112 737, след м.02.2017г., месеца, в който е издадена
крайната фактура №**********, съгласно погасителния план по договора за лизинг
от 17.06.2016г. е в размер на 265,03 лева, а размерът на лизинговите вноски,
дължими за цената на устройство марка „HUAWEI“ модел „P9 Lite BLACK“, взето във
връзка с абонамент за мобилен номер **********, след м.02.2017г., месеца, в
който е издадена крайната фактура №**********, съгласно погасителния план по
договора за лизинг от 24.08.2016г. е в размер на 372,21 лева.
Съдът
приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите
писмени доказателства по делото. Съдът не приема оспорването на особения
представител на ответника на експертното заключение Това оспоравне е „голословно“,
без да са посочени съответни основания, защо се оспорва заключението. Поради
това, съдът крадитира съдебно-счетоводната експертиза като вярна и обективна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По установителния иск с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД:
За
основателността на иска ищцовото дружество следва да докаже наличието на облигационно
отношение с ответника по силата на договорите за мобилни услуги, сключването на
договорите и изпълнението на задълженията си по тези договори. На следващо
място ищецът следва да установи твърдените от него факти, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договорите за заплащане на предоставените мобилни
услуги, изпадането му в забава и размера на претендираните вземания.
С
представените по делото два броя договори за мобилни услуги от 27.02.2016г. и
24.08.2016г., както и допълнително споразумение от 17.06.2016г. се установи
сключването им между страните, а оттам и наличието на облигационни отношения
между тях.
С
подписите си във всеки един от договорите, ответникът е удостоверил, че е
запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството-ищец,
представляващи неразделна част от договорите и приложими спрямо абонати и
потребители. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна
абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена
на всички използвани от тях услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Съгласно договорите, дружеството-оператор издава ежемесечно фактура за
ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задълженията да я заплати, съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18-дневен
от издаване на фактурите. Претендираната в настоящото производство сума за
главница представлява уговорено между страните възнаграждение за ползваните от
ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от
ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и
не са ангажирани доказателства за заплащането й, поради което предявеният иск
за главница се явява основателен.
В конкретният случай Л.
е подписал договорите за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер ********** и мобилен номер **********, и не е
изпълнил задължението си по договорите да заплаща стойността на услугите, като
с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури и в срок не ги
е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Цената на иска
представлява сума, за която са издадени фактури от доставчика на мобилната
услуга и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договори и е ползвал
съответните мобилни услуги, за което не си е заплатил, респ. същият е в
неизпълнение на договорите си.
С оглед изложеното предявеният
установителен иск за незаплатени мобилни услуги за абонатен № ********* следва да се уважи до размера
установен от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза-236. 05 лв. като в
останалата му част до пълния предявен размер от 239. 65 лв., следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху тази сума следва да бъде
начислена законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл.410 от ГПК в съда - 09.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
По
осъдителния иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.205 от ЗЗД:
За
основателността на този иск ищцовото дружество следва да докаже наличието на
облигационни отношения с ответника, произтичащи от договорите за лизинг,
точното изпълнение на задълженията си по тези договори и неизпълнение на
задълженията на ответника по тези договори, както и размера на всяко от
вземанията си.
От
приетите по делото Договор за лизинг от 17.06.2016г. и Договор за лизинг от
24.08.2016г., се установи и доказа, че между ищцовото дружество като лизингодател
и ответника като лизингополучател, са сключени договори за лизинг за мобилни
апарати, както следва: „LG“ модел „K10LTE BLACK“ със сериен
номер: ***************, за мобилен номер
********** на
изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 15.99 лева всяка и „HUAWEI“
модел „P9 Lite BLACK“, с IMEI:
***************, за мобилен номер **********, на
изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 19.59 лева всяка, съгласно
уговорените погасителни планове по двата лизингови договора. В чл. 4 от всеки
от двата договора е посочено, че с подписването им лизингополучателят декларира
и потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна
карта.
И
по двата договора за лизинг, представени по делото са приложени и съответните
общи условия, в които лизингополучателят, понастоящем ответник се е подписал,
че се е запознал и е съгласен с тях. В т.12 от Общите условия към договорите за
лизинг е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски, лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодатество да обяви договорите за
предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг,
дължими и платими. В ал.2 е посочено, че месечните вноски и другите дължими
плащания стават предсрочно изискуеми, в случай на прекратяване на договора/договорите
за предоставяне на мобилни услуги, сключени от лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
Предвид
горното, съдът приема, че между страните са сключени договори за лизинг за
горепосочените два мобилни апарата, обвързани със съответните договори за
мобилни услуги, по които договори, ищецът е изпълнил задължението си да
предостави съответните мобилни устройства на ответника, който обаче не е
изпълнил своето задължение да плати мобилните услуги и лизинговите вноски и
задълженията му са обявени за предсрочно изискуеми, на основание уговореното в
договорите /т.12 от Общите условия/.
От
заключението да приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
останалите писмени доказателства се установи, че дължимите лизингови вноски,
съгласно погасителния план по Договор за лизинг от 17.06.2016г., за мобилен
апарат „LG“ модел „K10LTE BLACK“ със сериен номер: ***************, за мобилен номер ********** са в размер на 265.03 лева /17
лизингови вноски ×15.59 лева/, а по Договор за лизинг от 24.08.2016г., за
мобилен апарат„HUAWEI“ модел „P9 Lite BLACK“, с IMEI: ***************, за мобилен номер ********** са в размер на 372.21 лева /19
лизингови вноски × 19.59 лева/.
Ето
защо, осъдителният иск за заплащане на суми на основание тези два договора за
лизинг се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 637.24 лева
/265.03 лв. + 372.21 лв./ и ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
тази сума.
По
отношение на направеното от особения представител на ответника оспорване за недопустимост
на съединяването на установителния иск по чл.422 от ГПК с осъдителен такъв, то
настоящия съдебен състав, приема следното: В конкретния случай, ищцовото
дружество е предявило само част от вземането си, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №690 от 10.07.2018г..
Посочената заповед е издадена за сумата от 876.89 лева за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и за сумата в размер на 118.63 лева,
представляваща мораторна лихва. Ищцовото дружество е предявило частично
установителния иск само до размера на сумата 239.65 лева за незаплатени мобилни
услуги, като не е предявило и вземането си за мораторна лихва. Поради това е
сезиран заповедният съд, който с Определение №726 от 14.08.2019г. е обезсилил
издаданата заповед за изпълнение за вземането, за което не е предявен
установителния иск по чл.422 от ГПК. По въпроса за възможността от
съединяването на установителен иск по
чл.422 от ГПК с осъдителен такъв се е произнесъл ВКС с Тълкувателно решение
№4/2014г., постановено по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където в т.11 б. е
прието, че в производството по чл.422 от ГПК е допустимо при условията на
обективно кумулативно съединяване да се предявяват за съвместно разглеждане инцидентен
установителен иск, насрещен иск, осъдителен иск.
Предвид
горното, настоящият съдебен състав приема, че направеното в тази насока
възражение от особения представител на ответника е неоснователно.
По отношение на направеното от особения
представител на ответника оспорване, че договорите за лизинг са
незаконосъобразни, съдът след запознаване със съдържанието на същите намира, че
не са налице клаузи противоречиви на закона или заобикалящи същия, както и
неравноправни клаузи. Поради това, съдът приема, че двата договора за лизинг
обвързват страните и същите са длъжни да се съобразяват с тях.
По
разноските:
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовата претенция за разноски също
следва да бъде уважена и в тежест на ответника да бъдат възложени сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 677.20 лв., съобразно уважената
част на исковете.
Съгласно задължителните
указания в ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, направените от
последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 201.92 лв.
В полза на ответника
следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски сторени в настоящото
производство в размер на 2. 80 лв. и заповедното производство в размер на
3,08лв., съобразно отхвърлената част на исковете.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че К.О.Л. с
ЕГН:**********, с адрес: *** дължи
на „Т.Б.” ЕАД ***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 236,05 лева-главница,
представляваща незаплатени мобилни услуги за абонатен № *********, за периода
05.09.2016 г. - 04.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.07.2018 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** от 10.07.2018 г. по ч. гр. дело № 1106/2018
г. на Районен съд-Козлодуй, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска по чл. 422 от ГПК за незаплатени мобилни
услуги за разликата от уважения размер 236,05 лв. до пълния претендиран размер 239,65
лв..
ОСЪЖДА
на
основание чл.79 от ЗЗД К.О.Л. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД ***, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата в размер на 637,24 / шестстотин тридесет и седем
лева и 24 ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски, от която: 265,03
лв. /двеста шестдесет и пет лева и 03 ст./ по Договор за лизинг от
17.06.2016г., за мобилен апарат „LG“ модел „K10LTE BLACK“ със сериен номер:
**********,
за мобилен номер ************,
за периода от м.02.2017г. до м.05.2018г. и 372,21 лв. /триста седемдесет и два
лева и 21 ст./ по Договор за лизинг от 24.08.2016г., за мобилен апарат „HUAWEI“
модел „P9 Lite BLACK“, с IMEI: ***************, за мобилен номер **********, за
периода от м. 02.2017г. до м. 07.2018г..
ОСЪЖДА
К.О.Л.
с ЕГН:**********, с адрес: *** да
заплати на „Т.Б.” ЕАД ***, Бизнес Парк София, сграда 6, разноски по
настоящото производство в общ размер на 677. 20 лв., както и сторените разноски
в производството по ч. гр. д. № 1106/2018 г. по описа на Районен съд – Козлодуй
в общ размер на 201. 92 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА
„Т.Б.”
ЕАД ***, Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати
на К.О.Л. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 2. 80 лв. съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция и сумата в размер на 3,08 лв. за заповедното
производство, съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: