Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262187 06.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17989 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, ЕИК ********* против „***“ ЕООД, с ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил подписан договор № 5111 от 13.08.2015г., с предмет доставка на пет
броя железопътни моторни влекачи „лек тип“ на стойност 10 500 000
лева без ДДС, с платена по банков път авансово сумата от 2 520 000
лева с ДДС, от която 2 100 000 лева - данъчна основа и 420 000
лева - ДДС. Издадена била фактура за авансовото плащане № 129228 /
01.09.2015г., която била включена в дневника за покупките на ищеца и въз основа
на която ползвал данъчен кредит в размер на 420 000 лева. Поради цялостно
неизпълнение на договора от страна на ответното дружество същият бил развален
от ищеца с писмо. На ищцовото дружество била преведена обратно само стойността
на аванса от 2 100 000 лева, без начисления ДДС
.
Във връзка с извършена проверка от НАП
било установено несъответствие в подадената от ищеца справка – декларация за периода от
01.07.2016г. до 31.07.2016г. Констатирано било, че не е издадено кредитно
известие от дружеството – ответник към фактурата за авансово плащане, а ищецът
не бил извършил корекция на ползвания данъчен кредит за доставката. Бил даден
14-дневен срок, в който ищецът да подаде коригираща декларация и да внесе дължимите задължения. Във връзка с
извършената на по-късен етап корекция на ползвания данъчен кредит, на ищеца
била начислена лихва за забава в размер на
88 673,76 лева за периода 16.08.2016 г. – 14.09.2018 г., съгласно
протокол от 27.09.2018 г. на НАП. Сумата била погасена от ищеца на 03.10.2018г.
С цел уреждане на финансовите
взаимоотношения между страните, ответникът подписал споразумение, с което
признал, че дължи на ищеца сумата от 420 000 лева, представляваща ДДС по
кредитното известие и се съгласил да погаси същата на шест равни вноски, но
плащане не последвало. Образувано било т.д. №1352/2018г. на СГС, Т.О. VI- 22,
по което било постановено Решение № 1044 / 07.06.2019г. /не влязло в сила/, с
което ответникът бил осъден да заплати
на ищеца сумата от 420 000 лева, тъй като сумата била платена на отпаднало
основание.
Счита, че е налице нарушение от страна
на ответното дружество, на разпоредбата на чл.115, ал.1 и ал.2 ЗДДС, съгласно
която ответникът следвало в 5 – дневен срок от дата на разваляне на договора да
издаде кредитно известие, в което да отрази промяната в размера на данъчната
основа и размера на начисления данък. Едва след дадено указание от НАП,
ответникът издал на 31.08.2018 г. кр. известие към фактурата.
Предвид изложеното, се моли за
осъждането на ответника да заплати сумата от 5000 лева - частичен иск от сумата
от общо 88 673.76 лева - претърпяна от ищеца имуществена вреда, представляваща
лихва за забава върху сумата от 420 000 лева за периода 16.08.2016 г. -
14.09.2018 г. начислена по протокол № П-29002918138275-073-001/27.09.2018г. на
НАП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не по негова вина, в
частност по вина на *** на дружеството – ответник, ищецът е претърпял вреда.
Счита, че нито дружество-ответник, нито негови служители, следва да
носят отговорност за това, че ищецът не е спазил задълженията си към
НАП, предвидени в данъчните разпоредби. След като същият бил предприел действия
по разваляне на договора, бил длъжен и да възстанови изтегления от НАП ДДС,
като коригира ползвания данъчен кредит. Начисляването на лихва се дължало
единствено и само на бездействието на дружеството-ищец. Липсвала причинна
връзка между неиздаването на кредитно известие от страна на ответника и
задължението на ищеца да заплати лихви на НАП поради късно коригиране на
ползвания данъчен кредит.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: между страните е бил сключен договор № 5111 от
13.08.2015г.; по същия е платена авансова сума в размер на 2 520 000 лева
с ДДС, за което е издадена фактура № **********/ 01.09.2015г.; същият е
развален от ищеца; ищецът е ползвал данъчен кредит от 420 000 лева;
ответникът е издал кр. известие към фактурата на 31.08.2018 г. /вж. Определение
по чл. 140 ГПК № 260931/05.02.2021г./.
Съдът приема тези факти за доказани,
вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Спорният въпрос между страните е
единствено – налице ли е такова противоправно поведение на ответника
/бездействие – поради несвоевременното издаване на кр. известие/, което да е
довело пряко и да е станало причина за възникване на процесното задължение за
плащане на лихви за ищеца /респ. вреда, погасена чрез прихващане с акта от
03.10.2018 – л.44-47/.
Предвид събраните доказателства и
приложимата нормативна уредба, настоящият състав намира, че всички елементи от
ФС на претенцията за вреди, не се установяват. Няма спор и се установява, че
ищецът е ползвал правото на данъчен кредит. След разваляне на договора,
ответникът е издал кр. известие на 31.08.2018 г. Нарушение от негова страна на
изискванията на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС има, т.к. същото не е издадено в
предвидения в закона срок. Горното обаче по никакъв начин не може да се приеме
за причина, поради която ищецът не е направил корекция на ползвания данъчен
кредит за доставката в данъчния период, през който са възникнали
обстоятелствата за това, а именно 07.2016 г. /данъчен период, през който
договорът е развален от страна на ищеца, а ответникът е бил уведомен за това/.
Съгласно чл. 78 ЗДДС /в прил. редакция към
2016 г./ именно ищецът като регистрирано лице е бил длъжен да коригира размера
на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката в данъчния период, в
който са възникнали обстоятелствата за това. Същият е следвало да издаде
протокол, съгл. чл. 117 ЗДДС, при което да си самоначисли и да коригира размера
на ползвания данъчен кредит.
Несвоевременното издаване на кр.
известие от страна на ответника, не може да се приеме за обстоятелство,
освобождаващо ДП от горните задължения. Няма причинна връзка между самото
неиздаване навреме на кр. известие и липсата на изпълнение по коригиране
размера на данъчния кредит от страна на ищеца, като наложената му санкция е в
пряка причинно – следствена връзка само със собственото му неизпълнение на
горните задължения по чл. 78 ЗДДС, а вредите в размер на начислената лихва не
произтичат от поведение /действие/бездействие/ на ответника. За да бъде уважен
предявеният иск за имуществени вреди, законът изисква пълно и главно доказване
на елемент от ФС на претенцията – пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилите вреди. Такава по делото не е налице –
вредите в размер на начислената лихва настъпват поради собственото неизпълнение
на ДП да коригира размера на ползвания данъчен кредит, което е негово
задължение по закон, а не се дължи на самото неиздаване на документа от страна
на ответника.
Предвид
липсата на издадено кредитно известие по чл. 115 от ЗДДС /в приложимата
за 2016 г. редакция на закона/, ищецът е следвало да стори самостоятелна
корекция на ползваното право на данъчен кредит / Решение от 13 март 2014 година по дело C-107/13 на СЕС – според което „Член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира
приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от получателя по
фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато
при обстоятелства като тези по главното производство тази доставка в крайна
сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е
възстановил авансово платената сума.“.
С оглед
изложеното, съдът приема, че не се доказват основните елементи на ФС на
претенцията и искът следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
разноски се дължат на ответника. Направено е искане, като са представени док.
за сторени такива от 20 лева – деп. ССЕ и 3200 лева – платено адв. възн., съгл.
ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, ЕИК ********* против „***“ ЕООД, с ЕИК ********* иск за
присъждане на сумата от 5000 лева - частично от сумата от общо 88 673,76
лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 420 000 лева за
периода 16.08.2016 г. - 14.09.2018 г., начислена по протокол №
П-29002918138275-073-001/27.09.2018г. на НАП.
ОСЪЖДА ДП „Национална
компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 110 да плати на „***“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя
Бъкстон“ № 134, сумата от общо 3220 лева
/три хиляди двеста и двадесет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ