№ 798
гр. В., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110200534 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Л. 01” ЕООД, представлявано от С.Г.Д.,
против Наказателно Постановление № 743760- F 744090 / 15.12.2023г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Дирекция „Оперативни дейности“
в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на „Л. 01” ЕООД е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 700 лева на основание чл.185 ал.1 от
ЗДДС .
В жалбата се бланкетно се твърди, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че описаното в постановлението
нарушение е доказано по предвидения в закона начин и др. Поради това се
иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се
представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
1
за установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2023г. около 11.00 часа св.Т. и К., служители на ТД на НАП, в
изпълнение на служебните си задължения, посетили пекарна „С.“, находяща
се в гр.В., бул.“Х.С.“. Направили поръчка и взели един брой рогче със сирене
на стойност 1.60 лева и един брой баница на стойност 2.00 лева заплатени в
бой. След заплащане на сумата по покупката не бил издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство. Не била
издадена и ръчна касова бележка от кочан. Малко след заплащане на
дължимата сума св.Т. и колегата и се легитимирали и извършили съответната
проверка. В хода на проверката се установили, че обекта се стопанисва от „Л.
01“ ЕООД.
Установило се още, че в заведението има въведено в експлоатация
фискално устройство, от което бил изведен дневен отчет. В него не била
отразена никаква продажба на храни и напитки. Не били отразена и
напарвената покупка на два продукта предлагани от пекарната. Данъчните
служители отразили своите констатации в протокол № 0103004, към който
приложили и иззетите писмени доказателства. При приключване на
проверката възражения не били вписани.
Въз основа на резултатите от проверката, на 14.11.2023г. св. Т.
съставила против въззивното дружество акт за установяване на нарушение, за
това че на 14.10.2023г. при извършена контролна покупка на брой рогче със
сирене на стойност 1.60 лева и един брой баница на стойност2.00 лев,
заплатени в брой в 11: 00 ч., не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство или ръчна касова бележка от
кочан, а служебен бон от нефискален принтер. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.25 ал.1 т.1, вр. чл.3 т.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ. При предявяването на акта на надлежно
упълномощено лице не били депозирани възражения. В срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП, с което
наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и
правната квалификация на нарушението по чл.25 ал.1 т.1, вр. чл.3 ал.1 от
№Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ . С него на „ Л. 01” ЕООД било
наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 700лв. на основание
2
чл.185 ал.1 от ЗДДС. Възражението по акта било разгледано и прието за
неоснователно.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана свид.Т.,
чийто показания съдът кредитира като последователни и логични. От тях се
установи, че при извършено плащане не е била издадена касова бележка от
фискалното устройство. Идентични показания даде и свид.К., присъствал при
установяване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“-В. в ЦУ на НАП, съгласно
заповед Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. Изпълнителния директор на
НАП.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в
предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното
нарушение. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Посочени са в пълнота всички обективни характеристики на нарушението,
като и в акта, и в постановлението изчерпателно са описани закупени храни,
тяхната обща стойност, часа на извършване на покупката и липсата на
издаден документ. При предявяване на акта не са направени конкретни
3
възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се
от разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Съдът намира, че правилно административно-
наказващият орган е констатирал нарушение по чл.25 ал.1 т.1вр. чл. 3 ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Безспорно е установено по делото, че в
обекта, стопанисван от въззивното дружество на 14.11.2023г. в 11,00ч. е било
прието плащане на стойност 3.60 лева като не е била издадена фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Това се
установява от обстоятелствата, отразени в протокола за извършената
проверка, от показанията на св. Т. и К., както и от приложените копия на
изведени дневни финансови отчети , контролни ленти и служебен бон.
Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗЗДС задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Въззивното дружество е санкционирано по реда на чл.25,
ал.1, вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, съгласно която разпоредба независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 118, ал.1 от
ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
4
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Нормата на
чл.25 ал.4 от наредбата пък изрично предвижда, че фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането и лицата, извършващи
продажба, са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В този смисъл
съдът намира, че за търговеца е било налице задължение при получено
плащане да издаде фискална касова бележка, което той не е изпълнил.
Обективно е било възможно да се издаде касов бон в момента на приемане на
плащането, но безспорно бе установено от доказателствата по делото, че
такъв не е бил издаден, въпреки че въведеното в експлоатация ФУ е било
работещо. Видно от съдържанието на приложените по преписката контролни
ленти е, че за деня няма отразени продажби, въпреки че очевидно такава е
била извършена.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че извършеното
нарушение осъществява състава на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, тъй като това е
разпоредбата, в която се предвижда наказание за юридическо лице, което не
издаде документ по чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото
нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се
приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Наказващият орган
е отчел степента на нарушенията от този вид, която е висока с оглед
предвидените за тях наказания. На свой ред съдът прецени и степента на
засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и нормативните
актове по неговото прилагане. Те са с особена обществена значимост с оглед
връзката им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на
Държавата. С оглед на това съдът намира, че не са налице основания случаят
да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При индивидуализацията на размера на наложеното наказание
административно-наказващият орган обаче не се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл. 27 ал. 2 от ЗАНН.
По делото няма приложени доказателства от страна на въззивното
дружество да са допускани други нарушения на данъчното законодателство,
5
за които да са му били налагани наказания. Напротив има констатация, че
такива няма налагани. Поради това съдът намира, че следва да намали
размера на наложената санкция от 700лв. на 500лв., в минималния предвиден
в закона размер от 500лв, като счита, че това наказание е съответно на
допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 743760-F744090/ 15.12.2023г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на Л. 01” ЕООД е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 700.00 лева на основание
чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената на „ Л. 01”
ЕООД "Имуществена санкция" от 700.00 лева на 500.00/ петстотин/
лева .
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред Административен Съд –В. по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6